Точният израз, който използва министър срамно име беше "Нищо не се губи", но истинския смисъл е превода му в заглавието. Така тя отговори на забележката ми, че 1 200 000 000 (милиард и двеста милиона) лева плюс 15 години "...
Детството е период, в който сме най-склонни да вярваме, че мечтите стават реалност. Строим въздушни кули, спазваме рицарските закони на честта, търсим принцове/принцеси, на които да се вречем във вярност. Поне така се случваше едно време, когато децата слушаха „Приказки от цял свят“ на Николай Райнов и пресъздаваха суровата красота на отминалите времена в игрите...
Принцеса Анабел и драконът Чутурко са най-новите герои в местната митология на силистренския град Дулово. Създадоха ги ученици от СУ „Васил Левски“ с помощта на писателката Радостина Николова, гостуваща им по програмата „Забавно лято“. „Беше наистина весело. Освен че създадохме история, играхме, децата правиха живи картини по мотовете, гонихме се и какво ли още не. А...
Това са две снимки, между които на пръв поглед няма нищо общо.
На първата премиерът Борисов позира с мъжкарско ръкостискане с руския посланик Макаров вчера на среща между двамата в Трянския манастир. Знаел е , че снимката ще се публикува защото сам е наредил да се похвали с това “бартско” боричкане в стил ” и аз съм борче и ти си богатир, значи ще се разберем”.
На втората снимка, плъзнала във фейсбук, се вижда как е изглеждал като подрастващ днешният величав побойник номер едно на републиката Динко. Ловецът на беззащитни бежанци и на словесни бисери, който обича да бие и жени, се е снимал като “ямболски аристократ” с коса, напомняща френска перука по модата на Луи ХIV – с обеца и визия на овца.
Двамата нашенски герои от снимките обаче днес са с бръснати глави ( а Борисов дефилира често и с бръснати гърди). Не случайно първото изискване в казармата беше да си остриган, за да мязаш на универсален рапон. И са прочути бабаити- всеки в своята пехливанска категория.
Динко чак в английските таблоди го прославиха. За неговия двойник от върха на Министреския съвет (Борисов не веднъж се е хвалил, че обичал да се бие някога) да не говорим- той направо с премиера на Великобритания Камерън даже си беше на “Дейвид”.
Бойко – динковщината е модна тенденция, от която не можем лесно да се отървем Можем само да й се посмеем, ако не посмеем друго…
Share on FacebookМинистърът на външните работи на Русия Сергей Лавров беше цитиран да се противопоставя на нови международни икономически санкции срещу Северна Корея във връзка с ядрената й програма и продължаващите военни провокации на Пхенян.
По този начин Лавров лавира по въпроса за необходимостта витрината на победилия в чистия му вид комунизъм в една отделна държава ( както се изразяваше Ленин в мечтите си за бъдещето на болшевизираната Русия) да бъде принудена чрез единодушни международни действия да намали войнствеността на фойерверките, които изпраща далеч от своята територия и акватория.
Само преди броени дни Русия подкрепи резолюция на Съвета за сигурност на ООН в този смисъл, а сега застава в позата на севернокорейски “голям брат” ( какъвто “народната” република вече си има в лицето на Китай- също гласувал обаче в подкрепа на споменатата резолюция).
Русия, която самата е обект на междунардни санкции заради Кримнаш, сега си има и Кимнаш.
Share on FacebookДуховният водач на Тибет Далай Лама се прояви и като духовит ( полубог, какъвто е за вярващите будисти в Тибет). В интервю за руския вестник “Комерсант” , той заяви, че мечтае щабът на НАТО да се премести в Москва.
Тибетският лидер в изгнание поясни, че “ руският манталитет” е символ за враждебна на НАТО сила. Ето защо с едно преместването на щаба на Алианса в Москва “ на всички психологически ще ни олекне, ще се появи усещането, че сега вие ( т.е. руснаците – бел. ivo.bg) и американците сте заедно”!
Пожеланието на Далай Лама не включва хипотезата Русия може да победи НАТО, а само мечтата Русия …да се окаже на практика победена на терена на собствената й самоизолация и враждебност към Запада, пожелавайки сама да се присъедини към него. С други думи Далай Лама пожелава на Русия да осъществи древния римски принцип : “ако не можеш да победиш врага, присъедини се към него”. Препоръката му може да се разчете и като “всуе се пънете, по-добре бъдете реалисти и се възползвайте от реалността”.
Нещо подобно се случи на ( малка) България. Далай Лама ни го пожела през 1992 г., когато беше на първо посещение у нас. То стана една от най-ключовите илюстрации на рязката ( все пак) промяна в позиционирането на страната ни в световната координационна система след падането на Берлинската стена.
Преди 25 години, когато Атлантическият клуб беше домакин на тази визита в България ( видно от снимката с автора на тези редове), появата на Далай Лама в София беше “сензационна новост”, а очакванията България да стане член на Атлантическия алианс бяха повече от мираж. Пожеланията от рода на това, изглеждаха като малко вероятна песпектива, родена от ума на шегаджия.
Винаги добре приетият на Запад и винаги гоненият ( за да не дразнят Мао и наследниците му в Китай) от източните ( и др. подобни) диктатури Далай Лама се оказа пророк- не точно в родината си, но поне по отношение на България. Още по-фантастично е пожеланието му Москва да стане столица на НАТО.
Но да не пречим на мечтателя да мечтае и да не му се присмиваме. Защото той е също така и визионер, надживял доста величини в международната политика, оказали се с малотраен срок на годност.
И накрая, ако позволите, една фриволна аналогия и от мен: изказването на Далай Лама напомня на прословутата интродукция на Мартин Лутър Кинг , в речта му, която започва с “имам една мечта”, повтаряйки фразата три пъти.
Кинг се бореше за мир. Далай Лама – също, съзнавайки, че само промяната в “руския манталитет” може да гарантира стабилно световния мир.
Share on FacebookКакто вече е известно, през септември 2016 г. Съветът за електронни медии отне лицензиите за телевизионна дейност на две търговски дружества – ТВ Седем и Балкан Българска Телевизия.
На 7 август 2017 г. петчленен състав на ВАС потвърди отнемането на лицензиите на ТВ Седем за две програми. Решението е окончателно.
На 14 август 2017 г. тричленен състав на ВАС с Решение 10470 се произнася и по решението на СЕМ за лицензията на БиБиТи ЕАД – търговски доставчик на медийни услуги, притежаващ Индивидуална лицензия № ЛРР-01-3-016-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование News 7.
За правното основание, възприето от СЕМ – неверни декларации – съдът пише следното:
В конкретния случай повече от очевидно е, че процесният казус не третира отказ за издаване на лицензия,а за прекратяването на вече издадена такава.Прекратяване и отнемането на лицензията, като отделни регулаторни правомощия на СЕМ са обект на регламентация в разпоредбите на чл. 121 и 122 ЗРТ, и в този смисъл е налице ясна и конкретна нормативна регулация на двете хипотези и те не следва да се извличат по тълкувателен път. Нито една от двете разпоредби не предвижда откриване на производство по несъстоятелност като основание за отнемане или прекратяване на вече издадена лицензия за доставяне на аудио-визуална услуга.
Съвсем логично
Настъпилите в последствие обстоятелства в правната сфера на лицензианта,не могат да бъдат приравнени на невярно деклариране към момента на кандидатстването за лицензията. Декларацията представлява документ с официален характер, който удостоверява факти и обстоятелства за предходен или настоящият момент. Чл.111, ал. 1, т.6 ЗРТ изрично предвижда кандидатите да декларират, ”че не са налице” а не, че няма да настъпят определени обстоятелства. Декларацията за наличие на конкретни обстоятелства няма характер на обещание занапред.
Съдът
ОТМЕНЯ Решение № РД-05-143 от 13.09.2016г. на Съвета за електронни медии с което се отнема и прекратява индивидуална лицензия № ЛЛР-01-3-016-01 за доставяне на аудио-визуална услуга с наименование News 7, издадена на Балкан Българска Телевизия ЕАД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните по делото, че е изготвено.
От същата дата (14 август 2017) е решението на петчленен състав на ВАС: оставя в сила решението на тричленния състав на ВАС за регистрацията.
В някои медии неточно са приели, че решението за индивидуалните лицензии на ТВ Седем, което наистина е окончателно, се отнася и до индивидуалната лицензия на БиБиТи.
Според неродения антикорупционен орган, предложен в законопроект на министерството на правосъдието, новосъздадената институция ще може да се самосезира по неподписани сигнали в медиите и да прави проверки, каза тази сутрин в интервю за БНТ министърът на правосъдието Цецка Цачева.
Хм…Нека първо кажа по този повод какво не знам във връзка с това заявено намерение.
Не знам дали един блог с 35,794,963 регистрирани към момента посещения минава за медия. Обоснованото ми предположение, базирано на десетилетен опит, е, че ivo.bg ще продължи да бъде избягван от дяволите, които ненавиждат тамяна ( какво се е променило в държавата, че точно моя милост да очаква внезапно бликнала “милост” – за да не кажа милостиня?). Пък и май е по-добре блогът да не е медия, за да не трябва да си нямам взимане- давЕне с претендиращите да ме “регулират” платени от силните на деня “регулатори”.
Не знам дали ще се окаже валидно позоваването на ivo.bg в медиите. В бъдеще или със задна дата – доклокото архивът на блога е достъпен за желаещите да го използват?
Не знам дали някое незнайно сайтче с незнаен собственик, вестниче или телевизийка, признати за медии, могат да “легитимират” някоя “интересна” новина от ivo.bg и тя да се превърне в повод за “проверка” ( или както там му казват уважаемите законодатели).
Не знам дори дали чуждите медии, които не веднъж са цитирали ivo.vg, попадат в категорията на вестносците, достойни за интереса на антикорупционния орган.
Не знам дали политическата корупция, каквато е търгуването с власт ( или дори “само” с изборни бюлетини, което е на практика същото) в особено големи размери, затъмняващи понякога със своя балон хоризонта на “борците с корупцията”, втренчени послушно в краката си върху лесните за смачкавене бизнесбуболечки, попада в категорията на евентуалния изследователския интерес на замисления нов орган за борба с корупцията. Това би бил явен конфликт на интереси. Акушерите на закона нямат интерес от него. Държавата у нас произвежда корупция до такава степен, че България се е превърнала в нарицателно за корупция сред страните от ЕС – нещо, което не може да се случи без (съ)участието на същата тази държава.
Знам обаче едно: че винаги се подписвам под “сигналите” си ( авторските ми статии само в ivo.bg за изминалите 9 години са повече от 5000 ). А редките случаи, в които се позовавам на анонимни източници, се отличават с това, че подлежат на проверка на твърденията ми- както в случая с въпроса дали президентът Първанов е получил незаконно два мезонета като подарък от виден оръжеен търговец и негов политически спонсор.
Откритостта (ми) обаче се оказва недостатък, а не качество. Когато се подпиша с името си, това е знак за “борците с корупцията” да заглушат сигнала така, както в НРБ се правеше с “чуждите радиостанции” , излъчващи “вражеска пропаганда”. “Вината” за това е – ако не изцяло моя, то поне е споделена от мен ( вкл. с медиите, които се правят, че не знаят същото като мен или “поне” не са чували конкретното твърдение ).
Моята част от “вината” е в това, че се “хвърлям” на прекално големи теми, като огромната не само за мащабите на България схема ( проточила се назад във времето до няколко правителства, местни феодали, подкупни магистрати и възторжени медийни клакьори, подпечатана накрая от новоизбрания премиер Бойко Борисов на 9 септември 2009 г. с личното му присъствие на откриването на обекта) като превръщането на природния резерват Камчия в застроен от руския мафиот Лужков и превърнат в резерват на руското “културно-туристическо” проникване, обосновано като продължение на “културно-исторческите връзки между двата народа”. То с осъществява по стъпките на московската мафия, чиито мечешки лапи са оставили дълбок отпечатъци навсякъде по трасето, но следобърсачите у нас се правят, че не ги виждат – а и не е лесно да прогледнеш, когато очите ти са за(с)лепени с рубли, на обратната страна на които пише: “не питай и не пипай, опасно за живота ( т.е. за корема, доколкото живот на руски е корем)”.
Във връзка с всичко написано по-горе, което далеч не изчерпва темата, очаквам “интересно развитие” на значимостта, която медиите у нас и без това имат ( като маша на властта и свързаните с нея на пари, вкл. руските). Те и сега се употребяват като бухалки от онези, които ги държат в своя юмрук.
Вместо да “извадят очите” на корупцията, канализаторите на антикорупционния гняв просто ще получат още един легитимиран по законов път начин за пренасочване на погледите на обществото ( каквото и да се крие зад това определение на омаломощените от марша на популизма и реванша на посткомунизма съпротивителни сили на гражданите) към конкретна набелязана жертва чрез неподписани сигнали, “спуснати” от “когото трябва”. А и, както разбирам, критериите, по които евентуалният орган ще избира дали да се самосезира по “неподписани материали в медиите”, не са разписани. Т.е. , остават си същите плаващи пясъци, в които може да бъде вкарана всяка каруца, обявена за собственост на Андрешко.
Съжалявам ако с песимистичните си очаквания разочаровам търпеливия читател , който си е направил труда да прочете този текст. Но какво друго може да предложи един идиот ( според Бойко Борисов) или безобиден журналист ( според неговия съзаклятник от времето на техния “симбиоз” на върха на държавата Георги Първанов)?
Share on FacebookНов разказ на американския писател Гарт Грийнуел, чието действие се развива в София, ще излезе в следващия брой на списание New Yorker. Историята във “An Evening Out” (“Една вечер навън”) протича в една нощ, която бивш учител прекарва с доскорошните си ученици З. и Н., посещавайки различни клубове и чалготеки в българската столица. Разказът на американеца ще бъде...
Малко ледени тръпки по гърба са необходимост в летните жеги и първият издаден на български роман на Доминик Мезон ни доставя точно това, и то в изобилие. „Пирът на зверовете“ (изд. „Милениум“) е великолепен избор за почитателите на не един жанр, защото, освен че е многопластов, има политически привкус, ужаси и солидна доза психологизъм. Езикът е много по-изкусен от...
Автоматическата междупланетна станция Cassini е пристъпила към финалното спускане в атмосферата на Сатурн , станцията работи на орбита около Сатурн от 2004г. По информация от Лабораторията за реактивно движение в Пасадена.
2004 - 2018 Gramophon.com