Слънчевите брегове на един вицепремиер

Няма ли най-сетне да свърши това лято! Няма ли най-сетне да започнат да се случват истински неща! Ето, не знам от колко време вече се занимаваме с действията на държавата по Черноморието и с намесата ѝ в разни кръчмаро-дискотечни скандали.

Наскоро вицепремиерът Валери Симеонов нашумя с нощните си акции на Слънчев бряг – всички знаят за какво става дума. Постъпиха оплаквания не само от местни курортуващи, но и от жители на Несебър и Св. Влас, че дори и в техните сравнително отдалечени поселища шумът от плажните увеселителни центрове на Слънчев бряг е непоносим. Компетентните органи, натоварени с контрола върху подобни обекти, са показали нулева ефективност при справяне с проблема, къде поради вялост и недостатъчно усърдие, къде поради неравен сблъсък с арогантността на нарушителите. Затова ресорният вицепремиер Валери Симеонов в рамките на служебните си задължения се видял принуден да се намеси лично и подхванал акциите, на които всички ние станахме свидетели в медиите. Реакцията не закъсня и бързо се организираха протести от страна на служителите в атакуваните заведения. „Само в България може да има граждански протести срещу закона!“ – отбелязаха някои, а протестиращите извисиха още по силен глас: „Бойко, спаси ни!“ – скандираха те пред телевизионните камери, дошли да отразят събитието.

Сложен казус, като се замислиш… Как да постъпи министър-председателят? Обективно погледнато, акцията на неговото вице е много по-мащабна и съдържателна от случая с четирите незаети стола от миналата седмица, в който г-н Борисов се включи с мерак и достолепие. Тъй че не е проблем да се намеси и за дискотеките, особено щом протестът го призовава. Само че коя страна ще вземе?

Разбира се, на народа! Но кой в този случай е народът? Естествено, това са потребителите, които движат машината на туризма – тази горда перла в короната на българската икономика.

Но кои са в този случай потребителите? Дали това са веселите младежи, които желаят да се забавляват до зори под въздействието на всевъзможните стимулиращи вещества, които модерната химия е в състояние да им предложи? Или пък „потребителите“ са всички български и чуждестранни, знайни и незнайни летовници, които след изнурителния плаж през деня копнеят за здравословен сън под нежното скърбуцане на щурци и жужене на комари?

Или пък защитени трябва да бъдат всички сезонно заети в печелившия туристически бизнес, на които не бива да се пречи да захлебват, да не спира да им тече надникът, пък и съпътстващата го далавера?

Ето, пред това ще се види изправен министър-председателят, ако реши да се намеси и да откликне на вопъла „Бойко, спаси ни!“.

Ние пък, простите граждани, трябва да вземем сложно решение: да одобрим или да порицаем случващото се, лениво излегнати под знойни сенки с ледени питиета в ръка.

Излага ли се Валери Симеонов или е прав да води битка с нарушителите на реда?

Някой би казал, че Валери Симеонов е вицепремиер с ресор икономическа и демографска политика – засега се е заел само с икономическата, но истинското шоу ще започне тогава, когато се заеме и с демографската (и то със същата страст, с която затваря дискотеки по Черноморието), когато лично се намеси в раждаемостта.

Но, шегата – настрана! За да отговорим на този въпрос, трябва да си изясним темата – дали в крайна сметка става дума за Валери Симеонов или става дума за Слънчев бряг. Защото това са две твърде различни неща, дори и когато са в състояние на сблъсък помежду си.

Излага ли се или е прав?

Стара, но често забравяна истина е, че в света няма такова нещо, което да е резултат на само един мотив и да води след себе си само една последица. И точно защото забравяме тази истина, често се случва да заклеймяваме доброто покрай злото и да оправдаваме злото покрай доброто.

Ето защо Валери Симеонов може и да се излага, но това изобщо не означава, че не е прав.

Излага се, доколкото се опитва да гони медийната слава на Бойко Борисов от времената, когато беше главен секретар на МВР. Нали си спомняте – каквото и да се случи с намек за бедствие или криминално деяние, Главният секретар се появяваше на място с кожена тужурка и угрижена физиономия, а всички телевизионни камери го следваха в крупен план.

От своя страна Валери Симеонов, ако е прекарал един час в злата дискотека, то след това е прекарал още десет часа в централните студия на телевизиите, за да обяснява действията и да защитава мисията си.

За всички е ясно, че е в ход организирана PR акция, не особено талантлива. Отварям скоба, за да кажа, че политическият PR в България преминава през две епохи: първата, когато държавният мъж назначава за свои съветници по публичните въпроси племенничките си, убеден, че това е несериозна работа, която може да я върши всеки. През втората епоха вече на държавния мъж му се назначават пиари от централата на победилата партия, а как те от своя страна попадат там, е тема на отделен разговор. И през двете епохи резултатите за държавния мъж често са плачевни. Затварям скобата.

Та за всички стана ясно, че Валери Симеонов си прави личен PR и това ги подразни. Не случайно се препоръчва добрите дела да се вършат тайно и „лявата ти ръка да не знае какво прави дясната“ (Мат. 6:3). От раздразнение започнаха да се появяват и вицове в рубриката „Минути за хумор“:

– Как кръсти сина си?

– Тихомир. На Валери Симеонов.

Или пък:

– След акциите на Валери Симеонов ще трябва ли град Шумен да смени името си?

И даже:

– Какво ще прави Валери Симеонов като патриот с химна „Шуми Марица“?

Познатото състезание по духовитост. Но заедно с вицовете, като доказателство, че Валери Симеонов се пъчи с излишна показност, се изтъкна и разумният довод, че от висотата на положението си той спокойно може да не се ангажира лично в акциите и да се „показва по телевизора“, а само да се погрижи полицията да си свърши работата в помощ на компетентните контролиращи органи, за което има пълно законово основание.

На този довод обаче беше отговорено също толкова разумно, че личното присъствие на вицепремиера се налага поради съмнения, че хора от полицията и от контролиращите органи отдавна вече са купени от субектите, които трябва да контролират, и са се сраснали с тях, финансово мотивирани са и ги е страх онези да не си отворят устата.

Значи излиза, че Валери Симеонов се грижи не само за законността по принцип, а и за нейното прилагане на практика. Излиза, че Валери Симеонов не е чак толкова виновен. Жалко! Колко хубаво щеше да е, ако всичко отнесеше поредният гаден политик, самозабравен и корумпиран, възгордян от илюзорното си величие и повярвал, че е фактор, който може да влияе върху естествения ход на събитията.

Но ако не е той, кой тогава е виновен? Да не би да са „мутрите“? Всички тези съмнителни субекти с бандитски прякори, към които у народа се е развила нещо като езическа религия и само дето не са им запели песни юнашки и хайдушки. Но независимо от справедливата си слава, тези хора са предприемачи, дори когато са чужденци, отворили тук собствени заведения, в които да тровят сънародниците си с евтин алкохол. Те развиват бизнес, прославят туризма и даже сигурно внасят и данъци, наред с всички останали рушвети, които плащат. Те са бизнесмени в една гладна икономика, капиталисти в един капиталистически свят. Излиза, че и те не са чак толкова виновни, че и те си вършат работата, както и вицепремиерът Валери Симеонов върши своята.

Кой тогава остава да е виновен за безспорните безобразия на Слънчев бряг?

Вчера една уважавана от мен телевизионна журналистка ме попита:

– Представете си следната ситуация: имате дъщеря и тя е отишла заедно със стотици свои връстници да се забавлява в голяма и шумна дискотека. Не щеш ли в дискотеката влиза Валери Симеонов и прави скандал. Там има и яки подпийнали момчета, които се вбесяват и става калабалък, в който дъщеря ви невинно пострадва. Кой е виновен: пийналите младежи или онзи, който ги е провокирал?

– Виновен съм аз – отговорих, – задето съм пуснал дъщеря си да безумства незнайно с кого и да ми се върне на сутринта пияна и с подпечатани ръце.

Предприемчивият човек отговаря на търсенето с предлагане. Ако масовата младеж търсеше книги, „мутрите“ щяха да отварят на Слънчев бряг библиотеки, а не дискотеки. Ако се продава порок, разврат, алкохол и наркотици, то е защото тези неща, а не други, се търсят. Разбира се, предлагането също възпитава и тук е зловещата роля на рекламата. Така се стига до онзи порочен кръг, който е накарал Йоан Богослов отчаяно да възкликне, че целият свят лежи в зло (1 Иоан 5:19).

Всеки е виновен за всичко пред всички. „Какво излезе накрая? – ще си каже търпеливият читател, стигнал дотук. – Накрая ще излезе, че за всичко – и за политиците, и за Валери Симеонов, и за мутрите, и за техните дискотечни свърталища, и за развратените младежи – за всичко съм виновен аз! При това положение кого да посоча с пръст, от кого да се възмутя, кого да наругая и кого да порицая от висотата на неопетнената си нравственост!“…

Ами, това е положението, братче! В момента, в който престанеш да търсиш вината първо у себе си, си загубен… Оф! Няма ли да свърши това лято, че да спрем да си говорим за дреболии! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен с всичките му нощни клубове и дискотеки!

Tweet

Прочети цялата новина http://sulla.bg/2017/08/19/3929.html

Свързани новини: