Снимката, която ще ви покажа е от миналият четвъртък, 17-ти август 2017-та г. и е публикувана на сайта на Министерството на енерГЕПИката. На мен тям ми прилича на снимка при пресичане на червен светофар, а после да се хвалиш с това?

Той казва за себе си, че е любител на сутляж (мляко с ориз), на театъра и минералните води. Ние бихме добавили, че е сред хората в България, които познават книгите най-добре. Георги Тенев е един от създателите на някои от най-добрите литературни формати у нас, сред които „Библиотеката“ и „Голямото четене“ на БНТ. Автор е на романите „Партиен дом“...

В далечна гора живеят кукумявки с червени крила. Те отлитат всяка нощ към близкия чифлик да търсят храна. Едно малко кукумявче, чиито крила все още не са станали целите червени, много иска да полети или пък да си намери приятел. Неочаквано се появява малко мишле, решено да помогне на новия си приятел да полети. Но...

Още когато се появиха първите съобщения, че Москва гони 755 американски дипломати и техни руски сътрудници си помислих как и този бумеранг ще се върне по начина, по който руските контрасанкции удариха преди всичко самите руснаци. И ето че това се случи.

Посолството на САЩ спира да издава визи в руската столица заради разстроения график, отменяйки планирани интервюта с желаещи да пътуват отвъд океана. Процесът ще бъде възстановен в началото на септември.

Сега се опитвам да си представя каква реципрочна мярка ще измислят от Кремъл , за да не “паднат по гръб”. Колко ли са американците, желаещи да пътуват до Русия ( за заселване да не говорим)?

Като става дума  гръб, се сещам за поговорката за риенето на вола. Или за риенето на Вова Путин.

Share on Facebook

Темата за скъпоплатените западни наемници в източните земи не е нова, но освен за продажността на конкретни хора тя говори и за потвърждаването на една историческа традиция. Поводът за тези разсъждения е бурята от възмущение, която предизвика в родината си бившият германски канцлер Герхард Шрьодер, пристанал на Путин за още един важен пост след като легитимира с присъствието си на върха на проекта “Северен поток” употребата на руското енергийно оръжие за обогатяване на шепа руски олигарски и за нуждите на руското влияние в свързаните с руските енергийни доставки (западни) държави.

Фактът, че Шрьодер ще стане и независим директор на руския концерн “Роснефт” е повод да си припомним колко типично явление за евразийските империи от много векове е било да наемат видни представители на западните народи на високи длъжности в администрацията и армията. Ако за Римската империя е било по-скоро характерно да издига предимно потомци на знатни италийски родове, то в нейното източно евразийско разклонение Византия императори и генерали често са ставали представители на различни народи и царства- като арменците Никифор Фока и Йоан Цимисхий. Последният  убива вуйчо си Никфор след преврат и довършва делото му по присъединяване на България към империята след платения от Фока завоевателен поход на руските варвари на Светослав, нает да разгроми в гръб българското царство.

Не всички империи са търсели и поощрявали издигането на ( условно казано) чужденци. Британската например е по-скоро “национална” от тази гледна точка, макар да се е придържала ( повече от французите, предпочитащи да назначават френски губернатори в отвъдморските си територии) към правилото да възлага управленска роля на подчинениете местни владетели за по-ефективен контрол над наслението. Това се отнася и до другите морски ( отворени към света) по характера на своята експанзия европейски колониални държави, като Холанската, Испанската, Белгийската, Португалската. Изглежда не са изпитвали глад за “ръководни кадри”, кавито сами са изнасяли в големи количества в своите колонии.

Евразийските, предимно сухопътни като форма на разширяване империи, са практикували широко високопоственото наемничество. Османската империя, преди да се превърне в Република Турция след кемалистката революция, дори практически е била управлявана от такива наемници, назначавани за везири и генерали. Знаменателно е, че самото падане на Константинопол в османски ръце става благодарение на унгарски наемник, изобретил достатъчно мощно и далекобойно оръдие, за да срине части от непробиваемите дотогава стени на крепостния мегаполис, за могат през пробойните да нахлуе пехотата и кавалерията на османлиите.

Парадоксално, но колкото и да е била “затворена” за света от гледна точка на онова, което е прието да наричаме прогрес ( в науката, изкуствата, обществените отношения), евразийщината е била отворена за притока на “свежа кръв” на на върха на държавната и военната машина.

В Османската империя приемането на исляма е било условие за съответното издигане на чужденеца, но тя отдавна е отишла в историята. В Съветската империя първоначално продължават руската традиция на приобщавана на чужденци, преклонили коляно пред официалната религия, каквата беше комунистическата идеология. В Червената армия, в репресивните служби и на различни ръководни постове в администрацията и икономиката на тоталитарната държавата са били интегрирани не малко верни на др. Сталин дейци на международното комунистическо движение – наемници по душа ( възнаграждавани с ползване на дачи и други материални привилегии, недостъпни за пролетариите от всички страни), ако може така да се каже.

В късния СССР този феномен се ограничава само до “многонационалното семейство” на представители на различните етноси и народи в империята, управлявана дълго от един грузинец. В днешно време феноменът с употребата на авторитети ( и на тяхното управленско ноухау), като бившият германски канцлер Шрьодер, е по-скоро свързана с удовлетворяването на пропагандните нужди на Кремъл, петимен да покаже, че го “уважават” ( точно като пиян мужик, които изисква това от околните).

Последната империя просто си показва евразийските рога, демонстрирайки на “невярната съпруга” Европа, че има начин да й ги сложи морално, да я омаскари и да се почувства “отгоре”.

НА СНИМКИТЕ: Шрьодер, който през 2004 г. нарече Путин “кристално чист демократ”, обича да демонстрира близостта си с него и днес

Share on Facebook

Светослав Сотиров е преподавател по Текстопис, в първата по рода си програма Master Class Singer-Songwriter на Voice Academy, както и водещ преподавател в дисциплината Мusic Business Foundations в академията. От тази година е Изпълнителен директор на Българска музикална асоциация, а само преди няколко месеца излезе и първия учебникт по Текстопис в България, на който Светослав е автор....

Гръцкият писател Никос Казандзакис пише „В дворците на Кносос“ през далечната 1980 г. и доскоро романът бе изчерпан и неоткриваем на българския книжен пазар. Днес творбата е новото попълнение в колекцията на издателство „Ciela“ и всеки почитател не само на древната митология, но и на добрата литература, би трябвало да притежава това издание. Разкошното оформление с твърди корици...