РОМИ СРЕЩУ КРИЗАТА – ЛЕЧЕБНО ЛИ Е ПРЕДЛАГАНОТО ЛЕКАРСТВО

08/25/17 05:28
(http://asenov2007.wordpress.com/)

РОМИ СРЕЩУ КРИЗАТА – ЛЕЧЕБНО ЛИ Е ПРЕДЛАГАНОТО ЛЕКАРСТВО

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ „България трябва да използва труда на ромите, иначе е обречена на бедност и икономически проблеми” – това е ключов извод в анализ на Берлинския институт за населението и развитието. Наистина ли е лечебно обаче предлаганото лекарство – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, в анализа на Берлинския институт се казва, че „демографските проблеми на България са основната пречка пред достигането на средния за ЕС стандарт на живот в страната”. Доколко основателен е този извод?

– Не знам важни детайли за изследването, за да бъда категоричен, Фили. Със сигурност проблемът е огромен. Скоро говорихме с теб и за един доклад на ООН, който изнесе наистина тревожни данни за демографската криза в България.

Все пак обаче ми се струва, че да се постави точно това като „основна пречка” е извод леко стерилен. Той би бил верен, ако икономическата среда в България беше чиста, тоест, ако тук липсваха корупцията, мафиотските образувания, държавната намеса и излишните регулации, изкривената съдебна система, отровната зависимост от Русия в ключови отрасли като енергетиката.

Всичко това, поне за мен, е достатъчна причина да не съм категоричен, че точно демографията ни мъчи най-много в момента. И обратно – сигурен съм, че ако бизнес средата се нормализира и заприлича на тази в средноевропейските държави, то и демографските проблеми ще започнат да се решават от само себе си.

– Все пак тенденциите в това отношение са много лоши. Очаква се например след 25-30 години населението да намалее до 5.5 милиона и един пенсионер да се издържа от 1.5 работещи, докато сега го издържат трима. Има ли лекарство срещу този близък срив?

– По принцип – да, но май вече тотално изпуснахме времето за неговото прилагане. Основното лекарство по тази тема е просто и се нарича „нормална пенсионна система”, но приемането му трябваше да започне още с падането на комунизма. Обаче България първо се влачи 8-9 години и тръгна в тази посока едва при правителството на Иван Костов. При това тръгна така погрешно, че пенсионната система и досега е като куцо пиле. Още по-лошо е, че поради силно противоречивите политически и бизнес интереси, свързани с темата за пенсионната система, изгледите нещата да се оправят бързо, са нулеви.

По същия начин стои въпросът и със здравната реформа. Тя първо закъсня, а после се въведе в толкова социалистически вид и при такава доминация на държавния и ведомствен интерес, че сама се обезсмисли още с раждането си. Никакви козметични промени, предприети оттогава насам, не променят нещата и виждаме, че години наред за гражданина качеството на услугата „здравеопазване” не се подобрява, а онези все повече и повече пари, които гражданинът като данъкоплатец излива в системата, буквално потъват.

– А как стоят нещата с образованието, третата ключова система, свързана с демографията?

– Точно по същия ужасен начин, но с някои специфики. Въпреки че по логика е много консервативна, образователната система в България по време на прехода се промени толкова пъти, че вече май никой не може да ги преброи. Но всички промени се оказаха ялови, защото промяна в качеството на обучение няма. Дори ключовата дотук реформа, най-близка до пазарните принципи – парите да не се раздават на училище само защото то съществува, а да вървят след ученика, не се оказа ефективна.

Сега третото правителство на ГЕРБ обеща и наистина започна да увеличава рязко заплатите на учителите. Въпросът обаче пак стои – ще доведе ли това и до подобрение в качеството на обучение. Съмнявам се – и то не само защото не съм чул увеличените заплати да се обвързват пряко с такова изискване.

Както отчита анализът на Берлинския институт за населението и развитието, близо 40 процента от българските ученици около 15 години, тоест, в активна училищна възраст, са функционално неграмотни, те не разбират елементарен текст и не могат да се справят с елементарни аритметични действия. Това не е от вчера, Фили и няма да се промени утре.

Мнозина в България и досега фантазират псевдо патриотични глупости – че нашата образователна система превъзхожда западната, но, видите ли, западняците ни налагат тяхната, затова нещата са зле. Не, те просто са си зле.

Ето едно показателно изречение от анализа на Берлинския институт: „Българските ученици и студенти получават твърде много ненужни знания и излизат от учебните заведения без необходимите за пълноценна професионална реализация практически умения”. Цитираното мнение има нужда от лека корекция, Фили – да, правят се опити на учениците тук да им се набутат в главите твърде много ненужни знания, но това не означава, че те пък наистина ги „получават”, дори обратно – струва ми се, че учениците все по-често реагират, като изключват съвсем и отказват да получат дори нужните знания.

– А доколко е възможно да се реализира една от основните препоръки в анализа на Берлинския институт – да се използва труда на ромите, за да се предпази България от икономическия срив, свързан с демографските проблеми в близко бъдеще?

– Има много факти, които сочат, че това в момента, а и в обозримо бъдеще, едва ли е възможно, Фили.

Самият Берлински институт в анализа насочва към този извод. Ето един показателен цитат: „Една пета от навлизащите в трудоспособна възраст младежи в България са роми. Използването на тези перспективни трудови ресурси…..би могло да запълни растящия дефицит от кадри…..Но това не се случва, защото става дума за „спящ” трудов потенциал. Две трети от ромите между 16 и 24 години се числят към категорията „нищо не правещи младежи”, те нито учат, нито работят, нито стажуват”. За съжаление, много може да се спори за израза „перспективни трудови ресурси”, използван по отношение на ромите. В случая според мен той е просто плод на „задължителната” политическа коректност. Но ако искаме не само да знаем истината, а и да намерим решение по този, пък и по други сериозни проблеми, трябва да изоставим желанието си да замазваме нещата.

Видяхме как през годините това, вместо да изправи, допълнително изкриви отношенията. Защото, от една страна, мнозинството получи нови поводи за отхвърляне на ромите, независимо дали тези поводи са реални или плод просто на нови предразсъдъци, натрупани върху старите. От друга страна, сред самите роми се появи желанието – или поне очакването – да имат не точно равни права с другите, защото това влече и равни отговорности, а да имат привилегии.

Ето кое стои в основата на „нищо неправенето” от страна на голямата маса ромски младежи. Виждаме го дори в имиграцията им – повечето от тях не отиват в Европа, за да учат, работят и така да подобрят положението си, а за да получават социални помощи. В най-добрия случай.

Онзи ден в Пловдив попаднах на просещо 16-17-годишно ромско момиче. Някакви жени го попитаха защо проси, а то, по един до болка познат модел, стана леко агресивно и с укор каза – ами нямаме работа.

Ще ти намеря работа, само ми кажи до кой клас си учила, намесих се и аз. Ако можеше с поглед да се убива, сигурно щях да съм мъртъв, момичето изфуча и изчезна.

Това е просто една случка, Фили, илюстрация, от която не бива да се обобщава. Но като журналист съм работил много по ромската тема и мога да говоря с часове за нея. Тук обаче само ще кажа, че в резултат на всичко, което знам и виждам, изпитвам силно съмнение. За съжаление – съмнявам се, че точно младите ромски момчета и момичета са онези „перспективни трудови ресурси”, които ще спасят българската икономика от крах след 20-30 или 50 години.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com