Обществените медии трябва да са независими, всички мислими мерки е добре да се предвидят в законодателството. Смятам обаче, че  в днешно време въвеждане на финансиране чрез такси от аудиторията не е реалистична мярка, най-малко защото

1. Таксата е цена за услуга, плаща само който получава услугата и контролът за това е конкретен във времето. Това е причината, заради която президентът Петър Стоянов наложи вето на тези текстове.
2. Броят на гледащите БНТ е динамичен, трябва да се следи конкретно, но във всеки случай е такъв,  че ако трябва с таксите на зрителите да се финансира телевизията, размерът на таксите би бил нереалистично голям дори само да се достигне сегашната държавна субсидия.
3. Доколкото събираемостта е неизвестна величина,  не може да има устойчиво, ефективно и предсказуемо финансиране чрез такси. В някои държави събираемостта е много ниска, другаде постъпленията намаляват – например за 2016 в Полша   събраните такси   са 43 милиона злоти по-малко от 2015 г.
4. Телевизия се приема чрез различни крайни устройства и принципът такса на приемник (каквато е била въведена у нас при социализма и  се е плащала всеки месец в пощата) не може ефективно да се прилага. Остава принципът такса на домакинство (вариант на този принцип беше  българското решение в закона от 1998 г.), но тогава остава да се реши въпросът кой гледа, съответно дължи такса.
5. Контролът кой гледа изисква техническо решение.  Системата за мониторинг, както и системата за събиране на таксите  имат цена, която трябва да се взема предвид при определяне на размера на таксите.
6. Изключенията са много (пенсионери, хора с увреждания и пр.), което намалява обема на финансирането – за България съществено –  и оскъпява контрола за плащането на таксите.
7. В цифровото време обществените медии произвеждат и предоставят за разпространение не само програми, но и съдържание онлайн. Такси трябва да се дължат и в случай (дори само) при достъп до съдържанието на сайта на БНТ.
8. Същото упражнение трябва да се повтори за радио, аудиториите са различни.

По данни на EBU за 40 държави:  в 21 основен източник на финансиране са таксите (от 50 до 90 на сто от финансирането), в 18 – държавната субсидия, в 1 – рекламата.

Ако идеята е  да плаща аудиторията, но да се прекъсне връзката услуга – цена за услуга, зрителите  трябва да плащат  данък – не такса:  данъкът   се  дължи без оглед дали се гледа БНТ.  Но публичното финансиране чрез бюджета също има предимства, особено ако е устойчиво и предсказуемо и позволява средносрочно планиране.