Геог(р)афията на Борисов

08/27/17 08:57
(http://ivo.bg/)

Геог(р)афията на Борисов

„Срещу нас – Грузия. По-вдясно. А Крим е малко наляво“, обясни премиерът Борисов на френския си гост Макрон от своя черноморски балкон. Интересно, ако президентът на Франция не беше толкова тактичен и беше поискал “учителят” (му) по география да продължи с разясненията от балконската си банкянска камбанария, каква ли оценка би заслужил пред черната дъска край Черно море?

Например: дали “атлантикът” Борисов е чувал за Транснистрия ( наричана още “Северна Корея на Балканите” и “Рая на контрабандистите” под руска опека) или “? http://www.168chasa.bg/article/5824211

Транснистрия поставя на терминологично ниво всеки коментатор пред избора на понятията , каквато е дилемата с британските Фолклендски острови, наричани от Аржентина Малвински острови. Само че Транснистрия не е в Атлантическия океан, а на един хвърлей разстояние от България, която няма (публично изразена) позиция по един от най-взривоопасните въпроси в региона и в Европа изобщо. Бас държа, че ако някой се беше осмелил импровизирано да пита нашия Географ за Малвините, той щеше да си помисли ( най-много) за Малдивите, където богати нашенски любовници обичат да си водят любовниците на екзотична разходка в Индийския океан ( дали и океанът би могъл да посочи правилно, понеже Тихият такъв е “наблизо”, това оставям на предположението на читателя).

В българските медии използваното от молдовските ( да не се бълка с малдивските) патриоти название географско понятие Транснистрия е практически непознато. Защото тук царува русофилщината. По нашия край, когато изобщо се споменава най-взривоопасният тлеещ конфликт на континента, се употребява руското название на този практически окупиран от Русия анклав, наричан у нас по тази причина по руски образец Приднестровие. Това ни е познато от времето, когато по съветски образец ни беше наложено да употребяваме“антиимпериалистическото “ название Малвини ( или при споменаването на Фолклендите трябваше задължително да се изписва и аржентинската претенция)

Да припомня разкритието в книгата “Течна дружба” през 2011 г. ( така и не бях цитиран като източник на тази “стара новина”), че при посещението си в Аржентина президентът Георги Първанов се е подмазал на 6 ноември 2008 на домакините по време на среща с президента г-жа Кристина Фернандес де Кирхнер, употребявайки аржентинското название на британското владение. Това обаче стана известно на британците и през миналата 2016 г. година гарантира ветото на Лондон върху кандудатурата на присъствалата на онази подмазваческа среща Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Предизвестената “смърт” на руско-българската кандидатура на Бокова няма как да не е била обяснена на Борисов, но той въпреки това я гушна и употребява до последно, когато лично се убеди, че пак е сгафил. След което удвои гафа си като пусна по международната пързалки Кристалина Георгиева. Изпързаля я толкова успешно, че оттогава тя изчезна от българската публичност и май не иска повече да чуе за нея. Получи му се на Борисов нещо като при онзи в трамвая, който взел да скърца с пръст по прозореца, след като обгазил околността , въобразявайки си, че чрез закъснелия звук може да излъже околните каква е истината за вонята, а всъщност само се обозначил в ролята пора.

Междувременно Молдова си поиска правата от могъщия си агресивен съсед върху Транснистрия и изненадващо за Москва постави въпроса в ООН. С това Кишенев вбеси Москва. Тя задейства молдовската си президентска марионетка Игор Додон, откри стрелба срещу прозападното мнозинството в парламента и правителството на Молдова със заплахата да оглави протести срещу тях. https://www.vesti.bg/sviat/moldova-vbesiava-rusiia-s-iznenadvasht-udar-v-oon-6073091

Феноменът Русия да се сдобива с говорители на руските интереси на президентски позиции в някои от бившите съветски владения в Европа, известен от Чехия, Македония или България, е особено взривоопасен в Молдова. Игор Додон буквално заплаши от бункера на главнокомандващ да свали със сила изпълнителната и законодателната власт в рзделената по остта Изток-Запад в ценностно отношение бивша съветска колония. В нея руското влияние дълбае пропаст между проевропейските и проруските граждани както в Украйна ( и в България, която обаче успя да прескочи в спасителния лагер на ЕС и НАТО, за което от Кремъл не могат да си простят, че са го допуснали).

България не само няма оповестена позиция по тлеещия конфликт в непоследствена близост до нас, но и би се изправила пред истинско предизвикателство да се саморазобличи като клоняща към московското “право” да се разпорежда с малките си съседи от позицията на военната сила ако трябва дори и с две изречение да изрази някакво отношение. Защото ще бъде принудена да избира на треминологично ниво как да формулира шикалкавенето си.

“Учителят по география” Борисов, който в едно интервю за Нова телевезия даде пример с разделения Кипър, че членството му в НАТО (!) не гарантирало сигурността му ( моя милост реагира тогава, но гафът си остана регистран в ivo.bg на 28 октомври 2008 г. http://ivo.bg/2008/10/27/гафологична-експертиза/

Да се надяваме, че събитията няма да накарат Борисов да научи що е и къде е Транснистрия. Защото отсега можем да прогнозираме, че отново ще се подредим сред онези , които уж са големи европейци и атлантици, но са всъщност проруски кибици по въпросите, които биха могли да подразнят Путин, ако не са формулирани по кремълската мода.

Справка от последните дни: българското отсъствие от парада в Киев на 24 август миналата седмица по случай 26 години от независимостта на Украйна от СССР, на който страната ни е била поканена, но ( за разлика от една Черна гора, в която руската пета колона е още по-гласовита, отколкото у нас) , “блестеше” с празното си място на трибуната край 9 военни министри от натовски държави.

На Борисов и компания явно още им държи топло от “приятелския огън”, който в БСП откриха срещу собствения си външен министър Вигенин заради това, че се появи в Киев като жест на съпричастност по горещите следи от бунта на Майдана, докато руските войски превземаха “вежливо” Крим. Не че в ГЕРБ някой би посмял да повтори червения гняв срещу собствения министър, но “лошият пример е заразителен”, както гласи руската поговорка. А и Каракачанов едва ли е истински желан в Киев, както беше Вигенин, чиито цветя пред жертвите на проруския режим на Майдана бяха приети с благодарност като европейски жест на солидарност ( за който Вигенин след това беше накаран да се оправдава многократно пред другарския съд на съпартийците си).

Друго може да не е научил “учителят по география”, но да не се закача с руската мечка е урок, който е усвоил перфектно ( дори не знаем точно с каква пръчка са го дресирали): на сън да го ритнеш, пак ще вика “шайбууу” като типичен руски фен ( “гооол”, в превод на езика на страната , в която царят ни е гол).