Първият полъх на есента

08/28/17 21:25
(http://asktisho.wordpress.com/)

Първият полъх на есента

Август месец е много специален. Особено в края си, когато привечер ти напомня, че лятото и жегата, с които вече си свикнал, трябва да ги отвикваш. Всеки август има една-две такива вечери. Те почти ти замирисват на печени чушки (или на пипер, според местния ти диалект):

Вечери, в които разбираш, че сандалите съвсем скоро няма да ти вършат работа, че е време да извадиш низвергнатото якенце за вятър/дъжд от ъгъла, в който си го захвърлил към края на юни.

И това е радостно.

Само аз ли мразя Божествения Август?

Ех, „мразя” е твърде силна дума! Но чак пък да го харесвам?

Едва ли!

През август нищо не се случва.

Звъниш в някой офис, оказва се, че колегата, който/която ти трябва е в отпуск.

Търсиш държавната администрация – също.

Клиентите ти слънчават с „облаци” из курортите по света, от сутринта…

Имейлте ти имат около 20 дни риспонс рейт. Средно.

Всичко спира. Всичко умира.

Разбираш колко много „роби” познаваш, защото, без да са се наговорили помежду си, всичките ти познати липсват заедно и поединично.

От работните си места.

През август.

Всички почиват през август! Почти като „всички имат фейсбук”, но някои си разпределят почивките през юни и през септември, за да НЕ воюват за квадратен метър плажно-хавлийна територия с народо-населението на страната през август.

Нито споделят музикалните му предпочитания, нито календарните, защо да си пречат взаимно?

Има нещо хубаво в първия полъх на есента.

През август.

В онази рязка напомнянка привечер, че лятото няма да е вечно и, че „щурецът” ще го духа през зимата…

В онзи студен дъжд…

Първият, в който не ти идва да се изкъпеш.

А морето те блъска враждебно.

Но не се притеснявайте, идва септември!

Идват Денят на независимостта, Съединението, Новата учебна година, девети…

За едни сватба, за други брадва, но пак блокове почивни дни!

Е, поне не задраскваме цял месец от календара, както през август.

Пък и колко остава до декември?

Половината месец, след средата на декември, го махаме, а и всичките тези именни дни през януари…

Докато не се запролети… То тогава Гергьовден, то Великден, то Цветница, то…

Все още ли се чудите защо заплатите ви са най-ниските в Европа?

Не бързайте да ми се дразните за това.

Аз ви харесвам така.

Проблемът е само, че не ви издържам – вас и вашите семейства.

Не ви плащам осигуровките, минималния праг, не ме интересува какво (и дали изобщо) ще ядете. Довечера, утре, вдругиден…

Повече календарни „дупки” има само в Гърция / Испания, но и те не са цъфнали – тире – вързали. Ама продължаваме да имигрираме там. С труд, който няма много IT в него, т.е едва ли ставаме 3-4 пъти по-производителни веднага, щом слезем от автобуса на автогара „Авенида де Америка”, без дори да знаем езика…

Ето това вече е въпрос, който трябва да ориентирате към настоящите си работодатели. Или поне да научите езика. През свободното си време.

Ако ви остане такова. Между всичките празници…

Има нещо хубаво във влажните застудявания през август, в самия му край.

Карат те да се замислиш за важните неща.

Да станеш по-сериозен.

Или да я караш по старому.

Въпрос на избор.

Сродни публикации:

Може да сме безделници, ама не сме без празници

(писана е преди десет години, излезе в „Капитал“).

Тихомир Димитров