Отражението на статуквото в огледалото на “Панорама”

“С годините изградихме трайни зрителски нагласи и очаквания”, гласи ключовото за мен изречение в позицията, разпространена от екипа на предаването “Панорама” на БНТ с водещ Бойко Василев. Повод е заявеното намерение на новия директор на телевизията Константин Каменаров да извърши промяна в програмната схема, която предвижда “Панорама” да се излъчва в неделя ( или събота, както преди 20 години?).

Както вече писах във връзка с рокадата в директорския кабинет на държавната институция, не гоня никакъв личен интерес. Подписвам се за пореден път под твърдението си, че забраната да участвам в предавания на БНТ, която продължава вече повече от две години, ни най-малко не ме притеснява и нямам желание да се натрапвам ( нито на зрителите, нито на читателите тук с гледната си точка, която обаче не искам малодушно да скрия, за да не си развалям още повече отношенията с някои колеги).

Споделял съм и друг път, че бях поканен да водя “Панорама” след като Гарелов я напусна и стана шеф в Нова телевизия. Беше истински “карамбол”. Работех вече от 5 години като свободен журналист в “Свободна Европа”, когато в един и същи същ ден през септември 2000 година трябваше да избирам между едновременно изсипалите се предложения към мен да сключа договор като водещ на “Здравей България”, първия сутрешен блок в националния ефир на “Нова телевизия” , с “Панорама” на БНТ или със създаващата се тепърва БиТиВи.

В интерес на истината, първа по време беше офертата на “Нова телевизия”, но докато се колебаех се развиха отношенията ми с БиТиВи и избрах неизвестността на тази оферта да водя предаване, чието название и схема се очакваше да измисля. За “Панорама” , като някакъв куриоз на съдбата, директорът Лили Попова ми предложи на коктейла на “Нова телевизия” в х-л “Шератон”, на който собственикът Крияку ми демонстрира колко настойчив може да бъде един милиардер спрямо избрания от неговите мениджъри журналист, който няма право на отказ ( в представите на “човека с парите”). Буквално ми заяви, че няма нещо, което не мога да поискам от него ( за ужас на началника Гарелов, който стоеше на няколко крачки разстояние с напрегнато изражение на лицето и слушаше дългата тирада на богаташа, който ми определи среща на другия ден в същия хотел, за да се” разберем”).

Не се разбрахме, защото съм доста “неразбран”. Не позоволявам нито на властници, нито на милиардери да ми държат господарски тон. Точно такъв беше възприел Кирияку на срещата на шест очи, която трябваше да премине в обяд. Само че още след първите изявления на собственика на телевизията, който рязко беше сменил отношението си и започна да ми обяснява, че “тук не е Ню Йорк” и че “Нова телевизия” не е американска, ми стана ясно, че междувременно са ме “наковладили” за нещо като проамерикански елемент. В разговора, който Кирияку и Силва Зурлева безцеремонно водеха помежду си на гръцки между репликите, които си разменихме на английски, непрекъснато се споменаваше “ГарелОв”. Станах и си тръгнах, като пожелах на двамата ми събедници приятен обяд, изпроводен от реплика на Кирияку, че пак сме щели да се видим. Явно не можеше да си позволи да няма последната дума.

Разказвам тази история не за друго, а за да кажа, че не само Бойко Василев е бил “желана мома на хорото”. Било, каквото било…

Днес, според мен, Бойко Ваилев най-вероятно се готви да напусне досадния вече за него формат на “Панорама”, но като умен човек прави възможното това да стане по “принципни” причини, а не като фарсово “уволнение”. Ето защо за първи път го виждаме в ролята на “бунтар”, която се опитваше твърде неубедително да играе и на екрана. Той е интелигентен, полиглот е, отлични връзки  е разклонил и вероятно ще има голям избор от възможности да продължи кариерата си на лош телевизионен актьор, имитиращ “строг събеседник” , но отличен комуникатор, владеещ изкуството да се харесва на различни и дори на противоположни аудитории. Това наистина не го може всеки!

Защо обаче започнах с това, че ключовото изречение от позицията на екипа на “Панорама” ( разбрай Бойко Василев) е “с годините изградихме трайни зрителски нагласи и очаквания”?

Това е самопризнание за основния недъг не на “Панорама” само, но и на БНТ: това е клеченето над статуквото и неговото мътене не с цел да се измъти нещо, но за да не се пръкне проблем за клечащите. Получи се запъртък.

Когато написах, че е възмутително БНТ да се самообявява за единствената национална институция, която се радва на “ 50 години неспирен възход” ( по начин, който напомня за приемствеността в историята на БСП, припознаваща бройката на конгресите на БКП като свое свидно минало), взривих и последния клатещ се мост между моя милост и отстрещния бряг във връзката си с тази телевизия ( в която съм водил и собствено публицистично предаване през 1991-1993 г.). От този момент нататък ме “отрязаха” окончателно от екрана на държавната телевизия, което е дребнаво и отмъстително, но по-скоро ме кара да чувствам облекчение, че не се налага да се боря със съмнителното изкушение да се появявам като коментатор в точно такава телевизия, която се скъсват да ласкаят нейните постоянни гости като “най-обективната” ( за постоянна работа там – да не говорим, макар иначе да съм си говорил с предишното началство, което дори ми предложи да замествам Бойко Василев докато той си почива).

Скъсването на отношенията също е вид отношение. С “Панорма” отношенията ми бяха прекъснати по никога неизяснени между мен и Бойко Василев причини. Не по моя вина. Един единствен път се унижих да поискам да ме покани да представя своя книга ( както е правил с други автори и колеги), но той ми зяви, че това щяло да се изтълкува като търговска реклама. След което покани Петър Волгин надълго и нашироко да представя свое творение.

Не, не си мисля, че ми е бил длъжен с нещо. Но пък е известно и е показателно за неадекватността на необоснования отказ, че в публицистични предавания на телевизии с по-голяма аудитория през същия този период ( през който загубих работата си, но не получих и “грам” жест на солидарност от БНТ и нейната “Панорама”) съм бил преценен като – да се изразя така – “допустим” коментар. Десетки пъти съм участвал другаде срещу нито един път тъкмо в “Панорама”.

За финал съм оставил няколко забележки, с които вроятно щях да започна, ако не трябваше да обяснявам дотук защо изобщо се захващам с тази тема.

Липсата на конкуренция ражда ако не чудовища, то “поне” чудатости по отношение на “Панорама”, чиито екип явно се държи по същия начин, както и ръководството на телевизията, смятащо историята на институцията за някакъв прогресиращ още от времето на НРБ постоянен успех.

Самата схема на предаването е сбъркана, меко казана. Дали е за удобство на домакините или не, те си знаят. Но да караш събеседниците си ( кой от кой “по-велик”) да кибичат в кадър час-два, за да получат своите минути “слава”, изслушвайки  понякога тиради по въпроси, по които не са поканени да взимат отношение, е абсурдно. Почти съм готов да се обзаложа, че този експеримент няма световен аналог. Но от позицията , разпространена на “Панорама”, се вижда, че домакините се гордеят с тази ненормалност, защото давали възможнст на събеседниците си да се репликират. “Дават”!

Не веднъж в предаването се е случвало ощетеният събеседник, на когото отпускат накрая минутка да каже две думи, да се сърди ( основателно, но и не съвсем, щом се е сглъсил да участва в тази нелепа постановка). Или пък участник, който си е казал онова, което е преценил за достатъчно ( вкл. по мнение на партийната централа, която го е изпратила и инструктирала), да си тръгне по средата на предаването “поради друг ангажимент”.

А че водещият има “някакво отношение” към някои от събеседниците си, знам от опит. Единственото ми участие в неговото студио беше свързано с референдума за АЕЦ “Белене”, когато бях изпратен да говоря от името на един от двата “отбора”, конституирани официално в полемиката около допитването. Водещият буквално се извини “на когото трябва” в ефир, че се е наложило да съм в студиото, заявявайки, че съм там поради невъзможността да откаже предложението на комитета, дискутиращ по закон от позицията на противниците на АЕЦ “Белене”.

Твърдението, че хората са свикнали да гледат “Панорама” и си я искат без промени ( защото тя им е създала “трайни очаквания”), при липсата на алтернатива, е като констатация от партиен конгрес от времето, когато хората не очакваха друго, освен онова, което партията и правителството решат вместо тях. Хората бяха свикнали да очакват едно и също не 20, а цели 45 години. Докато не се появи възможност за “нещо друго”.

Промяната носи рискове, но противното се нарича “застой”- дума , с която се обозначава времето на “късния социализъм”, какъвто в този смисъл цари в БНТ.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител