Ето, че отново бяхме в Дисниленд, близо 10 години по-късно, вече женени и с две деца. На децата им беше забавно, но не толкова – на нас. За съжаление впечатлението ни е по-скоро разочарование. Ето защо:
1. Отворете раницата!
И така, купувате най-евтините възможни билети за два дни и двата парка на обща стойност над 650 лв. за семейството, без да броим тройно по-големите странични разходи. Следват полет, автобус, после влак, после метро и после пак влак и най-накрая се озовавате с цялата фамилия екзалтирани пред входа на заветния Дисниленд. Очаквате да ви посрещнат Мики и Доналд? Ами познали сте, но само ако това са имената на двамата навъсени охранители, които ви карат да си сложите раницата и да я отворите пред тях…
— Имате ли нож в раницата?
— Не.
— Минавайте.
Сигурен съм, че и терористите с ножове са напълно честни. Да, някои от входовете имаха скенери, но този, от който минахме ние, нямаше… Хаотични мерки за сигурност с явни пропуски, никакъв ред в опашките на входа, но най-накрая влизаме.
Както казах, взехме си възможно най-евтините билети. Тоест такива, които са в най-ненатоварени дни. Но истината е, че гъмжилото от хората е невероятно – яйце да пуснеш, на човек ще падне. Никой не налага никакви ограничения за посетителите в дадения ден и така тълпата прави посещението неприятно за всички…
Като резултат от горното, как ви звучи да чакате между 70 и 120 минути за 10-минутна атракция, после още 40 мин. чакане за следващата 5-минутна атракция, после още 60 мин. чакане… Реално от 10-тината часа, в които парка е отворен, сигурно 8 прекарахме в редене по опашки и досадно чакане. А е тъжно „вълшебният“ ти ден в Дисниленд да бъде предимно чакане.
Уж за да облекчат чакането, от Дисниленд са измислили нещо наречено „Fast Pass“ – специален билет, с който се качваш с предимство на определени натоварени люлки. За съжаление, въпросните пропуски свършват до обяд и реално полза от тях почти няма. Да не говорим, че на някои люлки чакането минава половин час дори с Fast Pass.
По някои от атракционите личат поколения и години ползване. Да се повредят три атракциона за един ден не е нещо, което ни се случваше през 2008 г. (особено „приятно“ е да се случи, когато си чакал половин час за дадената атракция). А да преправят старите автомобили с героите от „Колите“ например едва ли е кой знае каква инвестиция…
Това, което през 2008 г. различаваше Дисниленд от всеки друг увеселителен парк, бе атмосферата. Мики, Мини, Гуфи, принцесите на Дисни, Алиса и Лудият шапкар просто обикаляха из парка и всеки можеше да се снима с тях. Гримьори рисуваха лицата на малки и пораснали деца с образите на любимите герои. Нищо подобно в днешни дни – искаш да се снимаш с Мики? Той е скрит в специална сграда, наречена „Meet Mickey Mouse“. Чакай 40 минути на тази опашка! Гуфи? Другата опашка, там е само 25 мин. чакане. Принцесите на Дисни? 140 мин. чакане.
Признавам, една от най-яките атракции бе да ни вкарат в StarSpeeder 1000 и да ни изстрелят сред световете на Star Wars. Обаче да цопнеш C-3PO и Вейдър до слончето Дъмбо, принцесите на Дисни и Бъз от „Играта на играчките“ ми излиза извън границите на добрия вкус. Всички преходи в парка бяха плавни и неусетни… Днес футуристичната сграда на Star Wars, лепната до гарата с парния локомотив изглежда нелепо!
Слончето Дъмбо е от 1941 г. Алиса – от 1951 г. Не ме разбирайте погрешно – обичам Дъмбо, макар и да е на 76 години! Но много от героите в новите филмчета липсват – като изключим костюмираните актьори, до които добиране няма, липсват атракции с Елза и Ана, Рапунцел, Тияна, Мерида, Ваяна, Добрият динозавър, героите от „Отвътре навън“, „Зоотрополис“, „Самолетите“, „Камбанка“, „Разбивачът Ралф“…
След като поръчахме четири каубойски менюта с пилешко на обща стойност 56 EUR, се оказа, че пилешкото е люто! В Дисниленд! Качеството на храната бе като в долнопробно fast food заведение (имаме само нискокачествената снимка горе), картофите ставаха… Хамбургерите днес са кръгли. А през 2008 г. дори те бяха с формата на Мики Маус – мисля, че това само по себе си е достатъчно показателно.
За да се доберете до „вълшебното“ светлинно шоу с лазери и фойерверки, ще трябва да заемете позиция поне час по-рано, иначе просто ще го гледате буквално от входа на увеселителния парк и няма да видите почти нищо… Още „по-забавната“ част е, когато близо два стадиона народ се изсипе на гарата и там не чака нищо повече от редовните влакове – следва една блъсканица, пред която столичния градски транспорт в 18 ч. е едно просторно и културно място. И това се случва всеки ден – никакъв синхрон между железниците и Дисниленд по въпроса! А какво „по-хубаво“ от това след 10+ часа висене по опашки, изнемощелите дечица да попътуват и още час прави в претъпкан по шевовете влак?
Да, в този пост има хейт. Не заради друго, а защото очаквам от Дисниленд да вдигат бариерата през годините, вместо да я смъкват. Да, изкарахме си добре като цяло. Но в сравнение с другите увеселителни паркове като Грьона Люнд (Стокхолм, Швеция), Ефтелинг (Хертогенбош, Холандия) и Тиволи (Копенхаген, Дания), французите просто не правят достатъчно.
И ако все пак твърдо сте решили да заведете децата на Дисниленд, ето и 10 съвета, които да имате предвид:
Материалът Дисниленд: 10 години по-късно и 10 причини да НЕ ходите там! е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.
2004 - 2018 Gramophon.com