Знам, тази публикация се забави малко, а преди всичко искам да благодаря на всички вас за поздравите и пожеланията за рождения ден на Даниел.

В блога стана традиция всяка година да публикувам рецепта за тортата, която съм приготвила вкъщи за семейния празник. Тортите за първите три рождени дни на Даниел са по-скоро съобразени с моя вкус и пригодени да бъдат опитани от малкото ми дете. Но това дете расте и с това растат и неговите желания, претенции, условия и вкус. С други думи, започвам да имам нови критерии, определяни и измервани от нов критик. Той се казва Даниел и вече е на 4.

Месец преди четвъртия рожден ден на Даниел, предпазливо и като че ли риторично го питам каква торта иска да му направя. Питам го предпазливо, да не би да ми поиска някой анимационен герой като Елза-и-Ана или голям „кимион“. Възможно е да поиска и „питка от хляб“, или „сърчице от кола“, макар че редовно си иска и получава „чай от сок“ (в превод това е чай в стъклена чаша със сламка). Питам го риторично, защото знам, че ще поиска нещо шоколадово. Не много изненадващо беше и допълнението към шоколадовото нещо. Ето как се развиха разговорите ни на три пъти:

Аз: Дани, каква торта искаш да ти направя за рождения ден?

Даниел: Амиии, искам торта от шоколад.

Аз: Добрееее. – докато го произнасям, вече съм обмислила няколко рецепти за шоколадова торта. – А друго искаш ли да има на тортата?

Даниел: Амиии, да бъде шарена. Мамо, искам да ми сложиш от онези шарените неща. И да има червено.

Тук вече си мисля, че е крайно необходимо да научи, че думата макарон не се използва само за любимата му паста, и че червеното, по някаква благословия тази година в този сезон, ще го има върху тортата и още как.

Има известно предизвикателство, когато е необходимо да създадеш нещо, когато имаш условия. Един творец би направил своя шедьовър, само когато не е притиснат от чужди условия. Защото той гради своето произведение около собствена идея. Когато се поставят чужди условия, идеята се размива и придобива други измерения. Те могат да се окажат успешни, но никога не са според първоначалния замисъл на автора. С това предисловие бих искала да ти разкажа повече за шарената торта от шоколад. Нека да започнем именно с условията.

Условие 1: Торта от шоколад

Кой не обича шоколад? Тези които твърдят, че не го харесват или не са открили своята форма на шоколад, или не са осъзнали още, че го харесват (извинете ме, нямам лоши мисли). Имам условие за торта от шоколад. ОК. Това го мога. Кой не може? Избирам си рецепта за шоколадова торта и съм готова. Така ли? Не, аз не съм готова. Все още не съм. Защото към този шоколад в неговите многолики форми бих добавила свежест, нещо плодово, някаква подправка, която да го открои. Шоколадът е жаден за плодова свежест, за пикантност, за парфюм от аромати, които аз без предразсъдъци бих използвала във всеки един момент. Наситена от разнообразните форми на шоколада с допълващите го вкусове и аромати, които съм добавяла към него, аз изпитвам жажда за още, за друго, за различно. Обаче знам, че на Даниел това няма да му хареса, затова свеждам глава пред експериментите и оставам с широко отворени очи само с шоколада и няколко негови трансформации. Никакви аромати, никакви добавки. Условието все пак е торта от шоколад, нали?

Условие 2: Да бъде шарена

Даниел много се радва на шарени неща. Като всяко дете обича да му е шарено. Обува си два различни на цвят чорапа. Не защото не е намерил другия, а защото иска да са му различни. Да е шарено. Понякога, преди лягане вместо да четем книжки, той ми шушне на ухо: „Мамо, искам да гледаме на твоето.“ Моето е телефонът ми. Гледаме клипове в YouTube за декорации на торти и бисквити, които са… познай – шарени. Обича и онези малки кръгли шарени неща, които имат различни вкусове. Обикновено си избира да яде само няколко от тях, но обича да ги гледа всичките накуп. Защото му е шарено. Казвам му, че тези се казват макарони, същото име като онези, които обича да яде с доматен сос и пармезан, но той не е съгласен с мен. „Макарони ли-и-и? Не, това не са макарони, мамо. Това е десерт.“ Е, няма как да не се съглася с него. При това е шарен десерт. Точно каквото ми трябва за условието.

Условие 3: Да има червено

Не знам защо напоследък си е харесал червения цвят и желае да яде сладолед с червена лъжица, да пие сок с червена сламка, да играе с червен балон и изобщо да избира червени аксесоари. С червения цвят свързва едни от любимите му плодове – ягоди и малини. Обича ги от малък. На рождените му дни досега, никога не са се предлагали толкова много от летните плодове по пазарите и супермаркетите и винаги в средата на септември е било студено. Затова и в тортата за първия рожден ден добавих круши; за втория рожден ден – също круши; за третия рожден ден вече реших, че отново круши ще бъде банално, затова използвах сладко от горски ягоди и добавих няколко едва издирени през този сезон малини. Тази година, не само че в средата на септември беше топло, но и на пазара продължаваха да се предлагат всякакви дребни горски плодове, смокини, дори и праскови. Желаният червен цвят се появи върху тортата от любимите му малини. Пък и колко добре се получи с шоколада! Но за Даниел шоколадът си е шоколад, малините са си малини. Все още не проявява интерес да ги съчетае, обаче за нас, възрастните е малко по-различно, нали? В този момент от решението ми си мисля, че точно това червено ми трябва в условието, защото на толкова шоколадова торта все пак и трябва малко свежест. Малините бяха попадението, но препоръчвам с тортата да се сервират всякакви пресни горски плодове – ягоди, малини, къпини, боровинки, касис. Ако не са в сезона си, е за това ще трябва да се промени цялата торта, което решение вече ще излезе от условията, но не би било грешно да се импровизира върху основите.

И като стана дума за основи, аз се гордея с моето дете, което макар и с доста претенции е „най-доброто дете“ за всички аниматори, за всички приятели, баби и дядовци, за мен и за Вальо. Естествено, че така ще кажа, няма как да е иначе, той е мое дете.

Знам, тази публикация се забави малко, а преди всичко искам да благодаря на всички вас за поздравите и пожеланията за рождения ден на Даниел.

В блога стана традиция всяка година да публикувам рецепта за тортата, която съм приготвила вкъщи за семейния празник. Тортите за първите три рождени дни на Даниел са по-скоро съобразени с моя вкус и пригодени да бъдат опитани от малкото ми дете. Но това дете расте и с това растат и неговите желания, претенции, условия и вкус. С други думи, започвам да имам нови критерии, определяни и измервани от нов критик. Той се казва Даниел и вече е на 4.

Месец преди четвъртия рожден ден на Даниел, предпазливо и като че ли риторично го питам каква торта иска да му направя. Питам го предпазливо, да не би да ми поиска някой анимационен герой като Елза-и-Ана или голям „кимион“. Възможно е да поиска и „питка от хляб“, или „сърчице от кола“, макар че редовно си иска и получава „чай от сок“ (в превод това е чай в стъклена чаша със сламка). Питам го риторично, защото знам, че ще поиска нещо шоколадово. Не много изненадващо беше и допълнението към шоколадовото нещо. Ето как се развиха разговорите ни на три пъти:

Аз: Дани, каква торта искаш да ти направя за рождения ден?

Даниел: Амиии, искам торта от шоколад.

Аз: Добрееее. – докато го произнасям, вече съм обмислила няколко рецепти за шоколадова торта. – А друго искаш ли да има на тортата?

Даниел: Амиии, да бъде шарена. Мамо, искам да ми сложиш от онези шарените неща. И да има червено.

Тук вече си мисля, че е крайно необходимо да научи, че думата макарон не се използва само за любимата му паста, и че червеното, по някаква благословия тази година в този сезон, ще го има върху тортата и още как.

Има известно предизвикателство, когато е необходимо да създадеш нещо, когато имаш условия. Един творец би направил своя шедьовър, само когато не е притиснат от чужди условия. Защото той гради своето произведение около собствена идея. Когато се поставят чужди условия, идеята се размива и придобива други измерения. Те могат да се окажат успешни, но никога не са според първоначалния замисъл на автора. С това предисловие бих искала да ти разкажа повече за шарената торта от шоколад. Нека да започнем именно с условията.

Условие 1: Торта от шоколад

Кой не обича шоколад? Тези които твърдят, че не го харесват или не са открили своята форма на шоколад, или не са осъзнали още, че го харесват (извинете ме, нямам лоши мисли). Имам условие за торта от шоколад. ОК. Това го мога. Кой не може? Избирам си рецепта за шоколадова торта и съм готова. Така ли? Не, аз не съм готова. Все още не съм. Защото към този шоколад в неговите многолики форми бих добавила свежест, нещо плодово, някаква подправка, която да го открои. Шоколадът е жаден за плодова свежест, за пикантност, за парфюм от аромати, които аз без предразсъдъци бих използвала във всеки един момент. Наситена от разнообразните форми на шоколада с допълващите го вкусове и аромати, които съм добавяла към него, аз изпитвам жажда за още, за друго, за различно. Обаче знам, че на Даниел това няма да му хареса, затова свеждам глава пред експериментите и оставам с широко отворени очи само с шоколада и няколко негови трансформации. Никакви аромати, никакви добавки. Условието все пак е торта от шоколад, нали?

Условие 2: Да бъде шарена

Даниел много се радва на шарени неща. Като всяко дете обича да му е шарено. Обува си два различни на цвят чорапа. Не защото не е намерил другия, а защото иска да са му различни. Да е шарено. Понякога, преди лягане вместо да четем книжки, той ми шушне на ухо: „Мамо, искам да гледаме на твоето.“ Моето е телефонът ми. Гледаме клипове в YouTube за декорации на торти и бисквити, които са… познай – шарени. Обича и онези малки кръгли шарени неща, които имат различни вкусове. Обикновено си избира да яде само няколко от тях, но обича да ги гледа всичките накуп. Защото му е шарено. Казвам му, че тези се казват макарони, същото име като онези, които обича да яде с доматен сос и пармезан, но той не е съгласен с мен. „Макарони ли-и-и? Не, това не са макарони, мамо. Това е десерт.“ Е, няма как да не се съглася с него. При това е шарен десерт. Точно каквото ми трябва за условието.

Условие 3: Да има червено

Не знам защо напоследък си е харесал червения цвят и желае да яде сладолед с червена лъжица, да пие сок с червена сламка, да играе с червен балон и изобщо да избира червени аксесоари. С червения цвят свързва едни от любимите му плодове – ягоди и малини. Обича ги от малък. На рождените му дни досега, никога не са се предлагали толкова много от летните плодове по пазарите и супермаркетите и винаги в средата на септември е било студено. Затова и в тортата за първия рожден ден добавих круши; за втория рожден ден – също круши; за третия рожден ден вече реших, че отново круши ще бъде банално, затова използвах сладко от горски ягоди и добавих няколко едва издирени през този сезон малини. Тази година, не само че в средата на септември беше топло, но и на пазара продължаваха да се предлагат всякакви дребни горски плодове, смокини, дори и праскови. Желаният червен цвят се появи върху тортата от любимите му малини. Пък и колко добре се получи с шоколада! Но за Даниел шоколадът си е шоколад, малините са си малини. Все още не проявява интерес да ги съчетае, обаче за нас, възрастните е малко по-различно, нали? В този момент от решението ми си мисля, че точно това червено ми трябва в условието, защото на толкова шоколадова торта все пак и трябва малко свежест. Малините бяха попадението, но препоръчвам с тортата да се сервират всякакви пресни горски плодове – ягоди, малини, къпини, боровинки, касис. Ако не са в сезона си, е за това ще трябва да се промени цялата торта, което решение вече ще излезе от условията, но не би било грешно да се импровизира върху основите.

И като стана дума за основи, аз се гордея с моето дете, което макар и с доста претенции е „най-доброто дете“ за всички аниматори, за всички приятели, баби и дядовци, за мен и за Вальо. Естествено, че така ще кажа, няма как да е иначе, той е мое дете.

Защо външният дълг се топи?

Експортът на стоки достигна 23 милиарда евро през 2016 г.

https://trud.bg/%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%88%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B3-%D1%81%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B8/

The post Защо външният дълг се топи? appeared first on Блогът за икономика.