Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Очаква се днес испанският Сенат да одобри вече взетото решение на правителството за суспендиране автономията на Каталуния и провеждане на извънредни избори в провинцията, която е на ръба да обяви независимост. Твърдата позиция на Мадрид засега среща пълна подкрепа и от страна на Европейския съюз. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, как се разви каталунската криза след като отмина времето на първоначалните страсти около референдума за независимост на провинцията в началото на този месец?

– Времето отмина, но страстите – не, Фили. Да не влизам в подробности, но нещата стигнаха наистина до ръба, след като миналата седмица регионалният лидер Карлес Пучдемон подписа декларация за независимост на Каталуния, но в следващата секунда заяви, че отлага влизането ѝ в сила и иска преговори. Мадрид отвърна, че няма база за преговори и поиска Пучдемон да каже ясно – има ли обявена независимост или не. Той обаче продължи да шикалкави и тогава централното правителство взе решение да приложи член 155 от испанската конституция, свързан със запазване на единството и целостта на страната. Така противопоставянето е на път да се превърне в челен сблъсък, ако днес, както се очаква, испанският Сенат одобри правителственото решение. Тогава автономията на Каталуния ще бъде суспендирана, тоест, централната власт ще поеме управлението на провинцията във всички сфери. Предвижда се също в рамките на следващите 6 месеца да се проведат извънредни регионални избори и така да се избегне възможността Каталуния да се откъсне от Испания.

– Изборите обаче няма ли да бъдат спечелени пак от сепаратистите, които проведоха референдума, а сега използват натиска от страна на Мадрид като коз в своя подкрепа?

– Нещата не са така еднозначни, Фили. Да, независимостта бе подкрепена от около 90 на сто от участниците в референдума. Но в допитването се включиха около 2 милиона от общо 5 милиона каталунски гласоподаватели или под 50 на сто. Освен това, паралелно с последвалите демонстрации в подкрепа на независимостта, в провинцията имаше и огромни демонстрации срещу откъсването от Испания. Искам да кажа, че самите каталунци изобщо не са единни около идеята за независимост, както се опитват да представят нещата сепаратистите, начело с Карлес Пучдемон. Така че с решението за провеждане на извънредни избори, централното правителство в Мадрид вероятно разчита през следващите няколко месеца да възтържествува разумът.

– Но дали наистина ще възтържествува разумът, ако днес Сенатът подкрепи суспендирането на каталунската автономия и утре Барселона, да си представим, осъмне с извънредно положение и арестувани политически лидери?

– Трудно е в момента да се каже как точно ще се случи всичко и какви ще са реакциите, Фили. Да, официално сякаш не се предвижда да се стигне чак до арести, но нищо чудно да се случат и такива неща.

– Всъщност, Пламен, ясно ли е какви точно стъпки предвижда Мадрид, за да реализира решението си?

– Доколкото е известно, основните точки от извънредния план са четири. Първо, на испанския министър-председател се предава възможността за разпускане на регионалния парламент на Каталуния – ако се наложи, както и ангажиментът да насрочи и организира извънредните регионални избори. Втората точка предвижда освобождаване от длъжност на регионалния лидер Карлес Пучдемон, неговия заместник и всички министри от регионалното правителство, като функциите им ще бъдат поети от съответните ресорни министри в Мадрид. Трето – на по-ниските нива местните власти ще продължат да функционират, но под контрола на Мадрид. И четвърто, регионалният парламент засега остава само с представителни функции.

– Каква съпротива може да се очаква срещу този план?

– В скалата от едно до десет – между едно и десет, Фили. Надявам се обаче, че все пак няма да се стигне например до пряк сблъсък между каталунската полиция и частите, изпратени от Мадрид да ги заменят. Нищо чудно да има обаче повече или по-малко тежки сблъсъци между демонстранти и полиция. Разбира се, трудно ми е да си представя, че всичко ще се размине без отделни крайни прояви. Имам предвид дори възможността от сегашните все пак мирни сепаратистки организации да се отцепи военно крило, което да прибегне до тероризъм още в близко бъдеще. Дано не се случи, това би било не просто жалко, а ужасно за всички. Така или иначе обаче, развитието на ситуацията много зависи от поведението точно на сегашните сепаратистки лидери. Ако те разберат, че са достигнали пределите на разума и започнат да сътрудничат, всичко може да мине сравнително безболезнено. Такава е надеждата. Макар че от друга страна, дори Пучдемон да започне да сътрудничи с Мадрид, има опасност той да бъде заменен от друг, нов и по-твърд сепаратистки лидер. Но да не гадаем, Фили, буквално до дни, ако не и до часове, много от тези въпроси ще получат отговор.

– Пламен, говорим за евентуални прояви на насилие в Каталуния както от едната, така и от другата страна. На този фон – какво казва ЕС, има ли изобщо официална позиция на Брюксел по темата „Каталуния”?

– Засега общо решение, записано в документ, не знам да има. От самото начало на кризата обаче, въпреки призивите на каталунските сепаратисти Брюксел да се намеси на тяхна страна, ЕС се ориентира еднозначно в подкрепа на запазване целостта на Испания, тоест, подкрепя по-скоро властите в Мадрид. Разбира се, нещата не са съвсем еднозначни. Например Франция, която е непосредствен съсед на Испания и също е заплашена от възраждане на тлеещи сепаратистки страсти, застава силно и категорично зад Мадрид. Докато Германия е по-сдържана, тя по-скоро оставя изграждането на общата европейска позиция в ръцете на Париж. Тази сдържаност е разбираема – Берлин има интерес от каталунската независимост, доколкото тогава силният футболен гранд „Барселона” ще отпадне от европейската лига и няма да е повече пречка за амбициите на „Байерн” – Мюнхен. Шегувам се, разбира се. Но макар да не е скрепено с официален документ, европейското единство по темата засега съществува. Вече няколко пъти говорител на ЕК казва, че ЕС няма да приеме отделянето на Каталуния от Испания. Казват го и водещи европейски политици. Преди няколко дни във Флоренция например председателят на Европейския парламент Антонио Таяни недвусмислено заяви: „Нито една страна в Европа няма да признае независимостта на Каталуния”. Таяни добави обаче и предупреждение към самата Европа, като каза, че тя „трябва да се бои от умножаването на различни малки държави”. И той е напълно прав. В момент, когато точно по-силната интеграция се разглежда като единствено лекарство за оцеляване и развитие на ЕС, да се допуска бум на сепаратистки тенденции е тенденция наистина опасна за телесното и душевното здраве на съюза и неговите граждани.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com