Когато не си сигурен как ще прозвучи нещо, по-добре не го казвай! Избълбукай си там приветствието за духовната категория, която озарява околните, за таланта и доблестта, за мисионерството и отдадеността, кажи си за „медвенския овчар Захари“ и „космополита Славейков“, завърши с мъжествена сълза, пък си иди. За какъв дявол ти е да намесваш „интелектуалците по европейски образец“?

С тази реплика и по-точно с твърдението, че „будителят не е интелектуалец по европейски образец“ президентът Радев се превърна в Будител №1 на отиващата си седмица. Той успя да събуди гневната реакция на десетки публични говорители и лидери на обществено мнение, които се почувстваха засегнати, не само защото излезе, че президентът или не ги брои за будители, или не ги брои за интелектуалци, но и защото в речта на президента провидяха (с основание) тенденциозност и провокация.

Това единствено и кратко съждение – „будителят не е интелектуалец по европейски образец“ – се оказа натоварено с много смисъл. В него се поставят на сравнение две фигури – интелектуалецът и будителят. След това се заключава, че едното не е другото.

Дайте първо да видим какво е едното и какво – другото.

Мисля, че няма да сбъркаме, ако кажем, че „интелектуалецът по европейски образец“ е като всеки друг интелектуалец – човек, който е получил светско или духовно образование в някакво висше училище, който се занимава с умствена работа и (което е определящо) който създава свой значим интелектуален принос, създава лично, авторско дело със стойност за общността. Големите интелектуалци чертаят историческите насоки, обобщават и формулират мисълта на епохата си. По-дребните интелектуалци са, образно казано, офицери и войници в армиите на големите интелектуалци. А съвсем дребните интелектуалци се наричат интелигенция – хора с образование, работещи като пчелички по специалността. Често интелектуалците са активни в обществено-политическия живот и наистина го „озаряват“ с яркото си присъствие.

Ако приемем тази дефиниция, то ще трябва да признаем, че всеки един интелектуалец по света е от европейски тип, доколкото университетите са изобретение на европейската цивилизация и обективната наука, с която се занимават интелектуалците, е пряко следствие от ренесансовия хуманизъм, независимо дали това ни харесва или не. Тоест, ако българските будители са някакви интелектуалци, то те са „по европейски образец“, защото друг образец не съществува. Точно както всички каратисти по света са по японски образец.

Но президентът не искаше да каже това. Той каза по-скоро, че нашите будители изобщо не са интелектуалци, те нямат нужда да бъдат интелектуалци, защото са „българска духовна категория“ (?), а когато някой от тях случайно се окаже интелектуалец, то той е такъв по някакъв друг, а не европейски образец.

Да видим дали „народният будител“ отговаря на профила, очертан от президента Радев.

Празникът на народните будители (съответно и понятието „народен будител“) е съвсем нов. Въвежда се със специален закон през 1923 по инициатива на може би най-големите интелектуалци (всички до един „по европейски образец“) от началото на 20 век – Вазов, Радославов, Беньо Цонев, Адриана Будевска, Михаил Арнаудов, Любомир Милетич и др.

В годините на социализма по необясними причини празникът е забранен, въпреки че всепризнати народни будители като Левски, Ботев и Паисий се почитат и от комунистическата власт – кой знае, може би на някой цензор празникът му се е сторил прекалено „по европейски образец“. А може този празник да не се е харесал и на някоя Велика сила, мъчеща се да се противопостави на Европа през последните 200 години.

Честването на Будителите се възобновява чак през 1992, когато цялата държава възторжено се стреми да се развива „по европейски образец“.

За патрон на будителите е определен нашият небесен покровител св. Йоан Рилски Чудотворец – българинът, застанал най-близо до Бога. В числото на будителите (което в никакъв случай не е окончателен поименен списък)  влизат личности като Цамблак, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин (който, бидейки Кантакузин, се явява някакъв прадядо на първия руски цар Иван Грозни – просто любопитен факт), Паисий, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Раковски, Априлов, Левски, Ботев, Каравелов, Богоров, Берон, Софроний, Христо Г. Данов и много други.

Е, не всички са били „интелектуалци по европейски образец“. Св. Йоан Рилски, например, е бил отшелник и монах. Никого не е будил. Просто е просиял с чудеса и предстои пред Бога в лика на светците. Но пък някои са били такива интелектуалци, че много от съвременните, както се казва, „могат куфарите им да носят“ – достатъчно е да споменем само Богоров с два факултета от Лайпциг и Париж и Петър Берон, получил висше образование в Хайделберг и Мюнхен. Оставям на президента Радев да каже дали са интелектуалци и по какъв образец.

Списъкът на будителите е пъстър, но общото между всички тях е, че делото им се свързва с изграждането на българско национално съзнание, създаването на българска нация и на българска суверенна национална държава.

Това с националните държави, добро или лошо, е явление съвсем, ама съвсем „по европейски образец“. Синоним на „народни будители“ е „строители на съвременна България“, както е озаглавен и трудът на Симеон Радев. Тази съвременна България по всеобщо мнение е една национална държава, създадена „по европейски образец“, с ясна заявка за място в европейското семейство, с европейска конституция (по белгийски „образец“), с европейски владетелски династии и европейски институции.

Ето това са двете категории в краткото изказване на президента – интелектуалците и будителите. За негово съжаление трябва да обобщим, че те твърде много си приличат, даже почти напълно се припокриват. Трудно ли беше на президентския мозъчен тръст да си направи този прост анализ и да стигне до тези очевидни изводи? Вероятно не. Президентът със сигурност е обграден от интелигентни и образовани хора, интелектуалци. Защо тогава беше изречено твърдението „будителят не е интелектуалец по европейски образец“, след като той очевидно е?

То беше плах опит да се отправят три „велики“ политически послания:

1. Президентът е патриот, защото така е модерно. Нашите будители, цветът на нацията, не са европейци, а нещо много повече. От тях струи българщинà и ходят с носии като Цветан Цветанов. Ние сме по-велики от другите народи и будителите ни са „пò така“.
2. Президентът изразява общото мнение на нацията. А то в неговите представи е следното: нашите будители, освен че не са европейци, не са и интелектуалци; на нас интелектуалци не ни трябват да ни дават акъл.
3. Задава се антиевропейски тон – хитро прикрит зад битово умиление. Посланието беше ясно отправено и ясно разчетено: България не е съвсем европейска страна и в ЕС не се чувства у дома си.

Като се замислиш, този възглед зачерква последния голям национален идеал. Те са три: Национална независимост (края на 19 в.); Обединение на всички български земи (първата половина на 20 в.); Членство в евроатлантическите структури и присъединяване към „цивилизования свят“ и „клуба на богатите“ (началото на 21 в.). Тоест, според президента последният голям национален идеал е бил грешка и ние съжаляваме, че се е осъществил.

Всъщност, щабът от мислители на президента не е искал да заклейми Европа, а Западна Европа, Запада. Това е в съвършен унисон с вижданията на Русия, която още от времената на Наполеон дълбае ров между себе си и Западна Европа, въпреки че всичките ѝ владетели произхождат оттам (Рюрикови са шведи, а Романови – тевтонци) и нищо че идеологията на руската изключителност за първи път е разработена от савойския граф Жозеф дьо Местр.

Президентът искаше да каже (и каза): „Сърцето на България не е в Европа, а другаде (сещай се къде). Ние не сме европейци, защото нашите будители не са европейци.

Но тук е волната или неволна грешка на президента. Да припомним: българските народни будители (тази странна културно-историческа категория, изкована от държавната пропаганда, за да поддържа висок духа на младежта след отчаянието на войните) са будители заради общото си качество да „пробуждат“ народа, да го карат да се осъзнае и осмисли. Пробуждането е привеждане от едно състояние в друго. В нашия случай това е привеждане от състояние на „азиатскост“ в състояние на „европейскост“. По онова време за нас противопоставянето не е била като сега – Русия и Европа, – а е било Европа и Османската империя. Русия е била част, дори олицетворение на тази Европа и затова нашите първи консерватори (безспорни интелектуалци „по европейски образец“) са били русофили. Именно тази Европа на Гарибалди и алафрангите, на университетите и фабриките, в лицето на Русия е трябвало да дойде и да помете Ориента. Дядо Иван е „освободител по европейски образец“.

Тъй че г-н Радев да ме извинява – българските будители, строителите на съвременна България, са преди всичко емисари на Европа и на нищо друго. А онези от тях, които са били интелектуалци, са били „интелектуалци по европейски образец“.

Ние може да сме наследници на Източната империя (с което се гордеем), със Запада може да имаме много разногласия по канонични и догматични въпроси, в областта на философията и изкуството, по въпросите за нравите и ценностите, но това са все неща „вътре в семейството“. Ние заедно и със Запада, и с Русия сме християнски свят – лодка в бурното море на езичеството и исляма. Нека помнят това всички големи и малки, умни и тъпи, честни и продажни политици, преди да изберат в чия игричка ще играят. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet