10 НОЕМВРИ – 28 ГОДИНИ НАКЪДЕ

11/10/17 11:46
(http://asenov2007.wordpress.com/)

10 НОЕМВРИ – 28 ГОДИНИ НАКЪДЕ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Днес е 10 ноември, 28 години от начало на демократичните промени в България. С Пламен Асенов ще си спомним онова време и ще обсъдим дали и доколко тези промени наистина се състояха, дали България е там, където наистина би искала да бъде.

– Пламен, къде беше на 10 ноември 1989, помниш ли нещо специално от този ден?

– Денят ми беше много щастлив, Фили. Цял ден писах едно стихотворение, после разбрах, че е свален диктаторът Живков, накрая изпих бутилка бренди, но на сутринта бях все така щастлив и без никакъв махмурлук.

– Чакай, да започнем от стихотворението…..какво писа, нещо политическо ли?

– Не, нищо политическо, никога не съм писал политическа литература, за целта си има журналистика. Да, поезията ми тогава бе възприемана от, да кажем – литературните власти, като политическа, защото беше различна от позволеното. Писах всъщност едно дълго еротично стихотворение със сюжет от японската митология.

– Но цял ден ли го писа това стихотворение, 10 ноември не беше ли работен ден?

– Беше петък, но, заради голямата си уста, аз бях уволнен журналист. И, доволен от поезията, търсех нещо да се почерпя, но дойде една приятелка и каза – май нещо става в София, я пусни „Свободна Европа”. Беше време за новините в 6 и ето ти новина – Живков падна. Не вярвах, че се случва, страхувах се, че тоя тип наистина е безсмъртен. Да, бях чел „Есента на патриарха” на Маркес, но това е литература, а тук бе животът. Е, диктаторите наистина си отиват, както се оказа. И радостта ми бе неподправена.

– А какво стана с почерпката?

– Намериха се малко пари за най-евтиното соц-бренди „Слънчев бряг” и поляхме. Лошото е, че тогава не си давахме сметка какво точно става и какво предстои.

– Защо си толкова скептичен?

– Първо да призная, Фили, пълната си наивност тогава – не само моя, а и на мнозина други. Смятахме, че комунизмът наистина си отива, докато всъщност подмяната на прехода от страна на ДС и здравите сили в БКП бе отдавна в ход, свалянето на Живков бе просто епизод. Идеята под маската на демократична промяна политическата власт да се трансформира в икономическа, което да запази възможността бившите комунисти, вече богати капиталисти, пак да контролират политиката в новите условия, бе плод на злия гений на КГБ – Юрий Андропов, а реализацията започна с „перестройката” на Горбачов. Тази схема проработи перфектно в Русия и България. Донякъде в Румъния, но по-малко, отколкото тук. В останалите източно-европейски страни планът не успя, защото условията и обществените нагласи бяха твърде различни.

– Пламен, като спомена обществените нагласи, какви бяха те в България на 10 ноември, имаше ли критична маса хора, които наистина искат промяната и работят за нея?

– На шега мога да кажа, че почти всички българи работеха за промяната, Фили, като рушаха комунистическата система отвътре по много начини. Никой не работеше както трябва и не му пукаше за качеството, ако можеше нещо да се открадне, крадеше се, корупцията се ширеше навсякъде. Заради царящия страх, хората бяха предпазливи и гледаха да не предизвикват системата открито, но в къщи практически всички се присмиваха или псуваха комунистите и комунизма. Е, тази съпротива обаче беше на чисто битово ниво, до голяма степен инстинктивна и не се трансформира в разумна и положителна промяна. Нямаше в България единен дух на противопоставяне срещу комунизма, нямаше интелектуален елит, който не просто да каже „не”, а и да произведе българската „Харта 77” или да оглави българската „Солидарност”, тоест, да начертае истински обществен план и да измъкне инициативата от ръцете на бившите комунисти.

– Но все пак подобни организации се появиха и в България преди промените, те имаха своята роля, нали?

– Говоря за липсата на дълбочинни съпротивителни сили и процеси в тъканата на самото общество, Фили. Защото тъй наречените „неформални движения” тук не само се появиха накрая, година-две преди 10 ноември, но бяха доста слаби и повърхностни – не толкова като общи идеи, колкото като идеи за това как да се реализират общите идеи. На всичкото отгоре, повечето от тях, ако не всички, бяха изкуствено създадени или поне силно инфилтрирани с агенти на влияние от комунистическите тайни служби, както се оказа. Затова после лесно падна първото демократично правителство на Филип Димитров, затова СДС и наследниците му никога не станаха истински десни формации в класическия политически смисъл. Затова Иван Костов доста време не смееше да се наведе и да вземе властта, която буквално се търкаляше на улицата покрай разрухата на Виденов. Затова и реформите на същия Костов, бяха половинчати и не засегнаха основния проблем – задкулисната власт. Веднага след това, с идването на Сакскобургготски през 2001 година, тази задкулисна власт вече напълно овладя държавата и създаде сегашния мафиотско-олигархичен модел на управление.

– Но, Пламен, през това време все пак се случиха и много положителни неща…..

– Безспорно, Фили. България направи нещо немислимо не само преди 10 ноември 1989, но и доста след това – стана член на ЕС и НАТО. Сега българите свободно пътуват по света, учат където и каквото искат, изповядват на воля религията си, развиват собствен бизнес, говорят или пишат против властта, без да се страхуват от репресии. Всичко това е супер. Понякога гледам как младите безгрижно се смеят по улиците, обличат се причудливо или разхождат странните си татуировки и, макар консерваторът в мен да се дразни, либералът се радва, защото аз нямах и грам от тяхната свобода. Но тук ясно се вижда и другата страна на медала – Българи е най-бедната страна в ЕС и вероятно така ще си остане. Номинално сме член на НАТО, но малко половинчат член, защото политическата класа в голямата си част тегли към Русия. Свободното развитие на бизнес е условно. Личната инициатива е притисната от държавата чрез безбройни и корупционни административни процедури, от политиците чрез партиен рекет, от тъй наречения „голям бизнес” – бившите комунисти и ченгета, които в зората на прехода получиха или откраднаха много пари и позиции в икономиката, а сега посягат на всяка апетитна хапка. Реформите в много сфери са половинчати – и то не е само в правосъдието, МВР, тайните служби, борбата с корупцията, които са предмет на постоянни критики от Брюксел, но и в наистина жизнено важните здравеопазване, образование, пенсии. Така че, Фили, ако по повод 28-та годишнина от началото на прехода непременно трябва да обобщим, можем да кажем, че България направи големи крачки в правилна посока, но българите имат още много километри ходене, докато зърнат онази Обетована земя на истинска демокрация, съчетана с икономическо благоденствие, към която уж са се запътили.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com