Новината идва НЕ от самата АЕЦ, а от сайта на Българска независима енергийна борса и 1:1 изглежда ето така:

Playboy Entertainment Group съди BoingBoing – блог с публикации по разнообразни въпроси, свързани с културата и технологиите. Делото е   по повод връзка към колекция от изображения. Според Playboy който отразява една колекция по магически начин носи отговорност за използването на изображенията, пише techdirt.com. BoingBoing не разпространява  файловете, не ги хоства и не ги копира, сайтът просто съобщава за съществуването им (и казва хубави неща за тях).

Очаква се ново решение за линкинг,  междувременно Playboy участва в  дело за линкинг  пред Съда на ЕС – C-160/15, GS Media BV v. Sanoma Media – където според решението

за да се установи дали поставянето на уебсайт на хипервръзки към произведения, обект на закрила, които са свободно достъпни на друг уебсайт без разрешение от носителя на авторското право, представлява „публично разгласяване“ по смисъла на тази разпоредба, следва да се прецени дали тези връзки са предоставени, без да се цели получаване на печалба, от лице, което не е знаело и нормално не е могло да знае, че публикуването на тези произведения на другия уебсайт е незаконно или, напротив, посочените връзки са предоставени с цел печалба, в който случай знанието се предполага.

вж  и тук

Текстът е публикуван първоначално във "Вести". Някога град Ракка е бил столица на халифат. Не измисленият на групировката „Ислямска държава”, а на една от най-успешните държави за своето време – Абасидският халифат. Останалият в историята през приказките на Шехеразада халиф Харун ал Рашид премества столицата си от Багдад в Ракка и градът е център на държавата  от 796 до 809 година. Жителите му стават свидетели на множество войни през Повече [...]

Одобрението за членството на България в ЕС се запазва в рамките на 50 на сто, срещу 16% неодобрение и 34% неутрални оценки.

Най-силни еврооптимисти остават по-младите, с по-високо образование, активност и мобилност, които са се възползвали най-пълноценно  от предимствата на членството.

Национално представително проучване на Алфа Рисърч, проведено по поръчка на Представителството на ЕК в България, в периода 16 – 25 септември 2017 г.

С подписана вчера (неизвестно от кого) и публикувана днес оферта АЕЦ "Козлодуй" въвежда нова форма на търговия с произвежданата от нея електроенергия. В офертата няма минимална цена, нито пък ограничение за количествата, а вместо това из...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Трима европейски премиери се изказаха остро за заплахите от страна на Русия. Заедно с други последни развития, това говори за събуждане на съпротивителни сили в Европа. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, досега за агресивната руска политика говореха само експертите, но вече ги казват и висши европейски политици. Дали това е сериозен знак за промяна в твърде спокойната, ако не и сънлива, досегашна европейска политика спрямо Русия?

– Силно се надявам, Фили. Станалото през тази седмица носи важни знаци, които насочват натам. Първо, говорим за изказвания не на премиерите на Литва, Полша или друга източно-европейска страна, с чиито предупреждения за руска заплаха официална Европа сякаш свикна. Тоест, свикна да игнорира. Тук имаме изявления от три ключови западно-европейски държави – Великобритания, Холандия и Испания.

– Какво казаха те, има ли допирните точки в изказванията им?

– Да започнем с испанския премиер Мариано Рахой. Страничният наблюдател ще каже – но защо този човек, който има огромен проблем с каталунския сепаратизъм, се занимава с Русия? Просто е – защото двете неща са свързани. В радио интервю Рахой каза: „Няма доказателства, че руското правителство стои зад онлайн намесата в каталунската политика, но е установено, че 55 процента от акаунтите с фалшиви новини, идват от руска територия, а 30 процента – от Венецуела”. Изводът на Рахой: „Очевидно има хора, заинтересовани нещата да не вървят добре в Европа”. Казаното от испанския премиер кореспондира със скорошните разкрития  на вестник „Ел Паис”, че „хакери, намиращи се на територията на Русия, са помагали на каталунските власти да поддържат в работен режим сайта за независимостта на Каталуния”.

– Това е в Испания, а в Холандия какъв е проблемът?

– В Холандия вицепремиерът и вътрешен министър Кайса Олонгрен написа писмо до долната камера на парламента, в което се казва: „Руските служби разпространяват фалшиви новини, за да въздействат на общественото мнение”. Олонгрен пише още, че Русия стои зад хакерските атаки срещу холандски компании и заявява: „Холандското правителство смята за напълно нежелателно влиянието на държавни субекти върху общественото мнение, вътрешните работи на страната или демократичните процеси”. Тук има важна разлика с думите на испанския премиер – Раехой казва, че няма данни за намеса от страна на официална Русия, а в Холандия директно се говори за Русия, „руски служби” и „държавни субекти”. Още по-всеобхватно и категорично, буквално в стил Маргарет Тачър обаче, бе изказването на британския министър-председател.

– Какво каза Тереза Мей?

– Тереза Мей обвини Русия във военна агресия и намеса в изборите. Според нея Кремъл разпалва насилие в Източна Украйна, нарушава въздушното пространство на държави в Европа и провежда кибератаки. „Това включва намеса в избори и хакерски атаки срещу датското министерство на отбраната и германския парламент. Русия се стреми към оръжейно информация. Руски медии разпространяват фалшиви новини и изображения, с цел да дискредитират западните институции” – каза британският премиер и завърши рязко: „Моето послание към Русия е – ние знаем какво правите. И няма да успеете!”

– Пламен, спомена и за други знаци, че тези изказвания не са случайни, а насочват към идеята за активизация на европейски отпор срещу Русия. Какви са тези знаци?

– Например фактът, Фили, че трите изказвания са направени в един и същи ден, навежда на мисълта ако не за пряка координация, то за наличието на източници, които са подали сериозна информация по едно и също време. Още повече, изказванията идват веднага след появата в Прага на една декларация, озаглавена „Как демократичният Запад да спре Путин”. Най важното в декларацията е, че предлага седем конкретни стъпки за решаване на проблема. Текстът е подписан от над сто влиятелни експерти по руската тема и предполагам, че своевременно се е появил на премиерските бюра във всички европейски страни. Може би с изключение на България, но това е друга тема.

– Какво предвиждат споменатите седем точки?

– Първата е най-важна, Фили и гласи: „Западните политически лидери трябва да признаят заплахата и да ѝ се противопоставят с решителни действия, чиято липса досега насърчава Москва да продължава с това поведение”. Може би точно на този призив откликнаха лидерите на Великобритания, Холандия и Испания. Очакваме още реакции. По-нататък се настоява западните държави да разследват и разобличават подривните дейности на Русия в национален контекст, да се изследват ефектите и пораженията от досегашната руска дезинформация, да има политическа конфронтация с агресора, тоест, руските лидери да чуват ясно, че подривните им усилия трябва да спрат. Това е ценна програмна декларация и, надявам се, не просто лист хартия, който европейските политици по навик да хвърлят в кошчето. Още повече, този нов опит за координиране срещу руската хибридна война идва на фона на други важни събития – официалните разкрития за руска намеса в изборния процес на САЩ, обявените от Вашингтон нови ограничения и последвалата промяна в общата европейска енергийна политика, които обезсмислят изграждането на руските газопроводи Северен поток 2 и Южен поток. Да не забравяме и разширеното действие на закона Магнитски, насочен срещу руската олигархия, освен в САЩ, той бе приет и в Канада, а има гласове да се задейства и в Европа. Така че, Фили, както ми се струва, три години и половина след руската агресия в Украйна, демократичната общност най-после започва да взима все по-сериозни и координирани мерки за защита от неприятелската активност на Кремъл.

– Къде е България в този общ европейски процес?

– Засега – никъде, което е лоша новина. Например, само български политик или експерт няма сред подписалите споменатата вече пражка декларация. Всички водещи партии тук са открито или прикрито проруски настроени. С „прикрито” визирам фактически само част от ГЕРБ, които играят двойна игра. Онзи ден, почти едновременно с тримата трима европейски премиери, по темата се изказа и зае активна позиция само бившият президент Росен Плевнелиев, който заяви: „България беше една от първите държави, ударени от Русия с кибератака в ден на референдум и местни избори. Това беше повече от ясно доказано, ние с ДАНС и партньорските служби работихме и видяхме много ясно откъде идват атаките”. Плевнелиев добави, че вероятно това е било само тренировка за по-сериозните руски атаки на изборите в САЩ, Германия, Франция, Испания и Англия. Но, така или иначе, думите на един бивш президент не променят факта, че действащите български политици заемат конформистка позиция по руската тема, когато цяла Европа поема по пътя на активното противопоставяне.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com