Ура за Ива и Йоана, които разработват Jamba – един специален проект, с много смисъл и с нужда от подкрепа от всеки от нас.

Разкажете как се роди идеята за jamba.bg? Как се случи, как се развива до момента?

Хората казват, че една хубава и смислена идея никога не отива само в една глава, но пък съдбата рядко дава шанс на тези двама-трима човека заедно да случат въпросната идея. Може би ние сме едни от малкото късметлии, които са имали подобен шанс

This KROKOTAK’s project is included in the schoolbook “Technology and Entrepreneurship” of publishing house Bulvest 2000. Watch video: How to make:   printable template:    see more:

Вчера държавната корпорация Росатом категорично отрече, че нейният завод за производство на ядрени бомби, Производствено обединение (ПО) "Маяк", има нещо общо с повишените концентрации на изотопа Рутений-106, в края на септември, засечен...

Американският модул за кацане InSight успешно е преминал важна фаза от подоготовката за изпращане на Марс . Това е съобщил за ТАСС Дани Хауф- офиациален представител от корпорацията Lockheed Martin , която създава космическия апарат

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-da-si-prilagat-tankite-nomera-v-rusiya

Като цяло, харесвам идиотите. Те създават колорит, без тях животът ще е скучен, така че се радвам, когато видя как някой се опитва да подмени една реалност с друга. Не, не с друга – с друго, което не е реалност, а привидност.

Е, не винаги се радвам, де. Понякога се плаша, защото в нашето объркано време дори идиотите са два вида – безобидни и обидни. А обидните са опасни, те се обиждат, щом ги наречеш с подходящ медицински термин и ти доказват, че трябва да пиеш хапчета, за да схванеш дълбоката мъдрост на привидните реалности.

Ето ви например огромна новина – Росгидромет, метеорологичната служба на Русия, с гордост съобщава, че „всички наблюдателни станции в Южен Урал са засекли повишени концентрации на изотопа рутениай-106”. В селце на 30 км. от ядрения комплекс „Маяк”, количеството рутений е превишавало дозите от предишния месец 986 пъти. Пъти, не процента, защото в проценти би било близо един милион, а това звучи наистина чудовищно. Така или иначе, преведено от идиотски на човешки, съобщението гласи – бягай, народе, че пак оцапахме гащите!

Прекрасно предупреждение, обикновеният руснак заслужава неговата любима държава поне веднъж в живота да му каже истината, за да вземе той необходимите мерки и да се предпази. Или поне да се напие като за последно.

И наистина всичко щеше да е прекрасно, ако нямаше малък проблем – съобщението на Росгидромет е със задна дата и се отнася за период в края на септември, началото на октомври. С други думи, сега, в края на ноември, горкият руснак е вече напълно свободен – той може да бяга, може и да не бяга, може да се напие, може и да не се напие. Работата обаче е свършена – глътнал е, каквото са му дали, остава му само да заобича още повече Путин и командваната от него родна наука метеорология, задето все пак му съобщават каква точно гадост е поел в името на родината.

А от коктейла ядрени отпадъци, струпан в комплекса „Маяк”, човек наистина има какво да глътне. Там – срещу много пари, естествено – Кремъл складира отработеното ядрено горива на много държави, включително българското. „Маяк” е известен с поредица аварии през 50-те години на ХХ век и катастрофалните поражения, които нанася върху околната среда с целенасоченото изхвърляне на ядрени отпадъци в близки реки и езера. Не се съобщава какви са пораженията, нанесени тогава и сега върху хората, които работят там или живеят наоколо – държавната тайна трябва да се пази, а в Русия човешкият живот е евтин.

На тъй като в Европа той никак не е евтин, още през септември европейски източници съобщиха, че засичат над континента радиоактивен облак от Русия. Тогава Кремъл, вероятно за да не бъде заподозрян в лъжа, като излъже хладнокръвно, запази хладнокръвно мълчание, напълно, впрочем, в стил Кремъл от времето на Чернобил и другите катастрофални аварии в бившия СССР.

И чак сега, в съобщението на Росгидромет,  макар смушкано в ъгъла на текста, свенливо се прокрадва и едно друго признание – че през септември-октомври радиоактивни частици от Южен Урал „може да са попаднали в Европа в резултат на пренос на въздушни маси”.

Може да са попаднали, ама може и да не са попаднали, нали! И то само някакви си частици, не големи цели части от нещо по-сериозно като международна космическа станция, да речеш. На всичкото отгоре – не сме пренесли ние въпросните радиокативни частици чрез СС-20 или друг вид ракети, а самата пагода се е погрижила да ни помогне в хибридната война за унищожението на Европа, която Европа води срещу нас. Както е отдавна известно, тя и пагодата е винаги на наша страна, щото нашето дело е винаги справедливо…..

И с тези идиоти ние, българите, сме тръгнали да правим отново „Белене”? Точно тях ли ще вземем пак за ортаци в една авантюра,  чиито катастрофални икономически измерения са най-малкият проблем на фона на всички останали катастрофи, които носи заложени в себе си? Ще се сговорим отново с тия същите, дето, заедно с българския си слугинаж, вече отмъкнаха милиарди от джоба на редовия данъкоплатец срещу издълбаването на гьол и изработването на купчина старо желязо?

„За да присъствам на първата копка на АЕЦ „Белене” съм готов да отменя всичките си ангажименти” – заяви твърдо онзи ден Кирил Комаров, първи зам.-генерален директор на „Росатом”.

Каква жертвоготовност само – и ще го направи, човекът, наистина всичките си ангажименти ще отмени. Само да му паднем в ръчичките с нашата поредна готовност за първа копка. Ма недей така, бе, пич, ще вземеш да изпуснеш някоя комисиона в черната дупка „Белене”…..

Не, не, печен е Комаров, знае той, че в българският случай не комисионите се важни. Поне не са така важни на най-първият етап, де. Тук главната цел е пробивът, поредният руски пробив в Европа, поредният удар срещу гадния европейски опит за поддържане на единна енергийна политика, която ефективно да се противопоставя на разяждащия всичко по пътя си руски модел „енергетиката като политическо оръжие”.

Това очаква от „Росатом” другарят Путин, това трябва да му се докладва на първо място, комисионите идват чак после.

Както казах обаче, комисионите не са съвсем маловажни, защото служат за обогатяване на правилните хора както от руска, така и от българска страна.

В случая руската страна не ме интересува, те вътре да си правят каквото искат, стига да оставят всички останали хора и народи на мира. Но не ги оставят, точно чрез подобни комисиони руснаците поддържат онази кохорта продажници и нагли идиоти, които вече близо три десетилетия доста ефективно им помагат в създаването на проблеми за развитието на обединена Европа, в частност – за предотвратяване на истинските демократични реформи в България. Тук онези, които наричат себе си „русофили”, независимо дали за пари или от обикновен идиотизъм, направо си вилнеят и правят каквото си искат – като цяло и парите са в тях, и властта е в тях, а ако някой не е съгласен, прав му път към Европа и света.
Да, някои основни свободи, които българинът има напоследък, всъщност не пречат на това той да не е свободен, те са част от системата на тъй наречената „демократична привидност” – основният елемент от руската стратегия да не се допусне в България „истинска демокрация”, да не се прави тук „истинска политика”, никога да не достигнем необходимото ниво на реформи. Стратегия, впрочем, твърде успешна, както личи не само от поредния катастрофален европейски доклад за „напредъка на реформите”, но и от това, което българинът вижда с очите си – напредък няма, има привидност, с която постоянно се подменя реалността.
Но забележете и нещо друго, граждани – нивото, на което Русия в случая с „Белене” работи срещу интересите на България и Европа. Някакъв си заместник-директор, пък бил той и „първи”, ще си отмени ангажиментите, за да ни зарадва с височайшето си присъствие – не е ли жалка тая руска надменност.

Да, на мен ми се струва, че по-жалки от нея са само онези български идиоти, които чакат другаря Комаров и нему подобните с отворени обятия, за да им се подмажат. Вместо да ги чакат с тактично изразен, но категоричен съвет – да си прилага тъпите руски номера в Русия.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Сарафите, които изгони Христос, бяха нищо в сравнение с днешните политици. Първите въртяха търговията си в храма, а вторите я въртят със самия храм, той е тяхната стока, той е техният аргумент в сметките и надцакванията.

От медиите научихме, че преди десетина дни е пристигнало писмо от Синода на Македонската църква, в което тя изразява готовност да признае Българската за своя Църква-майка. Последва възторг. Нарекоха събитието „невероятен исторически шанс“. В писмото видяха поредно доказателство, че „народите (българският и македонският – б.м.) са едно цяло и градим мостове за бъдещето“, окачествиха го като „плодоносен резултат на всички усилия за сближаване“. Дойде глас и от нашето европейско представителство в Брюксел с покана „Светият синод да подаде ръка на македонската църква“ и когато Светият синод не заподскача от възторг, всички озадачено повдигнаха вежди.

Всъщност, това, което писмото изразява, не е точно желание Македонската църква да бъде осиновена от Българската и Българската да ѝ стане Църква-Майка. Това, което се изразява, е  желание Българската църква да признае автокефалността на Македонската, да влезе в евхаристийно общение и да лобира за нея пред Вселенската патриаршия (която пък е майка на Българската) и пред другите автокефални църкви. В замяна Македонската ще признае Българската за своя Майка. Това е цената на сделката.

Автокефалните църкви са всичко на всичко 15, като Българската е на шесто място по реда на признаването си от Вселенската патриаршия. Да стане една църква автокефална никак не е проста работа и, за съжаление, е въпрос на политика още от средновековието, когато легитимната държава се дефинира чрез два атрибута: суверенна монархия и самостоятелна църква, част от съборността на цялата Църква.

Възстановяването на независимостта на Българската църква през 19 век е начало и на възстановяването на нашата държавност, вече под формата на национална държава, каквато е модата на времето. Заради тази наша църковна независимост ние изпадаме в схизма с Цариградската патриаршия за огромния период от 1872 до 1945 (половината от най-новата световна история!) и в наша чест е наречена специална ерес – етнофилетизъм или „българска ерес“. Етнофилетизмът е осъдителното отклонение, при което църквата се поставя в услуга на държавата чрез идеята за нацията и се превръща преди всичко в политически инструмент за нуждите на дипломацията, на междудържавните отношения, териториалните претенции и войната.

Македонската църква е съвсем нова и като самостоятелна не е призната от никого, което за нея е дипломатически проблем. Опитите за нейното създаване започват от края на Втората световна война, а до формалното ѝ признаване за архиепископия се стига чак през 1959, когато това прави Сръбската църква под натиск от страна на югославската комунистическа партия в духа на „македонизма“ (учение за македонската идентичност, различна от сръбската и от българската), чийто най-виден представител в България е Георги Димитров.

Днешната Македонска църква се създава върху класически диоцези на Българската църква, които след Балканските войни попадат в границите на Сърбия и насилствено биват присъединени към Сръбската църква. При провъзгласяването си в средата на 20 век, Македонската църква се обявява за възстановена Охридска архиепископия. „Охридска архиепископия“ е името на Българската църква по време на т. нар. „византийско робство“.

Разбираем е патрЕотичният възторг при тази привидност, при която Македонската църква сякаш прекланя главица пред Българската и смирено я моли да я приеме в своето родителско лоно. Сигурно за мнозина съвременни българи историята е нещо много просто – винаги е имало България, винаги е имало Сърбия и винаги е имало Македония. Както винаги е имало българска църква, така винаги е имало и македонска и ето днес – о, чудо на чудесата! – Македония (като държава, най-вече като държава и като народ!) признава нашето заслужено старшинство и предлага да му даде израз, като доброволно признае нашата църква за майка на тяхната. Наистина ли на някого нещата му изглеждат по този начин? Сигурно…

Всъщност онези патриоти, които са на мнение, че днешната македонска църква исторически е част от българската църква, би трябвало да си дадат ясна сметка, че ако нашата църква признае македонската за автокефална, то официално ще се откаже от нея, ще забрави, че това са нейни класически епархии. Пък нека македонската ѝ вика „мамо“. Както и държавата България, когато призна – първа сред първите – държавата Македония, во веки веков се отказа от нея. Не ме разбирайте погрешно, не съм тръгнал да анексирам Македония. Просто казвам какво означават тези актове.

И това е много жалко, защото за пореден път показва доколко Църквата е погълната и покварена от политиката. Какво е Църквата в представата на съвременния човек? В масовия случай на нея се гледа като на златна патерица на държавата, институт, призван преди всичко да легитимира светската власт. Границите на поместните църкви съвпадат с границите на националните държави и всички приемат това за нормално, за даденост. Църквите се грижат за своите народи, а на чуждите гледат като на досадни натрапени сирачета, които при първа възможност трябва да бъдат превъзпитани и научени на ред и приличие. Църквите благославят бойните знамена на едни християни и молят Бога да погуби други християни в боя.

Но кои сме ние, че да съдим! Всеки медал си има две страни. Може би промисълът е такъв, че за да може Църквата да изпълнява най-важната си духовна мисия, тя трябва да се намеси и в политиката, за да получи подкрепата на държавата. Най-обикновена сделка: ти на мене, аз на тебе. Щом сме пожелали секуларен свят, трябва да се примирим с мисълта, че и Църквата ще бъде принудена често да играе по неговите правила.

А каква е духовната мисия на Църквата, каква е нейната функция? Много ми се иска някоя от нашумелите социологически агенции да направи проучване по този въпрос, за да видим какво си представят днешните хора. Повечето сигурно ще кажат, че Църквата пази традициите и държи висок народностния дух. Други ще бъдат на мнение, че Църквата определя морала и следи за неговото спазване. За трети Църквата ще се очертае като институт с отговорни социални функции и ангажименти. Всъщност, всичко това е точно така, но то е на самата повърхност, то е следствие от същината. А същината на Църквата от деня, в който Св. Дух слиза над апостолите във вид на огнени езици, та до ден днешен е една – да пази Преданието, апостолската приемственост и да извършва тайнствата. Да, също така да се грижи и за добруването на хората на този свят, но преди всичко да се грижи за спасението на душите им и за съдбата им във вечността. Ето това е Църквата и така трябва да се гледа на нея. За да бъде такава, тя сигурно е принудена да поддържа със светската власт такава сложна дипломация, каквато ние, бъбривите странични коментатори, едва ли можем да си представим.

Църквата, Православната църква продължава да бъде съборна, каквато я е установил Господ и каквато я оглавява. Тя не е подчинена на централизирана йерархия, защото би се превърнала в мравуняк. Всяка една поместна църква, всеки храм, всеки отделен християнин не е частица от Църквата, а самата Църква в нейната цялост и завършеност. В своята съборност Църквата винаги взима правилни решения. В своята съборност Църквата не греши, защото е облагодатена от Св. Дух.

Ето, ако мислим за Църквата по този начин, ако я мислим такава, каквато е – една, свята, вселенска и апостолска, – със съвсем други очи ще погледнем и българо-македонските отношения, пък били те държавни, духовни, в исторически или в съвременен европейски контекст.

Казусът с писмото на македонския синод е много интересен, много сложен и крие много съблазън. Дори аз, който съм си извоювал славата на дървен философ и всезнайко, не смея да заема позиция по него. Идния понеделник, на 27 ноември, Синодът се събира да реши. Да се молим решението му да бъде мъдро и душеспасително за нас. Да се извиси над делничната суета, която ще бъде забравена след броени дни, и да бъде осенено от благодатта на Св. Дух, без която всяка светска „истина“ е призрачна илюзия. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. Амин.

Tweet