Три пъти манастирската църква оцелявала в унищожителни пожари. Покръстителят на българите с в. цар Борис-Михаил се венчал в тази обител, днес на македонска земя











В средата на полето около
Прилеп, наричано Пелагония в скалите под известния в Македония Златовърх се намира манастирът „Успение на Пресвета Богородица“, известен като Трѐскавец. Местните казват, че ако решиш да се поклониш на тази светиня поне два пъти ще останеш без дъх. Веднъж докато стигнете до там и втори път при вида на обителта. Изкачването до върха е приключение както пеша по пътеката, така и с подходящ автомобил, защото почти вертикално се преодоляват 1200 метра над морското ниво.


И макар този манастир да е опожоряван мнаго пъти и огнени езици да са му нанасяли тежки вреди, то и сега във вида на възстановяването му, което продължава доста години, той е повече от импозантен. За обителта се грижи само един монах. Игуменът му е в друг манастир, а отец Калист посреща и изпраща гостите. Изключително гостоприемен и сладкодумен, той разказва историята на манастира и плановете ма възстановяването му в пълното му великолепие. Моли да приберем фотоапаратите в старинния храм и ни предупреждава, че няма да е добре снимки от него да се появят в интернет, но затова пък позира за снимка на фона на величествената гледка. Не ми стигат думите на обикновен монах да ви разкажа колко е велик този манастир, подхваща приказката той. Предполага се, че манастирът е основан в края на 13 век или началото на 14 век, но е възможно това да е станало още през 12 век.


В надпис над западната му врата е споменат управлявалият по това време император Михаил IX Палеолог, а е известно също, че крал Стефан Милутин е правил дарения на манастира. По времето на сръбския крал Стефан Душан манастирът Трескавец притежава множество недвижими имоти, метоси, църкви и над 20 селища.

Традиция било на Димитровден там се прави голям панаир, който също носел значителни приходи на обителта. След 1852 година манастирът е управляван от българската църковно-училищна община в Прилеп. През 1866 година той е почти изцяло унищожен от пожар и през следващите 5 години е построен отново с дарения от прилепските еснафи и някои от селата в областта от игумена Христо Поптрайков от Долгаец и епитроп Никола Бутлев от Прилеп.През този период там функционира училище за свещеници. През 1911 година османските власти отнемат манастира от прилепската община и го предават на съседните сърбомански села, а владиката Герасим Пелагонийски унищожава повечето от ценните книжовни паметници на старобългарската литература, пазени в манастира.


Стенописите в старата манастирска църква са от различни периоди. Най-старите са от от 15-ти век и пресъздават евангелски сцени и илюстрации от житията на светиите като започват на лявата стена и продължават на дясната. Ктиторските портрети, които се намират на източната стена в южната веранда, са рисувани през втората половина на XIV век. Реставратори са правили проби и в малки карета по отделни фрески са изчисти иконописта. Ще бъде достатъчно само да се почисти и после да се консервира, обяснява ни о. Калист.

По-нататък са стенописите, създадени в края на 15-ти век, където фигури на светците са в цял ръсти естествена големина. Те са облечени като благородници и имат красиви шапки на главите. Впечатляващи са и фреските, създадени от ръцете на майстори от Крушевската иконописна школа от 19-ти век.



Манастирът в Трескавец разполага и с други ценни предмети, сред които са двокрилната врата и царските двери от 16-ти век, кръстът Космитос от 17-ти век, красива певницата, многобройни целувателни икони за празниците, иконите на апостолите от 17-ти и 18-ти век. На териториторитята на манастира археолози са намерили и мраморни антични плочки от 3-ти век пр. Хр., посветени на Аполон и Артемида, което подсказва, че на това място е имало светилище още преди да се появи православната обител.

Заради голямото религиозно и културно значение на манастира Трескавец хората са създали една легенда за появата на името му. В нея се разказва, че на празника на Успението на Пресвета Богородица жители на Прилеп и Варош били събрани в църквата да го почетат светия ден. Докато всички отправяли обща молитва към Богородица по време на службата, силен трясък ударил манастира. На сутринта по-смелите мъже , добре въоръжени, отишли да видят какво чудо е станало там. Когато влезли в манастира, мъжете видели звяр, убит върху костите на монасите. След това събитие жителите на околните селища ремонтират манастира и той отново оживява. Оттогава този манастир е наречен Трескавец заради чутият надалеч силен трясък. но това е само една от многобройните легенди, които този път ще останат неразказани. Например, според твърдение на известния историк проф. Васил Златарски, който посетил манастира през 1916 г. тъкмо в тази обител се венчал някога покръстителят на българите свети цар Борис.

В своята история манастирът Трескавец поне три пъти е бил опожаряван. През 1867 г. изгорели само конаците. На 9 януари 1990 г. те отново били опожарени, но с дарения били възстановени в автентичния им вид. Особено тежък бил пожарът на 4 февруари 2013 година, когато поради дефект на греалка конаците отново изгорели напълно и сега се възстановяват. Надеждите са ремонтът да приключи идната година.


Най-много хора идват на това свято и дивно място на празниците Голяма и Малка Богородица, както народът нарича дните на Успението и Рождеството на Божията Майка. Но и през другото време на годината тук идват много хора, в това число и от чужбина. И всеки, който реши да се изкачи до Трескавец на Златовръх ще усети благодатта на това място, дължаща се и на молитвите на хилядите монаси, които през вековете са го обитавали за своя монашески подвиг. Богата история я пазят като страж застиналите като във вечен сън два каменни сфинкса край обителта.