БАНКИТЕ – КАКВО ГУБЯТ, КОГАТО ПЕЧЕЛЯТ

12/01/17 14:30
(http://asenov2007.wordpress.com/)

БАНКИТЕ – КАКВО ГУБЯТ, КОГАТО ПЕЧЕЛЯТ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Българската банкова система е стабилна и ликвидна. Според БНБ, печалбата на банките до август 2017 е 913 милиона лева. Банките са доволни, но дали са доволни и техните клиенти – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, последният доклад на БНБ за пореден път говори за стабилност на българската банкова система. Какви са основните показатели за това?

– Темата е сложна, но да обсъдим един от главните показатели, Фили – печалбата. Щом говорим за институции, чиято функция е да търгуват с пари, логично е, че ако те не печелят, значи нещата в цялото общество са зле. Според доклада на БНБ, за първите 8 месеца на тази година българските банки имат обща печалба от 913 милиона лева. Малко или много е това – зависи от гледната точка. При всички случаи обаче, като се тегли чертата, както се казва в професионалните среди, тазгодишната печалба е малко по-голяма от миналогодишната за същия период.

– Което е добър знак…..

– Което е добър знак, а може да стане и още по-добър. Имам предвид, че очакванията бяха за печалба около 1 милиард лева, но за цялата 2017 – а те явно ще се надхвърлят. Може би резултатът ще се приближи, а може и да надмине, прогнозата дори за 2018, която е в размер на 1 100 милиона лева. Ако се погледне твърде оптимистично, има шанс да бъде подобрен даже рекордът от 2008, когато банките кредитираха надуващия се балон с недвижимите имоти и печалбата им стигна близо 1 400 милиона.

– За колко банки говорим?

– Според информация на вестник „Капитал”, в България има 27 банки, 8 лицензирани платежни институции и 3 дружества за електронни пари. Не знам дали споменатият отчет за печалбата включва всички тях или само банките. Обаче по-интересното е друго – структурата на тази печалба.

– Каква е тази структура и защо е толкова интересна?

– Интересна е, защото насочва и към някои проблеми на българската банкова система. Нали никой не си представя, че такава огромна каца с мед ще се размине без лъжица катран вътре. И така, според специалистите, увеличената печалба се дължи на три фактора – относителният ръст в кредитирането спрямо миналата година, огромното намаление в обезценките и вземанията, както и увеличаващите се постъпления от такси и комисиони. Това води до ръст на печалбата, независимо от основния проблем на цялата система – ниският лихвен процент. Вече от години насам основният лихвен процент на БНБ е 0 или съвсем малко над нулата. Как се справят банките с това ли? Да видим първо какво показва анализът на съотношението кредити – депозити в България. Общото финансиране на индивидуални и корпоративни клиенти за 8-те месеца на годината е в размер на около 53 милиарда лева, докато депозитите са 70 милиарда, при това растат с далеч по-високи темпове. По тези депозити банките практически не плащат лихви, а от кредитите получават, така че общият баланс е в тяхна полза.

– Това не е ли своеобразна конфликтна точка между банки и клиенти?

– Да, ножицата е прекалено отворена. Аз като клиент плащам по ипотечен кредит 6-7-8 процента лихва, а по потребителски – дори 12-13 и повече. Докато по депозит в същата банка получавам кръгла 0. По логика, редно би било тежестта на нулевата лихва да се разпредели и банките също да поемат част от нея, но реалността тук не е логична. Нещо повече, банките в България, като се оправдават с ниския ОЛП, си въвеждат всякакви такси, явни или скрити. Нещо повече, цялата държавна машина работи изцяло в полза на банките. Например, ако човек трябва да внесе 1 лев за държавна или съдебна такса, задължително плаща през банка, която взима поне 2-3 лева за самата услуга. Има много подобни парадокси, но ще дам само два примера от моя личен опит, без да цитирам името на банката, защото могат да ме подгонят властите.

– Защо да те подгонят?

– За уронване на престижа и застрашаване сигурността на банковата система, Фили, като за уронване се приема всяка критика, независимо от истинността на фактите. Властта е особено чувствителна по темата от две години насам, от фалита на КТБ, фалит, който, впрочем, самата власт предизвика, но това е друга тема. И така, ако имаш например валутна сметка, за всеки превод по нея, се взима такса. Тя варира, но най-ниската е 7 евро. Така че ако детето ми, което работи в Европа, изпрати на бедния си баща в България 100 евро, банката прибира 7. И това е само началото. Такса има ако теглиш от тези пари – 2 евро, ако ги прехвърляш от една своя сметка в друга – пак толкова, ако пратиш част от тях на някого. Но дори да няма никакво движение по сметката, банката се е подсигурила да не остане без печалба. Всеки месец тя взима тъй наречената „периодична такса” – 2 евро. Аз я наричам такса Марсел Пруст, защото тя наистина таксува напразно отминалото време. На всичкото отгоре въпросната „периодична такса” бе въведена преди няколко месеца едностранно и без дори да бъдат уведомени клиентите. Питаш за какво е таксата, отговарят ти – за обслужването на сметката. А сметката се обслужва автоматично от софтуер и, както казах, всяко движение по нея се заплаща отделно. Ако продължиш да питаш, най-добрият отговор, който получаваш, е – ами така е решила централата в София, ние какво да направим. Това са мошеничества на дребно от гледна точка на отделния човек, който си казва – добре, де, сега за 2 евро няма да се заяждам. Но банката печели доста добре, като взима от 100 хиляди или 1 милион сметки по 2 евро на месец срещу нищо. Другият номер за измъкване на пари е тъй наречената „застраховка”. Банката прави собствена застрахователна компания, в която задължително застрахова кредита ти. Информацията е сбутана в малките букви на договора, твърде неясно формулирана и човек, дори да я види, си казва – че колко голяма може да е застраховката на дребна сума от 2 000 лева. Обаче се оказва много голяма. Моята например се оказа в размер на половината от самата лихва, която плащам. Фактически плащам лихва и половина, като половинката са пари за нищо. Но явно чрез този байпас успешно, поне засега, се избягват големи разправии с клиенти и евентуални съдебни процеси, свързани с европейското банково законодателство.

– А защо в България, член на ЕС вече повече от 10 години, това все още е възможно?

– Защото българският Закон за платежните услуги, въпреки някои дребни ремонти през годините, закриля преди всичко правата на банките, а не тези на клиентите. Това е възможно, тъй като банковото лоби в Парламента и изобщо в политическите среди, е много силно. Все пак нов закон, който уж е изцяло съобразен със съответната европейска директива, се очаква да влезе в сила през януари идващата година. И, да, законът, според специалистите, наистина предвижда премахване или поне сериозно облекчаване на ситуацията точно с някои от тези безумни такси и мошеничества на дребно. Дали това ще реши наистина проблемите обаче? Съмнявам се. Съмнявам се, защото ние, българите, отдавна сме доказали, че желанието ни да прескочим или заобиколим дори най-добрите общи правила в своя лична изгода, е равно само на едно нещо на този свят – таланта ни наистина да го направим.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com