Мария Габриел в София: #AVMSD

12/01/17 22:14
(http://nellyo.wordpress.com/)

Мария Габриел в София: #AVMSD

Мария Габриел, член на Европейската комисия с ресор Цифрова икономика и цифрово общество, участва в кръгла маса на тема: “Предизвикателства пред медийния сектор в Европа“, организирана от Представителството на Европейската комисия в България и Съветът за електронни медии. Бяха представени две теми:

актуалните въпроси по Директивата за аудиовизуалните медийни услуги и
обявената обществена консултация по въпросите на фалшивите новини и дезинформацията.

По двете теми участниците в срещата имаха възможност да изложат позициите си. Г-жа Габриел отговори и на зададени въпроси.

Първата тема – ход на ревизията на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Първоначалният проект и развитията по 2016/0151(COD) могат да се следят тук.

Според Стратегическата 18-месечна програма на Съвета (председателство Естония, България, Австрия) трите председателства ще приключат работата по ключови инициативи, свързани с цифровия единен пазар, включително

улесняване на свързаността и постигане на напредък в развитието на конкурентоспособен и справедлив цифров единен пазар чрез насърчаване на трансграничната електронна търговия (онлайн продажба на стоки, предоставяне на цифрово съдържание, реформа на авторското право, аудиовизуални медийни услуги, доставяне на колетни пратки) и чрез преход към интелигентна икономика (свободно движение на данни, преглед на регулаторната рамка в областта на далекосъобщенията, инициативи в областта на дружественото право) и укрепване на доверието и сигурността в сферата на цифровите услуги (нов пакет за защита на данните)

Работата по медийната директива (впрочем и по директивата за авторското право) продължават по време на Българското председателство – в този дух е съобщението на посланика на Естония в ЕС:

Some key topics tackled during the fifth #AVMSD trilogue and progress made. Wishing the best of luck to the Bulgarian Presidency who will continue work with this important file, we hope the groundwork we’ve done proves useful. pic.twitter.com/e4P0BFPq49

— Clyde Kull (@ClydeKull) November 28, 2017

https://platform.twitter.com/widgets.js

От изложението на г-жа Габриел стана ясно, че е тази седмица е проведен пети триалог, в който тя участва лично. Работата продължава (“финализиране се очаква”) по време на Българското председателство. Като открити бяха посочени три тематични области:

(1) разширяване на обхвата на директивата, включване на стрийминга в услугите, нови адресати – социалните медии и платформите за видеосподеляне;

(2) квотата на произведенията, създадени от европейски продуценти – и размерът на квотата (предложения: 20 на сто – ЕК, 30 на сто – ЕП), и дефинициите, свързани с квотата, са дискусионни;

(3) търговските съобщения – и правилата (почасова продължителност и продължителност за денонощие), и разполагането (предложение: двоен лимит за светло и тъмно време), и прекъсването (предложение: 20-минутно правило) са още предмет на обсъждане.

По повод откритите въпроси и към дискусията:

Директивата разширява обхвата си с всяка ревизия. Все пак, когато се обсъжда отговорност на платформите, да бъде в контекста на Директивата за електронната търговия – защото има риск да се стигне до мълчаливо преуреждане или отмяна на нейните принципи. В допълнение практиката на ЕСПЧ (решението Делфи за отговорността за съобщения във форумите) илюстрира проблемите, възникващи при нееднозначно разбиране на отговорността в правото на ЕС и в международното право. По подобни съображения е важна обсъжданата Директива за авторското право, в частност чл.13 – който (споделям позицията на EDRI) трябва да бъде заличен, а нови права не следва да бъдат създавани (чл.11 проекта).
Квотата на европейските произведения съществува реално на по-високи нива от предвиденото в директивата. В тази област проблем е отношението европейска – национална квота, защото местните индустрии настояват именно за национална квота – а това би било мярка със съвсем различни цели от европейската квота (единен пазар).
Уредбата на електронните търговски съобщения се либерализира (в България – и дерегулира) непрекъснато. Все някъде е добре този процес да спре, за да не се превърне телевизията в поредица търговски съобщения, прекъсвани с основно съдържание. Слушаме уверенията на доставчиците, че потребителите са най-голямата им ценност и телевизиите не биха програмирали против интересите на зрителите, но все пак нека останат и правни гаранции срещу океаните от търговски съобщения.

Ключови за регулацията остават балансите:

индустрии / аудитории – както обикновено, натискът на индустриите е мощен и организиран, докато аудиториите са слабо организирани и слабо представени в диалога – дано ЕП защити интересите на гражданите;
гъвкавост / недопускане на фрагментиране – съвсем точно наблюдение: неслучайно при предната ревизия ЕК обърна внимание, че гъвкавост и свобода е добре, но не и свобода при дефинициите – защото различните дефиниции в националните мерки компрометират ефективното прилагане;
регулиране / саморегулиране – никой не е против саморегулирането, но самата ЕК преди време беше заявила, че има области като интелектуалната собственост и конкурентното право, които не могат по естеството си да бъдат оставени само на саморегулиране.

По втората тема – фалшивите новини – г-жа Габриел поясни, че ЕК работи по следната логика: дефиниция – обзор на добри практики – мерки, като на този етап не се мисли за законодателство. Още за тази част от срещата – в медиите.

През 2018 г. се очаква:

създаване на работна група на високо равнище и доклад (в тримесечен срок) ;
Евробарометър по въпроси, свързани с фалшивите новини;
Съобщение на ЕК към средата на 2018 г.

Съвсем наскоро (9 ноември 2017 ) Асоциацията на европейските журналисти проведе международна конференция с последващо обучение по въпросите на дезинформацията и фалшивите новини. Имах възможност да участвам (вж последната част от записа на конференцията):

Смятам, че трябва да се започне с дефиниране, но на следващо място да се продължи с категоризиране на фалшивите новини.
Реакцията към различните категории фалшиви новини трябва да е различна. Правото вече предвижда санкции за някои категории неистина – напр. клеветата или подвеждащата реклама. Не съм сигурна, че правото няма да се намеси с нови мерки в най-сериозните случаи, когато става дума за дезинформационни кампании, които могат да заплашат националната сигурност.
Няма единно мнение по въпроса кой идентифицира фалшивите новини или – с други думи: кой владее истината. Италия предлага това да са нов тип конкурентни регулатори (аналогия с регулирането на подвеждащата реклама), Чехия – звено в МВР (при риск за националната сигурност). ЕК казва, че няма нужда от Министерство на истината – но по-добре ли е това да е частна компания? Виждали сме как Facebook различава морално/неморално – предстои ли да се заеме и с преценката вярно/невярно? Не всички са съгласни. Неслучайно се обсъжда – научаваме – контранотификация срещу свръхпремахване на съдържание.