Олеле, заключиха ми профила!

Ако фейсбук ти заключи профила, значи си герой, борец за справедливост и жертва на цензурата. Ако ти го заключи два пъти за половин година – тогава си мъченик! Напоследък доста хора се увенчаха с този ореол и прогресивната общественост не можеше да не се запита защо. Повече мръсни думи ли започнаха да се пишат, повече голи снимки ли да се качват или се увеличи списъкът на уязвимите малцинства, чиито чувства неволно можеш да засегнеш?

Хипотезите са две. Първо, IT инженерите са разработили някакъв алгоритъм, който автоматично наказва за недопустимо съдържание. Второ, има правило, според което, ако те докладва добросъвестен (и, разбира се, анонимен) потребител, било тоя същият алгоритъм, било строг, но справедлив редактор изпълнява екзекуцията. Има и една трета, спомагателна хипотеза, според която и двете предишни са валидни, взети заедно.

Така или иначе, факт е, че все повече хора се оказват „заключени“ и това предизвиква ропот. Роптаят, защото често не разбират защо ги наказват – не са публикували кой знае какво и наказанието прилича на бъг в софтуера. Роптаят, защото с основание допускат, че са достатъчни само неколцина злонамерени (и анонимни, както казахме) клеветници, за да те закопаят теб, невинния, който с името си и с откритото си лице доблестно стоиш на страната на правдата. Само защото не те харесват, защото са от другия отбор или просто защото някой им е платил. Да, несправедливо е. И обидно.

Всъщност, не бихме страдали толкова, ако не бяхме приели с желание и даже с нетърпение предложената съблазън. Фейсбук е място, където всеки съвсем лесно може да се окаже в центъра на един малък свят от няколко десетки или стотици аватари на личности от обективната действителност. А кой стои в центъра на света? Бог. Малък свят – малък Бог. Малък, но все пак Бог. Друго си е да станеш сутрин, да си изпиеш кафето и да щракнеш с телефона от прозореца навалелия през нощта сняг. После да го публикуваш и трепетно да зачакаш реакциите на своите поданици: „Ах, благодаря ти, миличка, за тази красота“; „Правете добро през този ден!“; „След малко кучетата ще го опикаят“; „Общината спи! Зимата пак ни изненада!“; „Бойкооооо, във „Винету“ вали ли сняг, Бойкооооо?!“; „По времето на Иван Костов снегът беше много по-бял“ и т.н., и т.н…

Как се отказваш от всичко това? Лесно ли?

Разбира се, „заключените“ далеч не са само потребители от гореописания тип. Сред тях със сигурност има лумпени, които задължително е трябвало да бъдат изтрити. Обаче има и истински лидери на обществено мнение с голямо влияние и много последователи. Те може би имат основание да подозират заговор срещу себе си. Какво пък – ще каже някой, – покрай сухото гори и суровото: по-добре една невинно изтрита дума на истината, отколкото една промъкнала се дума от езика на омразата и нетолерантността! Е, хуманните и правови общества казват точно обратното: „по-добре сто виновни на свобода, отколкото един невинен зад решетките“, ама карай да върви!

Но това няма никакво значение. В крайна сметка фейсбук е частна компания и има пълното право да налага правила според убежденията, разбиранията и интересите си. На теб ти е предложено напълно доброволно и безплатно да се включиш в мрежата, да трупаш популярност, да печелиш последователи и да обменяш информация. Ти си приел. То е все едно да те поканя у нас и да кажа: „Заповядай, но ще те помоля да си събуеш обувките“. Ти обаче казваш, че няма да сториш това, защото ще ти се наруши тоалетът, защото чорапите ти са скъсани или ти миришат краката, но въпреки това ще нахлуеш в хола и ще се тръшнеш пред телевизора. Когато те изгоня, ти ще се опиташ да се върнеш през прозореца и ако не успееш, ще опищиш квартала каква гад съм аз.

Така и с фейсбук. Когато си бързал да създадеш профил, си се съгласил с някакъв отчайващо грамаден текст, който те е домързяло да прочетеш, и сега копче не можеш да кажеш. Ако искаш бе, пиле!

Е, има го и това, че ползата от симбиозата с фейсбук не е едностранна. От какво се издържа фейсбук? От стоката, която продава. А коя е стоката на фейсбук? Това си ти. Има ли някой, който да не е наясно?

В началото социалните мрежи бяха прости, невинни и даже леко глуповати. Фейсбук беше само една от тях. Хората си откриваха профили, без да знаят какво да правят с тях – сприятелявам с Петър, който от своя страна има петима приятели, с които също мога да се сприятеля, без даже да ги познавам. И какво от това?

Скоро обаче започна и истинският обмен на информация. Вярно, в началото информацията преобладаващо беше от рода на „тази сутрин бебка напълни памперса в седем часа“, но после започна да става по-сериозна. Ето: на улицата срещаш все повече познати, които с укор ти казват: „Ама ти още ли нямаш профил във фейсбук? Какво чакаш, всички вече са там!“. Е, щом всички са там, за къде без мен! Така си казваш и си създаваш профил.

Бързо се сприятеляваш с много хора, защото софтуерът те стимулира да го направиш, ровейки дори сред контактите в мобилния ти телефон. Започваш да обменяш с тях всевъзможна информация – от сериозни публикации в медиите, през изковани лично от теб мъдри сентенции на шарен фон, та чак до нечленоразделни междуметия като „Муаааа-хаха-хааааххххххх!“, които въпреки всичко събират лайкове и пораждат коментари.

Когато трансферът на сентенции и междуметия стане достатъчно плътен, се заинтригуват и по-сериозните субекти. Медиите си правят свои страници, с което още повече те облекчават да организираш свой собствен новинарски поток. Институциите не закъсняват – дори президентът си има профил. За политиците да не говорим – те често казват каквото имат да кажат във фейсбук, вместо да свикват пресконференции.

При цялото това оживление се появява и професионално организираната манипулация, било под формата на реклама, било под формата на пропаганда, било под формата на почтен PR, било под формата на фалшиви новини или дори на хибридна война.

Защо е този платежоспособен интерес от страна на всевъзможни рекламодатели, пиари и идеологически щабове? Защото налице е стоката, налице си ти. Фейсбук те продава под формата на най-различни целеви групи според възрастта, доходите, образованието и местожителството ти, за което ти, разбира се, си се съгласил, приемайки онзи дълъг текст, който те домързя да прочетеш в началото. Като си се съгласил, сега ще получаваш реклами под формата на реклами, ще получаваш реклами под формата на всичко останало, само не и на реклами, ще ти разправят какъв простак е Тръмп и какъв злодей е Путин, ще те убеждават, че Земята е плоска и че планетата Нибиру (която не е плоска) се приближава неумолимо, ще ти доказват, че в България няма държава и че тази държава, дето я няма, е мафиотска и подлага гордия и неповторим народ с неговите шарени носии на тотален геноцид. Невинните години, когато със съученички си разменяхте картички с котенца и сърчица за рождените дни, останаха в историята.

– Чакай! – ще се сепнеш ти. – Но защо търпя всичко това?! Държи ли ме някой насила?! Защо не си вдигна чуковете оттук?!

Няма да си вдигнеш чуковете, защото иначе къде ще блестиш? Кой ще почесва дебелия корем на твоята суета? Къде ще публикуваш аматьорските си стихотворения и кой лицемерно ще ти ръкопляска за тях, очаквайки да му върнеш и ти аплодисментите, когато му дойде времето? Къде другаде ще намериш публика, пред която да кажеш, че президентът, патриархът или премиерът са последни тъпаци, особено в сравнение с теб, който си наясно с всички тънкости на политиката? Къде другаде ще си позволиш, облечен в уютна анонимност, да отидеш при всекиго, при когото пожелаеш, и да го обиждаш безнаказано? За мнозина няма алтернатива извън фейсбук.

Затова стоим там, ясно осъзнавайки, че сме стока в един огромен глобален комуникационен проект, и ако от време на време мрънкаме, то е за да не си помисли някой, че сме се отказали от свободата и от гордостта си. Затова така ни боли, когато макар и за няколко дни ни отнемат възможността да изтъкваме пред света своята ярка и неповторима индивидуалност.

Нищо. Ако нещата продължат да се развиват така, фейсбук вероятно в един момент ще залезе. Всички, без дори да се обръщаме назад, ще отидем в следващата социална мрежа, която ще излезе на мода. Но няма да е далеч времето, когато и тя ще се превърне в това, което е фейсбук днес, защото ние ще се пренесем с целия си багаж, с цялата си гордост, суета и тщеславие, с целия си порив към ексхибиционизъм и жажда за аплодисменти.

Това е, което реших да кажа. Няма да се връщам и да го чета за правописни грешки, защото бързам да го кача във фейсбук. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

___________________

P.S. Лайквате и шервайте! Не се ошумолявайте! Междувременно не забравяйте, че никой нищо не може да ви направи, ако това, което е решил да ви прави, не ви интересува.

 

Tweet

Прочети цялата новина http://sulla.bg/2017/12/01/4057.html

Свързани новини: