Седмица в Хърватия (3): Нудистките плажове край Пореч

Продължаваме с почиваката на Влади в Хурватия. Първо пристигмахме в Пореч, после обикаляхме из Върсар и Ровин, а днес ще обиколим с колело по съседните плажове и ще стигнем до остров Свети Никола.

Приятно четене:

Седмица в Хърватия

на почивка

част трета

Нудистките плажове край Пореч

Ден пети – 05. 09. 2017г.

Вече знам къде е автогарата на Пореч (по улицата с менячницата до пристанището – надясно след кръговото) Знам и разписанието за Умаг, Пула и Ровини.

• От Пореч за Пула – 9:15 ч; 11:15; – 15:10 ч.
• От Пореч за Умаг – 11:15 ч (42 куни);
• От Пореч за Ровини – 11:15 ч (40 куни)

Или казано по-просто в 11:15 ч има автобуси за навсякъде. Имам време да реша накъде. За днес, след закуска,

вземам автобуса от Пореч за Ровини

Първо питах и на корабчето дали може да ме закара само до Ровини. Можело, ама 100 куни. Много са.

Тръгвам в 11:15 часа, пътува се около 40 мин. Минава се през Бадерна (на 12 км. от Пореч. после по магистралата се заобикаля Лимския залив по един път с много завои. От високо е много красиво.

Пристигам в Ровини

малко преди 12 ч на обед. Веднага научавам, къде са велосипедите под наем (малко по-надолу от автогарата в бюрото за туристическа информация) За един ден цената е 70 куни. А и автогарата в Ровини вече знам къде е, научих по време на разходката с корабчето на втория ден. Научавам и разписанието за Пореч на обратно – има удобен автобус в 18:00 ч. Прекрасно. От Ровини вземам велосипед – за него само ми сканират паспорта и ми го връщат. И с него

тръгвам до Лимския залив

И къмпингите с караваните. Валалта, Амарини и Монсена. До Валалта са около 6 км, но не ме пуснаха там, защото съм нямал членска карта за достъп. :

www.valalta.hr

Върнах се малко на обратно и точно на един завой, където има едно заведение, хванах по черните пътища надясно. Малко по-нагоре пътя се раздвоява. Ами сега, по кой да хвана?

Хванах по горния, имаше изкачване, покарах малко по него, пък спрях да погледна в таблета до къде води. Оказа се, че малко по-нагоре свършва. Но за това пък долния с малко отклонения излиза на плажа. Прекрасно.

И по долния път, покрай едно заведение (никога не бихте се сетили, че посред нищото в гората, може да излезе поляна и там да има заведение) През няколко отклонения (изобщо не се опитвам да запомня от къде минавам, все от някъде ще изляза на магистралата, като следвам колите излизащи от плажа…) Все през гората, горски, на места разкалян път, на места оголени камъни, на места трошен камък за настилка. Ама то колелото си върви, не го бърка… И излизам на плажа.

Продължавам по брега по едни пътечки, които криволичат, разглеждам брега. Докато стигнах до едно заведение, където пътя свършва. Наоколо спрели много коли, мотори, а по дърветата навързани велосипеди. Намерих си място под едно дърво с добра сянка и си вързах и аз колелото. Няма как да не го намеря, защото колкото и навътре да отивам, като следвам брега на обратно и стигна заведението, значи трябва да видя и колелото си.

Продължавам пеша. Докъдето може да се ходи. Излизам на плажа. Пълно е с нудисти. Правят каквото си искат – любов, преплетени тела, снимки, плаж. Пълна свобода. Умеят да почиват.

Продължавам по скалите. На места има пътечки навътре към гората. Разположих се сред скалите на едно удобно място – равна и гладка скала, на която да седна и друга скала, на която да се облегна.

Слънце, плаж, тишина.

И така около час. И решавам да си тръгвам. И вървя през гората, по пътечките и по едно време чувам възгласи, викове, смях и аплодисменти… Я да видим какво се случва. И по пътечката, по пътечката през храстите и тревите и право при зрелището. И що да видя. ? Гледам и не вярвам.

:(ЗА ЦЕЛОМЪДРЕНИТЕ ДО ТУК):

На земята, сред борови иглички на две големи хавлии легнали двама възрастни – Мъж над 60-те с голямо бирено коремче и мустаци и до него жена над 50-те, със слънчеви очила. Преплели тела в гореща прегръдка, свободни и разкрепостени, възбудени и превъзбудени, правят гореща орална любов (да не казвам секс, защото не останах докрая) И около тях се събрали 1, 2, 3, 4, 5… 17 мъже, оградили ги отвсякъде и гледат… Гледат и се самозадоволяват… Играят си и си дърпат.. ХХХ.. (!) Кой по-малко, кой повече, всички бяха възбудени и превъзбудени. И още прииждат от плажа да видят за какво става дума. Я и аз да се наредя да погледам…

Все съм чел, гледал и клипове и филми и съм слушал и са ми разказвали за живота по хърватските плажове, ама такова нещо не бях виждал. И двойката изобщо не се притеснява, че толкова хора ги гледат… Направих още една обиколка по плажа наоколо и после си тръгнах. Двойката вече я нямаше.

Оставаха ми около два часа време. Да се прибера до Ровини, да оставя велосипеда, да си купя билет и да пия по една бира. Излязох на асфалта много по-бързо, отколкото очаквах и следвайки табелите и морето като ориентир се насочих

към Ровини

Но преди да върна колелото реших да се разходя пак по тесните калдаръмени улици. Нагоре – надолу. Остава по-малко от час, връщам колелото, купувам си билет, пия по една бира по една тясна уличка, за 20 куни, но не много далеч от автогарата.

И разглеждам цените на другите лакомства – спагети за 80 куни, салати за 30 куни, сладолед за 30 куни… И разстоянията до близките селища не са големи – до Риека са 84 км, а до Пула са 40 км. Идва автобуса (Пула – Умаг), качвам се и след около 50 мин, съм отново в

Пореч

И от там по най-бързия начин към хотела. Е, вярно, пропускам половината време за вечеря, но пък и аз и бързо мога да ям… Похапвам си добре, малко повече бира, не пропускам десертите и сладоледа. След това отивам на танците при аниматорите. Прекрасно забавление – по детски забавно. Късно вечерта слизам отново до Пореч. Избрах си едно заведение с едни меки възглавнички, вземах си един коктейл – Мохито за 60 куни и Ozujsko toceno pivo – 0,300 мл – за 25 куни, пия си бавно, прекрасна романтика и си гледам пристанището от високо.

И за днес – толкова. Един ден, изпълнен с безкрайни и положителни емоции. За утре след закуска съм намислил да се разходя до острова Свети Никола и после с велосипед от Пореч нагоре. За да бъде обиколката пълна.

Ден шести – 06. 09. 2017 г.

Бързам за закуската, за да се насладя на вкусните лакомства. След като си събрах храна и седнах да си похапвам, случайно погледнах към кофата с шампанско. Имаше няколко затворени и една отворена бутилка. И видях един човек да ходи и да си налива. О, ама аз чак сега виждам, че има шампанско. И то на закуска. Я и аз да си налея. Вземам си чаша и си наливам…

ООО, шампанско на закуска – къде и кога друг път?!

Прекрасен вкус. Два часа по –късно съм готов за днешната разходка. Деня е прекрасен, няма много облаци и за днес съм реших никак да не бързам.

Отивам до Пореч. От предния ден бях си намислил за днес да отида до Умаг и там да разгледам. Даже си имах и разписанието на автобусите от Пореч до Умаг:

– 11:17;

– 14:30;

– 16:00;

– 18:47;

– 19:35 ч.

Пътя до там е около 40 мин. А после от Умаг за Пореч са :

– 14:00 и

– 20:00 ч.

Но нещо не ми се връзваха с другите планове, защото в 11:17, пристига в Умаг в 12:06 и колко малко време ми остава до 14 ч. а ако тръгна да се прибирам в 20 ч. изпускам вечерята… И се отказах. Но ето още една причина догодина да дойда пак. Или на Умаг или на Пула за почивка…

Та за днес първо решавам да отида на

острова „Свети Никола”,

където има един голям 4 звезден хотел – Valamar Isabella Island Resort. И изглежда само той е на острова. Прекрасно би било, ако вместо от Пореч да гледам този остров и този хотел, догодина да отида точно там и от острова да гледам Пореч. Виждам разписанието. Имам около 40 мин. Стоя и чакам.

Идва корабчето, но се оказа, че билети се продават на туристическото инфо бюро. Бързам натам. Плащам 40 куни.

Получавам два билета

Пореч – Свети Никола – Пореч

Единият ми го вземат на отиване, другият на връщане. Качвам се на корабчето и си плавам около 5 – 6 минути – бързо става.

Остров Свети Никола

Вече съм на острова. Влизам в хотела, за да го видя по-отблизо. Вземам си и един голям рекламен каталог на веригата Valamar. Оглеждам фоайето, кафе бара и всичко наоколо. Прекрасни канапета пред хотела с невероятен изглед към Пореч. До хотела има една огромна водна пързалка, басейн с кристална вода. Зад хотела няколко пътечки. По брега на няколко места разположени пейки, от които се разкрива невероятна панорама – морето, лагуната насреща и хотелите, пръснати из цялата лагуна. Да седнеш, че цял ден да не станеш.

Тук искам да кажа, че има много хотели от веригата VALAMAR… :

– Valamar Crystal и Valamar Diamant, които са един до друг и точно до нашия хотел. ;

– Valamar Pinia

– Valamar Rubin

– Valamar Riviera

– Valamar Zagreb.

Това са хотели от висока класа от по 4 звезди. Аз влизам в този, на островчето. Прекрасен хотел.

След като обиколих островчето за около час с почивките, сядам да пия бира Pivo TOCENO 0,300 мл, за 24 куни на терасата на този хотел.

Пореч, Хърватска

И си гледам Пореч от другата страна. Два дена гледам острова от Пореч, но

много по-прекрасно е да гледаш Пореч откъм острова.

Докато пия бира, прихванах безплатен интернет с таблета и заразглеждах накъде да поема след това. И когато видях, че корабчето тръгва от Пореч, допих бирата и слязох долу, да го чакам, защото то тръгва веднага.

Връщам се в Пореч

Вече знам къде са най-близките велосипеди под наем – малко след Мола до казиното.

Вземам велосипед,

плащам 90 куни, оставям си паспорта и тръгвам към къмпинга „Улика“ (FKK Ulika) До там са около 6 км. Първо по асфалтиран път, после по черните пътища и горски пътеки, следвайки брега на морето. Без изобщо да се опитвам да запомня през къде минавам. Карах на принципа три часа в едната посока (с почивките и плажуването) и докъдето стигна и после по-бързо в другата и все ще се прибера до залез слънце…

Следвам табелите. От главния път наляво по едни много тесни пътчета, после по горски път, прашен и леко разкалян, после пак по асфалт. Стигам до Улика, но се оказа, че достъпа е само за членове с карти… Аз нямам. Не може. Тръгвам около бариерата по черните каменисти пътеки, водещи към морето. Къмпингът е ограден с метална ограда.

Хм. Тогава продължавам по-нататък. След него. Следващия.

Следвам брега на морето и навигацията в таблета

По едно време стигам до голямо яхтено пристанище и много сгради, все едно някакъв малък град. Не вярвам да съм стигнал чак до Нови град, но поглеждам в таблета, после в пътната карта, която имам. Оказа се, че това е

Черват

Малко след него пътя свършва. Виждам пред мен един залив и от другата страна горска пътека (за коне, за мотори, картинг, офроуд)… Да видим. И като почнаха едни камънаци, едни бабуни, имах усещането, че ще се разпадне велосипеда. И стигам до залива. там морето навлиза като връхче в сушата.

Наоколо трева и поляна. Ама поляната е с обратен наклон, към морето. Наоколо кал и тиня. Даже и някаква река или част от морето минава покрай мен. И това е само 7 – 8 метра. От другата страна е пътя. Ами до там как ще мина? Гледах, мислих, викам няма как – през калта… Имаше една много тънка ивичка по-твърда почва. По нея стъпвам аз, а през калта водя колелото.

Стигам до водата – 3 – 4 метра широка, ама дълбока по-малко от педя… Заемам стартова позиция. Нагласям педалите, да мина през водата и само се моля да не се хлъзна и да скоча с двата крака във водата… Успях да мина, стъпих на твърда почва и излязох на асфалта. Сега да прегледаме колелото – То цялото в кал. Ама в кал ви казвам – гумите напластени, каплите, спиците, рамката, веригата, всичко в кал… И ако тръгна така, всичко ще се намята по гърба ми. Гледам по земята да намеря нещо твърдо да го почистя. С една пръчка стъргах задната гума. После с една капачка от кока кола – остъргах и предната гума… Останалото ще го мия в морето, преди да го върна… Продължавам по пътя.

Следва един къмпинг – Санта Марина (Santa Marina) Тук пътеката свършва. Оглеждам наоколо. От другата страна пак къмпинг с нудисти.

Прекарвам колелото през едни камъни, покрай оградата и съм от другата страна. Къмпинга се казвал Соларис (Solaris) Толкова много нудисти не бях виждал. Цяло селище – каравани, кемпери, палатки, края им се не вижда. И всички си ходят голи, карат си колелета голи, ходят си по пътя. Прекрасно място за почивка. И все възрастни хора.

Карам по пътя, покрай брега и се чудя и аз къде да поседна. Стигам до края. Ограда. Метална врата. Заключена. И сега какво? – Трябва да се върна по целият път на обратно. Прекрасно – още една обиколка по този плаж. Някъде по средата има инфо табела, сочеща изхода и пътищата наоколо. Обличам се, правя още една обиколка по вътрешните алеи и си тръгвам. По пътя намирам една бутилка от минерална вода и я прибирам. Ще ми трябва, за да я пълня с вода от морето и да мия колелото.

Следвам табелите за Пореч. Но никъде по пътя не смея да спирам, докато не видя табела колко ми остава до Пореч. То имало около 6 км. Не е много. Но магистралата оживена. На едно място един автобус буквално щеше да ме залепи за ската… Аз съм на 100 – ина метра преди ската. Той мина покрай мен и на следващия завой, мина плътно покрай ската… Ако бях и аз там… Едвам съм се измушил в трафика да не ме отнесе някой. То на връщане е стръмно, колелото само си върви, при това доста бързо…

Вече съм в Пореч

намирам си подходящо място да си напълня вода от морето и да измия колелото.

След това вече спокойно мога да пия бира на едно барче на плажа LASKO 0,330мл, за 18 куни. Под звуците на летния хит:

https://www.youtube.com/watch? v=kJQP7kiw5Fk

Прекрасен следобед. Часът е почти 16:30 ч. Имам още време да се порадвам на романтиката: Морето от едната страна, изминатия път от другата и аз по средата…

Още малко обикалям из Пореч. връщам велосипеда, получавам си паспорта и бързам към хотела. За да имам поне малко време да се потопя в басейна, преди вечеря. И веднага в басейна. Той не е дълбок, показва ми се главата (аз не мога да плувам) Половин час там.

Следва вечеря. Последна вечеря.

Вечеря в хотела. Тази вечер опитах супа с макарони

След вечеря си посъбирам малко багажа и решавам като за последно да отида до Пореч.

Слизам за около половин час, минавам покрай една каравана, на която правят неустоимо вкусни палачинки. Я, да си вземем една голяма за 18 куни. Прекрасен вкус. После минах и покрай дискотеката, покрай няколко бирарии и кокетни ресторантчета и накрая решава да седна да изпия нещо като за последно. Избирам си една малка масичка пред кокетно ресторантче в една много тясна уличка и разглеждам менюто.

Избирам си Малибу – ром някакъв – 30 грама. ДА, 30 грама. И след малко ми носят една огромна чаша за шампанско, повече от педя висока, столчето отдолу 4 пръста високо. И вътре 30 грама Малибу – една лъжица на дъното на чашата. По едно време в чашата падна една мушица… И не мога да я извадя… не мога да бръкна с пръст до дъното… До чашата запалена свещ. Както се казва, кеф цена няма – ако можеш да си го позволиш.

За любопитните – полезна информация:

• www.istria-funtana.com
• www.istria-porec.com
• www.istria-pula.com
• www.istria-umag.com
• www.istria-vrsar.com
• www.istra.com
• www.istria-bike.com (за велосипеди под наем и за веломаршрути из вътрешността на Хърватия)

Ден седми – последен за Хърватия – 07. 09. 2017 г.

Последна закуска. Да похапнем повече. Повече храна, кафе, да си взема чайчета, за да си ги пия доста дни след като се прибера.

В 11 ч. тръгваме от хотела. Минаваме и през другите хотели да съберем останалите и към 12 ч вече сме на път. Следва цял следобед път, с няколко почивки. През нощта през Белград, още една – две почивки, които проспивам. И рано сутринта на осмия ден (08.09) в 3:40 ч. влизаме през Калотина. Минаваме през Божурище, оставяме децата. Още около час до София.

Някъде около 5 ч. бях слязъл вече от автобуса на стадион Васил Левски.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Ако търсите изгодни нощувки в райна на Зeлената лагуна, има при Букинг

Booking.com

Други разкази свързани с Другата Хърватска – на картата:

Другата Хърватска

А тук можете да резервирате из цяла Хърватия:

Booking.com

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=77146

Свързани новини: