Колективно управление на права: иск на ЕК срещу България

На  7 декември 2017 r. стана известно решението на ЕК да предяви иск пред Съда на ЕС срещу България, Испания, Люксембург и Румъния поради липса на уведомление за цялостно транспониране в националното законодателство  на разпоредбите на ЕС в областта на колективното управление на авторското право и сродните му права и на многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн, т. е. транспониране на Директивата относно колективното управление на правата (Директива 2014/26/ЕС), което  е предвидено да се извърши до 10 април 2016 г. Процедурите за нарушение са открити през май 2016 г. , но Комисията все още не е получила уведомление, че са предприети необходимите мерки за транспониране на директивата.

Комисията реагира при липса на уведомление, при частично или неправилно транспониране.  По-нататък в съобщението се казва, че

Комисията призовава Съда да наложи финансови санкции на тези четири държави (България — 19 121,60 EUR на ден, Испания — 123 928,64 EUR на ден, Люксембург — 12 920,00 EUR на ден и Румъния — 42 377,60 EUR на ден).

Относно процедурата

Макар че по-известната реакция е Комисията да предложи финансова санкция (едва) в случай на неизпълнение на решение на Съда,  с нововъведение от Договора от Лисабон (чл.260, нов параграф 3 ДФЕС)  се предвижда следното: „Когато Комисията сезира Съда на Европейския съюз с иск по силата на член 258, тъй като счита, че тази държава  не е изпълнила задължението си да съобщи за мерките за транспониране на директива, приета съгласно определена законодателна процедура, тя може, ако счете за уместно, да определи размера на еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, която тази държава трябва да заплати, и която според нея е съобразена с обстоятелствата.

Ако Съдът на Европейския съюз установи, че има неизпълнение на горепосоченото задължение, той може да наложи на тази държава  да заплати еднократно платимата сума или периодичната имуществена санкция, в рамките на размера, определен от Комисията. Задължението за плащане влиза в сила на датата, определена в решението на Съда на Европейския съюз.“

Както се посочва и в SEC(2010) 1371 окончателен, този параграф създава изцяло нов инструмент. Комисията може да предложи на Съда на Европейския съюз  още от момента на подаване на иска си за установяване на неизпълнение на задължение по силата на член 258 ДФЕС  да наложи заплащането на еднократно платимата сума или на периодичната имуществена санкция със същото решение, с което се установява неизпълнението от страна на държава-членка на задължението ѝ да съобщи за мерки за транспонирането на директива, приета съгласно законодателната процедура.

Комисията може да използва новата възможност  „ако счете  за уместно“ – какъвто очевидно е нашият случай.

Комисията вече е прилагала чл.260, параграф 3 ДФЕС по отношение на България – по дело С-203/13 искането на ЕК е Съдът освен отстраняване на допуснатите нарушения в законодателство, да наложи на Република България в съответствие c член 260, параграф 3 от ДФЕС и имуществена санкция в размер на 8448 евро на ден за всяка частично транспонирана директива  в областта на енергетиката.  Комисията  впоследствие е оттеглила иска си в резултат на поведението на Република България, която е предприела необходимите за изпълнение на задълженията си мерки едва след предявяването на иска.

По същество

Очаква въвеждане  Директива относно колективното управление на правата (Директива 2014/26/ЕС)

Директивата  има за цел да подобри начина, по който се управляват всички организации за колективно управление чрез създаване на общи стандарти за управление, прозрачност и финансова дисциплина. С нея също така се определят общи стандарти за многотериториалното лицензиране на правата върху музикални произведения за използване онлайн на вътрешния пазар. Директивата относно колективното управление на правата е важна част от законодателството за авторското право в Европа. Всички организации за колективно управление трябва да подобрят своите стандарти за управление и за прозрачност.

В Румъния според ЕК има неправилно прилагане – законодателството на ЕС предвижда, че авторите могат да разрешават или забраняват разгласяването пред публика на своите произведения, но в Румъния авторите нямат друг избор, освен да оставят управлението на своето право на публично разгласяване на музикални произведения на организация за колективно управление. Това води до лишаване от изключителното авторско право на публично разгласяване, което, по мнението на Комисията, не е оправдано по смисъла на правото на ЕС.  Другите три държави, вкл. България,  не са уведомили ЕК за транспониране.

Рискът от санкция и необходимостта от експедитивност не намалява изискванията към националния законодателен процес за обоснованост, балансираност, съобразяване на различните интереси. Става дума за стандарти за прозрачност на организациите за колективно управление – и това прави националната мярка особено важна.

Събщение за медиите

Filed under: Uncategorized Tagged: съд на ес

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2017/12/10/2014-26-ip/

Свързани новини: