Живеем като в стар съветски виц, провесени през балкона

У нас все повече оживява старият съветски виц за грузинеца ( за по-смешо се разказва се на развален руски с кавказки акцент), който провесил жена си за косата през балкона и нареждал : ” не съм толкова жесток като съседа , който закла жена си – аз само те пускам”.

Не, у нас не те пращат пряко и веднага в затвора, както става в Русия, ако не си в отбора на властта и пречиш с бизнеса си на нейните приближени. И не те застрелват непременно, ако си отваряш устата прекалено. Само те “пускат” от балкона, пък ако оцелееш, оцелееш.

В момента прокурорски са хванали за косата министри от недоубитата остатъчна “русофобска” квота в българската политика, с които Борисов се “разведе”, за да се ожени по любов за доказано лоялни към Москва другари. Докопаха по същия начин чрез КОПНИ и очерталия се като най-омразен на проруското статукво бизнесмен Иво Прокопиев. Нищо да не знае за него човек, достатъчно е да види с каква злоба го кълват проруските медии, за да стане ясно колко е прегрешил пред същото това статукво, което не търпи изключения сред медийните собственици ( и по тази линия заплашва да провеси през балкона дори и бизнесмена Сашо Дончев- вестникът му може дума да не обелва срещу руската намеса в България, но е достачно, че си позволява да критикува местното подобие на Путин).

Когато през октомври 2006 г. ме провесиха през балкона ( поне за трети път през последните 30 години) реших да скоча сам и да не чакам да ме “пускат”. Оказа се животоспасяващо и дори вдъхновяващо упражнение по връщане на личната и професионалната свобода. Не препоръчвам другиму да рискува по същия начин – имах късмет в оцеляването, а късметът не може да бъде обещан никому.

Оцеляването обаче не е повод за хвалене. То отново се е превърнало в начин на живот не толкова и не само екзистенциално за материално затруднените хора в България- този вид борба за съществуване го има (почти) навсякъде. Специфичното на оцеляването у нас, за което става дума тук, е, че то е съчетано с примиряване пред неизбежното и в политиката, и в личния, и в професионалния смисъл на думата.

Цели партии оцеляват пред неизбежното …добро. Защото Борисов и компания се оказаха толкова добри в изпълнението на задачата да затапят всички алтернативи, употребявайки обсебения от тях ресурс на българската европеизация ментално и материално, че за критиците на властта остава само утехата на оцеляването.

Дали обаче и на оцеляването няма да ни посегнат? В личния ми случай, който не е толкова важен, но пък е лабораторно интересен със своята необичайност, се задава нещо подобно като заявено намерение ( не са “само” заплахите за живота ми, за които вече за трети път тече разследване на ГДБОП). Да го кажа по “царски”: ще споделя повече, когато му дойде времето…

Не трябва ли оцеляващите от меките репресии най – после да се обединят преди те да са се втвърдили по руски образец още повече?

Малко е унизително да се призне, че пак ще трябва да хленчим пред чужденците, но европейското стълпотворение, очаквано ( на ротационен принцип , а не по някакви заслуги в рамките на евроинтеграцията) в София от началото на годината, изглежда като последен шанс за оцеляващите. Не е моя тази мисъл: каза го в телевизионен репортаж една онкоболна жена сред протестиращите пред парламента тази сутрин. В безсилието си да повлияе на днешното решение на депутатите по въпроса за лекарствата тя заплаши, че “по градинките” около Народното събрание ще има лежащи хора, които ще се опитат да привлекат с гладни стачки вниманието на чужденците към своята драма.

Когато човек вече няма какво да губи, всякакви средства за самозащита стават легитимни. Управляващите разбират това прекрасно и се опитват чрез подкуп от бюджета, раздавайки предколедно повече от половин милиард държавни средства, да обезоръжат тази тенденция.

Напомня ми на начина, по който в някои петролни шейхства развързаха кесиите за предотвратяване на арабски пролетни протести.

Тук обаче все пак не е Кувейт, нито е Саудитска Арабия, посетена за обмяна на опит от премиера Борисов доста ненадейно този месец. Не е лошо той да помни, че гражданското общество може да е приспано ( най-напред от ментора му Сакскобургготски ), раздробено и победено, но е провесено от него през балкона и това може да го събуди за нов живот. Знам от личен опит.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител