ТОВА Е България, а не само ОНОВА

Как да се представим пред чужденците в типични за страната ни снимки? Този казус се опитаха решат от сайта на Българското председателство на ЕС по най-лесния начин: просто взеха една колекция от прекрасни сами по себе си снимки на фотографа Ладислав Цветков и без да му муслят много ги обявиха за онова, което е типично за българските традиции, история и култура. “Актьорът” си е свършил отлично работата, но “режисьорът” беше претупал нещата ( малък колаж от първаначалния изглед на подбраните снимки може да се види по-долу).

Въпреки безспорното качество на самите снимки, достойни за международнен конкурс, резултатът от автоматичното препубликуване беше като за викторина: ако попитате някой извън България коя е красивата страна, представена чрез коне, заснежени върхове и прочее пейзажи, гарнирани с маски като от хаитянски карнавал, едва ли би познал. Само едно българско знаме на хорото “издаваше” тайната, че става дума за България. Както и “ Александър Невски”, катедралата , наречена на името на един руски светец, канонизиран от Руската църква като такъв за заслугите му във войните срещу западното християнство като васал на мюсюлманската Златна орда, чиято религия приел в края на живота си.

Този абсурд с подбора на красиви, но непредставителни и разпознаваеми като типични за България кадри беше критикуван основателно от различни коментатори, след което сред снимките в сайта се появиха и български акценти. И все пак…

Все пак не е истина, че показаното, с идеята да се похвалим, е най-типичното за България. Има други снимки, които далеч не са толкова майсторски направени, но пък представят уникални моменти, събития, лица и знаци, характерни само и единствено за България..

Подбрал съм такива снимки по един единствен принцип: да бъдат представителни САМО за България из областта на политиката, нравите , традициите и тоталитарно вдъхновената архитектура. Повтарям, не целя да “очерням” България, а да изтъкна уникалните неща, по които сме разпознаваеми като единствени по рода си без аналог в Европа ( поне)- щом става дума за европейско председателство.

А че се получава една предимно проруска “мозайка”, представяна като българска, заслугата не е моя. И понеже няма да ми бъдат спестени обвиненията по този повод, препращам ги към истинските виновници- например към онези, които с хъс участват в руските подигравки спрямо европейска България под формата на български говорители в т.н. “документални” филми, каквито руската антибългарска пропаганда бълва. https://bultimes.com/bratushki-bolgariya-bratushki-2016-bg-subtitri/

НА СНИМКАТА: Иво Христов, началник на кабинета на президента Румен Радев в ролята на хулител на европейска България в отвратителния по своята пропагандна примитивност пореден филм на руския наемник в пропагандната кампания срещу България Аркадий Мамонтов.

Има и народопсихологически особености на бита и душевността на нашия народ ( по Иван Хаджийски), които не могат да бъдат илюстрирани просто така с обикновени снимки без да има нужда от тяхното тълкуване и обяснение. Как да изобразиш например нашенското “дай да убием времето” или комплексарското “хубава работа, ама българска”?

Като цялостно явление, представящо България в уникална, неповторима където и да било в ЕС страна, е концепцията за патриотизма като производна от суеверната влюбеност ( по Димитър Благоев) в чужда държава. Изтъкването на този уникум не е моя заслуга. Откроява го не друг, а дългогодишният кремълски надзорник на българската московска пета колона, генералът от КГБ Леонид Решетников. Тъкмо той, с нескрито умиление, определи наличието на Национално движение “Русофили”, като единствено по рода си в света. От този факт той и други негови съратници по русифициране на България са направо “поразени”- как да не го класирам като най-значимия отличителен белег за България! http://ivo.bg/2015/07/19/хибридната-паметникова-война-на-пути/

Ако множеството от българи с руски и съветски знамена, което всяка година превозват от цяла България, за да демонстрират многобройност на годишния им събор край бившия язовир “Георги Димитров” ( днес “Копринка”) е количествената видимост на това явление, то духовната му победа се илюстрира с абсурда руски ( бутафорни) казаци, дефилиращи като ( забранена от констутицията в България) паравоенна организация с претенцията да са преторианска гвардия на българския патриарх Неофит.

Случи се на 17 май 2015 в Гигинския манастир, където униформените проводници на руското влияние обградиха Неофит , изпоснимаха се с него и се самоназначиха за охрана на българския патриарх от…българските миряни.

Само броени по-рано същите нахалници в руски офицерски униформи репетираха сюжета в центъра на София на 9 май, “охранявайки” руския посланик Юрий Исаков. Разиграха си шоуто в нарушение на българския основен закон пред Монумента на окупационната червена армия, придружено от хибридни хоругви с изобразени на тях знаци на руската и българската държавност.

И понеже нямаше отпор и реакции от българска страна, наглеците пренесоха спектакъла си край Гигинци в реставрирания Църногорски манастир, натрапвайки се на патриарх Неофит.

Самият монумент, на който се кланят продължителите на съветската традиция у нас, е уникален с няколко неща, които го отличават от ( на пръв поглед) подобните съветски светини в други държави. 37 метровият жалон на поробителите ( по проф. Любомир Далчев, един от авторите на скулпторните композиции на МОЧА) доминира над българската столицата в самото й сърце както никой съветски паметник където и да било другаде. Отгоре на всичко България не е причинила смъртта на нито един червеноармеец на съветска и на българска земя, поддържайки през цялата война дипломатически отношения със СССР, но в отплата получава непредизвикана с нищо окупация, илюстрирана от позорната монументална доминация.

И отново както никъде другаде, символиката на триумфиращия чревеноармеец с размаханото над покор(е)ните българи оръжие е подсилена както никъде другаде от гротеската с изобразяването му като великан спрямо българските джуджета край него. Уникат, същестуващ само в България, характерен с това, че демонстрината при него асиметрия между Големия брат и българските дребосъци е заимствана на още много места в страна.

Менталните прояви на този абсурд са като монументалните – типични са за днешната българска политика. Би било най-представително да бъдат илюстрирани със снимка на най-заслужилия проруски скандалджия наши дни Волен Сидеров, но той в момента е смирен съуправляващ парламентарист. Дължи мястото си в парламента на избирателите си. Докато Илиян Тодоров, неговият съратник в скандалите, например при нахлуването им НАТФИЗ, където Тодоров гордо се разхождаше с надпис “РОССИЯ” на гърба на коженото си яке, беше на(д)граден от премиера Борисов за тези “заслуги” с висок държавен пост като управител на област София.

Физиономията му не е особено разпознаваема на снимката, но фактът, че един скандален с поклоните си към чужда държава ( обявена при това за заплаха за българската национална сигурност), получава поощрение и то в админстирацията, в която има нулев опит, заслужава да бъде откроен като типичен, макар и абсурден факт за днешна България.

Като става дума за представителна уникалност, то личността на премиера Борисов, каквато той сам обича да демонстрира, има заслужено място сред неповторимите факти, свързани с България. Ако полуголите му снимки бъдат показани на чужденци, всичко, което трябва да им бъде подсказано е, че това не е Путин, раздут двойно от ботокс, а е неговият български двойник – българинът е дребен на съветските паметници, но два пъти по-едър в случая от Владимир Владимирович в действителност. С такъв премиер не биха се примирили в никоя друга европейска държава – нито пък си имат такива шарани, които да му гласуват.

Същият премиер обича символиката на “гьола”, както сам нарече изкопаната дупка за закопаните там милиарди български държавни пари на обекта АЕЦ “Белене”.

Абсурдът да платиш милиарди за несъстятелен несъстоял се ядрен силоз, след което да бъдаш осъден да си платиш на Русия огромна глоба за стотици милиони, но все още да не разполагаш със злополучния реактор, бързайки отново да размразяваш “гола” , е толкова голям, че е направо несправедливо да бъде илюстриран само с една снимка.

Някак за капа(к) на тези представителни абсурди върви да бъде нахлупена “чинията” на Бузлуджа: най-бедната нация в ЕС е наследила удивително “богатство” в областта на демонстративната глупост, изляла на рекордна височина в Европа абсолютно никому ненужно съоръжение от тонове бетон и желязо.

Покрай споменатите по-горе едрогабаритни уникални факти, някак дребно стои мартеницата, макар да е всъщност българска емблема повече от всичко друго.

На другата крайност като ритуал имаме и друго, с което (не) можем да се похвалим: докато някои народи в Далечния Изток са превърнали най-добрият приятел на човека в своя храна, ние тук “само” го “тричаме”, плащайки данък “традиция” на един варварски обичай.

Ако ми кажете, къде другаде в Европа можете да видите такава зверщина от страна на двуногите спрямо четироногите, ще се съглася да изтрия снимката. Отбелязвам това, защото всеки родител знае, че безпричинната проява на жестокост от страна на едно дете към беззащитните животинки е сигнал за тревога що за човек ще порасне от него. А пък от страна на възрастните не е ли проява на “уникалност”, с която трябва да се разделим така, както цивилизацията се е разделила с много други , още по-страховити “традиции” в проявявянето на човешка жестокост?

В края на краищата, присъединяването ни към ЕС не е просто акт на консуматорство в материалната сфера, от който имаме “келепир”. Не всичко, което сме смятали за наша свещена идентичност, си заслужава да бъде съхранено – иначе, ако не бяхме сподобни да пораснем, щяхме и до днес да живеем по законите на Хайтовите герои от неговите “Диви разкази” .

Ако ли пък искате да видите и да пипнете типичният абсурд , сътворен от управляващите “граждани за европейско развитие на България”, можете да посетите музея, обещан като музей на тоталитаризма, но превърнат от тях в Музей на социалистическото изкуство.

Така че: ТОВА Е БЪЛГАРИЯ, ако сме честни за нещата , с които сме разпознаваеми и уникални, а не е ОНОВА, красивото, което за щастие притежаваме като пророда, народ и като индивиди, което обаче е общочовешко и откриваемо навсякъде на планетата земя.

1. UBER е забранен в България, но в България се намира един от най-големите развойни центрове на UBER.

2. В България им три кабинкови лифта и няколко влека, но България е най-големият производител на ски в света.

3. В България почти няма стени за катерене, но българи създадоха в България най-големия производител в света на стени за катерене.

4. В България има само няколко велосипедни ленти, но България е един от най-големите производители на велосипеди в Европа.

5. Само 20% от българите умеят да плуват, но първият преплувал Ламанша за по-малко от 7 часа е българин.

6. В България развитието на соларна енергетика е почти забранено, но български фирми реализират соларни инженерингови проекти в цял свят.

7. България е страната в ЕС с най-голям дял мюсюлманско население, но нито един български гражданин не е заминал в редиците на така наречената Ислямска държава.

8. Българските ученици имат най-нисък стандарт на обучение по математика в ЕС, но българската ИТ индустрия е най-бързо развиващата се в Европа.

Б. ред. – Юлиан Попов е писател и журналист, министър на околната среда и водите в състава на правителството на Марин Райков. Мнението му препечатваме от профила му във фейсбук.

ТОВА Е България, а не само ОНОВА

8 факта за България

Юлиан Попов Последна промяна на 15 декември 2017

Свързани новини:

Виж всички новини от 2017/12/15

Бързи връзки

Търсене

Архив

RSS Абонамент

Ново: Публикуване