Швейцарски Алпи

Днес с Георги ще катерим Алпите – швейцарските. Приятно четене:

Швейцарски Алпи

Когато мечтите стават реалност

Всички мечтаем за най-различни неща. Мечтите са безплатни, но за самото им реализиране понякога са нужни доста средства, а друг път те изискват добра подготовка, огромна воля и сериозни усилия. Изпълнението на всяка мечта носи радостни мигове и несъмнено голяма доза щастие. Така бе за мен, а вярвам също и за тримата ми приятели, с които осъществихме дългоочакваното пътуване до прекрасните

Швейцарски Алпи

и може би най-красивия четирихилядник не само там, но и в света.

Идеята за без съмнение едни от най-очарователните и спиращи дъха гледки, когато се говори за планини и върхове, се зароди още през 2002 година. Впоследствие желанието да видя този гигант на живо и да се насладя на очарователната природа край него се превърна в напълно реална мечта. Рано или късно тя трябваше да бъде реализирана, както се случи през лятото на настоящата година.

Като бонус в програмата ни дойде изкачването на първи връх над 4000 метра за мен, както и посещение на Женевското езеро край Лозана и замъка Шато де Шийон край Монтрьо. Градът е част от швейцарската ривиера и е популярен с ежегодния си джаз – фестивал през юли от 1967 година насам. През септември всяка година има и фестивал в памет на легендарния Фреди Меркюри. Иначе групата Дийп Пърпъл прави Монтрьо известен с песента си „Дим над водата” (Smoke on the Water), в която се пее за събитие от 1971 година, когато фен на Франк Запа подпалва казиното в града.

За повечето катерачи този популярен с красивата си и впечатляваща пирамидална форма

великан Матерхорн (4478 м.н.в.)

е само малка крачка към сбъдването на още по-големи мечти с изкачването на далеч по-високи върхове в други части на планетата. Фотографи го снимат от всякакви гледни точки, за да запечатат магнетичното му излъчване, а безброй туристи всяка година му се наслаждават, посещавайки Цермат – един от най-известните швейцарски курорти. Накратко само най-любопитните факти от уикипедия за този красавец на Алпите: гигантът е на границата между Швейцария и Италия, като контурите му са използвани за емблема на швейцарските шоколади Тоблерон; всъщност върхът е остатък от скален блок, издигнат от движенията на земната кора преди около 50 млн. години при сблъсъка на континентите Африка и Европа – според учени и геолози най-горната част е къс от Черния континент на Стария континент; най-късно изкаченият от високите алпийски върхове – 14 юли 1865 година през швейцарската страна от англичанина Едуард Уимпър, направил няколко неуспешни опита преди това от италианската част.

Матерхорн

Плановете ни за посещение на Цермат и изкачване на Матерхорн

бяха обсъждани в последните години. В началото на тази те започнаха да придобиват реални измерения с конкретизирането на дати и резервации за едноседмичен престой в Швейцария. Заедно с Иво, който се зае с намирането на подходящо и уютно за всички ни жилище за престоя в Цермат, Боби, шофиращ на пътуванията ни години наред из Европа и Алпите, както и Калоян, имащ само една мисъл в главата си – да се качи на Матерхорн и така да изпълни още една от съкровените си мечти, уточнихме датите – края на юли и началото на август.

През май резервациите за цяла седмица бяха направени и оставаше малко време за окончателна подготовка в преследването на голямата цел – само Иво от всички направи стабилно натоварване през юни с преход на маршрута Е4 за поддържане на добра физическа форма. Всъщност четиримата имахме три различни начертани плана за престоя ни в Швейцария, но един от тях отпадна по независещи от нас причини. Калоян бе съсредоточил цялото си внимание върху това как „на всяка цена” иска да стигне онези 4478 метра и да не се връща пак там. Иво и Боби смятаха да изкачат преди това най-високия швейцарски връх Дюфур (4634 м.н.в.) и ако успеят, да се пробват и с Матерхорн. В същото време аз реших скромно да се включа в предизвикателството също да мина границата от 4000 метра и заедно с тримата още в първия ден след пристигането ни в Цермат да изкачим Брайтхорн (4164 м.н.в.). Тримата искаха да използват считания за най-лесно достъпен от всички четирихилядници в Алпите за аклиматизация и подготовка, а за мен дори и той си бе сериозно постижение, имайки предвид, че преди това само веднъж съм минавал границата от 3000 метра над морето.
На чаканата от всички ни дата 28 юли пътуването към една от най-красивите части на Европа започна по най-удачния

маршрут през Сърбия, Хърватия, Словения и Италия

Шофиращият през цялото време Боби, който има голям опит в тази професия, спираше само за малко сън и кратки почивки, за една от които грешно зададени данни на GPS-a ни отведоха някъде в царевиците на някакво поле край магистралата в близост до Верона. В крайна сметка по старомодния метод с карта и с телефонна връзка стигнахме до срещата с негов стар приятел и колега, работещ като международен шофьор. Пихме хубаво италианско кафе, в тази част на Стария континент са известни с това колко добре приготвят тази напитка за сутрешно ободряване, и продължихме пътя си към Швейцария покрай езерото Лаго Маджоре, разположено между двете страни.

Граница на практика няма, а в близкото от италианската част градче Домодосола само двама полицаи стояха до някогашния ГКПП и следяха може би за съмнителни лица с оглед засиления миграционен поток в последно време. Попитахме ги дали имаме нужда от винетка, след като трябва да отидем през Висп до Цермат и само една кратка част от пътя е включен в изискващата такъв стикер пътна мрежа.

Не се наложи закупуването на винетка, която в Швейцария е само годишна, но въпреки това по-евтина от българската за такъв период – 40 франка. Така или иначе по-късно се оказа, че ще имаме нужда от винетка заради Женевското езеро и забележителностите в Лозана.

След границата спряхме за почивка на

прохода Симплон (2006 м.н.в.),

където освен красивите панорамни гледки към околните и далечните върхове на Валийските от кантона Вале или още Пенинските Алпи впечатление прави и високата 9 метра каменна скулптура на орел, дело на швейцарския архитект Ервин Фридрих Бауман. Проходът е считан за най-добре изградения в цяла Швейцария и свързва долината на дългата 812 км (267 км в Швейцария, останалите във Франция) река Рона и долината Осола, по която тече 76-километровата река Точе в северноиталианския регион Пиемонт. Той добива известност от времето на Наполеон, който през 1801-1805 година изгражда стабилен път през него за преминаването на неговата артилерия. Освен това този проход е място за постоянни учения на артилерията на швейцарската армия.

С автомобила стигнахме през град Висп до

градчето Теш,

на 5 км северно от Цермат, където е забранено движението на моторни превозни средства заради опазването на околната среда. Там придвижването на повечето туристи става пеша или чрез електромобили, каквито са такситата и градският транспорт.

От Теш, където има множество платени паркинги за колите на туристите, до Цермат се стига с влак. Още тогава за първи път

зърнахме Матерхорн

в цялата му прелест, на която се любувахме всеки ден със сутрешното кафе от терасата на наетия за цяла седмица апартамент и от двора на уютната къщичка на три етажа. Предварително се бяхме осведомили за всички подробности около придвижването пеша и посредством лифтове из околностите на Цермат и в подножието на символа на Тоблерона. Все пак с пристигането в съботния следобед получихме допълнителна информация и в местния алпийски център, където по принцип се наемат водачи за различни преходи и изкачвания на върхове.

Целта на следващия ден бе

връх Брайтхорн (4164 м.н.в.)

за дишането над 4000 метра и подготовката на другите трима за по-сериозните им изпитания. Прогнозите за времето в алпийския център не бяха никак добри нито за неделята на 30 юли, нито за следващите 2-3 дни. Аз обаче разчитах на метеорологичната прогноза на популярен немски сайт за тази цел, който досега никога не ме е подвеждал и този път вещаеше добро време за изкачване в неделя. Разбира се, че синоптичните прогнози се менят с всеки час, но точността на този сайт дори по часове смая и останалите трима в следващите дни от престоя ни.

Преходът до Брайтхорн в Пенинските Алпи

се прави за около два часа през ледник и малка денивелация в края от Малкия Матерхорн (3883 м.н.в.). До там се стига за около половин час от Цермат след смяната на няколко лифта, а повечето от туристите ползват лифта за достигане на ски зона и писти дори през летните месеци по ледника Теодул, отделящ Малкия Матерхорн от Големия Матерхорн (4478 м.н.в.).

Местните препоръчват придвижването до върха да става с водач, като всички в групата трябва да са вързани с въже. Четиримата бяхме решили да не ползваме услугите на специалист и самостоятелно предприехме

изкачването на Брайтхорн

– първо за мен над 4000 метра. Котки и каска, която на практика не беше необходима, слагах за първи път и дебютирах с ходене по някакъв вид ледник – в случая по замръзнала доста дебела снежна покривка, която на връщане от върха бая се разтапяше и това водеше до пропадания на места до колене.

За човек с добра физическа подготовка изкачването на Брайтхорн не би било проблем. От върха се разкриват страхотни панорамни гледки и разбира се, че най-известната от тях е към Матерхорн на заден план.

Ние обаче имахме лошия късмет да ни хване мъгла точно на върха и да не успеем да се снимаме на фона на Матерхорн. На връщане от Брайтхорн разгледахме музея с ледени фигурни под огромния скален масив на Малкия Матерхорн.

Може би заради рязката промяна на надморската височина с лифта (от 1608 м. в Цермат до 3883 м. на Малкия Матерхорн) и малкото време за аклиматизация след пристигането ни Боби получи здравословни проблеми и с Иво решиха да променят плановете си. „Спуках гума на Брайтхорн, а какво остава за другите върхове”, коментира накратко Боби здравословното си състояние. Двамата се присъединиха към мен за трекинги до езера и по-ниски връхчета, предлагащи очарователни гледки. Точно такъв лек преход направихме на 31 юли първо от връх Горнеграт (3135 м.н.в.) до езерото Рифел, в което се отразява Матерхорн, както и по пътя на петте езера, една от най-популярните туристическия пътеки в региона.

До Горнерграт се достига за улеснение със специална железница

За пътя на петте езера, в която посока има и доста други пътеки като тези на мармотите и алпийския козел, на цветята и фауната в региона и др., се ползва също нещо като влакче и лифт. Преди прехода с лифта се качихме и до

връх Ротхорн (3104 м.н.в.),

предлагащ също прекрасни панорами и най-вече към топ атракцията – Матерхорн, който по време от престоя ни сутрин бе огряван от слънцето и изглеждаше невероятно красив, а през деня привличаше като магнит облаците. На върха е изградена специална точка за снимки, които се правят от камера, която се задейства от чипа в картата за лифта, а след това фотосите се изтеглят от интернет. На една от станциите на лифта пък се снимахме и с местните черни овци, нещо като символ на Цермат и предлагани също като сувенири в магазините наред с плюшените играчки и ключодържатели на мармоти.

В същия този ден Калоян бе на алпийска подготовка на Рифелберг (2582 м.н.в.) с местен водач, който трябваше да прецени дали нашият човек е готов за големия връх. Ние пък обиколихме езерата Щели, Гринд, Зеленото, Мооси и Лай. Само езерото Щели предлага наистина

хубава гледка към Матерхорн,

който би трябвало да се отразява в него, както в едни от най-популярните снимки в интернет, но в този ден върхът бе обвит в облаци, както и в следващите. На връщане в късния следобед заварихме Калоян да спи в апартамента без никакво желание да разглежда каквото и да било, мислейки си само за върха.

Вечерта разбрахме новината, че американка е ударена от светкавица и загинала на Матерхорн при нощно изкачване с приятеля й, а от Еър Цермат успели да спасят само него. Боби се почувства още по-зле и на следващия ден се наложи дори посещение при местен лекар. Нещата изглеждаха малко като в онзи немски сериал „Лекар в планината”.

В Цермат болници и поликлиники няма,

а 1 август бе национален празник на Швейцария. Частно практикуващият лекар препоръча на Боби да си почива повече, да си взима хапчетата за кръвно и да не се натоварва сериозно физически. Двамата с Иво вече бяха отменили резервациите си за хижата с доста футуристичен архитектурен дизайн Монте Роза в едноименния планински масив, където трябваше да изкачват

Дюфур (4634 м.н.в.)

– първенец на Швейцария. След посещението при доктора и закуска с местни вкусотии, кафе и чай измъкнахме Калоян от леглото и го завлякохме на езерото Щели с надеждата, че този път ще има по-добра гледка към Матерхорн, но пак нямахме късмет.

Вечерта имаше пищна заря и фойерверки отвсякъде по случай националния празник. Зарята и гърмежите продължиха от 20:00 до 00:00 часа местно време, повече отколкото може би се случва на Нова година. Съгласно популярната легенда, през 1291 г. представители на кантоните Ури, Швиц и Нидвалден, подписали Федералната Харта, обединила включените страни в борба срещу чуждото господство на Хабсбургите, които били на немския трон на Свещената Римска империя. Автентичността на Федералната харта е оспорвана от много историци. През 1891 г. митът претърпява промяна – по желание на жителите на кантон Берн да празнуват кръгла годишнина, за година на създаване на швейцарската конфедерация е определена 1291 г., а за ден е избран 1 август, който и до днес е национален празник.

Решихме на 2 август да си направим

екскурзия до Женевското езеро и Лозана,

която първоначално не беше включена в плановете ни. От Цермат до Теш в влакчето и от там с нашата си кола до Лозана, където я оставихме на паркинг край езерото.

В града се говори предимно на френски език или поне не срещнахме някой, който да ни упъти на английски или немски. Точно когато си мислех дали пък няма да срещнем от някъде по улиците някой българин, зад нас една жена попита на родния ни език: „Ами защо не попитате някой на български”, след което ни упъти как да стигнем до центъра, катедралата и стария град.

Разгледахме всички тези забележителности и накрая решихме да закрачим към сградата на

Международния олимпийски комитет (МОК),

използвайки вече карта от местния туристически център. Пропуснахме олимпийския парк с мисълта да видим централата на МОК, а накрая заварихме нещо, което всички описаха като „селска жп гара”, като само олимпийските кръгове подсказваха за какво иде реч. Да, според картата това наистина бе официалното седалище на МОК, а точно до него в строеж вече е чисто нова модерна и далеч по-впечатляваща сграда в парка до Женевското езеро. На връщане от Лозана спряхме за снимки и край средновековния замък Шато де Шийон край град Монтрьо, изграден върху скала на брега на езерото.

Вечерта Калоян трябваше да разбере дали е одобрен за изкачването на Матерхорн и дали ще има подходящи метеорологични условия за това. От алпийския център му казаха, че времето ще бъде добро и решението зависи от него дали ще инвестира немалко средства за това. Препоръчаха му да помисли сериозно и дори да се подготви още по-добре, за да се върне следващата година максимално готов, тъй като водачът можел да прецени във всеки един момент от прехода към върха да се върнат. Нашият юнак обаче бе убеден, че е готов да направи изкачването веднага при добри условия.

На следващия ден ние поехме на пешеходен преход

до ждрелото на река Горнера и въжения мост Фури,

който се извисява на 90 метра височина над реката, образувана вследствие от топенето на едноименния ледник. Изградената екопътека на ждрелото е приятна за разходка, а мостът с метални въжета е впечатляващ и определено не е за хора, имащи проблеми с гледката отвисоко. Дни преди това недалеч от Цермат бе открит

най-дългия пешеходен мост в света над дефилето Грабенгуфер

Наречен Европейски, реалната дължина на моста е 494 метра и виси на 85 метра над пропастта. Въжетата му тежат около осем тона и има система срещу люлеене. Той е част от двудневен пешеходен маршрут между Цермат и Грехен. Ние обаче посетихме още по-близкия мост Фури, край който има и изграден прекрасен кът за отдих и барбекю. Вечерта Калоян ни информира, че се е настанил в хижа Хьорнли с водача си, който бил доста възрастен с доста сериозен опит. Аз пък направих резервация онлайн за полет с хеликоптер край Матерхорн и близките четирихилядници.

В реално последния ден от престоя ни в Цермат за нас с Боби и Иво предстоеше преход от около 20 км със сериозна денивелация по

пътеката на еделвайсите

Такива видяхме само на хижа Еделвайс и то култивирани, но за сметка на това до там се нарадвахме на доста мармоти, някои от които се припичаха с удоволствие на слънце. Полюбувахме се на гледката към северната страна на Матерхорн и очаквахме сигнал от Калоян дали се е качил на върха и ще успее ли да се върне навреме за резервирания полет с хеликоптер следобеда. Ние също побързахме да се върнем в Цермат, за да не закъснеем за полета. „Бутнах го, довечера аз черпя”, написа ми Калоян като съобщение. Нашият приятел успешно бе изпълнил една своя мечта и слязъл жив и здрав не само в хижата, но и в града. В последния момент всички решихме, че не си заслужава полетът с хеликоптер да се прави при тези лоши условия – върхът отново бе в облаци. От Еър Цермат се съгласиха да го направим на следващата сутрин по изгрев, когато по традиция слънцето огрява върха и няма облаци. Калоян почерпи с вечеря за изкачването на върха, всички опитахме местни специалитети и се прибрахме с мисъл за полета ни над върха на мечтите.

Седмица по-късно след тръгването ни от България в събота сутрин и ние с Боби видяхме

Матерхорн отблизо,

макар и от хеликоптер. И това изживяване е също толкова неописуемо, но едва ли може да се сравнява със самото изкачване. По време на полета човек се чуди да снима ли или да се любува на уникалните гледки във всички посоки. Заедно с Боби и Калоян видяхме дори първенеца сред алпийските върхове

Монблан (4810 м.н.в.)

в далечината и по каква пътека близо до ръба на пропастта сме вървели за изкачването си на Брайтхорн в първия ден, въпреки че отдолу изглежда съвсем безобидна. Да видиш върховете и на масива Монте Роза от птичи поглед наистина си заслужава, но Иво сам си прецени да се откаже от това удоволствие и ни чакаше да се върнем. Доволни след полета с хеликоптера нарамихме вече опакованите си раници и си взехме довиждане с Цермат и прелестния великан Матерхорн.

На връщане спряхме да се позабавляваме в увеселителния парк Гарда ленд край езерото Гарда в Италия. Идеята ни да пренощуваме във Верона пропадна в последния момент и след почивка в Словения директно се отправихме към любимата ни родна България. Калоян изпълни една своя мечта и е категоричен, че няма повече работа край Цермат, но с Иво и Боби някой ден със сигурност ще се върнем там да реализираме още мечти.

Автор: Георги Красимиров Георгиев

Снимки: авторът

Ако пътувате към Цермат и искате да отседнете наблизо – това са специалните оферти за района:

Booking.com

Други разкази свързани с Швейцария – на картата:

Швейцария

А можете да отседнете и в други части на Швейцария:

Booking.com