Има странни, неизвестни – всъщност нови – светци. За един от тях – падре Пия – и практически поклонническото си пътуване до града му, днес ще ни разкаже Йорданка.

Приятно четене:

Падре Пио от Сан Джовани Ротондо (Италия)

Един специален случай в Католическата Църква. Един монах, в когото Католическата Църква дълго се съмнява, дълго проверява и трудно узаконява, а сега след смъртта му успешно и много доходоносно експолоатира.

Падре Пио,

както е известен на хората, е получил постоянно кървящи рани-стигмати по ръцете и краката си на местата, където са били забити пироните в ръцете и краката на Иисус Христос. Тези рани не са зараствали, не са се инфектирали и не са източили кръвта му. Падре Пио си е слагал ръкавици, за да ги прикрива. Бил е особен като човек. Сега е издигнат в култ на светец. Можете да прочетете подробно за него и историята му на български тук.

Сан Джовани Ротондо –

градът, където е живял Падре Пио, е много стар център за поклонение. Първите документирани светилища са от култа към Аполон от преди около 2 500 г. Покровител на града е Сан Джовани Батиста, за нас – Йоан Кръстител. Днес е мястото на Падре Пио.

Сан Джовани Ротондо е разположен на хълм

с изключително приятна и живописна гледка надолу към равнината.

Падре Пио изживява живота си на това място. Заради стигматите му десетки вярващи го асоциират с Христос и идват да му изповядват греховете си. Един от тях през 1947 г. е младият полски свещеник Карол Войтила, който 55 години по-късно вече като папа Йона Павел II ще канонизира Падре Пио за светец. Идвал е пред саркофага на Падре Пио и се е молил тук, което е направила и Майка Тереза.

Църквата, където е служил Падре Пио, е част от манастирския комплекс на капуцинския орден и се нарича

Santa Maria delle Grazie

Изповедалнята, в която монахът е прекарал една голяма част от дните си, е запазена автентична. Хората идват на поклонение пред Падре Пио и започват именно от тук.

Капуцинският монах не просто е изповядвал, а е давал насоки, успокоение и път в живота на поклонниците. Историите за него са безброй, можете да прочетете някои от тях тук. По света има над 3 000 групи , които са посветени на Падре Пио. Изчислено е, че около 7,5 милиона поклонници посещават Сан Джовани Ротондо всяка година.

Култът към Падре Пио

е разработен професионално. Има приложения за телефон, които се свалят и човек получава ежедневно насоки от името на Падре Пио. За всички, които искат да имат постоянна връзка с Падре Пио и мястото, където е живял, е включена денонощна камера, която предава в реално време.

Ето олтарът, от който Падре Пио е служил.

Католическата църква на два пъти го е спирала да прави това – веднъж при разследване на автентичността на раните му, за които е бил обвиняван, че си причинява сам; и втори път при разследване за сексуални посегателства. И двата пъти е обявен за невинен и възстановен в службите. Има някои от тях, запазени на видео, можете да видите една такава тук. Олтарът за литургии е действащ и до днес, както и самата църква.

В града има подслон за посетители с всякаква дълбочина на джобовете.

И продължава да се строи, защото гостите само се увеличават.

Забавното в нашия хотел беше, че Падре Пио ни гледаше от плакати и статуи не просто в рестората, във фоайето, в асансьора, в коридорите, в стаята, на листовете за писма, по стените и върху телевизора – той ни гледаше дори на рафтовете в банята и като стикер върху кошчетата за боклук!

Най-впечатляващата постройка в града е

църквата, която е посветена и носи името на Падре Пио

Това е нова, модерна сграда за 6 500 седящи човека и 30 000 правостоящи. Проектирана е от Rezno Piano, който е участвал в проектирането и на Център Помпадур в Париж. Независимо от вярата ви, си заслужава да отидете до Сан Джовани Ротондо, за да видите отвътре и отвън църквата „Падре Пио“. Още самият път до там и площада отпред са внушителни.

Сградата на църквата прилича изцяло по стил и изпълнение на американските църкви от последните 30 – 40 години. Внушението е за нещо голямо, но за разлика от готическа катедрала не цели да плаши и смачка личността.

Тук пространството под купола е въздушно, светло и привлекателно за окото и душата

Църквата заема площ от 6 000 кв. м. Посетителят е обзет от чувства едновременно на спокойствие и общност. Хората са много, но се разминават спокойно и усмихнато, мястото е достатъчно за всички и успява да накара индивида при желание да се усамоти сред много хора.

Проектирано е с пълното съзнание, че поклонничеството към Падре Пио само ще се увеличава, строено е с перспектива за поемане на все повече посетители. Моите най-искрени адмирации и продължителни овации за архитекта и изпълнителите.

Коридорите извън централната зала са високи и широки, а подовете са покрити с мрамор. Всичко е изцяло достъпно за инвалиди, възрастни посетители и майки с колички, каквито имаше доста. Из самите коридори бяха разположени пейки, където може да се почине по пътя към залите, някое от кафетата или сувенирния магазин. Много разумно, малките щрихи създават най-дълготрайните впечатления, защото именно те са личният комплимент на организаторите към гостите.

Сърцето на района, града и църквата обаче е залата, където е изложено тялото на Падре Пио

Как е станало ексхумирането и излагането му можете да прочетете на български тук. Стените на коридорите към залата, както и тези в самата зала са покрити със сцени от живота на Падре Пио. Цветовата гама е решена в нежни, пастелни тонове на основата на матирано златно. Внушение за скромност, бедност и непретенциозност, което е базата на монашеството, не е постигнато, въпреки босия Падре Пио по стените.

Изключително много е подчертана вярата на Падре Пио в Иисус Христос и духовната връзка помежду им. Всичко е изрисувано в стилизирани иконо-подобни изображения. Не вменява класически католически фрески, но не е далеч от православния рисунък, например. Търсен е най-вече собствен стил на мястото Сан Джовани Ротондо, дълбоко вплетен в християнството генерално и католицизма в частност.

На изображението вдясно Падре Пио отговаря лично на многобройните писма, които е получавал. На изображението вляво той благославя дейци на науката, просветата и изкуството. („Ако не можеш да ги победиш – присъедини ги.“ – както съветва старата католическа шега, която им е останала от римляните и е наследена по-късно от Британската империя)

Връзката с реалния живот и обикновените хора, както и борбата с дяволските изкушения са преобладаващите теми на изображенията, а чувството за уют и близост с Падре Пио са абсолютно доминиращи. Вложени са много мисъл, чувства и средства за постигне на определена цел.

Получило им се е. Някой си е свършил отлично работата.

Хората се редят, за да застанат пред Падре Пио

Той е положен върху висок плот в помещение с панорамен прозорец към залата. Мощите му не са нетленни, поддържат ги като тези на Ленин. Има процепи в предната долна част на прозореца, под които от вътрешната страна, от към Падре Пио, са вързани огромни найлонови чували. Там хората пускат бележки с желания, молитви и благодарности, някои оставят дори малки предмети, предполагам от/за хора, които искат помощ от Падре Пио.

Преди да застанат пред него, а и след това, посетителите могат да седнат на някоя от пейките, да се молят, да медитират, да рефлектират или просто да попият добрата вибрация на мястото. Светлината е изкуствена, но е постигнат ефекта на приятен, слънчев ден под шарена сянка.

С даренията, които е получавал, Падре Пио е пожелал

да се построи болница до манастира

Тази болница е факт и се казва Casa Sollievo della Sofferenzа (Дом за облекчение на страданията). Тя е една от най-добрите болници в Европа по отношение на технологии и нововъведения. Хигиената ѝ е на изключително високо ниво. Болницата е частна. Можете да се свържете с нея на посочения в името ѝ по-горе линк.

Сан Джовани Ротондо

е място, което си заслужава да посетите. Католиците уважават, а някои почти обожават Падре Пио. В градчето много често има всякакви чествания на годишнини на монаха, а и на всички християнски празници и вярващите католици от цял свят гледат предаванията от 24/7 камерата, поставена на площада, линк за която дадох по-горе.

71013 Сан Джовани Ротондо, Фоджа, Италия

Папата е твърд поддръжник на Падре Пио

и оценява усилията и молитвите на многобройните групи на негово име. Вижте похвално слово на папата тук. Някои твърдолинейни православни яростно отричат Падре Пио, вижте тук. Има и много хора, които посещават Сан Джовани Ротондо като любители на архитектурата или като туристи.

Падре Пио е интересна личност,

особено ако се чете и между редовете на написаното и казаното от и за него. След посещението ни тук ние се отправихме на малко пътуване из Италия.

Случайно се запознах с жена на средна възраст, която е ходила като малка и се е виждала лично с Падре Пио на живо. Жената не говореше английски, нито български (е, заслужаваше си да опитам, та я попитах… а ако по случайност все пак се окажеше, че говори?), та за това се разбрахме на полу-латино-италиано-английско-петопръстен език съвсем добре. Тя никак не е харесала монаха. Каза, че бил надут, груб и дръпнат. Противоположно на описанията на поклонниците му. Тя не го харесваше и не спести нищо от изразяване на чувствата си. Не стана ясно само дали го признава за светец или го счита за мошеник. Каза, че е загуба на време да се ходи до Сан Джовани Ротондо, а и местните хора там били доста уядени и били свикнали само да доят туристите по всякакъв начин. Последните пет думи се отнасят за много места по света така или иначе. Беше ми много интересно да поговоря с тази дама, особено след всичкото величаене, граничещо с обожание, на което станах свидетел в Сан Джовани Ротондо.

От друга страна аз също сложих листчета с желания и молби в процепа на витрината на Падре Пио (няма как по-точно да се обясни панорамния прозорец, който го дели от посетителите). Факт е, че по-голяма част от желанията ми се сбъднаха, още повече част от молбите ми бяха насочени към промяна на съдбите на хора, които не знаеха, че ще се моля за тях (например за раждане на бебе). Вярно е, че аз се молих и на няколко други места по тези, както и по други въпроси, но няма как да се пресее кое място до колко е помогнало.

Аз съм благодарна на Падре Пио,

ако е погледнал благосклонно и е помогнал за сбъдване на желанията. Двете бебета са на две различни семейства, които не се познават и не знаят, че съм се молила за тях; родиха се живи и здрави, момче и момиче.

Благодарна съм, че посетих Сан Джовани Ротондо. Препоръчвам да наминете, ако имате възможност. Разгледайте града и поседнете в залата с Падре Пио. Независимо дали вярвате, че е светец или не. И се помолете. Или медитирайте. Останете със себе си заедно с Падре Пио поне за малко. Ще ви се отрази добре.

“Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори, защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори” (Матея 7:7–8).

Автор: Йорданка Трон

Снимки: авторът

В Букинг има и някои специални оферти за нощувки в Сан Джовани Ротондо:

Booking.com

Други разкази свързани с Умбрия – на картата:

Умбрия

След Сан Джовани Ротондо ви очаква и останалата част от Италия:

Booking.com

Продължаваме пътуването на Тони из Лазурния бряг, което започнахме в Милано, Ница и Монако, продължихме в Кан, Антиб и Ез, в Сен Тропе, Каси, Марсилия и Мартиг. Бяхме в Марсилия и замъка на граф Монте Кристо, както и в делтата на река Рона и град Арл. Днес сме в Монпелие, Пещерата на младите дами и Нарбон.

Приятно четене:

Ден 8

Монпелие, Пещерата на младите дами и Нарбон

05.07.2015 г

част осма на

Лазурният бряг с деца

Ден 8, Монпелие, Пещерата на младите дами, Нарбон 05.07.2015 г

Напускаме Мартиг. Жалко, но и хубавите неща рано или късно свършват и предстоят нови :). Събрахме багажа, закусихме, подготвихме сандвичите и поехме по магистралата. Отново през Арл и акостирахме в Монпелие.
Монпелие е осмият по големина град във Франция. Намира се само на няколко километра от Средиземно море и е третият най-голям град на Френската Ривиера, след Марсилия и Ница.

Монпелие

е един от малкото френски градове, в които няма много свидетелства за римско влияние и култура. Почти няма паметници от това време, нито сгради с типично римска архитектура. Най-известната забележителност в града е Place de la Comedie – дворецът на комедията, където е разположена и операта. В Монпелие се намира и най-старата ботаническа градина във Франция. Там се съхраняват едни от най-редките, застрашени от изчезване растителни видове. Интересен за разглеждане е и кварталът Антигона, проектиран от известния испански архитект Рикардо Бофил.

Колата я оставихме на предварително избран паркинг в центъра на града. Самия град не беше така пренаселен и трафика не беше толкова ужасен като в Марсилия. Но и бяхме там сравнително рано в неделя сутрин. Сложих си на POI изхода на паркинга, тъй като се падаше в нещо като заден двор на сграда и не беше ясно дали ще успеем да го намерим в последствие.

Place du Nombre d’Or, Квартал Антигона.

Кварталът е изключително интересен с тази архитектура.

Градът е спокоен и сравнително чист, допада ми.

Place de Thessalie

Река Lez минава през квартала.

И една панорама на реката.

Оригиналът тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Montpellier_1.JPG

Оригиналът тук: http://www.tonyco.net/panoramas/France_2015/Montpellier_2.JPG

Фонтан в река Lez

Поогледахме картата, пуснахме GPS-а и се оказа, че сме малко далечко от следващата ни точка, аквeдукта.

Досега не се бяхме возили на трамвай

затова решихме да се повозим. До тук добре, но как става закупуването на билетите и в коя посока трябва да го хванем. Почнахме да се лутаме насам-натам и един човек чакащ на спирката ни заговори. Обяснихме му за къде сме и той ни каза да се качим в трамвая от тази страна и ще ни каже кога да слезем на спирката на комедията

В края на миналата седмица политико-медийно-енерГЕПИйната мафия стартира нова постановка за драстично поскъпване на електроенергията, доставяна основно на бизнеса от частни посредници, през идната 2018-та г. За старт на атаката беше изти...

Много обичам театъра. Чест зрител съм. Обичам модерните решения, а и традиционните, новите пиеси, а и класическите, добрата игра, добрата сценография, добрите костюми, добрите грим, прически, музика, хореография, осветление, всичко, което прави магията на театъра истинска.

Но този пост е не за театъра, а за неговата публика. Преди година пак съм мрънкала по темата (Театърът. Начин на употреба). Та тук си продължавам с мрънкането, защото понякога много ме е срам да съм в публиката …

Ползване на гардероб. По-класическите постановки са редовно пълни с ученици. Което само по себе си е чудесно! Нооо да, учениците са шумни, понякога и доста невъзпитани. Допълнителен смут в системата всяват учителите, които често опитват да им правят забележка и става още по-драматично. А повечето учители, които явно също не ходят редовно на театър, както и учениците не са научени да ползват гардероб и това зимно време създава доста дискомфорт за околните.

Шумене в залата. Представленията в София започват с около 10-15 минути закъснение. (Изрично пиша София, в страната започват доста по-стриктно в обявения час). Ясно е – голям град и хората пътуват. Не пречи да се почака в залата. За мен това е чудно време да се отърси човек от света навън и да се подготви за прекрасно театрално преживяване. Но не мисля, че е нужно в това време да се вика, да се тропа или да се чака до последно навън.

Ръкопляскане по всяко време. Да, има чудни сцени, които ни разсмиват или прекрасни монолози. Но ръкопляскане спонтанно по всяко време извежда представлението от ритъм и прави трудно концентрирането на актьорите. В края е повече от желателно, но не и когато ни хрумне.

Мобилните телефони звънене. Наскоро в Армията в Много шум за нищо, актьорите великолепно отиграха едно звънене от първите редове с репликата – „Ооо, Мистър Нокия се обажда!“ … но не винаги това им е възможно, а и е крайно нелепо, ненужно и невъзпитано от страна на хората в публиката да не си изключваме звъненето …

Мобилните телефони цъкане. Лелееее … хората не могат да издържат и два часа без да си гледат какво става из социалките … Не, в този случай не говоря за ученици, а за съвсем зрели хора, пък и не рядко вече и пенсионерите го правят … Това може да не пречи толкова на актьорите на сцената отпред, но е повече от смущаващо за хората около блесналото в тъмното устройство …

Та не случайно съм сложила тази снимка от началната сцена на Тартюф, отново в Армията – публиката ни все още има нужда от водене, от помощ, от указания как се използва театъра. Нищо, че салоните ни са доста пълни.

И за да не е само мрънкащо да споделя, че
Франкенщайн в Театър София е в задължителните за сезона постановки за гледане
за Калигула в Народния и до края на януари всичко е продадено
за деца препоръчвам Пипи, Роня, Мери Попинз в Театър София, Хензел и Гретел в Младежкия, а вече и Снежната кралица на Дефисто студио на Камерна сцена на Народния.

Приятно гледане! Дано уцелваме и на добра публика! За добрите представления – гарантирано е!

Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив отправя традиционен жест към своите читатели по повод коледните и новогодишни празници. „Седмица без глоби и санкции“ ще се проведе в периода 18 – 22 декември. Всички закъснели или забравили да върнат заетите от тях книги и други материали на библиотеката ще имат възможността да гo направят, без да...

Признавам си,  че случаят не заслужава особено внимание поради своята явна незначителност, но смешката все пак ме разсмя с проявата на простодушна първичност  на борците за първо място в информирането на всяка цена и по всякакъв повод. Тази мания роди днес следното заглавие в т.н. агенция ПИК http://pik.bg/първо-в-пик-сняг-на-парцали-затрупва-софия-видеоснимки-news712836.html:

ПЪРВО В ПИК! Сняг на парцали затрупва София (ВИДЕО/СНИМКИ)

11:43

Знам, че ще бъде репликиран в стил “София не е България” и че това изумително съобщение за факта, видим от поне милион човеци в София, е насочено към ползватели на “новината” извън столицата и по света. И все пак: да претендираш за първенство в регистрирането на снежинките като екслузивна новина, с която си изпреварил конкуренцията, е илюстрацията за абсурдите в криворазбраната “битка” за превръщането на най-обикновените неща на света в “сензация”, “бомба” и т.н.

Няма да противопоставям на горната “сензационна новина” какво е написала конкуренцията на този хлъзгав терен по отношение на невероятното, бомбастичното, направо свръхестественото откритие, че в София вали сняг, за което читателите научават първо от “агенцията”, а не от един поглед през прозореца ( прилагам импровизирана снимка- не е нищо особено, но може пък да ми се признае, че съм уловил и аз сензацията”).

 

И други ловци на “сензации” не изостават, следвайки принципа да се опитат да шокират и заинтригуват читателя преди всичко, а дали в написаното има елементарна логика- явно няма значение.

Притежаваният от Пеевски сайт БЛИЦ се отличи със следното заглавие, според което от Русия долетяла ужасяваща новина, състояща се в това , че е …ПРЕДОТВРАТЕН ( курсивът -мой ИИ) терористичен акт. https://www.blitz.bg/svyat/koshmarna-novina-doletya-ot-rusiya_news564281.html

“Кошмарна новина долетя от Русия

Предотвратиха терористичен атентат за новогодишните празници

Москва, Русия

12 Дек. 2017”

Ако човек не знае, че става дума за сайт, в който всичко, свързано с Русия се представя по възможно най-русофилстващия начин, за момент би си помислил, че горното заглавие е дело на някакви отвратителни по своята прозападна либералност “русофоби”, разочаровани до смърт от факта, че в Русия е предотвратен турористичен акт, вместо той да избие колкото се може повече поданици на Путин. Обаче не – става дума за обикновена глупост и втренчване в здачата се поднасят “шокиращи”, “ужасяващи” заглавия за зарибяване на скучаещи идиоти.

Впрочем, за (частично) оправдание на горните състезатели в произвеждането на глупости на полето на (де)зинформацията трябва да се признае също и добрата за тях новина: скучаещи идиоти явно има достатъчно. Иначе щяха ли въпросните сайтове да се бият в гърдите колко много са техните читатели?

Share on Facebook

Share on Facebook

Веднъж в седмицата „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете нашия специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! „Дромомахиа“ от Роберт Леви Издава: „Лексикон“ Дата на публикуване: 8 декември 2017 г. Фотографии: Тихомира Методиева – Тихич За книгата: Нещо...

Когато ставаш родител за първи път, често се оказваш психически неузрял, макар да си изчел тонове литература преди това или да имаш куп семейни приятели около себе си. С други думи, отглеждането на бебе малко наподобява ходенето на училище – хем трябва да си си написал домашното, хем трябва да си подготвен за нови предизвикателства и...

Настъпи краят и на тазгодишния 45. Софийски международен панаир на книгата и Софийски международен литературен фестивал. Изминалата седмица ни зареди догоре с празнични емоции и подаръци за близките ни. Преди да изпратим книжното изложение на годината обаче, възнамеряваме да се възползваме пълноценно от неделните срещи, лекции и мероприятия. Не ги изпускайте и вие! 11:00 ч. Сцена...