Съд на ЕС: писмените отговори по време на изпит като лични данни

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело  C‑434/16  с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Supreme Court (Върховен съд, Ирландия)   в рамките на производство по дело Peter Nowak срещу Data Protection Commissioner.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни.

 В качеството си на стажант експерт-счетоводител г‑н Nowak издържа успешно определени изпити, но има и такъв, който не издържа. Във връзка с това той подава молба за достъп до всички засягащи го лични данни, съхранявани от професионалната организация на експерт-счетоводителите. Организацията  отказва да му предостави неговата писмена изпитна работа, с довода че тя не съдържала лични данни по смисъла на Закона за защита на данните. Комисарят за защита на данните също смята, че “тези материали по принцип не представляват лични данни“. Nowak обжалва и ирландският съд пита:

„1)      Може ли информацията, записана в/като отговори, дадени от кандидат по време на изпит за професионални умения, да се квалифицира като лични данни по смисъла на Директива 95/46?

2)      При отговор на първия въпрос в смисъл, че цялата или част от информацията може да бъде квалифицирана като лични данни по смисъла на тази директива, какви фактори са релевантни, за да се прецени дали в конкретен случай такава писмена работа представлява лични данни, и каква тежест трябва да се придаде на тези фактори?“.

Съдът на ЕС:

В член 2, буква а) от Директива 95/46 личните данни са определени като „всяка информация, свързана с идентифицирано или подлежащо на идентификация лице“.  Всъщност употребата на израза „всяка информация“ в определението на понятието „лични данни“ в член 2, буква а) от Директива 95/46 отразява целта на законодателя на Съюза да придаде широк смисъл на това понятие, което не се свежда до чувствителната информация или информацията с частен характер, а потенциално обхваща всякакъв вид информация, както обективна, така и субективна, под формата на становища или преценки, при условие че „засяга“ съответното лице.[34]

Що се отнася до коментарите на проверителя по отговорите на кандидата, налага се изводът, че и те като отговорите, дадени от кандидата по време на изпита, представляват информация, засягаща този кандидат. [42] Съдържанието на тези коментари съответно е отражение на становището или преценката на проверителя относно индивидуалните резултати, постигнати от кандидата по време на изпита, и по-специално относно неговите знания и умения в съответната област.[43] Всъщност една и съща информация може да засяга няколко физически лица и съответно за тях да представлява лични данни по смисъла на член 2, буква а) от Директива 95/46, при условие че тези лица са идентифицирани или могат да бъдат идентифицирани.[45]

В този контекст следва да се отбележи, че защитата на основното право на личен живот по-специално предполага всяко физическо лице да може да се увери, че засягащите го лични данни са точни и се обработват законосъобразно. Както следва от съображение 41 от Директива 95/46, именно за да може да извърши необходимите проверки, по силата на член 12, буква а) от тази директива съответното лице разполага с право на достъп до данните, които го засягат и са предмет на обработка. Това право на достъп е необходимо по-специално за да се даде възможност на лицето при необходимост да изиска от администратора да поправи, изтрие или блокира неговите данни и така да упражни правото по член 12, буква б) от посочената директива [57]

Накрая, трябва да се констатира, от една страна, че правата на достъп и на поправяне по член 12, букви а) и б) от Директива 95/46 не обхващат изпитните въпроси, които сами по себе си не представляват лични данни на кандидата.[58] Бегло се констатира още, че правата на лицето подлежат на ограничения както по Директива 95/46, така и по новия  Регламент 2016/679, който я заменя – “ако подобно ограничаване представлява необходима мярка за гарантиране на правата и свободите на други лица.”

Член 2, буква а) от Директива 95/46/ЕО   трябва да се тълкува в смисъл, че при условия като тези в главното производство писмените отговори, дадени от кандидат по време на изпит за професионални умения, и евентуалните коментари на проверителя по тези отговори представляват лични данни по смисъла на тази разпоредба.

След решението на ЕСПЧ, от което разбрахме, че преподаването е социално взаимодействие и част от личния живот на преподавателя, сега от Съда на ЕС научаваме още и за личните аспекти на социалното взаимодействие изпитване.

Filed under: Digital, EU Law, Media Law Tagged: dp, съд на ес

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2017/12/20/dp-22/

Свързани новини: