Вчера вечер (20/12/2017) Министерството на енерГЕПИката публикува бодро съобщение, с аромат на пролетни теменужки, според което бизнес организациите и фирмите посреднички при доставката на електроенергия едва ли не са заровили томахавкит...

Насладете се на представянето на една от най-интересните биографии на бивши футболисти на любимия на милиони запалянковци футболен клуб „Арсенал“ и холандския национален отбoр. Подарете си една различна футболно-културна вечер с „Денис Бергкамп: Хладнокръвие и скорост“. Проследете срещата на живо от Литературен клуб „Перото“ благодарение на Artlive.bg.

Реших да кача тук целия процес по избор на заглавие, защото си заслужава. Вчера, 20 декември 2017, пуснах във Facebook следната молба:

За тези, които познават Янаки Богомил, пък и за онези, които не го познават:

Имам проблем. Не мога да измисля заглавие на втория роман за Янаки Богомил, който вече е в издателството. Мина три редакции лично от мен, мина и още три редакции от трима различни редактори (общо шест), но все още си няма заглавие. Помагайте!

С две думи за какво се разказва. Янаки Богомил попада в шикозно ловно стопанство в компанията на някакви отчаяни и покварени сноби. Зима е. Горе в Родопите всичко е потънало в сняг. В центъра на компанията е важна особа – водач на модерна църква. Именно той е убитият. Всеки от гостите може да е убиецът, но същевременно очевидно никой не е. Точно когато всичко уж се изяснява, Янаки осъзнава, че задачата може да има и съвсем друго решение. Няма мутри, няма го малкия човек, няма критически реализъм. Нарекоха го сатира, но според мен не е. Книгата не е роман на характери, а на идеи. Същевременно по един сравнително ненатрапчив начин е най-изчерпателното художествено четиво по отношение на богословската догматика.

Идеите за заглавие бяха 53, но с помощта на редовните си съветници ги сведох до тези, които ви предлагам. За тези които помогнат, ще има книги с автограф. В стихове! :

За едно денонощие предложенията се увеличиха до 77 и се оформи челна десетка по броя на гласовете. Благодаря на всички!

Ето го класирането по брой гласове:

1. Янаки Богомил, седемте гряха и убийството на ересиарха
2. Да убиеш антихрист
3. Пратеници а сатаната
4. Три дни, седем гряха
5. Не е това, което изглежда
6. Извънредният случай на Янаки Богомил
7. Шифърът, хралупата и шантавите джунджурии
8. С отрова по мустаците
9. Антихристът ми е чичо
10. Става дума за нещо друго.

Това е гласуването:

1. Да убиеш антихрист 10 Т. Краевски, Р. Павлова, Е. Кузманова, К. Николова, К. Пенев, К. Алипиев, Ст. Павлов, Р. Радев, М. Пиерова, П. Банов
2. Три дни, седем гряха 6 Й. Антов, Ст. Стойчев, Л. Томов, Л. Винарова, Ст. Карабашев, Н. Колев
3. Убийство в ловното стопанство 1 Кр. Новаков
4. Янаки Богомил, седемте гряха и убийството на ересиарха 11 Б. Танушев, Н. Кирова, Пл. Ангелов, М. Николова, B. del Zoro, Р. Гаргов, Л. Стойчева, Дж. Славова, П. Банов, А. Станоев, О. Иванов
5. Не е това, което изглежда 6 П. Тодоров, К. Алипиев, М. Ангелова, М. Пиерова, М. Дамова, А. Караханова
6. Седем малки гряхчета 1 Н. Фенерски
7. С отрова по мустаците 4 Л. Любомиров, Хр. Икономов, В. Николов, А. Караханова
8. Извънредният случай на Янаки Богомил 5 Л. Любомиров, К. Алипиев, Л. Стойчева, О. Чочов, А. Станоев
9. Шифърът, хралупата и шантавите джунджурии 4 В. Стойчева, И. Стамболов, Б. Танушев
10. Става дума за нещо друго 3 М. Ангелова, М. Пиерова, Н. Фенерски
11. Най-обикновено убийство 2 , Н. Фенерски, А. Караханова
12. Антихристът ми е чичо 3 Ст. Стойчев, М. Кирова, В. Николов
13. Пратеници на сатаната 6 М. Герганов, Хр. Таслаков, М. Николова, В. Николов, М. Велинов, А. Караханова

Други предложения от Facebook:

(някои от тях заслужават сериозно да се обмислят)

15. Седем е добро число – Лъчезар Томов
16. Седем гряха в хралупата – Люба Винарова
17. Едно обикновено приключение на Янаки Богомил – Любомир Любомиров
18. Янаки Богомил и мистерията в ловното стопанство – Любомир Любомиров
19. Снегът не скрива греховете – Любен Дилов
20. Снегът изгаря греховете – Калин Каролев
21. Убийство по преходно време – Борис Танушев
22. Зимата на Янаки Богомил – Панайот П. Панайотов
23. Зимно прозрение – Маргарит Мицев
24. Неосъществени грехове – Ганчо Паскалев
25. Убийство по другия начин – Майя Георгиева
26. Греда в окото, Янаки Богомил и шифърът на сатаната – Бояна Шандуркова
27. Янаки Богомил. Пелената на Дявола – Бояна Шандуркова
28. Случаят „Ересиарх“, Пъзелът на антихриста, Криминален водевил – Бояна Шандуркова
29. Над Родопите се спусна мрак – Влади Николов
30. Убийство на антихрист – Константин Павлов
31. Следи в облаците / Алхимия на едно убийство / – Стефан Серезлиев
32. Агнеубиецът – Любо Канов
33. Снежното изпитание на Янаки Богомил – Орлин Чочов
34. Снежно разпятие или сам в божиите стъпки – Борис Ляков
35. Грехове – Валентин Стоев
36. Столът на Короната – Боян Хитров
37. Седемте пътя към злото – Илияна Йорданова
38. Янаки Богомил. Неочакван обрат – Чавдар Балинов

Общо всички предложения:

1. Да убиеш антихрист
2. Ако срещнеш антихрист – убий го
3. Три дни, седем гряха
4. Убийство в ловното стопанство
5. Убийство в планината
6. Ересиарх
7. Янаки Богомил и антихриста
8. Янаки Богомил, седемте гряха и убийството на ересиарха
9. Не е това, което изглежда
10. Смъртоносна догма
11. Грехове по подозрение
12. Грехове за арестуване
13. Родопска мистерия
14. Седем малки гряхчета
15. Мнимият месия
16. Смъртоносна секта
17. Янаки Богомил и смъртоносната секта
18. Смъртоносно изкушение
19. Аделфин Месията
20. Гибел и спасение
21. С отрова по мустаците
22. Снеговете на грехопадението
23. Някъде в Родопите
24. Извънредният случай на Янаки Богомил
25. Янаки Богомил, църквата и сектите
26. Еретикът Аделфин и неговите слуги
27. Жалкият край на злото
28. Кървавият шепот на снега
29. Необяснимото убийство в ловното стопанство
30. Бащата на лъжата
31. Възмездие за гордостта
32. Никакви следи в снега
33. Янаки Богомил и надменният чичо
34. Надменният чичо
35. Наказание за надменния чичо
36. Лов за грешници
37. Убийството на Аделфин Полумесец
38. Шифърът, хралупата и шантавите джунджурии C
39. Смъртоносната целувка на греха
40. Защо поканихте Янаки Богомил?
41. Капанът на заблудите
42. Става дума за нещо друго
43. Един преждевременно убит месия
44. Аделфин и седемте
45. Няма следи в снега
46. Седемте пътя към злото
47. Най-обикновено убийство
48. Последните дни преди апокалипсиса
49. Формите на греха
50. Антихристът ми е чичо
51. Янаки Богомил 2: Случаят с убития ересиарх
52. Пратеници на сатаната
53. Господинът, който си обръсна брадата
54. Седем е добро число – Лъчезар Томов
55. Седем гряха в хралупата – Люба Винарова
56. Едно обикновено приключение на Янаки Богомил – Любомир Любомиров
57. Янаки Богомил и мистерията в ловното стопанство – Любомир Любомиров
58. Снегът не скрива греховете – Любен Дилов
59. Снегът изгаря греховете – Калин Каролев
60. Убийство по преходно време – Борис Танушев
61. Зимата на Янаки Богомил – Панайот П. Панайотов
62. Зимно прозрение – Маргарит Мицев
63. Неосъществени грехове – Ганчо Паскалев
64. Убийство по другия начин – Майя Георгиева
65. Греда в окото, Янаки Богомил и шифърът на сатаната – Бояна Шандуркова
66. Янаки Богомил. Пелената на Дявола – Бояна Шандуркова
67. Случаят „Ересиарх“, Пъзелът на антихриста, Криминален водевил – Бояна Шандуркова
68. Над Родопите се спусна мрак – Влади Николов
69. Убийство на антихрист – Константин Павлов
70. Следи в облаците / Алхимия на едно убийство / – Стефан Серезлиев
71. Агнеубиецът – Любо Канов
72. Снежното изпитание на Янаки Богомил – Орлин Чочов
73. Снежно разпятие или сам в божиите стъпки – Борис Ляков
74. Грехове – Валентин Стоев
75. Столът на Короната – Боян Хитров
76. Седемте пътя към злото – Илияна Йорданова
77. Янаки Богомил. Неочакван обрат – Чавдар Балинов

Tweet

Watch video:  Printable templates: How to make:

В рамките на само ЕДНА седмица за ТРЕТИ ПЪТ радиационния фон около южния македонски град Битоля (под)скача чувствително над обичайните фонови стойности. Това показва днес интерактивната карта на Обединеният (европейски, ядрен) изследоват...

Както в килията на обесения не бива да се говори за  въже, така в къщата на обсебения от миролюбието Борисов не бива да има врагове. Склонността му да се погажда с всички и да се нагажда към всичко, което го крепи на власт, вече се превърна в мания.

Днешното решение на  подчинениете му депутати да се откажат от мораториума върху новите лекарства за онкоболни по линия на здравната каса може да е сто пъти правилно и човеколюбива ( ако е такава, защо не беше възприета веднага, а трябваше да се стига до прегласуване?), но ревизията е продуктувана от същите съображения, които накараха и съответната държавна комисия да отстъпи по въпроса за поскъпването на студената вода ( топлата вода е друго нещо- тя зависи от енергоносители, носени у нас на вълната на руския енергийно-суровинен постколониален монопоп и поради това няма желаещи да протестират за нейната цена, нито омбудсмани да поставят реалния акцент върху причината за скъпотията).

През отиващата си 2017 -та не се сбъднаха апокалиптичните политически прогнози за нова ескалация на крайно десните в Европа. Устремени към властта в няколко ключови западноевропейски държави, те бяха спрени от Рюте в Холандия, Макрон във Франция и Меркел в Германия- само в Австрия крайните националисти, макар със сменени, по – благи физиономии, се оказаха коалиционен партньор във властта ( като в България). Ето защо външнополитическото събитие на годината за мен е онова, което не се случи. Имахме липса на апокалисис. За дума на година избирам по този повод хибридния каламбур АПОКАЛИПСА ( повече по международната тема – в отделен мой коментар).

За вътрешната политика на България може да се каже нещо подобно като главна тенденция през 2017-та : пълна победа на политмиролюбието, изключващо до такава степен истинските сблъсъци между властта и присъдружната й опозиция, че направо се възцари скука по границата между тях и без да е охранявана от телена ограда – няма наплив на мигранти. Няма нещо, което протестиращи или опониращи на Борисов групи граждани да поискаха и той да не им го даде- само мир да има, т.е да го оставят на мира да си раздава порциите.

Че няма по-лошо нещо от войната знаем и ние, но Борисов започна да повтаря тази проста истина, срещу която няма нито един възразяващ (нормален човек), толкова упорито и често, че май си повярва “откритието” да му принадлежи лично. Като гълъб на мира Борисов се вживя в ролята на пощальон между Ердоган и Меркел, а на финала на годината заслужи овациите на всички нас, миролюбците по природа и убеждение, с милоюбивата си балканска офанзива. Тя стана естествено продължение на изключителното му миролюбие по отношение на черморския регион, декларирано през предишната 2016-та, в която най-мирният от всичките му гълъбови жестове беше да се скара на президента Плевнелиев и на двама свои министри, заподозрени в благосклонно отношение към самия зародиш идеята, загатната само от румънския президент Клаус за общ военноморски флот на натовските черноморски държави.

Тези министри, както и останалите им колеги от квотата на Реформаторите, до един са днес клиенти на прокуратурата – освен несъстоялото се тяхно рефороматорство, общото между тях е вменяваната им “русофобия”. Но не бих определил 2017-та просто и смо като година на настъплението на руското влияние защто в това отношени тя е част от дълъг процес, чиято кулминация беше изборната победа на Румен Радев през 2016-та. Парламентарните избори след това само потвърдиха, че “русофобите” може да са спечелили отдавна битката за евроинтеграцията на България, но за наказание са поставени за неопределно време в сибирския изолатор на българската политика.

В пристъп на ново и ново миролюбие премиерът на няколко пъти обясни през 2017-та, че не е задължително да се дават пари приоритетно за самолети ( вероятно защото се очертава да не са руски и със сигурност поради факта, че има реална опасност да се изправят срещу честите руски въздушни провокации). Защо парите за самолети да не бъдат пренасочени към сухопътните сили ( които нямат допир с със заплахата от “братушките”, базирани на 500-600 километра отвъд морето в Крим)? Този въпрос беше поставян публично не веднъж от Борисов, а ние се досетихме, че по липса на самолетостроене у нас,пренасочването на средства за снабдяването на армията с техника за сухотътните войски може да се окаже доста тлъста държавна поръчка за някои производители на терен ( или на Терем, знае ли човек…) с всички произтичащи от това обичайни почерпки за контрольорите на процеса по властова линия.

Ако сте избързали да ме заклеймите, че съм набедил човека за миролюбието му, ще трябва да си промените мнението. Защото премиерът сам определи като думи на годината “мир” и “балкани”, ( пропускайки този път заслугите си за пасуването пред руската милитаризация на чермоморието). http://www.novinite.bg/articles/154397/Bojko-Borisov-Dumite-na-2017-godina-za-men-sa-mir-i-Balkani

Как обаче стана така, че един доста буен по натура човек, като Борисов, който обичаше да се хвали какъв побойник бил на младини, се превърна в политик, обсебен от миролюбието ( но не и от смирението де факто в ралното консумиране на автократичната власт)? Помня го от една среща в Софийската община през 2008-ма, когато беше кмет, как се хвалеше, че информацията в жълт вестник за това, че двама души го били набили ( май за Маргините ставаше дума), е лъжлива. Не за друго, а защото можел с една ръка да ги смачка.

Сега, поне на думи, Борисов не само не иска да мачка никого, но гледа да прикотка де що има останали противници – ту на БСП ще предложи председателския пост на парламента, ту пък друго нещо. Не иска да има врагове и толкоз- досущ като в междунродната му политиката желае всички да го обичат ( начело с Путин, чийто външен министър Лавров нарече “най-големият дипломат на света” в момент, когато същият му извъртя вербален шмар заради отказа на България от “Южен поток” през 2014 г.).

Не, не става дума за това, че е добре човек да не си създава насила врагове ( сред хората и държавите) – житейската мъдрост е едно, а управленското хитруване “да съм си добре с всички” рано или късно води до съюзяване на всички срещу теб при носенето на все повече дини под една мишница.

Става дума за друго: Борисов до такава степен е придърпал цялата власт в ръцете си, че може да си позволи да подхвърля огризки без някой в обкръжението му да се озъби, че това е разхищение на властови ресурс. Има си държава и я раздава както лично смята за добре без да се тревожи, че резките амплитуди в решенията ще му навредят на политическото здраве. Пък и никой отдавна не се учудва, когато сутрин каже “добър вечер”- дресирани сме да приемаме, че това е проява на печеливш инстинкт и гъвкавост от страна на т.н. политическо животно.

Както има израз “приятелски огън” във военното дело, така в политиката Борисов е на път да създаде оксиморона “приятелски враг”.

Прекален миролюбец и Богу не е драг. “ Само този, който не струва нищо, няма врагове”, уточнява за такива случаи руският режисьор и писател Немирович – Данченко.

Share on Facebook

Журналистката на „Нова телевизия“ Искра Урумова „полази“ новооткритата книжна борса във Варна „Николови Ритейл“ на Игнажден, 20 декември. Според традицията първият гост в дома (наречен „полазник“) определя каква ще е предстоящата година. Ето защо домакините от „Николови Ритейл“ поканиха Искра Урумова на среща с читатели на дебютния й роман „Откраднато“ (изд. „Думите“) именно на празника....

Докосвам се за първи път до творчеството на Майя Динева през романа й „Днeвникът“, наскоро публикуван от издателство „Lexicon”. Нямам обяснение защо авторката не е сред добре познатите ни съвременни писатели. Намирам стила й за виртуозен и впечатляващ. „Дневникът“ е силен и драматичен разказ, побрал само в 170 страници трагедията на няколко живота. На моменти дъхът...