Проект за опаковане на МОЧА среща леденото мълчание на медиите

Номинираният за „Оскар“ за „Сляпата Вайша“ Теодор Ушев показа във Фейсбук собствен проект за “опаковане” на МОЧА.

НА СНИМКАТА: Диляна Димитрова

“Проектът на Теодор Ушев е просто упражнение по стил – част от майсторския клас на аниматора, протекъл този месец в Дома на киното в София. Ушев определя рисунката си като „утопична“ и я е озаглавил „VHS съпротивата срещу тоталитарната култура“. Поставя я пред въображаем Център за съвременни изкуства, „изграден около Паметника на съветската армия“, пише Диляна Димитрова в сайта “Площад Славейков”, цитиран от Klub Z  в публикация, озаглавена “Теодор Ушев с проект за паметник за мястото на МОЧА”

= http://clubz.bg/62094-teodor_ushev_s_proekt_za_pametnik_za_mqstoto_na_mocha

Във връзка с това имам само един въпрос и той не е към властите, глухи за елементарната логика на съпротива срещу националното унижение , което нарекох  МОЧА ( Монумент на окупационната червена армия) и неговите подобия в България. Тях и да ги питаш ( отново) ще си мълчат гузно, за да се докарат на рашизоидното статукво.

Обаче журналистите се предполага да не бъдат до такава степен толкова уеднаквени, селектирани и калибрирани – дори се борят да има и “другата гледна точка”, ако случайно получи думата привърженик на идеята да бъдат демонтирани жалоните на съветското робство. Питам тях: какво става с иначе напълно заслужения възторг от нашия сънародник Теодор Ушев, когото всички медии напълно заслужено заобичаха дружно след големия му творчески успех с още по-заслужените международни измерения?

Някой от напълно заслужено възторгнал се колега няма ли да се “досети” да обърне внимание и на това произведение на изкуството, сътворено от Теодор Ушев? Или точно “това” не може да бъде коментирано и “рекламирано”? Защото творецът, за разлика от Вежди Рашидов, предпочита да нарича нещата с истинските им имена и вместо за “социалистическо”, говори за “тоталитарно” изкуство?

Случаят напомня силно на съветския обичай един български творец да попада в ( относителна разбира се- и повече пасивна в наше време) изолация, когато се окаже “враг” на правилната линия в държавата. Този филм сме го гледали , но изглежда отново ни го прожектират.

Помните ли Пламен Горанов, който пламна при протест пред Варненската община през 2013 г. и си отиде млад от този свят? Негови приятели споделиха, че тъкмо този млад бунтар, опитен алпинист, е закичил мрачните физиономии на извисяващите се над града каменни червенормейци с цветни шапки ( “голямо кощунство”, според почитателите на съветската окупация). Темата обаче увисна на въжето на избирателната медийна незаинтересованост. Не се стори интересна никому въпреки припламналия интерес към бунтаря Пламен по онова време. Погребаха я заедно със спомена за него.

Какво да се прави, думата “зор” няма превъзходна степен. Има само зор и  позор. Мога да си представя, че точно с това се извиняват избирателно незаинтересованите: “ от какъв зор” да ровим в подножието на МОЧА, където е опасно за кариерата?

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител