Мили мои,

Желая Ви весело посрещане на Рождество Христово и щастлива Нова година!

Искате ли новина като база за коментара ми по темата за медийната 2017 г.? За мен тя приключва със задействана заплаха за съдебна разправа с мен заради критичното ми слово към конкретен властник в държавата. Заложената от него бомба “от частен характер” предстои да “гръмне” в съда в разгара на Председателството на България на Съвета на Еропа. Дали тази лична наглед опит да ми бъде затворена устата ( чрез евентуална присъда за огромна сума) е съгласуван с началството на тъжителя  по партийна и админстративна линия, което иначе се бои като дявол от тамян да “разлайва кучетата” срещу себе си по европейска линия през следващите 6 месеца? Или в лицето на въпросното лице са си намерили острие, което да им свърши мръсната работа?

Предстои да узнаем отговора на този въпрос от развитието на темата. Тя само на пръв поглед е лична. И е буквално повторение ( при това чрез ескалация на “наказанието”) на прогонването ми от БТВ през 2006 г. , което се превърна тогава в илюстрация какво може да се случи на един журналист, който “много си отваря устата”, в резултат на което доста усти замлъкнаха след това до степен, че днес България е пропаднала с близо 80 места в световните класации по свобода на словото спрямо 2007-ма година – Годината на присъединяването ни към ЕС!

Десет години по-късно, в Годината на българското председателство на ЕС, изглежда са готови отново да ме употребят за същите цели като боксова круша за назидание пред смълчаните български медии.

Личният ми опит и гледна точка са единственото, което мога да предложа извън статистиките и проучванията във връзка с това що за медийна 2017-та оставяме зад гърба си. Ето защо коментарът ми се базира изключително върху собствените наблюдения и практика. В този смисъл мога да кажа категорично, че за необвързан с партии, централи, фондации, кампании, грантове и прочее подобни фактори журналист, като моя милост, който обаче има категорично критична позиция към властта ( и към т.н. опозиция) в канала изтича една доста мръсна година на все по-малко свободното слово в България.

Управляващите си умират да откриват пречиствателни станции, за да привличат повече туристи в курортите ( и гласове на местни избиратели), но на медийния фронт замърсяването в полза на техния комфорт премина всякакви досегашни граници до степен, че авгиевите им обори в големите, средните , малките и мъндзърките телевизии бяха основно почистени от малкото критика, която можеше да се чуе през предходната 2016 г. http://clubz.bg/62213-ovladqvaneto_na_bnt_e_vse_edno_peevski_v_dans

Ще рече някой, че все по-рядката поява в телевизиите на критици, като пишещият тези редове, не може да бъде критерий за оценка на общото състояние на свободата на словото. Е, щом смятате така, но все пак четете този текст, значи нешо не е наред (и с вас, евентуално). Меко казано.

В моята памет не откривам сравнение с друга година, когато до такава степен да съм отстранен от телевизионната публицистика като дългогодишен коментатор у нас ( ако не броим месеците на пълна забрана да се явявам по радиото и телевизията след като призовах от трибуната на зала 11 в НДК-днес кино “Люмиер”- през пролетта на 1989-та Тодор Живков да си подаде оставката), а в същото време рекорден брой големи западни медии да са проявили интерес към мнението ми.

Някой вярва ли, че това е случайно и че не е свързано със съответните “заповеди по гарнизона”, за които е срамно да се признае от страна на съобразяващите се с тях, но понеже ги изпълняват, няма как да си прикрият срамотиите. В прочем, в разговори с някои колеги извън публичността, съм чул достатъчно недомлъвки и полупризнания, които подкрепят моите “подозрения” напълно. Дори и в медии, които по своята редакционна политика се доближават до смисъла на онова, което коментирам, цари все повече правилото: всичко е възможно да се каже, но с Борисов трябва да се внимава. И понеже никак не ми се “внимава” и съглашателства, най-лесният начин да се подсигурят срещу моето непослушание е просто да “забравят” за съществуването ми. От което обаче съдебната разправа, която ми готвят, ще постигне точно обратното: ще им се наложи да си спомнят, че не за първи път са си направили погрешно сметката.

Когато ме прогонваха от БТА в нарушение на конституцията през лятото на 1993-та получих като награда за позицията си на съпротива срещу властовия натиск солидарността на стотици ( без преувеличение) европейски журналисти ( на фона на очернящата медийна кампания в България, при която местните медийни слуги на властта застанаха на нейна страна). През следващата 1994-та бях избран на форум на Асоциацията на европейските журналисти ( АЕЖ) в Хелзинки за вицепрезидент на организацията.

Този път европейците сами идват тук и ще могат да се уверят лично на място какво се случва на фронта срещу свободното слово у нас чрез примера с моя милост като двукратен “герой” в годишните доклади на Държавния департамент на САЩ за правата на човека и свободното слово ( през 1994-та и 2007-ма година).

Ако спазя правилото да обобщя с няколко думи обобщаването ( както по въпросите на външната и вътрешната политика), то за медийната 2017-та мога да кажа, че в България тя премина под мотото на Борисов за Путин ( “да не дразним Путин”), но съотнесено спрямо самия него: в медиите се настани основният принцип “да не дразним Борисов”.

Share on Facebook

Първото, което ме грабна в „Как малкият Клаус стана Дядо Коледа“ (изд. „Colibri“), беше красивата корица и илюстрациите, дело на Дамян Дамянов. Признавам, че не съм чела друго от автора на „Вълшебникът от Оз“ Л. Франк Баум, но празничното настроение ме завладя с всичка сила и имах нужда от хубаво коледно четиво, с което да разпаля още...