Как се заработват $ 20 000 на месец?

http://gikotev.blog.bg/drugi/2017/12/29/kak-se-zarabotvat-20-000-na-mesec.1585570

След като осъди българската НЕК да и плати 1,2 милиарда лева, заради спрения проект АЕЦ "Белене" дъщерната на Росатом компания Атомстройекспорт (АСЕ) накара и властите на Индия да пропищят, заради бизнеса и с АЕЦ "Куданкулам". Това съобщ...

От мигранти до Брекзит, България ще играе посредник на кормилото на ЕС

http://nakratko.bg/category/41/151540/


Когато България поеме ротационното председателство на ЕС на 1 януари, тя ще се изправи пред тежката задача да се опита да обедини отново 28-те страни-членки и да подготви компромиси по горещи въпроси, включително миграцията и Брекзит.

Управителят на област-София Илиян Тодоров готви съдебна разправа с мен

http://ivo.bg/2017/12/29/%d1%83%d0%bf%d1%80%d0%b0%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb%d1%8f%d1%82-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d0%bb%d0%b0%d1%81%d1%82-%d1%81%d0%be%d1%84%d0%b8%d1%8f-%d0%b8%d0%bb%d0%b8%d1%8f%d0%bd-%d1%82%d0%be%d0%b4/

Помните ли с какво започна кариерата на Волен Сидеров в нощта на големия му триумф на изборите през 2005 г., когато нахлу в Народното събрание с неговите 8 на сто гласове от отишлите до урните електорат, мобилизиран от омразата на новоизлюпения вожд на московската пета колона към прозападната ориентация на България?

Питам не само читателите, но преди всичко журналистите сред тях. Защото тогава Сидеров заплаши публично с разправа журналистите, които си позволяват да го критикуват.

Днес същият се опитва да осъществи заканата си от засада, а на мушката му е моя милост. Заедно с колеги от още няколко медии съм за него сред “медийните насекоми”, както се е изразил във връзка с една моя статия, иронизираща самхваленето му, че се бил снимал с руския шовинист Александър Дугин на един форум в Кишинев.

Сидеров не може да се сдържи да се заяви като агресор, колкото и да се прави на смирен в своя рашизъм евроатлантически партньор на Борисов.

Неговата дясна ръка в ексцесиите му днес е управител на област-София Илиян Тодоров, който беше награден с този висок държавен пост от премиера Борисов на 25 май за заслуги към българския политически екстремизъм с руски корени. Същият сега ме съди за обида и клевета във връзка с две мои статии, в които съм реагирал критично на това абсурдно назначение. Иска да спечели от насроченото вече за 7 февруари 2018 г. дело срещу журналист на свободна практика 60 000 лева.  Понеже хилядарките от заплатата му на държавния пост не му стигат за пълно щастие, е решил, че може да изкопчи такава огромна сума от едно “демийно насекомо” и да го смачка от позицията на “длъжностно лице”, обидено от журналистическата  (ми) критика.

Партийният му шеф ( и поръчител?) Волен Сидеров, който се прави на хрисим напоследък, паралелно ме нападна в путинофилския си телевизонен канал “Алфа”. Обаче без да иска ми направи комплимент, без да ме споменава поименно, но показвайки на екрана статията ми в ivo.bg.

 

По подобие на много негови подобия, които се чудят как да ме дискредитират и не намират нищо друго, Сидеров се опита да ме уязви с препратка към епизод от миналото ми ( разминиран отдавна от самия мен) и ме нарича “неуспял  кадесар, който не са го приели в ченгеджийницата, защото нямал качества (IMG_7721“правоговорът” си е негов- бел. ИИ)”.

Точно така. “Неуспял” съм и не са ме приели ( имам и документални доказателства за черния печат в досието, което са ми спретнали, където пише, че НИКОГА не мога да бъда назначен в “органите на МВР”). За разлика от Сидеров, който е преуспял на попрището на кагебистката пета колона в България като вожд на путинофилството в период от близо 10 години.  И го доказа още тогава, когато престана да се прави на американски адепт ( със статии от рода на призиващата “ “Да освободим Альоша от наряд”) и се заяви като пресаташе на Мултигруп, проруската корпорация, която се опита да си напазарува България още преди за това пазаруване да ни признае цинично депутатът от управляващата в Русия путинистка партия “Единна Русия” Пьотър Толстой в репортаж по БНТ миналия септември.

Преуспелият на това поприще Сидеров и неговите слуги не могат да понесат  толкова “неуспял” журналист. В опита си да ме уязви Сидеров следва своя другар по русофилщина Георги Първанов, който ме нарече “безобиден журналист”. Хем съм им нищожество, хем  ме преследват и гонят от БТА, в. Експрес”, БТВ- а вече и в последното убежище на свободното слово у нас искат да ми затворят устата в личния ми блог.

След серията от заплахи с убийства от страна на русофили и три преписки в рамките на няколко години на съответните разследващи органи, прекратени поради “липса на доказателства” или на воля от страна на прокуратурата да обяви разкритите мои преследвачи за подсъдими ( четвъртото разследване тече в момента), този път са ми намислили съдебна разправа.

Щурмовакът на Сидеров и негова дясна ръка при най-агресивните изяви на атакистите преди да станат управленци в днешно време Илиян Тодоров е наричан именно щурмовак не само от мен. С рядко за българските медии единодушие е определян като един от най-отблъскващите образи на политическия екстремизъм у нас през последните години.

Защо началникът на област – София не иска да съди други, а точно мен, ще оставя на въображението на читателите, които имат достъп до моите близо 6000 публикации в ivo.bg, привлекли повече от 37 000 000 посещения за по-малко от 10- години. Ето какво други журналисти са написали за него по същия повод, като мен във връзка със скандалното му назначаване за управител на област-София:

София посреща Председателството на ЕС с губернатор антисемит, хомофоб и побойник! Лиляна Павлова няма ли да каже нещо по темата?

Същият, който обяви преди няколко години, същите тези гости и ръководители на ЕС за „болни политици, които управляват Европа от името на гей-лобита и превръщат съюза в аморално сборище от хомосексуалисти.

Обидите на Тодоров обаче далеч не свършават с това. Той захапа и хората на изкуството, като съобщи по телевизията, че „75 % от хората на изкуството са хомосексуалисти и дегенерати. 

Днес същият се готви да се изтъпани пред същите тези хората, които обиждаше вчера, вече обаче облечен с новата премяна на широкоскроен европеизиран демократ.

Всъщност едва ли има смисъл да се доказва с големи детайли, че личността Илиан Тодоров е крупна обида за целият ЕС и идеята, която тази организация носи. Най-малкото е унизително и срамно това лице да бъде начело” 

Жалка и комична картинка, защото именно хора като Илиан Тодоров се явяват своеобразни терористи за собствения си народ, а безумните им обиди към евреи и други етнически и маргинални групи, са по-страшни от всяко друго оръжие за масово унищожение.https://www.bulnews.bg/article/309825

Щурмовак на “Атака” стана управител на София-област – Mediapool

www.mediapool.bg/shturmovak-na-ataka-stana-upravitel-na-sofiya-oblast-news26430

https://nova.bg/news/view/2017/05/25/183214/атакист-нахлул-в-натфиз-стана-управител-на-софийска-област

25.05.2017 г. – Щурмовак на Атака стана управител на София-област – Бившият депутат от Атака Илиан Тодоров бе одобрен в четвъртък от Министерския съвет … За действията си около и в НАТФИЗ Волен Сидеров бе осъден на пробация – една от общо петте присъди, които националистът получи за …

Атакист от нахлуването в НАТФИЗ стана областен управител …

dnes.dir.bg/news/natfiz-ilian-todorov-25812655

25.05.2017 г. – Правителството назначи Илиан Тодоров за областен управител на Софийска област и освободи досега заемалата длъжността София Торолова. … Тодоров е бивш депутат от “Атака“, който стана по известен по време на шумното нахлуване в НАТФИЗ заедно партийния лидер Волен …

26.05.2017 г. – “Илиян Тодоров е бивш член на партия „Атака” и познат с ярките си хомофобски позиции и със зрелищното си участие в акцията на Атака срещу НАТФИЗ преди 2 години, заради което лидерът ѝ Сидеров беше осъден. Тогава Тодоров се „прочу” с изказването си „75% от артистите са …”

Има още много примери от подобен род, но овластният атакист се обидил точно на мен.

Ако напуснем територията на епитетите, чиято обидност е най-малкото спорна (защото щурмовак , антисемит, хомофоб и т.н. вероятно са комплименти за Илиян Тодоров), трябва да попитам дали не е подсъдно именно да твърдиш за някого, че е изнасял куфари с пари, без да можеш да го докажеш?

КЛЕВЕТА ли е например твърдението на Илиян Тодоров по адрес на Бойко Борисов и Цветан Цветан Цветанов от не толкова далечната 2014 година, че двамата са изнасяли пари с куфари ? :

И. Тодоров: Борисов и Цветанов изнасяли пари в куфари – Frognews

https://frognews.bg/novini/todorov-borisov-tsvetanov-iznasiali-pari-kufari.html

Защо Тодоров не ме съди за моето доста по-ранно заглавие от 11 декември 2013 година “Морен сопол пие водка на Варадеро” – не е ли поради това, че той не само откровено заблуждаваше зрителите в студиото на Нова тв от името на своя партиен началник Сидеров за неговото разпищолено посещение с антуража си от депутати в Куба, но и понеже заплаши журналистката Генка Шикерова, че щял да й сменя името от откровено фашизоидни позиции на Генка “Цукерман”? Нарекох го фашизоид и мижитурка. И не се отказвам от думите си.

Както съм регистрирал :  “в друга телевизия депутатката от „Атака” Деница Гаджева, пропадайки също на дъното на „аргументацията”, на практика не отрече за плажуването ( т. е. без да иска изобличи Илиян Тодоров като лъжец – бел. ИИ). По повод снимките тя се опита да бъде язвителна, обяснявайки, че Сидеров можел да си позволи да се показва на плажа, защото не бил тюлен като Борисов и Фидосова”. http://ivo.bg/2013/12/11/волен-сопол-пие-водка-на-варадеро/

Ами прякото обвинение на Илиян Тодоров към Бойко Борисов като част от мафията?

Язвителен към своя днешен благодетел Борисов беше Илиян Тодоров и в онзи момент, когато двамата още не знаеха , че много скоро ще се “оженят по сметка” във властта. Тодоров каза по адрес на Борисов следното http://m.btvnovinite.bg/article/bulgaria/koj-e-ilian-todorov-izbran-za-oblasten-upravitel-na-sofijska-oblast.html:

Прочетох изявлението на Бойко Борисов, той говори за някакви плажове на мафията, доста нахално, при положение, че именно 90-те години Бойко Борисов беше един от хората, които имаше първите охранителни фирми. Тогава само мафията можеше да има охранителни фирми. Същият Бойко Борисов, който си играеше тенис с хора от българския ъндърграунд, да не ги споменаваме поименно всичките и същият Бойко Борисов сега ще говори за мафия – много е грозно“.

Илиян Тодоров е острие на политическата агресия и обича да обижда по колективен признак, говорейки за “хомобандити” в Европарламента, но не прощава и на родните артисти. https://www.youtube.com/watch?v=fyPf0tCZbrA

Илиян Тодоров, както никой друг, освен своя началник Волен Сидеров, има богата и добре илюстрирана в публичността биография на щурмовак срещу медиите още преди прословутото му съучастие в злополучното нахлуване в НАТФИЗ през есента на 2015 г., за което лидерът на “Атака” беше признат за виновен ( отърва се с лека присъда след самопризнание), но Тодоров, който беше негов основен подгласник в агресията, се измъкна сух от водата. За награда Борисов го назначи на висок държавен пост.

Тодоров е сред хулиганстващите атакисти в приемната на БНТ на 27.06.2013 г. , когато нахлува със свои съпартийци в медията да търси сметка на журналистите, които нарича “платени , поръчкови измекяри” ( дали това е обида или клевета ?).

61145392

Илиян Тодоров в антуража на Сидеров и по време на неговите т.н. “граждански арести” на протестиращи срещу правителството на Орешарски през лятото на 2013, когато Сидеров е заснет да обикаля центъра на София с изваден пистолет. Придружаващите го са наречени “мутри”, но от това атакистът също не се е обидил. http://daniivanov.blogspot.bg/2013_06_23_archive.htmlCapture_2013-06-27_a_14.57.18

Capture_2013-06-27_a_14.57.30 (1)

Илиян Тодоров е щурмовак и срещу Нова телевизия на 8 януари 2014 г. .

 

 

images-1

Но върхът на на екстремистниките му публични изпълнения е онова нахлуване в НАТФИЗ на 25 октомври 2015 г. в навечерието на местните избори.

4c_v03l07

Тодоров дефилираше предизвикателно като представител на Русия на тази хулиганска сцена с кожено яке с надпис “Россия” и се изживяваше като охранител на Сидеров.

Unknown images

 

което през март следващата година Сидеров се призна за виновен по три обвинения, а основният му съдружник в хурлиганската изява не само не беше привлечен под отговорност, но и беше овластен след като поощрение ( за да може вече да съди журналист от позицията на длъжностно лице , оскърбено от журналистичската критика).

И така Илиян Тодоров, наричан в други публикации мутра, щурмовак, антисемит, хомофоб, побойник и т.н, който участва в редица скандали с нахлувания в редакции на медии и заплашва в ефир журналистка да и сменя фамилното име,  си е избрал да съди за обида и клевета един блогър без трибуна в т.н. големи медии.

Дали да не приема това за комплимент, след като именно моя милост се оказва най-непоносимия за рашизоидите в България журналист, макар да е принуден да упражнява професията си във възможно най-отдалечения ъгъл на медийното пространтво?

Заведеното от него дело за 60 000 лева за обида и клевата е насрочено в Районния съд на София на 7 февруари.  Моята защитна тактика е обичайната за мен откритост, с която ще отвърна на тази управленска агресия. Щом искат битка, ще я получат и на този фронт, на който ме обявяват за “насекомо”, което могат да смачкат с власт и пари. Каквото и да реши съдът, заявявам отсега:  тези типове не могат да спечелят друго, освен пирова за самите тях победа над една отделна личност. За рикошетите от стрелбата им ще говорим тепърва.

Share on Facebook

Никола Крумов е най-продаваният автор в Ozone.bg за 2017 г.

http://azcheta.com/nikola-krumov-e-naj-prodavaniyat-avtor-v-ozone-bg-za-2017-g/

Никола Крумов и двете му книги „Дневник от панелните блокове“ и „Междупанелни войни“, издавани от „Пощенска кутия за приказки“, за втора поредна година оглавиха класацията на Ozone.bg за най-купувани заглавия. Издателството доминира в списъка с общо шест първенци. Това сочат данните от продажбите в книжната секция на онлайн магазина от 1 януари до 29 декември на изминалата 2017...

Възстановяват Пещерския манастир "Св. Николай"

http://rumiborisova.blogspot.com/2017/12/blog-post.html

По царска грамота светията станал Мрачки. С дарствен хрисовул цар Иван Александър дарил имоти на обителта


С договор на стойност малко над 443 хиляди лева по Програмата за развитие на селските райони скоро ще започне ремонт и консервация на един от най-старите и оцелели до днес манастири в Пернишко. Това е близкият до земенското село Пещера манастир "Св. Никола". Първите сведения за обителта са от известната Мрачка грамота на българския цар Иван Александър от 1 декември 1348 година, с която владетелят на българската държава дарява на манастира много имоти.
Освен като Пещерски, манастирът е познат и като Ореховски, заради в името на местността, където се намира, но и като Мрачки, заради името Мрака или Мраката на този историко-географски район. С това име е известен и хрисовулът на цар Иван Александър. В стари документи манастирът се среща и с името "Св. Николай Мрачки". Не е известно кой и кога за първи път е дал това име на силно тачения и от православни , и от католици св. Николай архиепископ Мирликийски и Чудотворец. Но с това име манастирът е именуван още в началото на 20 век в статия от сръбски автор.




Пещерският манастир се намира до буен карстов извор в планината Рудина, на около 2 км североизточно от селото Пещера и на около 5 км в същата посока от град Земен. До манастира води черен път, който през това лято беше постлан с чакъл, а край него бяха оформени и кътове за отдих. Със сигурност монашеска молитва, може би за последен път, тук е имало някъде около 1954 г., когато манастирът е бил девически.


Според запазени документи на тогавашния Комитет по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове в Централния държавен архив, в него имало три монахини: Емилия - на 40 години със завършен III прогимназиален клас, Анилина (Атанасова Георгиева) - 60-годишна и самообразована, Иустина (Христова Бобачева), която тогава е била на 45 години и имала завършен III прогимназиален клас. Послушници не е имало, а в манастирската библиотека се е пазела грамота, удостоверяваща, че манастирът е от времето на цар Иван Александър. Според тези документи по това време имотите на манастира са 59 дка ниви и 25 дка ливади.



През 90-години на 20 век местни хора са разказвали, че една от монахините се преместила в Княжевския манастир и взела със себе си целия архив на Пещерския.
Какво е имало в този архив не е известно. Самата Мрачка грамота се съхранява в Хилендарския манастир в Атон, където е била пренесена след разрушаването на манастира „Св. Никола“. От грамотата се разбира и, че дарените манастирски имоти са били пръснати из Софийско, Радомирско и Дупнишко, но един местен жител смята, че както са описани дарените имоти, те почти напълно съвпадат с имената на местности в близост до самия манастир.


Според аналите манастирът запустял по време на османското владичество и бил обновен през 1842 г. Църквата била изписана от видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров. Ктитори били странстващият свещеник Симон от трънското село Лева река, който дошъл в манастира със сина си и приспособил скромна отшелническа колиба към оцелялата манастирска църква, която била единственото останало от някогашната величава обител. След това, турските власти като научили за възстановения манастир, хванали поп Симона и го обесили, а синът му, след небивали мъчения при опити да бъде потурчен успял да избяга в Рилския манастир. Скоро след злополучната случка, първенците от с. Пещера и свещеници от околните села се застъпили пред власта и получили позволение към старата църква да се пристрои друга сграда. Новата постройка била довършена през 1842 г. Управител на манастира станал дядо Лазо Дамянов от Пещера, а службата през празниците извършвали свещеници от околните села. Към 1844 г. дошъл тук от Кратово поп Теофан, който се постригал за монах и станал игумен на манастира. След последния управлението на обителта поели пак дядо Лазо, светогорците йеромонах Рафаил, йеромонах Юстин, Раде Вилаетски от радомирското село Върба (бивш служител в Рилския манастир), монах Прокопий от село Радибош. Последният впоследствие станал и игумен, споминал се в 1879 г. Негово дело е построяването на двуетажната жилищна сграда, която с развитието на проекта за обновяване на манастира, ще бъде възстановена.
Някои учени смятат, че източната част на оцелялата до днес манастирска църква е от времето на Йоан Александър, а други, че архитектурните особености не позволяват датировка в 14 век и че триконхалната църква е от атонската архитекурна традиция и е сходна с гръцки църкви от 16-17 век, както и с църквата на намиращия се днес на сръбска територия Погановски манастир, датирана около 1500 г.
Особен интерес представляват стенописите от първоначалния манастирски храм, които при обновяването на църквата са били покрити с мазилка. През втората половина на 20 в. късната мазилка е била изчистена, вследствие на което е разкрита част от красивата средновековна живопис. След цялостна консервация и реставрация на стенописите, проведена от НИПК под ръководството на Боряна Дживджанова, е била изяснена и иконографската схема, изпълнени със смесена живописна техника. Това се е случило преди 1980 г. и тази консервация сега следи няма.

От някогашната богата манастирска библиотека, каквато се предполага, че е имал Пещерският манастир, днес не е останало почти нищо. В Загреб се съхранява псалтир от XV в. Запазен е и набавеният към 1843/46 г. за възстановения манастир „Цветен триод” от първата половина на XVI в. Вероятно голяма част от книжното богатство на обителта е пренесено в манастира „Зограф”, имайки се предвид намерените там фалшифицирани от сърбите хрисовули, пряко свързани с Пещерския манастир. Според историка Вера Иванова един от хрисовулите е бил фалшифициран в самия манастир, вероятно от монашеското братство, с цел да докаже правата си пред дошлата вече османска власт. На изследователите са известни три сръбски грамоти, свързани с този манастир, но за тях се твърди, че са подправени. Една е на цар Стефан Дечански от 1330г. и две са на Стефан Душан от 1339 г. и 1342г. Те се споменават в статия на Ал. Соловьев, озаглавена „Повелье манастира св. Николе Мрачког” ( „Прилози”, ІХ, 1929, стр. 1-18).



Каменната икона с двуглав орел



В Регионалния исторически музей в Перник се пази каменна икона от Пещерския манастир. Изработена е от жълт пясъчник в почти квадратна форма с размери 50 на 55 см. Има извит като кобилица горен край, върху който има надпис: "Приложи от Лобош Стоимен майстор за душа своя". Сред изображенията е изписана годината 1853, когато вероятно е била направена и дарена, както и "св. Николай". В центъра в окръжност релефно е изобразен двуглав орел, поддържан от два ангела. Над орела между две черкви е изобразен св. Николай с кръст в дясната ръка, а под кръга симетрично са разположени два елена с дървета край тях, каквито има и до черквите, и винетка от цветя. Изображенията са силно наивистични. Твърде възможно е още в онова време св. Николай, и посветения на него манастир при днешното село Пещера да е наричан Мрачки. Във всеки случай местни краеведи твърдят, че това не е изолирано явление, защото и в други села в района местните давали като прозвище на светиите името на своето село. Хората сами са строили църквите и манастирите, а после край тях възниквали и книжовни центрове и училища и няма нищо чудно, че така са индетифицирали своите духовни и културни достижения и почитта си към светеца покровител, обясни наскоро и един монах от района.
На изследователите са известни и други каменни пластики с двуглав орел от средата на 19 век. По това време двуглавият орел вече е бил нещо като герб на Вселенската патриаршия и на монашеската общност в Света гора на полуостров Атон.
Над западната врата на храм „Св. Възнесение Господне“ (1869 г.) в близкото до Пещера и село Враня стена има каменен релеф с двуглав орел. Смята се, че е изработен от местния майстор уста-баши Марко Въргаров , построил през 1866 г. хлебопекарницата в Рилския манастир.
От Враня стена са и братята Велчо и Нико, изградили през 1865 г. църквата „Св. Илия“ в село Дивля. Те украсили западната и южната врата с майсторски каменни релефи от стилизирани флорални елементи, двуглав орел и кръст.

Плочки с пластики на двуглав орел има и в храм „Св. Архангел Михаил” в пернишкото село Студена, построена в периода 1837 - 1846 г.




Двуглавият орел е един от най-разпознаваемите символи на православието. Според преданието неговите корени са в самото начало на първото християнско царство – Ромейското. Когато цар Константин Велики (306-337 г.) обединил разединената Римска империя и станал единствен нейн господар въвел двуглавия орел като символ на единството между Изтока и Запада с две глави и едно тяло. По-късно този знак придобива и друго значение – да символизира единството между Църквата и държавата, а самата държава била православна монархия с устройство, което представлявало земен образ на небесната йерархия. Светската власт и духовното били тясно свързани и се допълвали взаимно. Затова двуглавият орел е символ и на тази двойнственост, но същевременно и на тяхното единство.
Царете от династията на Палеолозите във времето на късната Византийска империя (1261-1453 г.) под влияние на западната хералдика използвали двуглавия орел като официален герб на фамилията и този знак се разпространил както из цялата територия на техните владения, така и по целия православен свят.
Каменните плочи с двуглави орли служели, за да се означи годината на изграждане и доизграждане на църквите. Наоколо им има и надписи, в които се споменават имената на ктиторите на църквата. Понякога това били мраморни плочи на пода на храмовете, но по-често се слагали над входа. Тази практика се прилагала при изграждане на всички храмове, без значение в кое време и под чия юрисдикция са построени.


Самодиви и чудеса по български в „Откраднато“

http://azcheta.com/otkradnato-iskra-urumova/

Започнах дебютния роман на добре познатата ни от телевизионния екран журналистка Искра Урумова с големи очаквания. Знам, знам, това никога не е умна стратегия. Към всичко е добре да подхождаме с отворен ум, но тук нямаше как да пренебрегна натрупаните до момента добри впечатления, преди да разлистя „Откраднато“ (изд. „Думите“). Присъствах на неформалната среща на...

Ю Несбьо. Хлебарките

http://smiling.webreality.org/blog/?p=8677

book
Ю Несбьо – любим автор на криминалета и с Хлебарките остава на високо ниво. Инспектор Хари Хуле е в Бангкок този път, извикан да разследва убийството на норвежкия посланик. Няма как нещата да са прости в един толкова комплексен град и свят, пък и при толкова странни и оплетени обстоятелства.

Освен хлебарки, в романа има още няколко убийства, опиум и детска порнография, отдадени полицаи и корумпирани политици – всичко, както си му е редът. Обичам покрай всяка книга да научавам различни неща и да пътувам далеч и в случая ми бе наистина приятно това пътешествие.

Истинско приключение си е Хлебарките. За любителите на криминалета – великолепен избор.

Браво за корицата на Живко Петров. И на Емас, че правят добър избор за книгите, които да превеждат за българския читател.

Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване