Германия започва новата 2018-та г. с летящ старт и с ДЪЛБОКО ОТРИЦАТЕЛНА ЦЕНА на електроенергията, постигната на днешната борсова сесия, за утрешния ден. ПРОВЕРИХ! В досегашната история на Германия НЯМА ПОДОБЕН СЛУЧАЙ. През изминаващата ...

Графика ДВЕ в ЕДНО показва цените на едро на електроенергията реализирани през декември 2017-та г. на два български пазара и борсата в Германия. На фоновата графика са показани количествата произведена електроенергия в Германия само от В...

Рекорден брой спътници планира да изведе в рамките на един старт Индийската организация за космически изследвания ISRO. Стартът е запланиран от космодрума Шрихарикота щата Андхра-Прадеш в юхоизточната част на страна с РН PSLV на 10 януари 2018.

Както неведнъж сме споделяли, отделяме доста време за това да търсим не само полезно, но и интресно съдържание за вас. Затова и нямаше как да не направим кратък анализ на най-четеното в сайта през изминалите 12 месеца. Е, някои от тях изненадват дори нас – вижте ги: Нов трилър на Дан Браун ни пренася в...

Sapiens. Кратка история на човечеството на Ювал Харари е книга, която ми се ще всеки да прочете. Ще кажете вероятно – като Библията и няма да сте далеч от истината – тази книга е като Библия на науката и човека като такъв. Знам, че доста от религиозните ми познати са силно възмутени от тази книга. Скандална – да, такава е. И откровена. И пряма. Но това само увеличава стойността й.

Сапиенс е написана с невероятна лекота за четене, прекрасно чувство за хумор и самоирония, без това да се отразява на задълбоченото изседване на историята на човека и човечеството, задълбаване в наистина невероятни детайли, откриване на изумителни, а в същото време толкова прости и очевидни истини за нас хората.

Забавление, мъдрост, откритие следват на всяка страница от Сапиенс. Аналогиите с днешния ден, с пътя ни като човечество – лъкатушещ, много често жесток, приличащ на невероятна игра, с много посоки, различни възможности, спъвания, връщания, прескачания, заигравки. Кое ни прави човеци? Защо сме такива, каквито сме? Можем ли да сме други? И да имаме повече човешко в себе си?

Защо имаме нужда от богове? Какво кара човека да дефинира семейството като основна единица на обществото? Наистина ли е правилно да сме моногамни и хетеросексуални?

„Sex is child’s play, but gender is serious business.“

„Most of the laws, norms, rights and obligations that define manhood and womanhood reflect human imagination more than biological reality.“

„Biology enables, culture forbids. Biology is willing to tolerate a very wide spectrum of possibilities.“

„There is no way out of the imagined order. When we break down our prison walls and run towards freedom, we are in fact running into the more spacious exercise yard of a bigger prison.“

„Like the elite of ancient Egypt, most people in most cultures dedicate their lives to building pyramids. Only the names, shapes and sizes of these pyramids change from one culture to the other.“

„… order cannot be sustained by violence alone. It requires some true believers as well. … Of all human collective activities, the one most difficult to organise is violence.“

Цялата книга ми е в подчертавки (виртуални). Четох я електронно, на киндъл, на английски, но знам, че и българското издание е чудно – браво на Изток-Запад, че доставят на българския читател толкова стойностни и значими за времето ни книги в адекватен вид и навреме.

Истина е, че цяла година надувам главите на хората около мен с цитати или случки, описани в Сапиенс. И още дълго ще го правя вероятно.

Знам, че има не четящи хора, та за вас, мили, силно препоръчвам да изгледате видеа с Ювал Харари, в които сбито разказва основните открития и идеи от книгата си Sapiens. Brief history of human kind. Дори да сте чели вече книгата – видеата също си заслужават!

Sapiens. Кратка история на човечеството на Ювал Харари е моята книга на 2017-та. Затова и оставих да пиша за нея в последния ден на годината. Без наговаряне това мнение за тази книга споделя и Димитър Цонев и други приятели четящи, чието мнение ценя. Благодарна съм много на Томи Петков, който я прочете преди мен и пръв ми я препоръча разпалено.

Продължавам с Homo Deus – A brief history of tomorrow – следващата книга на Ювал Харари и скоро ще пиша и за нея. Защото и тя е wow!

Краят на година не винаги е празничен, включително за някои империи, като съветската, която се разпадна в навечерието на 1991-ва. А каква е равносметката за празнуващата власт у нас?

Супер! Така се е консолидирала в лидирането и лавиранете по европейската писта, че мотаещите се в краката й някакви екологично загрижени българчета изглеждат като дребни колчета в маркировката на гигантския им слалом към европейската слава.

Дали обаче са колчета, лесни за заобикаляне или са камъчета в ботуша на “генерала”?

Борисов дълго се правеше на арбитър в спора за Пирин и нарушаването на природните му дадености в интерес на една лакомия. Дърпаше се не за друго и не от страх пред “шепа еколози”, а поради опасението да не провокира създадаването на гражданска кауза, около която да се обединят многобройните и разнебитени от гербаджийския валяк принципно несъгласни с автократичното му управление български европейци. Накрая натискът на “стоителите на съвременна Лифтария” явно е станал толкова голям, че на Борисов му се наложи да изостави позата на върховния раздавач на помирение между двете непримирими позиции.

Управляващите се крият зад дскорошната видимост на многобройността на привържениците на застрояването на Пирин ( па макар и без да става дума за хотели, а “само” за лифт, писти и ИНФРАСТРУКТУРА?). Сред онези, които демонстрират активната си позиция, тази видимост в надмощието на едните над другите обаче се стопи като изкуствения сняг по пистите, който се оттича с химикалите си в почвата и в питейната вода под яркото слънце на запролетяването.

Демонстрацията, с която екозащитниците изпратиха годината в София, показа потенциала на протестните настроения в мащаб, който напомни за  приспаните постепенно ( тъкмо поради отдръпването на ГЕРБ), но продължили все пак цяла година протести срещу правителството на Орешарски в столицата. Иначе казано, опасенията на Борисов се оказаха основателни- както (почти) винаги, нюхът на “политическото животно” не го подведе и тъкмо по тази причина можем само да си представим колко силен е бил натискът, на който не е могъл да отказва повече.

Във връзка с възклицанието на спортия министър Кралев, че всички спортуващи били мнго щастливи от решението на правителството , ще се върна и към сравнението със застрояването на Черноморието ни: дали всички плажуващи са щастливи от неговото бетониране и пренаселване?

Да, предприемачи, собственици на терени, инвеститори и прочее привърженици на принципа “веднъж се живее”, със сигурност са щастливи. Някои от тях ще забогатеят (още повече), други се надяват на повече работни места. В познатия стил на управляващия популзъм евродепутатът  Джамбазки, избран да представя България в европарламента като политическа проекция на мимолетната партия на негвия събрат по популизъм Бареков, възкликна риторично по този повод : “Кремиковци ли да им построим”, за да имат работни места?

Да се отговаря на този въпрос и да се влиза в този спор, противопоставящ принципи на местния интерес е капан за наивници. Популистите никога не могат да бъдат надвикани – видя се от виковете им срещу несъществуващата за България мигрантска вълна от “милиони бежанци”, донесла им заветните процентни властово присъствие в този парламент. Когато обаче започнат да превръщат приказките си в управленска агресия е въпрос на принцип да им се отвърне. И това вече започва да се случва в София, където ехото от посегателствата срещу Пирин се катализира вече веднъж през есента на 1989 г. в нещо повече от природозащитна кауза.

Знам това от личен опит. Имах честта ( или дързостта, ако щете) да съм участник в онази демонстрация на “Екогласност” от 3 ноември 1989-та година, седмица след която Москва нареди на своите новоназначени фаворити в БКП да свалят амортизирания вече Тодор Живков от власт.

Сред местните жители в потенциално застрашения от посегателството на строителството върху природата на Пирин със сигурност има и доста смълчани противници на тези планове. Техният глас не се чува – както и гласът на онези в Каталуния, които не бяха организирани и мобилизирани по начина , по които бяха се консолидирани сепаратистите преди цяла Испания да застане зад единството на страната на принципна основа.

Някой може да каже, че сравнението е неадекватно, но в манталитетно отношение става дума именно за форма на местен егоизъм на едни замогнали се хора, които смятат, че това им дава право да се разпореждат с национално значими ресурси. Видяхме резултата в морските ни общини, където нахлуха руски капитали и собственици.

Банско не прави изключение в планинския вариант на това нашествие, подхранвано от иначе разбирамия за всяко човешко същество стремеж към лично щастие чрез замогване. Когато става дума за “човешкото” обаче, върховенство в мотивацията на човеците би трябвало да има мисълта за наследството, което оставяме на децата си- но не изчислено в седалки и лифтове. Никоя столетна мура няма седалков еквивалент.

Усещайки уязвимостта на своето решение на терена на принципите властта се чуди сега как да продължи спускането си надолу. Сред вероятно почти незабелязаните от предпразнично настроената публика в България ходове вероятно е останал един наситина достоен за съжаление ( поне за автора на тези редове ) факт: по липса на собствена достатъчност в личния си авторитет пред “градската десница”, заподозряна като столичен генератор на съпротивата  срещу сечта в Пирин, ГЕРБ се “присетиха” за смачкания от самия Борисов и антуража му авторитет на президента Плевнелиев в качеството му на запален скиор- същият, от чиито лични мотиви се възползваха, за да не го подкрепят за втори президентски мандат.

Защо Плевнелиев позволява да бъде употребен ( отново) от Борисов и компания, това е негов проблем. Но е видно, че използването му като рекламно лице на лифтинга на властта по спорната тема за Пирин е отчаян ход на онези, които са решили да търсят тази изгода – та нали проправителствените булевардни медии стават и лягат с псувни по адрес на същия този Плевнелиев, който бил нищожество, от което България се е отървала след неговия безличен президентски мандат!

Не, снимката на Плевнелиев, разположен централно в компанията на Цветан Цветанов и други доброволци да услужат ( сред които самият Борисов, хитруващ в миманса, “знаково” отсъства, за да си запази възможността да лавира както в случая с лекарствата за онкоболните, ако протестите станат прекалено “горещи”), повечето от които са неразпознаваеми от българите, няма да подпомогне каузата на властта. Трябваше да разположат централно Плевнелиев в друга координационна система…

Прогнозата за бремето в този смисъл е за задаваща се лавина. Защото въжето , на което са навързани интересите на политиката и парите, беше дръпнато този път безкомпромисно от паралиите. Въжеиграчът Борисов беше принуден да застане на тяхна страна.  Гражданите, които с готови да протестират, вече са мотивирани не само по екологични причини, но и от видимостта на тази арогантност.

ЧНГ ( Честити непреклонни граждани)?

Share on Facebook

Когато наближат тихите и светли празници, се надигат пълчища от инкасатори, данъчни и съдия-изпълнители. Кол центрове ти звънят, за да напомнят какви непогасени задължения имаш, колекторски фирми започват да търсят бързите кредити, които си теглил. Даже топлофикация вдига телефона, за да се разберете по човешки, преди да ви осъдят по бързата процедура. Всичко това е част от коледния дух.

Искам да ви разкажа как в тези тихи и свети дни преди Рождество мой добър приятел беше глобен от оперативните програми. Няма да казвам коя е програмата, нито какъв е проектът, не защото е тайна, а за да не разваля художествената обобщеност на случката.

И така, моят приятел спечелил проект по оперативните програми. Започнал да го изпълнява. Изпълнявал го може би повече от година, когато му дошла поредна проверка. Установили се зловещи нарушения и била наложена предпразнична глоба.

Какви били нарушенията? Както е известно, всеки проект, осъществен с европейски средства, следва да бъде обозначен със специална табела, която разказва по коя оперативна програма са отпуснати парите, в какъв размер са отпуснати и с каква цел. Задължително табелата трябва да съдържа логото на програмата, знамето на Европейския съюз и още някакви точно формулирани заклинания, които трябва да се изпишат със строго определен шрифт и строго зададен цвят. Иначе, ако табелата не отговаря на заданието, проектът се смята едва ли не за неосъществен.

И ето, моят приятел, наред с всичко останало, което трябвало да извърши, произвел и съответните табели и ги побил където се полага за чест и слава на Фондовете. Изпълнил всичко: шрифтове, цветове, отстояния, задължителни текстове и т.н. Произвел ги даже така, че да не избеляват от лъчите на слънцето и накрая дал писмена гаранция.

Пропуснал обаче нещо много важно и проверяващите веднага го сгащили. Пропуснал да отбележи в документацията на табелите, че те са произведена от такива материали, които не им позволяват да се обледяват!

– Чакай, чакай! – прекъснах приятеля си. – Обледили ли са се табелите? Да не би да те наказват, защото са се обледили и обществеността не може да прочете кой и колко точно пари ти е дал, за да си вършиш работата?

– Кога да се обледят? През август ли? – отговори приятелят ми.

– А има ли опасност да се обледят някога?

– Не.

– Тогава защо те глобяват?

– Защото в приемо-предавателния протокол не е изрично записано, че табелите са противообледяващи се, каквито трябва да бъдат по техническо задание.

– Но това по какъв начин променя изпълнението на проекта?

– По никакъв.

Така. След като видяхме какво е провинението, нека видим какво е наказанието. То е следното: глоба в размер 5% от стойността на конкретното техническо задание. И понеже то включва и много други неща освен табелите, глобата е 16 000 лв. Тук е моментът да отбележим, че всички изискуеми табели, неизбеляващи на слънце и необледяващи се на студ, струват 2000 лв.

– Добре, де – попитах – защо не те глобиха 5% от стойността на табелите, а от стойността и на всичко останало?

– Аз съм готов да ме глобят и 100% от стойността на табелите – отговори приятелят ми. – Де са 2000 лв., де са 16 000!

– Но – продължавах да недоумявам аз, – справедливостта не изисква ли да те накажат, когато табелите евентуално се обледят, но не и преди това?

– Справедливостта е едно, процедурата – съвсем друго. Формално те са прави. Щом в заданието пише, че табелите не трябва да се обледяват, то бенефициентът е длъжен да гарантира, че няма да се обледят. Но това там не са хора, а машини. Една машина пише заданието, друга машина идва да те проверява и наказва.

Разделихме се, а аз започнах да фантазирам и да си представям втората машина, която в последните дни на отиващата си година с каменно лице се рови в бумагите на разни отрудени предприемачи, за да защити Системата такава, каквато е, каквато го е създала него, нейния чиновник, и каквато тя ще го накаже него, нейния бюрократ, ако не накаже той когото трябва!

Ето, виждам го. Бюрократът ще посрещне Нова Година у дома си, защото неговата млада жена е много бременна. Иначе тя работи в престижно правозащитно НПО, но вече е в щедро платен отпуск по майчинство. Бюрократът се прибира от йога, изкъпва се с еко-био шампоан и сяда на трапезата. Изкуствената елха блести с изисканата си минималистична украса. Бременната съпруга слага безглутенова питка от лимец. Отварят бутилка червено вино от органик грозде и вдигат наздравица за безоблачното си бъдеще.

– Как мина последният ти работен ден, скъпи?

– Вдъхновяващо, мила! Хванах един мошеник в крачка и го глобих с 16 000 лева! Нека му се отели волът сега! Нека се научи как се източват европейски пари!

Разбира се, бюрократът може да изглежда и по съвсем друг начин. Можем да го открием в голяма весела компания, затворила цяло заведение за новогодишната нощ. Оркестърът бичи яка чалга. Колежки кълчат кръшни кючеци. Потен келнер тръшва на масата голяма тава с цяло печено прасе. Удря полунощ и всички се хващат на хорото. Когато се връщат задъхани на масата, бюрократът си сипва водна чаша ракия и казва на съседа си:

– Гот ми е, човек! Онзи ден хванах един мошеник в крачка и го глобих с 16 000 лева! Нека му се отели волът сега! Нека се научи как се източват европейски пари!

Естествено, бюрократът може да изглежда и по трети, и по четвърти начин, но винаги в новогодишната нощ ще каже горе-долу едни и същи думи: „Мамата му разплаках на тоя тарикат! Да се гърчи сега, да му е кофти!“.

Много преимущества има новият световен ред, но и много съблазън крие. Всяко нещо си има цена. Като ви поздравявам с настъпващата 2018 година, пожелавам ви вашите информационни табели никога да не се обледяват! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен до година, до амина!

Tweet

В края на годината всички сме преситени от класации, но мислим да не ви спестим още една, подготвена от The Digital Reader. Става въпрос за любопитни факти около празничните продажби на Amazon. 1. Най-четената на „Киндъл“ книга в Amazon First Reads за 2017 г. е Beneath A Scarlet Sky от Марк Съливан. Amazon First Reads...

„Земята вика Майор Том” (изд. „Кръгозор”) от Дейвид М. Бърнет беше една от планираните ми покупки от Зимния панаир на книгата и моят избор за четиво по Коледа. Цялата суетня и еуфория около този празник понякога действат доста натоварващо, а когато са съчетани с края на годината и довършването на куп задачи, наистина ти се иска...