През празничните дни няколко "български медии" се пробваха на тема отрицателните борсови цени на електроенергията в Германия - настояще и минало. Как пък нито една не се справи с елементарната задача, а както винаги се опряха на проверен...

4 ЯНУАРИ 18:30 – Метростанция НДК, при паметника Алеко, бул. Витоша, гр. София 1. Протестът е срещу пленената от олигарси държава; 2. Протестът е срещу промените в плана за управление на Национален парк „Пирин“, позволяващ застрояване на 48% от територията му; 3. Протестът е срещу пародията на обществено обсъждане, в което над 1000 становища останаха […]

Джаклин Уилсън е от писателите, които не се съобразяват с мнението на възрастните и пишат за децата. Историите й не отварят врати към приказни светове, а се случват тук и сега. Героите й не притежават свръхестествени способности, но са пълнокръвни човешки същества с проблеми и радости като всички нас. Може би тъкмо умението да представя трудностите като естествена...

Случвало ли ви се е да прочетете някой роман и да се убедите, че заглавието не улавя истинския му дух? The Online Pen Company се заиграва с класическите корици на Penguin и им слага изобретателни наименования, които синтезират с брутална точност съдъжанието на добре познати и обичани книги. Представяме ви селекцията на Кристиан Уилсън от Bustle, след която...

Политическата 2018 г. няма да е прекалено спокойна, но няма да има и прекалени сътресения, проблемите ще идват от партиите, а не от институциите и хората вероятно ще започнат да виждат алтернатива извън Парламента.

Обичта на Дейвид Боуи към литературата е пословична. Той е поглъщал огромни количества книги, и то със завидна скорост, пише Goodеreader. Синът му Дънкан Джоунс обяви, че ще основе онлайн читателски клуб, посветен на любимите заглавия на Боуи. В своя публикация в социалните мрежи Дънкан споделя: Баща ми беше звяр в четенето. Изпитвам чувство на...

Номинациите за шестото издание на „Бисерче вълшебно“ – единствената българска награда за детско-юношеска литература, в която жури са децата, вече са в ход. Българските издатели номинират свои книги, издадени през 2017 година и невключени в учебната програма в училище. След промяна в регламента за пръв път те ще бъдат разпределени в четири възрастови категории вместо досегашните три. Поради желанието на...

Черногорският президент Мило Джуканович превръща в правило изключението балканските левичари да се отвързват напоследък от вековната си русофилщина. Това се видя от решимостта му да присъедини страната си към НАТО през изминалата година, нанасяйки най-звучния геополитически шамар на Путин не само за годината, но и за епохата на путинизма, подчинена на манията Русия да бъде изведена на съветска орбита като велика сила, на която някакви си балкански държавици не само не бива да противоречат, но направо да му целуват ботушите.

И сякаш това му беше малко ( на Путин), та в първите дни на годината Джуканович затвърди тенденцията с потвърждение пред холандска медия, че през 2016 г. не само е направен опит за преврат в Черна гора от страна на Русия, но и нейни агенти са замисляли убийството му.  http://www.faktor.bg/bg/articles/dzhukanovich-rusiya-pritiska-balkanite-bryuksel-da-pobarza

Това бягство на “малките балканци” от голямата Русия беше особено подлютено в сладникавата панславянска и евразиийско -православна песнопойка на руската геополитика срещу “ еврогейска” Европа, маркирано от втория поред и не по-малко значим по своята символика крах на руския империализъм в малка Македония. Там левият Зоран Заев последва с лице към Запада завоя на Джуканович в обръщането на хода на историята на своята малка, но най-русофилска държав(ица) на Балканите през последните 200 години.

През 2008-ма Путин успя чрез брутална агресия да превърне систематично русифицираната от две столетия малка, православна и черморска Грузия във враг на своята “матушка”, покровителка срещу мюсюлманските конкуренти за господство над покрайнините на кавказкото православие ( като Персия\ Иран и Османската империя\Турция). Беше толкова невероятно , толкова глупаво от гледна точка на здравия разум да се види как от един вековен и благодарен за минали благодеяния православен приятел Русия може да си навлече убеден враг за поколения напред, че малцина биха се басирали в полза на вероятността подобен малоумен руски прецедент да се повтори.

Букмейкърите направо са сбъркали, че не са направили залагания. Защото през 2014 г. Путин предизвика още по-зрелищно и мащабно отблъскване на далеч по-голяма и още по-значима за велоруските претенции за световно влияние държава и нейния народ. Инвазията му в Крим счупи  собствения му рекорд по отчуждаване на вековен приятел, като Грузия.

Балканските адепти на старите руски домогвания нямаше как да не бъдат впечатлени. И си направиха изводите в Черна гора и в Македония. Пред избора да плащат данък “историческа благодарност”, жертвайки европейската си идентичност в услуга на държава, която живвее и действа спрямо своите биши сателити по законите на 19-ти век, балканските лидери, макар и леви по убеждение, убедително реаграха в полза на прозападната ориентация на своите народи.

Време е и държавата, която е световен шампион по монументална любов към СССР и Русия до степен, че тачи чуждата символика много повече от собствената си история, да последва примера на ясното разграничаване от евразийското зимно притегляне.

Може “вината” да е на Брюксел, но е факт, че министър Лиляна Павлова, която смутолеви пред ТАСС преди два дни обещание да поставим въпроса за западните санкции  по време на българското председателство на ЕС, днес изпадна в обяснителен режим, обещавайки този път…обратното. Нямало да искаме падане на санкциите, заяви тя без много заобикалки в първото си интервю за годината в качеството на член на правителството, натоварен да бъде лице на административната грижа да не се излагаме пред европейците.

Може да е малко, може да не е от сърце, но стъпката е в правилна посока. Да видим докъде ще доведе тя ( и дали реакциите от неокомунистичския печат в Минск, в които за българското председателство днес се говори с откровена идеологическа злоба), не са първият дългоочакван комплимент от страна на “руския свят”, разбрал, че трябва да престане със сълзливите анонси към България като към брат, който много обича всичко (бела)руско,  ала едва ли не против волята си е натикан в лапите на процъфтяващия Запад.

Никой не може да освободи България от задушаващата “любов” на братушките от самите “братушки” техния батюшка!

Share on Facebook

Скандинавците направиха цяла нова категория съвременни криминални четива и със сигурност Самюел Бьорк е сред силните имена в списъка с автори в тази категория. Пътувам сама е дебютният му роман (Самюел Бьорк е артистичен псевдоним на норвежкия музикант Фроде Сандер Айин) и със сигурност ще се хареса на силните почитатели на криминалния жанр.

Романът е доста динамичен, на места напрежението е голямо, а и няма как да не е така при сериен убиец, избрал за жертва деца, който мъсти и е в партньорство с решил да забогатее през секта и ограбване на възрастни хора измамник. Няма да издавам повече от сюжета, но ще кажа, че романът се чете бързо, силно интригуващ е и поднесен приятно през гледната точка и историите на различните персонажи.

И друг път съм споделяла, че издателство „Рибка” е едно от любимите ми за детска литература. Не публикуват много на брой заглавия, но тези, които пускат, са внимателно подбрани и прекрасно оформени. Затова страшно се зарадвах, когато видях „Феята от захарницата“ от Катя Антонова, чиято „Двете кралства“ ми е любима. Както подсказва заглавието, историята е...