Условното наклонение на безусловното ни подчинение

Поредният руски посланик за пореден път демонстрира вчера, че съвременна Русия, която няма с какво да привлече българите ( подложени на руския ценови диктат по отношение на вноса на енергийни суровини), залага на смесването на историята със сантиментите в руска интерпретация. За целта посланик Анатолий Макаров отново употреби вчера в София непозволеното в историческата наука условно наклонение, за да наклони везните в полза на приятелството с българския народ, както се изрази ( използвайки “приятелството” като заместител на думата “дружба”, която определих не случайно като “течна”, вместо “вечна”).

Какво би била съвременна България без решителните действия на Александър Втори? Само руската империя се осмели да обяви война на османската, заявява посланикът на Русия в София.

Да оставим разбора на факта защо Руската империя, която днес имперският посланик хвали, е пожелала реванша срещу османците, от които търпи унизително поражение в Кримската война 30 години по-рано и търси всякакви предлози да си го върне ( самочувствието). По подробно ще обясня това в новата си книга, в която мотивите за войната най-добре и адски откровено споменава реабилитираният напоследък като важна клечка в историята на руската дипломация евромразец и голям туркофил граф Николай Игнатиев – видно е от собствените му излияния в оригинал. Същият в същото време се е борил яростно да няма война между Русия и Турция, но това не пречи днес той да бъде посочен със задна дата като кандидат за нов (?) български бащица според актуализираната версия на Кремъл какъв е бил “приносът” на графа за българската свобода ( свободата на индивите и на народите е хипотеза, ненавиждана от Игнатиев по отношение на самите руски поданици, какво остава за балканците, употребявани от руската дипломация като средство за осъществяването на руските имперски цели).

Ключовото нахалство в изявлението на посланик Макаров е вездесъщото в подобни изказвания на подобията му в Русия и у нас “ако”. Понеже го е пуснал за употреба във вентилатора на “препоръките”, нека му го върна поне схематично, като го обърна с няколко риторични въпроса.

Какво би станало, ако поне при една онези поне 7-8 руско-турски войни през последните два века преди Руско-турската война от 1877 г. Руската империя поне веднъж бе споменала в поне един договор за примирие или дори за взаимна помощ с Турция ( да, има и такъв само малко повече от десетилетие преди споменатата Кримска война, но да не изпадам в подборности), Руската империя се беше застъпила или най-малкото беше споменала за правото на българите на самоопределение?

Какво би станало, ако изобщо Руската империя признаваше съществуването на българи, а не на “славяни” и “православни”, годни за рециклиране в руския имперски етнически котел?

Какво би станало, ако Руската империя не се бореше така яростно срещу българската църковна независимост – дали българите нямаше да си я извоюват сами чрез собствена (р)еволюция спрямо разпадащия се труп на Османската империя въпреки руския натиск за подчиняване на българските тежнения за независимост – и доста по-рано да преминат на следващия етап от националното си (само)освобождение?

Какво би станало, ако руският генерал Дибич Забалкански ( направил кариера за награда, че е предал заговора на декабристите сред руските офицери), не беше арестувал след договора с Турция от Одрин ( 1829 г.) и предал на османските власти българския патриот на руска служба капитан Мамарчев, събрал стотици български юнаци за самостоятелен български бунт срещу османците?

Какво би станало, ако руският посланик в Цариград Н.Игнатиев не лъжеше в своите телеграми своя император, че българите нямат свои революционни организации?

Както би станало, ако руският шпионаж, вкл. по каналите на Азиатския департамент на руското външно министерство, не унищожаваше в зародиш всеки независим опит на българите за независимот от Руската империя за създаване на независимо освободително движение на българите в Молдова, Одеса или на юг от Дунава?

Какво би станало, ако Руската империя, установила дуалистичен режим на управление на север от Дунав с Османската империя в земите, превърнати след това в Румъния, беше позволила на българите да опитат също да постигнат подобен “преходен” период към своята независимост?

Какво би станало, ако Игнатев не беше качил на въжето Апостола с ръцете на османските власти и на собствените си избраници сред онези, които са го съдили като криминален престъпник, вместо като политически заговорник?

Какво би станало, ако Руската империя наистина желаеше доброто на българите, чиито въстания срещу османците нито веднъж не подкрепя по никакъв начин ( за разлика от въстанията на гърци, сърби, черногорци и т.н.)?

Какво би станало, ако Руската империя под скиптъра на същия онзи Александър Втори беше пожелала да подготви добре и да отреди на българските доброволци ролята на ефективни военни съюзници, а не на помощен персонал във войната с Турция ( в която опълченците, въпреки надменното отношение към тях, изиграват ключова роля на Шипка за спасяването на Руската империя от разгром край Плевен)?

Какво би станало, ако Руската империя беше поканила поне един българин на церемонията по подписването на предварителния договор  с Османската империя в Сан Стефано на 3 март 1878 г или поне руският главен преговарящ Н. Игнатиев беше приел поне една българска делегация преди това ( както прави със сърби, гърци, румънци, черногорци и грузинци, напиращи в щаба на руснаците край Одрин с искания за земи и придобивки от победената Турция )?

Какво би станало, ако Игнатиев не раздаваше населени с българи земи, като Ниш и района около него ( за което сам си признава) на други балкански народи с апетит за “величие” и не жонглираше със “заменки” ( компенсирайки Румъния със земи с българско население в Добружда, защото самата Русия отнема от Румъния населени с румънско население територии в Молдова), създавайки за десетилетия напред интригантски условия за взаимна омраза и балкански войни в угода на руската тактика да покровителства “освободените” от нея народи като ги насъсква взаимно?

Има още много  “ако”, завещано от руската политика на Балканите, сред които най-голямото е : какво би станало, ако руските “другари” не бяха окупирали България без повод за война през 1944 г. и не я бяха превърнали с ръцете на своите местни слуги в най-покорния слуга на СССР, лишавайки я не само от възможността да продължи по европейския си път, но и от национална й идентичност?

Или какво би станало ако маршал Толбухин не беше наредил на 8 септември 1944 г. от резервите на окупационната Червена армия да бъдат раздадени на български масови убийци 11 000 пистолета, 1040 автомата и 400 картечници, с които са разстреляни без съд и присъда десетки хиляди българи, смятани за пречка пред установяването на съветската колониална диктатура в България?

Руската пропаганда продължава да се плъзга по наклонената плоскост на условното наклонение в пропагандата. Тя се практикува от публичната “дипломация” на Кремъл у нас, опитвайки се да печели дивиденти от собствената си руска имперска трактовка на историята чрез услугите на своята пета колона, чиято основна задача е да затвори устата на опонентите.

Вони на онова безусловно подчинение на съветските цели в България, наложени през споменатата 1944 г.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител