Фейсбук като нравствена система

В първия работен ден забелязах, че някои хора не само са си прекарали празниците във Фейсбук, но даже са постигнали умопомрачителната скорост от нов статус на всеки 5-10 минути. Срещат се и статуси, публикувани по време на обратното отброяване на последните секунди преди настъпването на новата година. Темите са различни. Разбира се, преобладават печените птици, полуопразнените чинии и анимираните поздравителни картички, придружени от документални репортажи кой какво и колко е ял или ще яде. Не им отстъпват обаче и мъдростите – на обикновен или на шарен фон, авторски или цитати, на разнообразни теми от „най-простите, неуки нагли и крадливи управници“ до философските взаимоотношения между доброто и дължимото. Има даже наивистична религиозна поезия от вида „мислѝ за мен / във този ден / ридая аз / във тоя час“ (не цитирам конкретни афоризми и стихове, за да не се докачи някой). Появи се даже и нов тематичен жанр – гноен сарказъм по адрес на Европредседателството. В него се изявиха най-ангажираните, най-критичните, най-принципните и най-остроумните. Общото внушение е „не сме народ, а мърша“.

Тази поза ми е любима: да излезе някой и да каже „ей, страшни глупаци сме ние!“ с надеждата останалите сами да стигнат до извода, че един глупак не осъзнава, че е глупак, следователно всички може да са глупаци, но не и онзи, който го твърди, както и онези, които го разбират, защото са „от една порода“ с него.

„Ние българите за нищо не ставаме“ (напр. за чеп за зеле) е разгърнат вариант на същия подход. Но при него трябва да приемем една от двете хипотези: 1. Или този, който го твърди не е българин и следователно не може да казва „ние българите“, или 2. ако е българин, то и той за нищо не става, включително и за това да прецени за какво стават и за какво не останалите българи. Нещо като Епименид Критски и лъжливите критяни.

Доловили тази лека парадоксалност, по-интелигентните социални коментатори заменят „ние българите“ с „българина“ и тогава се получава „Българинът за нищо не става!“. Но в този случай, както и друг път многократно сме писали, се оказваме длъжни да си представим един абстрактен, абсолютен „българин“ – едър, самотен и космат, – който стои някъде далеч встрани от нас, ние нямаме нищо общо с него и само го наблюдаваме аналитично.

По абсолютно същия начин в годините на социалистическия тоталитаризъм „народната“ власт делеше българите на „народ“ и „врагове на народа“, но пропускаше да обясни дали враговете на народа се числят към някакъв друг народ или са толкова гадни, че към никакъв народ не могат да се числят. Враговете на народа нямат народност, те са безродници.

Именно с думата „безродници“ родолюбците във Фейсбук започнаха да наричат всеки по-космополитно настроен човек, който не е склонен да развява конска опашка от антената на автомобила си и да аранжира задното му стъкло с възглавнички на Ботев и Левски…

Човек не може да не се запита защо е толкова важно случващото се във Фейсбук. Защо иначе нормални, културни и възпитани хора в социалната мрежа с люта страст отстояват крайни позиции, правят го денонощно, ежечасно, даже и в новогодишната нощ, когато е нормално да се занимават със съвсем други неща.

Едно от обясненията (и то за никого не е ново), е че повечето от Фейсбук звездите нямат друга трибуна за изява, гледат на популярността си там изключително сериозно и се мъчат да убедят самите себе си, че тя е същностно определяща за тях. Незабележими хора, които в средата си рядко успяват да вземат думата и никой не се интересува от мнението им, във Фейсбук се оказват следвани от стотици себеподобни, които възторжено ги аплодират в очакване и на тях да им се върнат аплодисментите, когато на свой ред се изявят на стените си. По този начин незабележимите хора започват да се изживяват като „лидери на обществено мнение“, вярват си и се ужасяват от перспективата някой да им отнеме това въображаемо качество. Затова те денонощно ще пишат в „разчупен“ и „духовит“ стил какво са яли, на кого какво са казали, дъжд ли вали навън или сняг и как трябва да се тълкуват международната и националната политика, културата, спортът и шоу бизнесът.

Другото обяснение, за мен поне, е по-интересно. Мисля, че Фейсбук неумолимо се превръща в нравствена система, в морален пътеводител. А това е хем смешно, хем донякъде плашещо с необузданата си стихийност.

Какво е нравствена (етична) система? Освен всичко останало, това е система, която чрез комплекси от тези, логически вериги и доказателства се опитва да определи какво е добро и какво е зло. Това е.

Драматизмът идва оттам, че няма общо разбирателство за доброто и злото във Фейсбук. За едни Путин е добро, за други – зло. За едни западните ценности са ценни, за други са пагубни. За едни българщината е субект на святост (в богословски смисъл), за други е обект на подигравки. Първите, по случай настъпването на 2018 – годината на българското председателство – се снимаха в носии пред бяло-зелено-червени гирлянди, бяло-зелено-червени чинии и бяло сирене, зелени краставици и червени домати. Други пък, обикновено представители на професионалната художествено-творческа интелигенция, не се уморяват да ваят образа на „булгар“, да му се подиграват как няма естетически вкус, как не разбира от модерно изкуство и изобщо какъв вонящ на чесън простак е „булгар“, сякаш те не са „булгар“, а представители на някаква свърхизтънчена цивилизация, поне атланти.

Когато Фейсбук – твоето духовно местообиталище – се превърне в нравствена система, тогава ти си длъжен да се включиш в битката между доброто и злото, да застанеш на страната на онова, което си решил, че е добро, и да се опълчиш против онова, за което си убеден, че е зло.

Трагикомичното е, че който трябва, отдавна е забелязал всичко това и майсторски го употребява. Когато пропагандата иска да те убеди в нещо, не е нужно да ти налива мисли и формули в главата. Достатъчно е да ти покаже злото и да не накара да повярваш, че наистина е ЗЛО. Тогава ти сам ще се метнеш на белия кон и ще извадиш сияйния меч на правдата. Тогава сам ще формулираш идеите, които иначе пропагандата трябваше да се трепе да ти внушава. И когато се огледаш и видиш до себе си Пешо и Тошо и те на своите бели коне, ще си кажеш, че няма как това да не е отбора на ДОБРОТО.

А иначе, при нивото на човешката информираност и от гледна точка на светското мъдруване, всичко е призрачно измамно, нереално и лъжовно, „суета на суетите“ (Екл. 1:2). Освен това мисля че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Tweet

Прочети цялата новина http://sulla.bg/2018/01/06/4092.html

Свързани новини: