Най-верният хроникьор на Стивън Кинг и създател на най-големия сайт, посветен на Краля – „Библиотеката на Лиля“, пристигна в България, за да представи юбилейната антология „Сияние в мрака“ (изд. „Плеяда“). Срещата с шведа Ханс-Оке Лиля, на която „Аз чета“ бе медиен партньор, се проведе в събота в столичната книжарница „Хеликон-Витоша“ и събра множество фенове на хоръра. Водещ на събитието беше книжната блогърка и автор...

Факт е, че задаващото се българско председателство на Съвета на министрите на ЕС е голям залог и залък за нашите управляващи и за т.н. политическа класа изобщо ( макар нейната класа да е доста съмнителна, ако говорим за нивото й). Но някак приехме за (единствена) даденост вероятността нашите управници да се смирят по този повод, за да не се излагат с репресии спрямо своите критици пред чужденците. Може да има истина в тази хипотеза, но фактите показват още нещо. Нещо обратно на това очакване!

През измималата 2017 г. в периферията на общественото внимание остана приплъзването на Борисов и производните му по властова линия “величини” към позицията на някои чернеещи в отделни аспекти централно и източноврепейски овце от европейското стадо. Самия Борисов многократно се изказа по дух и стил като “поляк”, “унгарец” или “словак” по адрес на “лицемерието на ЕС” най-вече ( и дори солово) във връзка с политиката на Брюксел спрямо Турция на Ердоган, но и все повече в хор с антимигрантските настрения и действия на Вишеградската четворка, ключваща и рязко противопоставящата се на приема на бежанци Чехия.

Но това е само най-видимата част на нашия титан(ик), който се надява да финтира за пореден път айсберга на недоволството от властването му в самата България и отлага сблъсъка с европейските ценности, подкрепяни от него от приличие пред богатите чужденците на борда.

Истината е, че Борисов започна да се изявява като полуевроскептик ( чак като Орбан и Качински не смее да се изкаже, твърде зависима е властта му от европейските пари), окуражен от факта, че в лицето на управляващите в Полша и Унгария вижда себеподобни: хем ( представящи се за) десни, хем си правят, каквото си искат, въпреки ръмженето на някакъв си Брюксел.

В едно (невидимо) отношение обаче Борисов тихомълком е надминал колегите си по евробунтарство в рамките на евросъюза: без да го признава, отричайки фактите дори, Борисов си е подсигурил медийен комфорт както никой друг евродругар. През изминалата 2017 г. той се възцари окончателно на върха на една все по-беззъба, послушна и фрустрирана медийна среда, чиято опърничавост започна да бъде укротявана от обезоражаващата политическа транссексуалност на монархо-социалистическото управление. Едновременно с това тя беше форсирана от Първановщината и получи окончателния си задушаващ целофан в наши дни.

Борисов гледа как вишеградските му колеги се разпореждат с медиите без да се съобразяват с брюкселските забележки и не само си прави изводите, че “може и така” без да пострадаш от гумения брюкселски думеранг. Не само им подражава, но и се подсмихва под байборисовия си мустак колко са изостанали някои еврокамаради в откритието си, че разединението на журналистите прави силата (му).

Защо да не си укрепи още повече властта в най-всепроникващата до села и паланки държавна телевизия с доказано все по-предан обслужващ персонал в навечерието на Председателството? И нов програмен директор с опит от атакистката телевизия “Алфа” ще си уреди ( че и като водещ на публицистично предаване ще го курдиса след това), и новинарска началничка от опитната в пропагандата към силните на деня  от ТВ 7 ще наложи…

“Дреболии” ? Да, за еврпоейците евентуално. Но за българите е важно да бъдат облъчвани правилно и на Борисов никак не му е все едно кой ще го обгрижва- човек по човек се грижи човекът за това.

Какво ще му направят европейците за тези дребни прегрешения ( чрез които от години надгражда като с тухлички фараонската си пирамида на медиен властелин на положението)? Ще му се скарат ли или ще го детронират? Няма такава опасност. А който е недоволен от това, да се оплаче на арменския поп – Армения и без това е руска военна база, да видим какво ще постигнат жалбоподателите пред арменския поп ( или тв водещ). Ай, сиктир ( с извинение, защото на арменски това е мръсна псувня, но ние сме я “омекотили” за всекидневна употреба, побългарили сме я)!

Христо Ботев, любимецът на неговите днешни антиподи във властта и опозицията, употребяван за измиване на гузната им съвест, е казал в далечната 1874 г. във в. “Независимост” (В. “Независимост”, г. IV, брой 52 от 12 октомври 1874 г.) за  зависимостта на журналистите във фейлетона си “ДЛЪЖНОСТИТЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ И НА ЖУРНАЛИСТИТЕ”  горчиви думи. Обръща се към “колегите” си с “братя врабци и цацунгери”, които следват съветите на поповете да си мълчат ( “…мълчанието е една от ония добродетели, които се похваляват от сяко пъповъзвишение и от сяко щастливо миропомазание”.

И ето че днес сме осъмнали пак там – като при онова чуждо владичество, което обичаме да наричаме робство за оправдаване на робския си манталитет и необходимостта Русия, страната на робите, да ни освобождава.

Системното изнасилване на четвъртата власт я превърна днес в същество от някакъв трети пол – с избити зъби, за може да обслужва властта без опасност да я ухапе. А опитва ли се някой да се зъби, за тази цел се задействат чуковете на прокуратурата или на другарите по коалиция от “Атака” по съдебен път ( самите те имат опит от съдебната зала, нали Сидеров го осъдиха за хулиганство)- и те да свършат някоя ( мръсна) работа, няма само чорбаджийски постове да получават на чисто ( ни бой яли от баш путинофил на столичната ул. “Раковски”, ни в НАТФИЗ нахлували) за заслуги в атакуването на нормалността в българския обществен живот.

Тези нерадостни наблюдения не са “прозрение” на някаква си личност.

Американската журналистка от български произход Татяна Кристи твърди следното за намесата на българската власт в платформи за публично изразяване на мнение като Фейсбук:

“Фейсбук е компания, която не желае или е много несклонна да комуникира с потребителите си (когато не им иска пари или лична информация). Каналите за обратна връзка във Фейсбук са формални и не съществуват ясни механизми за протекция на личности, атакувани на политическа основа. Фейсбук се превърна в удобна бухалка на властта в държави с недемократично управление, погазващи правата на личността и свободата на словото. Единственото досега свободно поле на Фейсбук за обмяна на идеи, неконтролирано от зависимите медии в България, се оказа податливо на правителствен шантаж и на нечистоплътни бизнес практики. Относно блокиранията, ето резултатите от моето разследване

.

Много преди Фейсбук да ми изтрие профила в края на миналия месец на база на пост от преди една година, в който споменавам думата „гей” в хомофобски цитат на Магда Ташева – тогава народен представител от Атака, аз започнах самостоятелно разследване на това как оперира Фейсбук и причините, по които блокира. Успях да изчета много от безбройните им „стандарти” и да се уверя, че в прилагането им няма абсолютно никаква обективност и яснота. Повече яснота ще се намери в мъглявината Андромеда, отколкото в критериите за блокиране на Фейсбук, което е добре дошло за всяка нечистоплътна измет с власт. Единственото ясно нещо в тези така наречени стандарти е, че те често се използват като бухалка срещу свободата на словото в недемократични държави. България не е единствената, но е единствената страна в Европейския съюз, където подобно блокиране съществува на такава скала.

Наши източници твърдят, че в България функционират два тролски центъра – свързани с властта – един афилииран с ПП ГЕРБ и втори – с Патриотичния фронт, които са активирани, за да заглушат гласа на критиците на властта, особено по време Европредседателството. Профили на личности като адв. Николай Хаджигенов, главният редактор на сайта Биволъ за разследваща журналистика Атанас Чобанов, на карикатуриста Христо Комарницки, на Манол Глишев, на Самуил Петканов и други критици на властта биват редовно атакувани и блокирани”.

https://m.offnews.bg/news/Razsledvane_68/Kak-Fejsbuk-stana-advokat-na-diavola-ili-zloveshtata-strana-na-sotcia_672361.html

А ето и статия в Блумбърг за начина, по който Фейсбук се използва за целите на потискането на критиката от страна на правителства и режими, които, за разлика от индвидите, имат силата и влиянието да въздействат възпиращо върху критиките срещу себе си в мрежата. Мислите ли, че абонираните за властта нашенци и техните сателити се “гнусят” от подобна възможност? https://www.bloomberg.com/news/features/2018-01-02/inside-the-eccentric-unstoppable-deal-making-of-masayoshi-son

Share on Facebook

Той се намира в центъра, на центъра, на центъра на София. Възможно е много пъти да сте минавали покрай него или през него и никога не сте го забелязвали. Днес, обаче, ще видите неговата карта и местата с най-скъпите ценности, заровени на...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ През 2018-та България за първи път поема ротационното председателство на Европейския съюз. Готова ли е страната да се справи с това предизвикателство, както и да посрещне множеството изненади и провокации на динамичния и опасен модерен свят – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, от вчера България официално е председател на ЕС. Може ли това да се приеме като форма на признание за дългия и нелек път, който страната измина през последните 11 години?

– Ако човек много иска да си намери повод за национална гордост – може и така да го изтълкува, Фили, но ако иска да бъде реалист – в това няма никакъв смисъл. България е член на ЕС от 1 януари 2007, а председателството се поема от различните държави за период от 6 месеца, така че просто сега дойде нашият ред. Това не е отличие за заслуги, дори не е форма на някакво особено доверие от страна на Брюксел, не е някакъв фетиш, с който да се ощастливим колективно. Председателството е до голяма степен рутинна политическа работа, която трябва да се свърши.

– В какво се състои тази рутинна работа?

– Имам чувството, че покрай подготовката на България, мнозина тук са с впечатление, че председателството включва главно настаняване на гости, осигуряване на места за срещи, мерки за охрана и сигурност на делегациите – предимно технически неща. Но всъщност основната работа на председателството се състои в изготвянето на списък с приоритети, по които ще работи Евросъюзът през следващите 6 месеца, съгласуването му с Брюксел и подготовка на почвата за реализацията поне на част от идеите. Веднага давам пример. Един от приоритетите на българското председателство е развитието на отношенията между ЕС и страните от Западните Балкани. Тази тема е същностна за Европа, макар че доскоро този интерес не бе така публично заявяван. Но точно на България се падна да играе важна роля за развитие на тези отношения в една съвсем нелека среда, пълна с напрежения и конфликти. Не мога да кажа със сигурност, мога само да спекулирам по темата дали София бе стимулирана към рязко повишаване на балканската си дипломатическа активност от Брюксел или Брюксел възприе и одобри българското намерение страната да се превърне в по-важен политически фактор в региона. Каквато и да е истината обаче, факт е, че досегашните стъпки на София се оценяват положително. И за това има солиден аргумент – те са добри едновременно за България, за  Евросъюза и за страните от Западните Балкани. Това е подход напълно различен например от онзи в някогашния Съвет за икономическа взаимопомощ, където страните от бившия Съветски блок гледаха само как да се надцакат една друга.

– Пламен, а какво може да спечели или да загуби България покрай позицията си на председател на ЕС?

– Според мен нито някакви големи загуби може да има, нито някакви големи печалби, Фили. Първото няма кой да го допусне, второто – не е нужно да се търси, а още по-малко – да се афишира. Да, във фините настройки на тази рутинна дейност, някъде в кулоарната дипломаци, има възможности страната да се докаже като диалогичен, предвидим партньор с добри идеи, колкото и относително да е това. Запазването на мярката при подобна „печалба”, е много важен момент, ЕС е деликатен механизъм от 28 държави, в който скромността наистина краси, а спечеленият авторитет лесно може да се обърне срещу теб, ако започнеш да се фукаш. В цялата работа има обаче и опции за провал, макар, както казах, не катастрофален, защото никой няма да те остави да стигнеш до там. Например провал може да се получи, ако страната – председател не съумее да потуши тлеещото напрежение по някои от най-щекотливите въпроси и допусне диалогът да се превърне в скандал. Такава конкретна опасност пред българското председателство е например темата за общата европейска политика по мигрантския въпрос, по който разнобоят е сериозен.

– Пламен, България казва, че е готова за председателството, но някои в Европа смятат за странно държава, подложена все още на мониторинг, да е председател на Съюза. Доколко резонни са техните възражения?

– Много би ми се искало, Фили, скептичните гласове, които се чуват и в Германия, и в Холандия, и в други страни,  да бяха просто гласове на завистници, на лобисти за чужди интереси срещу нашите или да подлежаха на друго подобно конспиративно тълкуване. Те обаче не са такива, а са изказвания напълно сериозни и честни. Те казват, че България, въпреки последните 10 години на непрекъснато упорито напомняне от страна на ЕС, все още не е реформирала съдебната си система, системата за борба с корупцията, както и дейността на правоохранителните органи. Да, на някои европейски политици с право им писна и започнаха да стават не толкова деликатни. „С право”, защото лошото в цялата работа е друго – че България не реформира тези ключови обществени сфери не поради неспособност, липса на пари или административен капацитет, а поради нежелание. Вътрешната съпротива срещу тези реформи е огромна. А ако трябва да съм съвсем точен – тя е равна само на нежеланието на коя да е власт досега реално да ги предприеме. Този парадокс европейските политици и наблюдатели не могат да възприемат и затова казвам, че те имат право и са напълно логични, когато казват – страна, която не се ръководи от общите правила, не може да управлява общите процеси. И наистина, това е все едно да сложиш някой първокласник за директор на училището, макар и временно. Но, все пак, ето ни начело…..

– Пламен, освен председателството, кои са другите предизвикателства пред България през новата 2018 година?

– Както стана ясно от току-що казаното,  Фили, реформите в сферата на правосъдието са ключови, защото те до голяма степен определят и истинското място на страната на европейската карта. Колкото по-бързо се направи реална, а не имитативна съдебна реформа, толкова по-бързо ще влезем в Шенгенската зона за свободно движение. Липсата на тази реформа се отчита като основна пречка за чуждите инвестиции, тоест, извършването ѝ ще има положителен ефект върху техния ръст, а оттам – върху цялата икономика. Този ръст напоследък май расте надолу, а очакванията за следващите три години са, че ще се закрепи на под 1 милиард евро годишно. Реалните, а не козметични реформи в други ключови сфери като здравеопазване и пенсионна система също са крайно наболели. По логика властта, всяка власт, има интерес да ги направи, защото те ще донесат политическа печалба, като създадат у масовия българин трайно усещане за облекчение на живота и движение напред. Защо обаче и тези реформи не стават вече толкова години, трудно ми е да кажа, Фили. Мога само да подозирам, че властта, всяка власт в България, май има някакви други, по-големи изгоди, които генерира пряко от липсата на реформи. Това е лоша новина, защото значи, че и през 2018 България само ще имитира дейност в тези ключови сфери. Така или иначе, това са само някои от основните проблеми, с които ще трябва да се справи страната през новата година, а за останалите вътрешни и външни предизвикателства ще говорим през следващата седмица.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Съвместен проект на училища от цяла Европа „картографира“ любимите детски книги на малките читатели, съобщава Bookstr. Ученици от България, Полша, Гърция, Португалия, Испания, Чехия и Литва са работили заедно, за да създадат уебсайт, съдържащ информация за най-популярните и обичани детски литературни произведения във всяка европейска държава. Те са провели проучване сред приятелите и членовете на...

SpaceX планира да направи първи опит за старт на свръх-тежката РН Falcon Heavy някъде към края на този месец.
В пост Инстаграм, където е изложено демо видео на ракетата , Илон Мъск е написал , че изстрелването на Falcon Heavy от стартова площадка 39А на Кейп Канавера ще се проведе след 'статични' огневи изпитания на двигателите през следващата седмица.

„Балада за Георг Хених“ (изд. „Ciela“) е съвършен мравуняк, гъмжащ с малки работливи мравешки букви, събирани от Пасков с майсторството, което добре познавам от „Аутопсия на една любов“. Романът е мрачен и точен разрез на нечовешкото у човека, отговор на вечния въпрос: „Има ли бог и ако да – какво точно прави?“ Не харесвам книги с отговори и...