Един от виртуалните официози на властта съобщи,че първият заместник-министър на външните работи на Русия Владимир Титов е обсъдил в сряда с посланика на България в Москва Бойко Коцев приоритетите на София за председателството в Съвета на Европейския съюз. БЛИЦ се позовава на руското външно ведомство ( защото българското вероятно е решило , че това събитие не е за хвалба в конрекста на Предсседателството, а по руска линия няма мърдане – държат да се знае как обработват троянския си кон, макар срещата се състояла “по инициатива на българската страна”):

„В хода на беседата са обсъдени приоритетите на българското председателство в Съвета на ЕС през първата половина на 2018 година“, информираха от министерството. Освен това, дипломатите са засегнали актуални аспекти от двустранното сътрудничество, включително съвместните мероприятия по празнуването на 3 март т.г. на 140-ата годишнина от освобождението на България в резултат от Руско-турската война от 1877-1878 година”, поддържа огъня на “течната дружба” русофилският проправителствен сайт.

Какви ли ще да са тези “мероприятия”, определени по този загъдъчно недоизказан начин, бременен с нечие руско присъствие за 3 март ?

Очертава се засега Кремъл да ни изпрати своя патриарх, ако се съди по някои неуточнени информации, които същевременно отричат вероятността да ни се възцари навръх тържествата самият Путин, зает със собственото си поредно преизбиране за самодържец на 18 март.

Важното, което се иска от нас да знаем, е че няма да сме като сирачета ( като каквито сме били третирани на церемонията по подписването на руския договор с Турция на 3 март 1878 г., непоканени от победителката във войната Русия). Но пък Путин и компания са поканени винаги- само да кажат и снизходят!

От краткото съобщение научаваме най-важното ( от московска гледна точка): Путин и подчинените му мислят за нас ( като за себе си), заедно с техния си посланик Бойко Коцев, чиято лоял(н)ост на руската хранилка е непоклатима от “урва на урва и от век на век”. Несменяем е не защото България го смята за незаменим, а защото Путин така иска, а президентът Радев не дава в Москва да има рокада на кремълския любимец Коцев. Както и Бойко Борисов.

Следват актуални снимки на последните двама ( уж съперници), със съответните прегръдки между тях. Направени са вчера по време на съвет при държавния глава. Снимките на професоиналния фотограф Веселин Боришов за Клуб Z са чудесни по качество и композиция.

Добавям обаче от себе си и собствените си кадри от въпросната среща, направени от репортажа на БНТ от екрана на телевизора – макар и далеч от професионалното качество, стопкадрите “говорят” също интересни “неща” за кадрите в управлението на държавата ни ( Марешки до Радев, Сидеров до Нинова и Борисов в стойка “ти ли ше ми се правиш на велик” край все пак по-високия от него президент Радев) .

Понеже в началото на текста стана дума за руския първи заместник-министър на външните работи Владимир Титов, нека се пренесем за миг в началото на века и хилядолетието, когато Путин го изпрати у нас като свое особено доверено лице ( като колега по линия на една служба, за която дипломацията служи за прикритие).

Вие, драги читатели, помните ли друг случай, ако изобщо сте запомнили тази случка, при който новоизпратен чужд посланик, преди да връчи акредитивните си писма дори, да е бил посрещан като суперзвезда на випа на летище София ( още нямаше Терминал 2)? Имаше стълпотворение от посрещачи с камери и микрофони, а и без това зачервеният вече ( едва ли от излишна скромност) пратеник на Путин се къпеше в репортерската любов. По нов руски обичай дори гръмна  в кадър един тост с ракийка от уважение към поверената му за дестабилизиране губерния. Показаха ни го в това триумфиращо качество във всички централни информационни емисии на всички канали.

Титов не пропусна да дръпне пред камерите и микрофоните поредната сълзлива реч за любовта между нашите народи, които винаги, ама абсолютно винаги били рамо до рамо във война и мир.

По късно възторжената русофилка Къдринка Къдринова ще напише във встъплението си към преливащо от възторг към личността на Титов интервю , гарнирано с екзалтирани оценки от прекрасната обстановка в руското посолство в София, следното откровение:

“Откакто пристигна у нас на 24 януари ( 2000 г. -бел. ИИ) т. г., посланикът на Русия Владимир Титов непрекъснато е в обсадта на жадуващи интервю с него журналист(к)и”, http://www.segabg.com/article.php?id=21641

След руския посланик Александър Авдеев, който спря демонтирането на Монумента на окупационната армия ( МОЧА) в София през април 1993 г. и беше награден чрез повишаване в кариерата в Москва за дейността му в сянка (?) около формирането на проруското правителство на Мултигруп в България, препъването на българския път към НАТО и ЕС, Титов е вторият по важност надзирател на завръщащата се към европейските си корени след десетилетия на насилствена съветизация България, постигнал същото.

Да припомням ли какво се случи в България през онези първи няколко години на века, когато ни доведоха “царя” да разбива “двуполюсния модел” ( а всъщност дясното политическо пространство и да приспива гражданското общество), да реанимира АЕЦ “Белене”, да се опитва да реабилитира ДС чрез опит да назначи за шеф на тайните служби под специално създадена за целта шапка “видимка” Бриго Аспарухов и дори да поставя под съмнение необходимостта от присъединяването на страна ни към НАТО при едно от първите си интервюта след появата си в това качества в България?

Както Авдеев, издигнат за първи зам. министър на външните работи на Русия след мандата му в София ( за заслуги по усмиряването на българската прозападна ориентация) Владимир Титов беше възнаграден с този най-висок професионален пост  в руската външна политика. Путин го издигна през 2013 г. след като вече го беше направил началник на отдела за Германия, Скандинавия и Източна Европа ( надзираващ и България) още през 2005 г.

Когато през 2004 г. се завръща от София, Титов е повишен в началник на департамента за човешки ресурси. Само година по-късно приятелят на Путин по служба от от предишни години става заместник – министър, отговарящ за Скандинавия, Германия и Източна Европа, т.е. и за България.

От май 2013 г. Титов е повишен в Първи заместник – министър на външните работи с указ на Путин. Това е същият Титов, който привиква в края   на мандата си в София новинарското началство на БТВ да го гълчи за направеното от Георги Коритаров с убитият по-късно от руски агенти във Великобритания бивш руски агент Литвиненко, излъчено по БТВ на 22 януари 2004 г. Тази срамотия за българската журналистика июлстрира истината за това що за “американски телевзии” имаме в България. Но ivo.bg си остана единственият източник за нея, макар на килимчето на Титов да е била цяла делегация от БТВ и за неприличната аудиенция да знаят доста колеги.

Иде време и за извода във връзка с факта, че посланици на Русия в София , като Авдеев ( когото Путин по-късно направи и свой министър на културата) или Титов, се оказват непропорционално важни клечки в руската дипломация спрямо уж малката, бедна, жалка и прочее ( според руската пропагандна) България.

И знаете ли защо е така? Отговорът е: България продължава да заема ключово място в руската имперска политика, която е инвестирала от век и половина тук в най-раболепната си пета колона в Европа.

Междувременно Путин излекува чрез агресивни действия от русофилството подобията на България по вековно руско влияние, като Грузия, Украйна и Черна гора (на път е Молдова, където вече забраниха руската телевизионна пропаганда), но в България Кремъл все още се надява да осребри златните си вложения в кадрите, които “решават всичко” ( по израза, приписван на Сталин).

Share on Facebook

Сюжетът на „Окото на пирата“ (изд. „Фют“) е достатъчно интригуващ, без да е особено заплетен, и е чудесно подкрепен от чувството за хумор на Гай Бас и Пит Уилямсън. Аз лично много се забавлявах с цитатите от „Дръзкият дневник на капитан Барутни“ в началото на всяка глава. Изречения като „Утрешният ден е просто приключение, което още не...

Учени от РКК Енергия са предложили да се зареждат лунни станции ( луноходи ) , които ще изследват полярните райони на Луната , с помоща на орбитална платформа, която ще изпраща енергията посредством лазерен лъч.

Британският писател Фредерик Форсайт подготвя нов технотрилър със заглавие The Fox, който се очаква да бъде публикуван от издателство Transworld през есента на 2018 г., съобщава The Bookseller. Форсайт коментира, че е планирал да се пенсионира след излизането на последната си книга през 2015 г. –  мемоарът The Outsider, но му е хрумнала твърде добра идея,...

Watch video: How to make:   see more:  

Watch video: How to make:   see more:

Официозната пропаганда не може да ни каже нищо нова за любовта си към властта, но понякога ни изнендва с откриването на нови врагове. Сред тях тя взе да откроява британския в. “Гардин”, защото си позволи два пъти да пише …истината за ставащото в България.

В своя статия от края на 2017-г. вестникът почти пророчески вмъкна в заглавие думата “облаци”, твърдейки , че те се сгъстяват над България в навечерието на Председателството. Днес въпросът за облаците ( от фини и не толкова фини частици) в най-буквалния смисъл се превърна (най-после) в тема за българските медии.

Втората статия на “Гардиън”, която вече доведе до праведен гняв защитниците на непогрешимата очите на пропагандаторите тукашна власт, беше предизвикана от убийството на бизнесмена Петър Хирстов. Заслугата на “Гардиън”? Никаква. Просто обърнаха внимание ( както и световните агенции, впрочем, на поръчковото убийство на българин, близък до властта , собственик на стотина фирми). И макар всекидневникът да няма никакъв принос за криминогенната обстанавка в България, нито казва каквото и да било повече от надлайващите се български медии край локвите с кръв, изданието се превърна в мишена за бранителите на правителствената “непорочност” у нас.

Един пример от днес в булевардния виртуален официоз ПИК, който публикува уводна статия ( както може да бъде наречена, щом е подписана от главния редактор), със следното заглавие, анонсиращо Председателството ( като личен триумф на вожда Борисов):

“Напук на “Гардиън” и доносите: Голям ден за Борисов, голям ден за България”

Сред заредените с много ругателства препоръки и обобщения за лошия Запад, който не бива да не се занимава с България ( за автора Бълтария- това е Борисов), в статията също се предлага също “Гардиън” – цитирам-  “да си яде ушите и да се загрижи за корупцията на Острова”.

Положителният герой, антипод на “Гардиън”, в статията ( без изненади) е Борисов, комуто се приписва заслугата за рутинното Председателство:

“В най-новата си история не сме стоели по-високо, светът не ни е идвал на крака, не се е съобразявал с нас, не ни е гледал като равни. И това е безспорен успех за народа, успех е и за властта. Персонално за Борисов – какво да се прави, властта у нас винаги е била проекция на авторитарната воля на конкретна личност.

С всички уговорки, Борисов вече влезе в историята. Не само в българската – и в европейската”.

Сигнал за бой по британския враг даде обаче абонираният за всякакви телевизионни предавания постоятен гост в тв каналите от племето ГЕРБ Тома Биков. В студиото  на Емил Кошлуков, програмиран от ГЕРБ програмен директор на властта в БНТ, Биков запозря “Гардиън” в поръчковост и в следване на заветите на “Работническо дело”:

“Има един лаф от времето на “Работническо дело”: Което напише “Работническо дело”, значи го мисли и цялата българска държава. Когато четем “Гардиън” и платените съобщения там… тази кампания е очевидна. Очевидно са поръчкови. ..”,

“Гардиън” публикува платени съобщения и понякога се извинява за тях”, на два пъти сподели познанията си що е това “Гардиън” Биков.

Всъщност поръчково и по стъпките на угодничеството се изяви самият водещ, който похвали управляващите, че са приели промени в НПК ( макар и твърде късно, за да подействат като превенция за масовото убийство, извършено от върлуващ на свобода доказано опасен престъпник).

Направи, каквото можа, за да се опита да обърне вината за престъпното бездействие на властта ( почти) в законодателен подвиг.

Не, не става дума да бъде “защитаван” един британски вестник. Той няма нужда от адвокатстване срещу пренебрежимо дребн(ав)и заяждания. Достатъчно е да се види в каква компания се “движи” в. “Гардиън” и да се сравни тя с компаньонките на българската власт…

“Как супербогатите икономисват от данъци? Поне отчасти отговор на този въпрос дават т.нар. “Парадайс пейпърс”: 13,4 милиона документа, проучени от международен консорциум от разследващи журналисти. В основата на разследването е германският вестник “Зюддойче Цайтунг”, а в консорциума участват и авторитетни медии като БиБиСи, “Ню Йорк Таймс”, “Гардиън”, “Льо Монд”. https://www.actualno.com/features/paradajs-pejpyrs-tajnite-na-superbogatite-news_642700.html

Share on Facebook

Романът Adjustment Day, с който Чък Паланюк прекъсва четиригодишната си творческа пауза, се сдоби с корица, научаваме от официалния фенсайт на писателя The Cult. Заедно с нея се разкриват и любопитни детайли около сюжета на книгата. От издателство W. W. Norton & Company обещават, че в новата си сатирична книга Паланюк ще преведе Америка през най-мрачните й кошмари. Авторът на...

Вчера (09/01/2017) сутрин по БНТ министър енерГЕПИка Теменужка Петкова неколкократно НАТЪРТИ, че конкурентноспособността на българската индустрия била ГЛАВЕН ПРИОРИТЕТ на правителството и то правело всичко възможно в тази посока. Поредна...

Името на Никълъс Спаркс безспорно е едно от най-разпознаваемите из дебрите на литературния свят. През годините голяма част от произведенията му бяха превърнати в касови филмови продукции, които всяко момиче или момче с романтично сърце няма как да не е харесало. Никак не е случайно, че той винаги е първият автор, за когото се сещам...