Евтина руска пропаганда срещу България и Европейския съюз

Ето как работи пропагандата срещу Европейския съюз. Само ден след речта на Доналд Туск в София, в българския Фейсбук се разпространява масово една лъжа, създадена в Русия. Ето я – такава, каквато се вижда на стената на Яна Митева:

Истината, разбира се, е далеч от цитираното от г-жа Митева, но е интересно да се види как троловете смесват фактите с лъжата, за да се разбере по-добре защо опасността от фалшивите новини и дезинформацията е толкова голяма.

Първо, за снимката.
Тя може да се намери в Уикимедия и действително е от германските архиви. Важното е да се знае, че това е снимка от септември 1939 г., а описанието ѝ е: “Полша, септември 1939  г., близо до Устроние/Опатовице; пътен транспорт на арестувани евреи под надзора на полицията и SD. Четирима души в униформи на SD са в кабриолет, отляво надясно: обершарфюрер (сержант), ротенфюрер (ефрейтор), унтерщурмфюрер (старши лейтенант), обешарфюрер (сержант).

С други думи, човекът в кръгчето, за който се твърди, че е дядото на Туск, е ефрейтор от германската армия, но няма как да е дядото на Туск, защото…

Второ, да видим какво е правил той по това време, според страницата му в Уикипедия.

“На 1-ви септември 1939 г., когато Германия нахлува в Полша, свободният град Данциг е включен в германския райх и гражданите му стават германци. Туск е нападнат в къщата си същата сутрин и по-късно става свидетел на арестите на поляци на жп-гарата, както и на защитата на пощенската станция в Данциг. Туск докладва за нападението в данцигската полиция и впоследствие е арестуван като полски активист, описан като “полски фанатик, опасен за сигурността на германската държава”; семейството му е изгонено от дома им. Туск е принудително накаран да работи в строителството на концлагера Стутхоф. През 1941 г. е разпитван от Гестапо и затворен в концлагера Неуенгаме, откъдето е освободен през август 1942 г. На 2-ри август 1944 г. Туск е принуден да влезе в редовете на вермахта. След около четири месеца, на 24-ти ноември 1944 г. той или дезертира в полските въоръжени сили на запад, или е затворен в лагер на съюзническите сили.”

Следват логичните въпроси:

Откъде идва ментето на стената на г-жа Митева?
От сайт на руски език, Политфорумс (важен детайл: от базата данни за домейна politforums.net се вижда, че собствениците му са поискали да бъдат анонимни!); в него за автор на статията е посочен Олег Лурие от “Живия журнал”. Ако се чудите защо го е публикувала, не се чудете много – от заглавната страница на нейната стена човек не може да не забележи няколко факта: руското и българското знаме, преплетени приятелски. Профилните снимки на госпожата, в които се вижда, че е отбелязала (с носталгия?) 100 години от болшевишкия преврат. Както и фотографии, в които си личи ясно руската пропаганда. По-долу пускам картинна галерия за онези, които искат да се позабавляват.

Кой е авторът на оригиналния руски текст?
Ако се чудите кой е г-н Лурие, не се чудете много. Накратко – бивш журналист, осъден за мошеничество (два пъти), излежал 7 години. Разполага с имущество, което далеч надхвърля официалните му доходи (джипове „Порше Кайен“ и „Ауди All Road“, леки коли „Мерседес S-500“, „Ауди ТТ“, както и две „Ауди А6“).
А какво е мислил, когато е писал ментето в “Живия журнал” се разбира от избраните от самия него тагове към статията:  Гданьск, Гиммлер, Гитлер, Дональд Туск, ЕС, Евросоюз, Иосиф Туск, Киев, СД, СС, Украина, евреи, европейские ценности, каратели, концлагеря, фашизм. Какво прави впечатление в тези тагове? Ами наличието на “Хитлер”, “Химлер”, “Киев” и “Украина”, разбира се.

Защо тъкмо сега този текст се появява на български език?
Очевидно е защо – защото повсеместната реакция в българските медии и общество към речта на Туск от 11-и януари 2018 г. в София е положителна. А антибългарската пропаганда не може да подмине спокойно подобни емоции.  Иначе текстът е написан отдавна, но не може да не се запитате дали не е бил преведен на български сега, когато е станало належащо да се “вкара в обръщение”, за да подрони авторитета на г-н Туск и да накара хората да гледат на него с недоверие.

Впрочем, ще бъде интересно да се види кои хора ще се хвана на куката на евтината антибългарска и антиевропейска пропаганда и ще продължат да популяризират фалшивата новина за “дядото на Туск”. И кои ще се усетят, че са жертва на тази пропаганда. А и кои ще се изправят срещу нея.