Блогосфера (17.01.2018)

Сладка сиропирана баница със сирена

http://feedproxy.google.com/~r/kulinarno-joana/feed/~3/_RkZTjJghck/

Честита нова година на всички вас! Благодаря ви, че сте тук, благодаря за доверието и коментарите, благодаря ви за вдъхновението и подкрепата. Съдейки по предишни публикации за януари се появявам малко позакъсняла, но то е защото имах две хубави и спокойни семейни пътувания покрай коледните и новогодишните празници, които ми донесоха много открития, следователно и много желания и идеи за приготвяне на различна от обичайната ни храна. Вече изпробвах няколко нови рецепти и веднага искам да споделя една от тях, но нека първо ти разкажа къде може да отседнеш в Атина на много добра цена и защо избрахме да прекараме новогодишната нощ в курорта, в който бяхме през лятната ни ваканция на 2017. Освен това може да научиш и коя е най-посещаваната рецепта в блога, публикувана през изминалата година.

Сладка сиропирана баница със сирена

С Вальо обичаме да пътуваме. И тъкмо, когато започнахме да правим изследователски обиколки из Европа (моите винаги са свързани с храната и напитките, а на Вальо с културата и архитектурата, с което много добре допълваме впечатленията си), ни се появи един прекрасен Даниел. С това обиколките се прекъснаха за известно време, но изглежда това прекъсване свърши. Даниел е вече достатъчно голям за да може да пътуваме с него с минимален багаж, който не включва от най-големите пакети памперс, например. Освен това издържа героично на дълго ходене. Издържа и да ходи с нас няколко дни по улиците на Атина.

На разходка в Атина

Избрахме да посетим Атина за Коледа, защото там е по-голямата част от моето семейство, а в крайна сметка се събрахме цялото. С Вальо не сме за първи път в града, а аз дори да имам един двугодишен период там, никога не бях я виждала като турист по време на коледните празници. Впечатлих се. Имам какво да добавя в списъка си с желания, имам и хубави теми да помечтая, но това, което имам най-много сега е резултатът. Звуча твърде вълнуващо, сякаш се е случило нещо необикновено, но всъщност изкарах едни много спокойни дни след натоварения работен декември. Просто си починах.

Почивка по време на разходка в Атина

Атина е много голяма и това ми харесва. Обичам големите градове. Това не означава, че не харесвам малките. Но всъщност няма значение дали са малки или големи, всеки град носи своя заряд. Атина има своя чар, въпреки недостатъците на големия град. Чувствам се комфортно там, може би защото познавам мястото, ориентирам се добре и знам езика. Все пак отседнахме в близост до центъра, откъдето лесно и бързо може да се достигне до всички забележителности на града и някои хубави места за вечеря. Наехме квартира от airbnb.com на много добра цена. Гарсониерата е удобна с всички необходими аксесоари, включително и с малка, но добре обзаведена кухня. Не, че готвих там по време на престоя ни, но да мога да си направя кафе сутрин или принцеси със сирене за закуска на Даниел е супер. Хладилникът ни беше зареден с продукти от първа необходимост. Все пак има условия и за приготвяне на вечеря, но ние не се възползвахме, защото искахме да посетим едно – две места в района, извън семейните празнични вечери на 24 и 25 декември.

В квартирата

След наистина спокойния коледен период там, се върнахме за кратко до България, колкото Даниел да види, че дядо Коледа е минал и у нас докато ни е нямало и му е оставил подаръци под елхата; да обновим багажа си, който вече включва и официални дрехи и се запътихме към Porto Caras за една още по-спокойна Нова година.

Подготвени за новогодишната вечеря

В курорта бяхме през изминалото лято и така ни хареса, че решихме да опитаме да прекараме малко време там и през зимата. На Ситония не беше много по-топло, отколкото тук и все пак успяхме да се отпуснем.

Харесваме курорта, защото е просторно, с градини и с много забавления за деца. Така беше и през лятото. През зимата забавленията са предимно на закрито, но пък част от тях бяха различни, като например цяла зала за прожекции с детски филми и огромна стая с играчки за деца за всякакви възрасти – любимото на Даниел. Обедите и вечерите са едни от най-богатите, които съм виждала някъде. Персоналът е отличен, виното – много добро. Поразходихме се и до морето, и изкарахме една различна от всички досега за нас новогодишна нощ.

В очакване на напитките ни на новогодишната вечеря

Прибрах се у дома със:

Спокоен дух и отпочинала – това всъщност е най-големия резултат от пътуванията.
Зехтин от Virginia. На връщане от лятната ни ваканция открихме това място на пътя и купих зехтин, маслини и мед собствено производство, които много ни харесаха. Сега се спряхме умишлено, за да си набавя зехтин и маслини поне до настоящото лято. Жената обслужваща магазина е един собствениците на фермата и е много мила и контактна. И двата пъти ни направи подаръци и сподели, че правят доставки до България с DHL (ако някой се интересува).
Добър запас с три от любимите ми гръцки сирена – антотиро, манури и кефалогравиера. С две от тях е следващата рецепта.
Няколко гръцки кулинарни списания, които ми носят много идеи и ме карат незабавно да ги изпробвам – Γλυκές Αλχημείες, Γαστρονόμος, Άκης Πετρετζίκης. Най-любимото ми Γλυκά Μυστικά, за съжаление не се издава вече. (Защо става все така с хубавите списания?!)

На преден план – манури, антотиро и крем-сирене

Затова обичам да пътувам. За да се успокоя от ежедневнието, за да опитам нови храни, за да потърся муза, която би ме отвела към нещо хубаво, било то и необичайно. Точно заради това, за предстоящата година искам да ти пожелая здраве и възможност за много пътувания, които да те вдъхновяват и обогатяват.

След като прочете това, вече разбираш защо не успях да напиша новогодишна публикация в стил „най-добрите рецепти за годината“, но за това пък проверих, коя е най-посещаваната публикация от изминалата година. И… най-посещаваната публикация за 2017 година е „Шоколадово суфле с крем англез“. Ако още не си се опитвал да приготвиш истинско френско шоколадово суфле, това е твоето ръководство.

Като цяло, годината беше супер шоколадова, познай защо. Това ми изглежда да се запази и за тази, но на първо време искам да споделя няколко рецепти провокирани от празничните пътешествия. Първата от тях включва две от любимите ми гръцки сирена, хрупкави кори и меден сироп.

Сладка сиропирана баница със сирена

Рецептата е адаптирана от гръцкото списание Άκης Πετρετζίκης. Според моите виждания е съчетание на гръцкия сладкиш Melópita и идеята на баклавата. Предложенията за сирена в рецептата от списанието са антотиро, крем-сирене и меко козе сирене. Тъй като разполагам с манури, което също е кремообразно сирене приготвено най-често със смес от овче и козе мляко, използвам него. Антотиро може да бъде заменено с рикота или по-маслена извара. Ако все пак ти се открие възможност да намериш антотиро и манури, не се колебай да ги използваш. Може да провериш в Бакалия.

Въпреки че наричам баницата сладка и е сиропирана с мед, в пълнежа от съвсем леко осолени сирена не се добавя захар, затова общото усещане е за полусладка баница, която е по-подходяща за закуска по всяко време на деня, отколкото като десерт. Все пак е необходимо да се опита, за да се прецени, като най-добра е в деня на приготвяне, веднага след като изстине.

За 8-10 порции.

За баницата:

400 г фини кори за баница
400 г антотиро (може да се замени с рикота или по-маслена извара)
300 г крем-сирене
150 г манури (може да се замени с прясно, неосолено или леко осолено козе сирене)
1 чаена лъжица канела
120 г масло, разтопено
1 супена лъжица черен сусам

За сиропа:

200 г мед
100 мл вода
2-3 ленти портокалова или лимонова кора (остъргани с белачка за картофи, без бялата част)

Фурната се нагрява на 220ºC. За пълнежа трите вида сирене и канелата се смесват в кухненски робот или се разбиват с преса за картофи.

Корите се срязват на две равни части, така че да се получат двойно повече бройки. (Корите, които взимам са с 12-14 листа, така че като ги срежа получавам 24-26 по-малки по размер кори.)

Половината от наредените в тавата кори

Подготвя се тава с диаметър 24 см. Дъното и стените на тавата се намазват с разтопено масло. В нея започват да се редят половината от корите, като между тях се маже с масло и всяка кора се завърта на 45º от предходната. Краищата на корите се оставят да стърчат навън.

Върху наредените кори се разпределя пълнежа

Когато половината кори са наредени върху тях се разпределя пълнежа от сирена.

Пълнежът се разпределя върху корите и краищата им се сгъват навътре

Краищата на корите се загъват навътре върху плънката, като отново се маже с масло между тях.

Редене на втората половина от корите

Започва се редене на другата половина от корите и по същия начин между всяка кора се маже масло и всяка кора се поставя под ъгъл 45º от предходната. Краищата на корите се оставят да стърчат навън. Когато всички кори са наредени, краищата им внимателно се подпъхват под долните кори.

Ако краищата са прекалено дълги, тогава част от тях може да се среже с ножица. Подпъхването им става по-лесно като се мине с малко ножче или дръжка на лъжица между стените на формата и долната част на корите, за да се направи разтояние, в което да влязат краищата на горните кори.

Наредените и подпъхнати горни кори

Най-отгоре баницата се намазва с масло. Нарязва се на 8 или 10 парчета. Слага се на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пече 25 минути или докато придобие тъмен златист цвят.

Изпечената баница, преди да се сиропира

Няколко минути преди края на печенето се приготвя сиропа. В касерола се смесват медът, водата и цитрусовите кори. Загряват се на умерен котлон докато медът се разтопи и течността се загрее хубаво. Не е задължително да завира.

Топлата баница се залива с топлия сироп

Когато баницата е готова още гореща се залива с топлия сироп. (Знам, не е характерен метод за сиропиране, но трябва да опиташ. Условието е корите да бъдат наистина добре запечени, за което допринася и маслото между тях.)

Баницата се оставя да се охлади, преди да се сервира