Атаката на АТАКА и лично на нейния вожд Сидеров за запазване на остатъците от собствена физиономия в кревата на неравния брак по сметка с ГЕРБ във властта днес придоби за пръв път от началото на сродяването им под властовия юрган форма на приливна вълна спрямо паянтова язовирна стена, подпираща общия им интерес.

В свое изявление Сидеров заплаши ГЕРБ по повод гласуването на предстоящия вот на недоверие в Народното събрание и на три пъти спомена като причина за това личната си закрила над своя стар съратник в буйстванията на публични места Илиян Тодоров ( същият, който ме съди за 60 000 лева за обида и клевета срещу него в качеството му на длъжностно лице).

НА СНИМКАТА: Волен Сидеров и Илиян Тодоров, буза до буза, в акция при хулиганската им изява срещу НАТФИЗ, за която Сидеров беше осъден по три обвинения, а Тодоров не само избегна правосъдието, но и беше на(д)граден от премиера Борисов в рамките на политтърговията с “патриотите” с държавен пост като управител на най-голямата област в България.

“Задава ли се раздор в управляващата коалиция? Или по-скоро в една от съставните й части. Лидерът на партия „Атака“ и на парламентарната група на Обединени патриоти Волен Сидеров може да не гласува в подкрепа на правителството на предстоящия вот на недоверие, внесен преди два дни от БСП в деловодството на парламента. Това призна самият той пред econ.bg, както и пред телевизия „Алфа“.

Още не съм наясно как ще гласувам по време на вота. Много възможно е да го подкрепя. За мен случаите на корупция са много, Това правителство трявба да се замисли дали трябва да продължава по този начин“, каза Сидеров.

Той подчерта обаче, че говори единствено като лидер на „Атака“, а не от името на Обединени патриоти. Сидеров отбеляза, че другите двама лидери работят на доста високи обороти и не виждат, че живота на хората в България не се подобрява. Затова и управляващото правителство трябва да се замисли дали да продължи с политиката, което не води до резултатите, които Сидеров смята, че трябва да бъдат постигнати.

Реакцията на лидера на „Атака“ идва след като стана ясно, че регионалното министерство се опитва да прехвърли стопанисването на стената на язовир „Бели Искър“ на областния управител на София-област Илиан Тодоров, който също е от „Атака“. Съоръжението се нуждае от спешен ремонт за десетки милиони левове, с които Областната управа не разполага. Язовир със стена в такова състояние е изключително опасна за хората. Ставали сме свидетели на не две или три трагедии, заради разкъсани стени на язовири в България.

,,Няма да оставя така игричките на някои министри от ГЕРБ или на някои лобистки кръгове. Бих искал да ги попитам защо прехвърлят язовир на областна управа с 1 млн. лева годишен бюджет при положение, че само спешния ремонт на стената струва 80 млн. лева. По този начин целят да натопят Илиан Тодоров, да го изкарат виновен и да си измият ръцете с него. Министър Николай Нанков, министър Нено Димов и зам.министъра на МРРБ Деница Николова, която е подписала заповедта за прехвърляне на язовирната стена, ще трябва да отговорите на наши те въпроси, докато не се изясни случая. Ние сме „Атака“ и на нас ни пука за живота на хората“, категоричен е Сидеров.

„Няма значение, че с ГЕРБ сме коалиционни партньори. Коалиционните партньори трябва да се уважават. В случая ние не само че нямаме уважение, а имаме буквално подигравка с областния управител Илиан Тодоров, просто, защото е от „Атака“. Обръщам се и към премиера Борисов и към председателя на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов, че няма да оставим това така. В четвъртък, когато в пленарна зала ще се гледа вотът на недоверие към правителството, аз не знам как ще гласувам. Не знам дали това правителство заслужава доверие по начина, по който се държи към тези, които го крепят на власт“, гневи се Сидеров. http://econ.bg/Новини/Волен-Сидеров-изригна-срещу-Кабинета-чиято-част-е-и-Атака-_l.a_i.756591_at.1.html

Както се вижда, лилипутинисти плашат началника си Бойко, който, според Туск, можел да уплаши всеки тракийски воин. Щеше да е смешно, ако не беше тъпо.

Share on Facebook

Много подробна и изчерпателна информация по случая публикува преди два дни вестник "Ню Йорк Таймс" (The New York Times), в статия озаглавена така "He Leaked a Photo of Rick Perry Hugging a Coal Executive. Then He Lost His Job." На нашенс...

Много подробна и изчерпателна информация по случая публикува преди два дни вестник "Ню Йорк Таймс" (The New York Times), в статия озаглавена така "He Leaked a Photo of Rick Perry Hugging a Coal Executive. Then He Lost His Job." На нашенс...

Watch video: How to make:   see more:

Литературен клуб „Читател“ стартира новата година с една от любимите български съвременни писателки Юлия Спиридонова-Юлка. Тя ще гостува в „Читалище.то“ на 23 януари, за да разкаже лесно ли се пишат детски книги, откъде черпи темите за своите тийнейджърски романи и какво чете в свободното си време. Модераторката на клуба Анастасия Карнаух споделя: Макар и определяни като...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/mneniya/lacheni-tsarvuli/de-profundis-ruskiyat-politicheski-grip-e-tvarde-opasen

Русия е болна от тежък политически грип и всички трябва да внимаваме да не пипнем тази лоша пипка – оцеляването е трудно, а преживяването е изключително неприятно, особено за онези, които нямат никакъв имунитет.

Руският политически грип е далеч по-опасен от свинския, по-опасен е от пилешкия, по-опасен е и от прочутата „Испанска муха”. От него няма спасение, защото удря хората и обществата не в носа, гърлото и белите дробове, а направо в мозъка, в морала и дори в самото сърце на имунната система – чувството за хумор.

Да, руснаците са смешни с претенциите си да бъдат опасни и опасни с претенциите си, че не са смешни.

Хванала например тяхната велика армия, точно в сакралните дни около Коледа и Нова година, когато целият свят е кьоркютук пиян, да си пробва бойните стратегии и тактики в близост до бреговете на Великобритания и…..на Австралия.

Какво търсят руските военни кораби и стратегически бомбардировачи по тези далечни места, само великият руски изследовател на далечните места Миклухо Маклай може да ни информира категорично. Но тъй като и ние поназнайваме нещичко за това как жужат руските мисловни бръмбари, можем да предположим с голяма доза сигурност, че там руснаците за пореден  път са тренирали как да защитават родината си от изключително подлите външни врагове.

Логиката на тази благородна военна задача е следната – тъй като всички, които не са руснаци, със сигурност са външни врагове, а се знае, че всички външни врагове са подли, то значи е нормално защитата на Русия да обхваща целия свят. Даже ако можеше в нажежени клещи да го обхваща…..

Да, руските моряци и летци в онези мътни дни със сигурност също са били кьоркютук пияни. Това обаче изобщо не означава, че са представлявали реална заплаха за някого, че по начин най-безсмислен са дрънкали оръжие под носа на мирно празнуващите хора и че ще престанат да правят подобни заплашителни рейдове, само защото според някои специалисти по международно право границите на Русия за доста по-тесни, отколкото на нея ѝ се иска.

Така е, бе, хора, прочетете европейската история поне от XVIII век насам, запомнете го най-после и винаги се съобразявайте с това – Руската империя реално не може да пази границите си, като си седи само в собствените граници. Не ѝ е присъщо. Не е в нейната природа. Не знае как, а и много се чуди защо.

Кремъл не разбира защо не трябва да влиза в Украйна, след като Украйна не само се намира в кремълското подносие, залепнала там като тънък коцкарски мустак, но е и крайно непослушна. За Кремъл не е ясно също защо, по дяволите, някой вдига пара като самовар срещу целите и мащабите на мирното военно учение „Запад 2017”.

В случая се има предвид възмущението, изразено от генерал Рихо Терас, шеф на естонската армия, който неотдавна обяви: „С ученията си „Запад 2017” Русия симулира военна атака срещу НАТО. Те не бяха насочени само към Балтийските републики, а бяха серия от маневри от Черно до Балтийско море. Мащабът и обемът на ученията бяха по-големи от официално обявените”.

И това пъчене насреща ни от страна на една дребна Естония, моля ви, която при това имала и собствен генерал! Представяте ли си на какво унижение сме подложени постоянно и колко силно трябва да ни съчувства целокупната русофилска общност по света, за да ни утеши?

Ама каква им е работата на всички да си пъхат гагата в нашите вътрешни работи, бе, да ни казват колко големи трябва или не трябва да са собствените ни военни учения и докъде да се простират. Нали и ние имаме права, в края на краищата…..

Сред тях е например правото да мразим всеки, който не ни обича.

За съжаление, заради санкциите, които сме наложили на всички, които са наложили санкции на нас, не ни стигат рублите да плащаме достатъчно на откровените русофили по света, затова откровените русофоби по света започват да надделяват. Напоследък те даже започнаха да се множат не само в любимата на Русия балканска територия, наречена България, а и в цяла Европа.

Онзи ден някой си датски евродепутат Йеп Кофод, при това социалист, моля ви, ехидно попита: „Догодина гражданите на Европа ще изберат нов Европейски парламент – колко места ще получи в него Русия?”
Ами колко места, колко места – някъде между колкото поиска да си купи и колкото успее да си купи, толкова ще получи Кремъл. Така става обикновено досега и не разбирам защо вдигаме пара и се заяждаме с горките хора. Нали руснаците също са европейци, а като не ги допускаме да взимат решения вместо нас, ние нараняваме крехките им славянски души.

И когато същият този Йеп Кофод най-безотговорно заявява: „Да не се залъгваме, руската намеса се превръща в норма” – нека първо се запита защо.  И да каже още по-важното – какво против има.

На същите тези въпроси, но и много повече, трябва да отговори и другарят Цветлин Йовчев, първи коридор, България. Онзи ден точно той да вземе да се изпляска от екрана на някаква телевизия, че „руската заплаха за България е факт”.
Не знам как човек може да погледне спокойно на такова гнусно предателство. Този тип, който години наред получаваше българска държавна заплата, за да се бори с мнимата руска заплаха за България, играеше ролята си перфектно, най-малкото – мълчеше като партизанин по темата. Сега, когато вече няма никаква нужда да се бори срещу мнимата руска заплаха, защото други са поели въпросната задача, той тръгнал наистина да се бори.

Е-е-е-х, колко мъка има на тоя свят!

Като споменах България, да поговорим малко и за общата балканска мъка, налегнала напоследък Русия.
След като на руското Външно министерство явно много му се е завъртял взглядът по тази тема, колегите от вестник „Взгляд” също са започнали да се чудом чудят что делать, за да се избави например Македония от американските и натовски лапи, които хищно се протягат към нея.

„Но защо му е на НАТО тази маловажна от геополитическа гледна точка балканска страна?” – в искрено недоумение пита „Взгляд”.

Още тук обаче, в самата постановка на въпроса, личи типичното руско парадоксално мислене и огромният талант на тези хора първо да обърнат света с краката нагоре, а после да се изненадват, че всичко е толкова сбъркано. Четете Достоевски и ще видите колко е наистина характерно това поведение за тях.

Та и в случая – въпросът е искрен, но изключително тъп. Защото не САЩ или НАТО имат нужда да правят интриги, за да въвлекат Македония в своята орбита – Македония иска да стане член на НАТО и да има колкото може по-силна подкрепа от САЩ.

Разбираемо, де, такива понятия като суверенитет и самостоятелна политика от страна на по-малките държави в Руската империя не съществуват и затова дори журналистите не са подготвени да ги използват. На Балканите обаче по същия начин стоят нещата и с Албания, и с Черна гора, и с всички други, затова Русия болезнено подскача по своя балкански път, сякаш се вози в каруца с квадратни колела.

Изключение, разбира се, прави Сърбия. Тя е така замотана от собствени предразсъдъци и руски интриги, че настоява да сподели с всички останали европейци меката среда на баницата, наречена ЕС, без да се жертва да хапне и залък от твърдото крайче, наречено НАТО.

Изобщо не мога да си представя как сърбите си представят тази работа – че ще продължат да предоставят територията си за руски военни бази, докато в същото време налагат санкции на Русия като част от ЕС. Или как стават истински европейци, но едновременно с това продължават да участват и в руски, и в натовски военни учения.

Бедна ми е фантазията може би? Или тяхната е прекалено богата?
Но да се върнем на Македония. Според цитираният от „Взгляд” експерт Георгий Енгелгард от руския институт за славянознание, интересът на САЩ и НАТО към Македония е свързан с някакво си „стратегическо значение, което тя има заради Вардарската долина”. Тази долина пък е определена от него като „исторически транспортен коридор” и „важна комуникационна ос”.
Това е ниво на експертно мислене от Първата световна война, когато големият проблем е да няма кал по пътя, за да не затънат конете, дето теглят оръдията. Гаче ли някой в съвременния свят и при характера на съвременната война има нужда от колкото може по-равен път, та да не друсат тачанките.

Да, каквато им военната техника, такива им и мирните идеи.

Но фактът си е факт – точно с такива неандерталски идеи руснаците си обясняват част от процесите в съвременния свят. И на базата на това обяснение се опитват да направят света колкото може по-руски. Правят го по единствения начин, който умеят – като го заразят с вируса на неприятния си и опасен политически грип.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Един от най-обичаните съвременни фотографи Стив МакКъри прославя четенето в новата си книга Steve McCurry: On Reading. Изданието събира впечатляващи кадри на четящи хора от 30 държави. В предговора американският пътешественик и романист Пол Теру пише: Четящите хора рядко са самотни или отегчени, защото четенето е убежище и просветление. Тази мъдрост понякога е видима. Струва ми се,...

На 19 януари е роден Гарванът на литературата Едгар Алън По. Вече сме ви разказвали за неговия трагичен и мрачен живот в рубриката ни „Големите“, но нека ви припомним защо повече от два века по-късно по-късно името му продължава да е синоним на готика, ужас и мистерия. Споменаването на По носи в ума образи на убийци и луди,...

Протестиращите срещу “най-зеленото правителство в Европа” ( според премиера Борисов http://clubz.bg/63071-bojko_borisov_po_zeleno_ot_nasheto_pravitelstvo_nqma) се множат: хиляди демонстрират в София и в 19 града в България в защита на природата ( в Пирин, но май не само по този повод).

Плюс в доста градове в чужбина.

НА СНИМКАТА: Демонстрант с плакат, на който се вижда снимка на Андрей Сахаров, бащата на водородната бомба на СССР, който се превърна в най-големия противник на съветската ядрена доктрина, в дисидент Номер едно срещу съветския комунизъм и Нобелов лауреат за мир.

Посланието , според мен, е че справедливите каузи побеждават, макар и да си сам срещу държавата, какъвто беше случаят с преследвания от съветските власти академик Сахаров.

По повод демонстрациите в 19 града в България с днешна дата, напомням: когато протестите срещу търсенето на природен газ в Добруджа ( спонсорирани от руския интрес България да не се откачи от руската си зависимост от вноса природния газ) се организираха в 12 града у нас в един съботен ден на 14 януари 2012 г. , премиерът Борисов ( да, същият!) толкова се впечатли тогава, че нареди след броени дни на депутатите си да гласуват мораториум не само върху добива, а дори по отношение на проучването за наличието на природен  газ в България. http://www.mediapool.bg/prorodozashtitnitsi-v-dvanaiset-balgarski-grada-izlyazoha-na-mitingi-sreshtu-shistoviya-gaz-news188433.html

Питам на сравнителна основа: ако протестите в 12 града срещу проучванията за газ в Добруджа преди 6 години предизвикаха цял парламенатарно гласуван по волята на Борисов мораториум, защо сегашните демонстрации в 19 града не му влияят по подобен начин? Или  по липсата на руска диктовка в този случай не му е важно да се събразява с някакви си протести – па макар и далеч по – представителни на картата на България ( и на света) от онези преди 6 години?

Не, не става дума само заедна планина, както казва Мануел Малеева на кръгла маса в София.

“Събрали сме се днес, за да поговорим за Витоша. Ще започна с това, че тук, както и в казуса с Пирин, не става дума просто за една планина.

Кой плени Витоша?

Планините, плажовете, горите ни, те са само пробен камък – за наглостта на опонентите ни, но и за нашето търпение, за това ще позволим ли да превземат нашата земя и – още по-лошо – да ни обърнат едни срещу други.

Сигурно вече сте чули какви ли не версии за подбудите, стоящи зад позицията ни за Витоша. Получихме дори обвинението, че политизираме темата. Да, признаваме си го с гордост: точно това правим. Защото помним, че “политик” означава “човек на града”, а “политика” е умението заедно да обсъждаме и решаваме какво да се случва с града и държавата ни. Да политизираме темата за Витоша за нас означава да я направим достъпна, да покажем значимостта ѝ и да потърсим почтеното и добро за София решение.

Не искаме да спираме развитието на туризма в най-големия парк на столицата. Всъщност в казуса с Витоша има само една машина, която трябва да бъде спряна. Машината за лъжи.

Тази машина се задвижва колкото от безхаберието на властта и интересите на недобросъвестни бизнесмени, толкова и от страховете ни – много български и съвсем разбираеми. Страхът, че няма на кого да се доверим. Страхът, че всички са маскари, платени и “нечии хора”. Страхът, че в България залежите от почтеност са на изчерпване.

Оставим ли тези страхове да ни водят, отваряме широко вратата пред машината за лъжи. Колкото по-добре опознаем тази машина, толкова по-бързо ще се освободим от влиянието ѝ. Оставим ли я обаче да вилнее из страната ни, ще изгубим не само Пирин и Витоша – ще изгубим правото и привилегията да се наричаме общество. Защото това е голямата цел на машината за лъжи – да раздели българския народ на отделни, недоверчиви, лесни за пречупване и манипулиране хора.

На такива хора можеш всичко да им вземеш – плажовете, планините, правото на избор, а накрая и достойнството.

Вярвам… всъщност не – знам, че няма да позволим това да се случи.

Ще завърша с едно наблюдение: гербът на София съдържа в себе си отговора на въпроса защо сме се събрали днес тук. В горния десен ъгъл имаме изображение на Улпия Сердика, взето от антична монета. След него идва църквата “Св. София”, един златен балдахин, под който е изобразена статуята на Аполон Лечител – като символ на минералните извори и планината Витоша. От тях само Св. София ни е останала: ларгото на Сердика “реставрирахме” с итонг, минералните извори си стоят неупотребявани, а планината ни е недостъпна.

София не заслужава това. Крайно време е да си върнем града. Витоша е само първата стъпка”.

http://www.mediapool.bg/prorodozashtitnitsi-v-dvanaiset-balgarski-grada-izlyazoha-na-mitingi-sreshtu-shistoviya-gaz-news188433.html

Share on Facebook

През октомври миналата година подготвях материал за десетте най-вълнуващи киноадаптации, включени в програмата на международния кино-литературен фестивал „Cinelibri”. Тогава попаднах на трейлър и кратко описание на филма, създаден по японския бестселър „Любимата формула на Професора“ (изд. „Colibri“) от Йоко Огава. Определено бях заинтригувана, но не толкова, че да хукна към книжарницата, за да го намеря....