Глобализацията – такава, каквато ни бе налагана идеологически през последните десетилетия – свърши. Създателите и собствениците й от другата страна на Океана прочетоха некролога й днес от амвона на нейния храмов фестивал в Давос. Този вид глобализация бе превърнат в идеология от умно-красивите и самопровъзгласили се за елити, водени от стремеж за над-национална власт над […]

Тази сутрин политико-медийно-енерГЕПИйната мафия изкърти покрива на колибата с поредния епизод от криминалната сапунка, прожектирана по бТВ, с главен герой министър енерГЕПИка Теменужка Петкова. Краткото видео (12:30 мин.) можете да види...

Обичам сериозните и смислени сериали и заради тях не спирам да търся нови попадения. Зад високопарния израз „смислен сериал“ се крият шедьоври като „Останалите“ (The Leftovers, телевизия HBO) и „В обувките на Сатаната“ (безумен превод на Breaking Bad, телевизия AMC). Подразбира се, че не всичко, което следя, е на толкова високо ниво. Основно използвам епизодите,...

Веднъж в седмицата „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете нашия специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! „Следващото поколение“ от Барбара Тейлър Брадфорд Издава: „Плеяда“ Дата на публикуване: 22 януари 2018 г. Превод:  Нина Рашкова Дизайн...

Много от нас обичат комикси, графични романи и техни филмови адаптации. През последните години имаме огромното щастие да гледаме и все повече сериали за любимите ни персонажи, които допълват необятните вселени на супергерои и суперзлодеи. Вижте кои комиксови заглавия можем да очакваме през новата 2018 година.   1. „Плащ и Кинжал“ (Cloak & Dagger) Доста се изненадах, когато...

Връзката между филмите и книгите е противоречив, любим повод за разговор и спорове.  Сътрудничеството между писатели, сценаристи и режисьори може би невинаги дава желания от заклетите фенове резултат, но е много плодотворно и благодарение на него на малкия и големия екран са оживели хиляди прекрасни истории. Нека да погледнем на темата от един по-различен ъгъл и...

Когато телевизионната адаптация на „Игра на тронове“ по романите на Джордж Р. Р. Мартин дебютира по HBO през 2011 г., тя показа на зрителите уникално зрелище. Сериалът очарова с фентъзи елементите си, като не губи от фокус изследването на човешката природа в един измислен средновековен свят. За разлика от много други продукции, сценаристите не се притесняват да...

Напоследък ни се струва, че всичко, което се появява в книжарницата, рано или късно дефилира по екраните. През изминалата Седмица на литературата и телевизията приведохме немалко доказателства, като ви предложихме куп материали за сериали и пълнометражни филми по книги. Сега обаче е време екипът ни да помечтае за онези любими романи и поредици, чиито права...

Руските окупатори в Крим обучават дори и децата да залагат мини – в най-буквалния смисъл на думата. В България обаче “децата” на Кремъл са залагали и продължават да залагат мини на принципа на кукувицата, която снася яйцата си в чужди гнезда.

НА СНИМКАТА: Президентът Георги Първанов и заместникът му Ангел Марин, участници в схемата по награждаване на руски олигарси с българско гражданство.

Такъв е изводът от разкритието за това как чрез своята овластена пета колона в България руски граждани получават българско гражданство в качеството си на “заслужили” и в количества, които гражданите на никоя друга държава не получават.

http://clubz.bg/63431-kak_ruski_oligarsi_poluchavat_bylgarsko_grajdanstvo_za_zaslugi

Как руски олигарси получават българско гражданство “за заслуги”

АКФ: Повече от една трета от сдобилите се с български паспорт – граждани на Русия

Клуб Z

27.01.2018, 8:05 ч.

Руски олигарх, съден за измама в САЩ, бивш директор в “Лукойл България”, бивш посланик на Федерацията у нас. Това са само няколко примера на сдобили се с българско гражданство “за заслуги” лица. Указите са издавани по времето, в което начело на президентската институция бяха Георги Първанов и Ангел Марин.

На 25-и неправителствената организция Антикорупционен фонд публикува свой анализ за лицата, възползвали се от чл. 16 на Закона за българското гражданство, който гласи, че такова се дава: “ако Република България има интерес от натурализацията му или ако лицето има особени заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на науката, технологията, културата или спорта”.

Според данните на АКФ, бройката на гражданите на Руската федерация, възползвали се от чл. 16, е по-голям от броя на гражданите на Армения, Сърбия, САЩ и Израел, получили българско гражданство за особени заслуги, взети заедно. 125 срещу 100 общо за останалите 4 държави. Всички останали националности са едноцифрено число в статистиката.

“Тази статистика провокира сериозни въпроси относно приоритета на гражданите на Руската федерация (повече от една трета от всички). На какви критерии се дължи очевидния превес на руските граждани, пред гражданите на съюзни държави, наши партньори в ЕС и НАТО”, търсят отговор от правния екип в “Антикорупционен фонд”.

Нивото на свободата в Русия. Снимка АКФ

Оттам питат дали ДАНС е проявила “достатъчно бдителност”, за да се гарантира, че лицата с руско гражданство не представляват риск за националната сигурност, “при условие че според всички международни стандарти за демокрация и права на човека Русия е завършен авторитарен режим, който се опитва да ерозира демократичните процеси в други страни”. “В списъка се открояват примери, които пораждат съмнения за драстични пропуски в това отношение, надхвърлящи формалните административни нарушения, често срещани в процедурата”, посочват от АКФ и дават пример:

В САЩ не може, в България може

Става дума за руски олигарх, (род. 1961 г., български гражданин с Указ №56 от 23.05.2008 г.), съден за измама в САЩ. За същия се установява нарушаване на нормативното изискване за нотариална заверка на подписа. В този случай, основанието, посочено от министъра (бившият министър на транспорта – Петър Мутафчиев), е изразено намерение за осъществяване на мащабни инвестиции, но налична информация за реално осъществени инвестиции липсва. “Този начин подсказва за своеобразно заобикаляне на закона”, посочват от АКФ.

Лицето е било осъдено в САЩ по обвинение за измама с международен елемент през 1998 г. Престъплението се наказва с максимална присъда лишаване от свобода 5 години, глоба от 250 000 щатски долара, период на условно осъждане три години. На 3 март 1998 г. лицето е сключило споразумение с прокуратурата, признавайки своята вина, с което се съгласява да плати глоба от 60 000 долара на САЩ и връщане на сумата от 1 000 000 долара на правителството на Казахстан (платими на САЩ).

Към настоящия момент същото лице има бизнес интереси в сферата на телекомуникациите, както и в добива на полезни изкопаеми – в Русия – въглища, в Уганда – нефт. Използва в своята дейност офшорни дружества (Telconet Capital Limited Partnership, регистрирано на Каймановите острови), които го превръщат в рисков фактор от гледна точка на превенцията срещу прането на пари и избягване на данъчното облагане. В същото време участва в съдружия с руски компании, контролирани от държавата и част от руския военно-промишлен комплекс (Ростех) и е представител на едрия олигархичен бизнес в Русия.

“От правния екип намират обосновка за основателни съмнения, че настоящата дейност на лицето съставлява риск за извършване на пране на пари, заобикаляне на санкциите на ЕС и САЩ към Руски компании, както и риск за националната сигурност”, посочват от Фонда.

За българско или за европейско гражданство

Друг известен случай за предоставено българско гражданство на основание чл. 16 ЗБГ е на бивш заместник генерален директор в “Лукойл България” ЕООД (роден през 1967 г. в Русия, български гражданин с Указ №29 от 23.03.2007 г.), който към момента на подаването на предложението от министъра на икономиката и енергетиката тогава – Румен Овчаров, е първи заместник-генерален директор на “Лукойл България” ЕООД.

“Напълно основателен е въпросът чии интереси са защитени в този случай – на българската държава и Европейския съюз като общо пространство на свобода, сигурност и правосъдие или на представител на руския олигархичен елит”, посочват от АКФ.

От 2008 г. същото лице е генерален директор на “Лукойл Хърватия” ООД, т.е. след получаване на българско (европейско) гражданство лицето напуска страната.

Засуга – разузнавач

Повдигащ сериозни въпроси е случаят с бивш посланик на Руската Федерация в България, награждаван с медал “За заслуги” на Службата за външно разузнаване на Руската федерация, с медал на Федералната служба за безопасност, както и с медали на Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната на РФ, (роден през 1942 г. в Русия, български гражданин с Указ №9 от 23.01.2009 г.).

“Как се мотивира, от гледна точка защита на суверенитета и националния интерес, предоставянето на българско гражданство на лице от висшия политически елит на една авторитарна държава, която заплашва демократичния конституционен ред в страни от региона (особено в контекста на агресивните военни действия на Русия в Грузия през 2008 г.)”, настояват за особено внимание в становището си от “Антикорупционен фонд”.

“Значимостта на въпросите, които повдига правният екип на АКФ, се подкрепя и от публична информация от извършена проверка от специална анкетна комисия в Народното събрание, според която в много случаи лица са получили гражданство на това основание без да са доказани особените им заслуги към страната или интерес от натурализацията. Видно от тази информация, като достатъчно основания по чл. 16 от ЗБГ, предлагащите министри са зачели различни дейности: дарения за построяване на паметник, дарения за български църкви, за социални заведения, за културни събития, направени инвестиции или обещание за такива”, се посочева в заключение в анализа. От Фонда призовават за усъвършенстване на текстовете от закона за българското гражданство, по-задълбочени проверки на българските служби и изготвяне на оценка на риска за лица, идващи от страни с авторитарни режими.

Share on Facebook

Водещото немско издателство в областта на образователните продукти Klett Gruppe е придобило мажоритарен дял в българската издателска група „Анубис-Булвест“, състояща се от ИК „Анубис“, издателство „Булвест 2000“ и техния ексклузивен дистрибутор „Анубис-Булвест“ ООД . Според официално изявление от българската група от 26 януари 2018 г. управител на трите фирми в нея е Владимир Колев, досегашен управител на издателство...

Нека го наричаме така – „Соц“. Даже ще го пишем с главна буква, но ще си знаем, че под „Соц“ разбираме тоталитарния комунистически режим в България между 1944 и 1989, обхванатите от носталгия по него днес, както и всеки опит за възраждане на идеологията му. Именно неговото изучаване в 10 клас стана една от водещите теми на отиващата си седмица.

Социалистите излязоха с яростна декларация в Парламента. Тя после беше подкрепена и от левите интелектуалци – може да са били и повече, но аз се натъкнах на Искра Баева и Петър Волгин. Какъв е проблемът? Проблемът бил този, че комунистическият режим бил описан (незаслужено) в най-черните краски от цялата история на България. „Кои са тези корифеи – казва се в декларацията,… – които представят социалистическия период… като по-ужасен едва ли не и от османското владичество?“.

Недоволството е породено от въвеждането в учебния материал на някои понятия като: съветизация, комунизъм, диктатура на пролетариата, народен съд, репресивен апарат, концлагери, горяни, експроприация, социалистическа индустриализация, насилствено коопериране, изселване и др.

Но сякаш недоволството не е толкова от това, което е казано, колкото от онова, което не е казано. Няма, например, партизани, ятаци, ястребинчета и победа на Червената армия. Също така в предишния период (до 1944) е пропуснато да се говори за фашизъм, антиеврейско законодателство и „пронацистки характер на управлението“. Тоест, лошо е, че присъства определен вид очерняне, но не по-малко лошо е, че отсъства друг вид очерняне, откъдето човек може да си направи извода, че очернянето може да бъде добро или лошо според това кого очерняш.

Защо БСП реагира така остро? Може би защото след толкова години все още не е наясно дали е „модерна лява партия от европейски тип“ или Столетница. Ако е първото, Русия може да се цупи. Ако е второто, ще трябва да  се поеме отговорност за ред общоизвестни исторически събития, включително и за периода на Димитров, Червенков и Тодор Живков.

Ето защо българските социалисти предпочитат един по-мек исторически прочит. Те, които не се уморяват да повтарят „Никой не е забравен, нищо не е забравено!“ по отношение на други исторически периоди, сега казват: „Хайде стига, де! Да не бъдем злопаметни! Не всичко беше лошо…“. Тук не можем да не се сетим за нашумялата книга на Тимур Вермеш „Той пак е тук“ – свежа сатира, в която Хитлер възкръсва в наши дни и отново взима властта. Книгата завършва именно с думите „Не всичко беше лошо“, но отнесени към Третия райх.

Отдавна казвам, че най-неотложни са реформите в образованието и то не толкова в откриването и закриването на училища или в това кого ще следват парите, колкото в съдържанието на учебната програма. И то преди всичко по история, литература и обществени науки. Последните са важни, за да се научат бъдещите граждани да разпознават демократичните институции и да не се излагат някой ден, като си въобразят, че президентът увеличава заплатите и пенсиите. Литературата е необходима, за да се види как се развиват представите за добро и зло, красиво и грозно. Историята пък търси да опише обществото отвъд границите на човешкия живот, дава представа за процеси, които са започнали преди нас и ще завършат, след като си отидем.

Според мнозина историята даже не е и наука, особено в оценъчната си част. Историята е разказ, който се пише от победителите или поне от хората, които определят гледната точка. Представете си два автомобила, които са се чукнали на светофара, представете си как ще опише на катаджията случката единият шофьор и как ще я опише другият – ето това е историята. Въпреки това някаква обективност има, защото ако нямаше обективност, нямаше да има и смисъл.

И смисълът е в това: когато разглеждаме събитие или период, да отчетем всичко, което ни се струва добро, и всичко, което ни се струва лошо. И накрая, от гледна точка на ценностите си, да дадем оценка – положителен ли е периодът или е отрицателен като цяло.

Заинтригуван от дискусията, успях да се сдобия с проекта за програма по история в 10 клас и го прочетох. Обсъжданият период е осма тема от девет и съдържа три акцента: политика, икономика и култура. Описани са също очакваните резултати, които трябва да се постигнат като усвоени знания, както и новите понятия, които трябва да се въведат и усвоят от учениците. Тук няма място да ги цитирам, но и при едните, и при другите няма никакво тенденциозно очерняне и даже биха могли да се добавят и още факти за по-адекватното възприемане на Соца, особено от хора, които не са живели в него. Когато ние бяхме ученици, сме изучавали капитализЪма и монархо-фашизЪма с много по-гнойни слова.

Да оставим настрана ятаците и ястребинчетата, индустриализацията и електрификацията, отбора по вдигане на тежести, първия космонавт и полъха на Людмила Живкова в културата. Да оставим всичко това настрана и да видим какво е Соцът по същество, пък ако иска някой – нека го добави в учебната програма за 10 клас.

Соцът иска да подмени съборността с колективизъм, да превърне естеството „човечество“ от организъм в мравуняк, за да стъпче и обезличи отделния човек. Соцът учи, че при капитализма човек за човека е вълк, докато при социализма е „брат, приятел и другар“, което няма абсолютно нищо общо с действителността, защото Соцът поощрява доносниченето (докладването в милицията) даже между членовете на семейството. Това се нарича „нов морал“ на „новия социалистически човек“, защото има и „бивши хора“, които трябва да бъдат сложени на мястото им. Сатанинското е, че формално този морал много прилича на християнския – солидарност, ангажимент към общността, себеотрицание, смиряване на индивидуалната воля и т.н. – но е изроден в своята противоположност поради отричането на неговата първопричина. Любовта към Бог се заменя с любовта (по-скоро верността) към Партията, от което всякаква любов изчезва и моралът се обезсмисля.

При Соца също има Рай, но той не е Царството Божие, защото за Соца Бог не съществува. За Соца човекът е маймуна, която е била принудена от тежките обективни условия да се труди и трудът я е облагородил, като е развил у нея разум, който според крайните вулгарни материалисти е секрет на жлезата мозък, а според по-адекватните – свойство на материята, наречено отражение и еволюирало до втора сигнална система. Та, при Соца също има Рай, но той не е на Небето, а на Земята и трудещите се ще го постигнат трудейки се. Този Рай се проявява в две форми – достижима и недостижима. Достижимата се нарича „развито социалистическо общество“ и е възможно всеки трудещ се да я дочака в рамките на живота си. Недостижимата е Комунизмът, който ще се състои нейде из необозримото бъдеще, когато всеки ще дава според способностите, а ще получава според потребностите си.

Безсмъртието също по някакво карикатурно подобие на християнството е атрибут и на Соца. Само че то не се дава всекиму, а само на героите. Ако няма война или партизанско движение, героите са герои на труда (Гертруда) – тъкачки многомашиннички, миньори ударници и т.н. – и именно те се сподобяват с безсмъртие. То не е същинско безсмъртие на душата, защото социалистическият човек душа няма, а се осъществява в паметта на признателните поколения и се засвидетелства чрез пионерчета на почетна стража пред гранитни паметници.

Соцът си има даже своите пророци и светци. Маркс и Енгелс са нещо, хайде да не е чак като Адам и Ева, но като старозаветните пророци. Ленин е месията (за някои месията е Мао Дзедун, но те са еретици). Всички държавни и партийни ръководители са ленински апостоли или епископи, приели благодатта му чрез ръкополагане. Някои от държавните и партийни ръководители възсияват като светци – Фидел Кастро, Уго Чавес, Хо Ши Мин, Ким Ир Сен, Джошуа Мкубуке Ньонголо Нкомо и др.

С образите на пророците и светците, понесени като хоругви, Соцът организира литийни шествия, известни като манифестации. Той създава своя култура и свое изкуство, но те рядко показват добри резултати и ако ги покажат, то не е благодарение на Соца, а въпреки него. С две думи, Соцът иска да разруши обществото (той и днес обича да руши – зелените съвсем наскоро издигнаха лозунга „Деструкцията е оръжието на масите!“) и на негово място да създаде друго, почти същото общество, само че с обратен знак. Затова мнозина наричат Соца „религия на сатаната“.

Поради всичко това Соцът не е спирал и не спира да търси начини да унищожи трите естествени стълба на здравото общество:

Частната собственост. Собствеността прави човека свободен, а Соцът не търпи това. Когато съществуването на човека не е поставено под въпрос и не зависи от някого извън него, то човекът дръзва да мисли за по-големи неща от оцеляването на семейството си и е готов да подложи на критика системата.

Религията. Тя дава мерилото, морала, безсмъртието и перспективата към вечността. Тя прави човека истински свободен и неподвластен на нищо в този свят. Соцът е най-зъл към религията, защото ревнува човека от Бог.

Патриотизма. Социалистическият човек е интернационалист. В лицето на патриотизма Соцът мрази традицията като цяло. Ако ще рушим стария свят, не може да го обичаме и да се учим от него, нали така!

Оттук произтичат всички лошотии, за които сега спорим дали да се изучават в 10 клас или не – и политическите репресии, и екзекуциите, и цензурата, и отнемането на частната собственост, и всичко останало. Вкарайте фундамента в програмата, пък хората сами ще си направят изводите. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet