Питието по време на дефилета

Сурва увлича и заразява. Маскарадът прекръсти Истанбулската конвенция на Цариградска. Перничани измислиха дефиниция за третия пол

Всяка година в последните почивни дни на януари Перник е домакин на пъстро, шумно, впечатляващо и вълнуващо зрелище. И този път града защити авторитета си на европейска столица на маскарадните игри. 27-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва-2018“ разби всички достигнати рекорди по брой на участници и на публика.

Тазгодишното издание на пернишкия маскарад ще се запомни и с големия брой гости на града, които искат да дефилират с маскираните. Оказа се, че Сурва увлича и заразява. Организаторите споделиха, че месеци преди феста при тях са постъпвали запитвания как гости на града могат да станат част от дефилета. Семейство българи, които живеят в Дания, поискали да им помогнат да се включат в някоя от групите, защото си нямали село, но искали да са част от маскарада не само като публика, но и като участници.

Фотографът Нико Чапа

Всъщност много хора, които живеят в чужбина и носят в гена си тръпката на сурвакарската традиция така са планирали отпуските си, че за фестивала да са в Перник. Някои от тях са само зрители, но други са под маските, заедно със сурвакарските дружини на родните си села. Даже чужденци дефилират като сурвакари, кукукери, джамалари и бабугери. Това не е новост, защото за традиционната Сурва по селата хората наистина идват от най-далечни краища на страната и от чужбина. Идват даже гости, които нямат близки и роднини в Пернишкия край. Сурвакари от брезнишкото село Ноевци разказват, че всяка година при тях за местната Сурова, както се казва по-често на обичая, пристига семейство от Никопол, защото при тях точно такава маскарадна традиция нямало.

Ицо, татко му Данчо и приятелят им Кели от Албания

Тази тенденция вече е все по-силна и за самия фестивал. Много от гостите на Перник във фестивалните дни идват заради зрелището и веселбата и веднъж усетили тръпката и трепета на пернишката Сурва те идват отново и искат да са не само зрители, но и преки участници в маскарада. Искат да се маскират, но и да дефилират.

Преди години с“ гастролиращи артисти“ в групата се представиха участниците във феста от дупнишкото село Джерман, като доведоха маскиран също като тях африканец, а на следващата година той приобщи и други свои сънародници от Нигерия в групата.
Тази година атрактивната, много стилна и добила голяма популярност и нас и в чужбина група сурвакари от брезнишкото село Долна Секирна прие в редиците си едно младо момче от Албания. Той се казва Кели и покрай маскарадите има близко приятелство със сурвакарите и по специално с Христо - млад архитект и интериорен дизайнер и с неговия баща Йордан, изкусен майстор на маски. И така със специално направена за него маска и костюм Кели стана част от долносекирската сурвакарска дружина на тазгодишното издание на Сурва. В началото малко трудно улучваше стъпките на сакралния сурвакарски танц, но скоро влезе в ритъма, отмерван с мощните тъпани, с оглушителни звънци на маскираните, но и със сърцето. Кели е от албанския град Корча, където се прави пролетен карнавал и приятелите му от брезнишкото село вече са били там, а тази година от Корча в Перник за маскарада са дошли две различни групи. Но Кели не е със сънародниците си под маска, а с българските си приятели и то по българската традиция.

Три поколения на феста

Силно завладяващата пернишка Сурва приобщи към дефилето на възрастните и една ученическа група. Сурвакарите от пернишкото 6-то училище дефилират не на младежката Сурвакариада, а в конкурсното фестивално дефиле на големите. Групата беше създадена в резултат на един проект по програмата "Успех". Под ръководството на етнолога и историк Симеон Мильов учениците си направиха "ликове-лекове", с каквито през 19-ти век маскирани са гонили чумата в брезнишкия край и сега задължително са част от феста.

Тази година необяснимо защо сред групите е и самодейна група при детския научен център "Музейко" в София. Но общото впечатление е, че деца превземат международния пернишки маскарад. Според организаторите в групите на маскираните участници във феста има близо 1 000 деца. В петъчния ден, когато бяха подгряващите изяви на пернишките ученици в традиционното младежко дефиле "Сурвакариада" повечето от тях - над 500, преминаха със сурвакарски маски и костюми като представители на своите училища, но с костюми, характерни за селата им. В състезателните дефилета, групите от пернишките села се представят с компактни детски дружини. Тази година в някои от тях маскираните деца са повече от възрастните. Кошарево, Ноевци, Богданов дол, Долна Секирна и много други са си възпитали достойна смяна.

Сватбата на гостите от Гърция

Сред първите групи, открили фестивалните дефилета бяха кукерите от бургаският квартал "Долно езерово" . С възрастните в Перник с красивите си костюми за шести път бяха дошли 13-годишните Димитър и Янчо, които вече да "ветерани" в участията си на пернишката "Сурва". С тях, нагласени в национални костюми бяха и 4-годишната Мариана и 6-годишния Христо, пътували през нощта повече от 6 часа, за да се представят на маскарада.

Регламентът на фестивала не позволява деца под 3-годишна възраст да са част от маскарадните групи и ако това правило е нарушено, групата, в която са те, получава наказателни точки. Сигурно затова много бяха маскираните мъници сред публиката. В любимец на перничани се превърна малкият Калоян. Неговите родители имат ферма в Пернишко и още 9-месечен го бяха нагласили за Сурва в национална носия. Година по-късно той вече стъпва по- уверено и отново има завидно красив национален костюм, а мъниците като него сред публиката са много.

Със селото, откъдето са корените на татко му дефилира и Гого, който е вече на 4. През лятото с мама и тате Гого прекарвал повече време брезнишкото село Сопица. Там от свои роднини момченцето прихванало заразата и беше с маска през нощта на 13 срещу 14 януари, а сега и на феставала, хванат за ръка с батко си Мартин, който е облечен като войвода и напътства Гого как да играе ролята си на мечкар със звънчета на кръста.

Малкият Гого и баткото Мартин

Децата повтарят маските на възрастните. Те са и попове, и мъжки булки, звънчари, мечкари и всичко, което е сътворила народната фантазия през годините, особено откакто се преутвържадава традицията.

Фестивалът се организира от община Перник от 1966 г. От 1985 г. има статут на международен. През 1995 г. Перник е приет за член на Федерацията на европейските карнавални градове, а през 2009 г. е обявен за европейска столица на сурвакарските игри. Местната власт е основен организатор на феста и винаги има богата съпътстваща програма.

Гостите на фестивала могат да се насладят на кулинарни демонстрации и дегустации на традиционни зимни ястия. Популярният Иван Звездев почерпи със сурвакарска каварма, както той я разбира. Хората в самите дефилета също си се черпеха помежду си и обменяха тайни на приготвянето на домашна ракия и вино. Във вечерните концерти "Приятели без граници" и "Хайде на хорото" се изявяваха български и чуждестранни изпълнители.

Изкушенията на Сурвакарското село

 През трите фестивални дни Сурвакарско село, оформено на централния площад "Кракра" приемаше посетители. Гостилници, винарни, шатри примамваха с изобилие от зимни гозби и различни напитки. Такова изобилие от сергии на занаятчии сякаш друга година не е имало.

Стоманена красова, естествено в Перник

От сурвакарски маски на магнити и в бродерия през амулети, звънчета и най-различни битови предмети и сувенири до национални костюми и истински ножове от дамаска стомана имаше по щандовете. За децата имаше творчески ателиета, за възрастните за десети път беше отворена работилницата за маски „Мечкарница“ с най-добрите майстори. В галериите имаше тематични изложби. „Фестивалът показва вековни традиции, събира поколения и всеки, почувствал неповторимото изживяване на празника, се връща отново", коментира кметът на Перник Вяра Церовска, която е и председател на организационния комитет на феста.


Пернишка конвенция

Третият пол

Пернишкият маскарад винаги е и злободневен. Колкото и дълго предварително да са се готвили маскираните за състезателните дефилета, в майтапите винаги се намира начин да се отбележат в шеговит тон и последните политически събития. По време на научната конференция, която всяка година се организира от Регионалния исторически музей успоредно с фестивала, проф Георг Краев коментира в духа на темата "Маски и политики", че според него станалата особено популярна Истанбулска конвенция всъщност е Цариградска. Така спорният документ доби популярност по името на най дългата софийска улица - Цариградско шосе. Войводата, който всяка година поема ключа на града от Кмета, за да се подчиняват на неговите правила всички кукерски и сурвакарски дружини в своя таз годишен проглас, който е нещо като 10-те Божи заповеди поръча никой да не посяга на булката, нито на младоженеца, нито на някой от маскираните да не му хрумне да се представя за джендер. Това предупреждение е от особена важност, тъй като в дните на фестивала се появиха и най-новите вицове за перничани, свързани с тази тема. Първо беше уточнено, че пернишката крипто валупа се казва пребиткойн, след това стана ясно, че някой от третия пол даже и добре да живее, все някога може да попадне на перничанин на пет ракии. Оказа се обаче, че и перничани сковаха набързо своя конвенция, която уточнява, че ако някой срещне някого от втория пол и не го набие, то значи, че той е от третия пол. Все пак сред маскираните имаше дръзнали да се покажат като представители на тази толкова обсъждана човешка порода, за която не е съвсем сигурно, че съществува.

Издадоха летопис на фестивала

Милчо Георгиев дава първи автографи

Книга от над 500 страници с формат А“ и красива твърда корица съдържа летописа на феста Сурва. Автор е хореографът Милчо Георгиев, който много години е работил в отдела за култура на община Перник е отговарял за организацията на фестивала . Книгата съдържа всички възможни подробности за 26 издания на фестивала, проведени до този момент.