Откакто разбрах, а това беше вероятно преди година, че Даниел обича леща, започнах да я приготвям редовно като яхния – една от малкото гозби, с които той се храни с охота, разбира се ако в нея няма магданоз нещо зелено. От този етап, та досега и ние с Вальо редовно се храним с леща. Колкото и да е полезна обаче еднообразието може да ме накара, не да спра да я приготвям, а да продължа да я приготвям веднъж седмично за Даниел. Което би ме поставило отново в ситуация да готвя две ястия наведнъж – едно за мен и Вальо и едно за Даниел.

Но струва ми се, не бих била толкова притеснена от повече готвене, отколкото от предлагането на различна от нашата храна на вечеря, особено след като с Вальо се опитваме да научим Даниел да се храни заедно с нас – на една маса, по едно и също време, с едно ядене, докато си споделяме как е минал денят ни. Но за да бъде всичко добре, имам предвид – за да не се отегчаваме с Вальо с една и съща яхния от леща – започнах да прилагам няколко иновации върху нея.

Тази семейна идилия не би трябвало да те трогва, защото винаги има нещо „зелено“ в купата на Даниел, заради което да мрънка и все пак успявам да направя така, че всички (особено аз) да сме доволни. Докато приготвям лещата за Даниел като семплата яхния, която обича, в следващия момент същата тази яхния е обновена и допълнена със съставки, включително и такива за гарнитура към нея, заради които всъщност се реших да пиша тази публикация.

Защото съм сигурна, че всеки който попада тук има свой начин за приготвяне на леща яхния и то без да му е необходима рецепта, но и би опитал нещо по-различно от обичайното. Това всъщност започва да ми се случва доста често, точно заради прилагането на подобни „трикове“, които да работят за мен и моята ненаситност и които наистина ми се струва по-добре да наричам нововъведения в изпитаните домашни гозби.

Гозба. Как хубаво звучи! Създава ми усещане за уют, който постигам предимно в почивните дни. Защото на гозбата обикновено и трябва повече време за готвене или ако не това, то тогава повече време за подготовка на продуктите. Но не е задължително да е точно така за една хубава гозба и ето защо.Една от най-хубавите страни на лещата е, че се приготвя сравнително бързо. Толкова, колкото да се планува за вечеря през седмицата, не само за неделя на обяд. Но и толкова, колкото да ми остави повече свободно време през почивните дни, през което например да правя снежен човек, да чета една от най-новите кулинарни книги, които си купих или да играя на домино (по-скоро да уча Даниел на тази игра).Друга хубава страна на лещата е, че може да се съчетава с много и разнообразни подправки и продукти за гарниране. В края на тази публикация може да погледнеш варианти, които да опиташ или от които може да ти хрумне и друго нововъведение, както на мен за тази рецепта.

Кафява леща със спанак и хрупкави гъби шийтаке

Използвам дребна кафява леща, защото се сварява по-бързо и защото ми е по-вкусна. За тази рецепта може да използваш любимата ти марка леща. Ако точно сега не разполагаш със селъри, пропусни го. Не пропускай обаче две от основните съставки към всяка една леща – моркови и чесън. През летния и есенния сезон, използвай пресни домати нарязани на дребни кубчета. Когато доматите не са в сезона си, е по-добре да се използват консервирани или доматено пюре.

И ето моя трик за обогатяване и разнообразяване на една и съща леща яхния. Когато тя вече е готова, отделям една голяма купа за Даниел. Към останалото количество добавям спанак или кейл, повече черен пипер и гарнирам с печените гъби шийтаке на Марта Стюарт или натрошено краве сирене, или със сушени домати и прошуто, или я ползвам като гарнитура към печени свински ребра. Освен това обилно поръсвам с магданоз. Ако нямаш четири годишно хлапе, няма нужда да отделяш от лещата и може да увеличиш червения пипер, куркумата и кимиона двойно. И не забравяй, че в края на тази публикация може да погледнеш варианти за още комбинации с леща.

За 4 порции като основно ястие или за 6 порции като гарнитура към месо, като в този случай гъбите може да се пропуснат.

За лещата:

• 3 супени лъжици зехтин
• 1 глава лук, нарязана на ситно
• 3 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 1 стрък селъри, нарязан на филийки
• 2-3 моркова, нарязани на едри кубчета или на шайби, ако морковите са дребни
• 1 чаена лъжица червен пипер
• 1/2 чаена лъжица куркума
• 1/8 чаена лъжица смлян кимион
• сол и прясно смлян черен пипер
• 250 г кафява леща
• 200 мл доматено пюре (не концентрат)
• 1 литър зеленчуков бульон или вода
• 100 г бейби спанак или стандартен, нарязан на едро
• нарязан пресен магданоз

За гъбите:

• 200 г пресни гъби шийтаке
• 3-4 супени лъжици зехтин
• сол

За брускетите:

• 8-12 филии от багета

За лещата

В тенджера се нагрява зехтинът на умерен към силен котлон и се добавят лукът, чесънът, селърито и морковите. Сотират се 6-8 минути докато омекнат. Добавят се подправките – червеният пипер, куркумата, кимионът, сол и прясно смлян черен пипер. Разбъркват се със зеленчуците няколко секунди докато се усети аромата им. Добавят се лещата, доматеното пюре и бульонът (или водата). Тенджерата се похлупва с капак, силата на котлона се увеличава и течността се оставя да заври. Когато заври котлонът отново се намалява до умерен. Лещата се готви между 30 и 40 минути, в зависимост от нейната разновидност. Моята обикновено се сварява за 30 минути, затова след тридесетата минута се опитва за готовност. На този етап заделям порция за Даниел.

Към готовата леща, която е все още на котлона се добавя бейби спанакът и се разбърква няколко секунди, колкото спанакът да завехне. Ако спанакът е с едри листа, може да се остави до минута на котлона. Целта е да остане свеж и ароматен. Тенджерата се сваля от котлона и лещата се поръсва с нарязан пресен магданоз.

За гъбите

Докато лещата се вари се приготвят гъбите. Фурната се нагрява на 200ºC. Гъбите се почистват от пънчетата. Подреждат се на един ред в тава върху хартия за печене. Поръсват се със зехтин и сол, като добре се овалват с тях и от двете страни. Тавата се слага на средно ниво във фурната и гъбите се запичат 25 минути от едната страна и още 10-15 минути от другата. Готови са когато краищата на по-големите се запекат хубаво и станат хрупкави. Добре е гъбите да се приготвят непосредствено преди сервиране, за да бъдат максимално хрупкави. С престояването им, хрупкавите краища омекват, което не ги прави по-лоши, просто вече не са хрупкави.

За брускетите

Брускетите се приготвят веднага след като станат гъбите. В същата тава, в която са се пекли гъбите има останала мазнина и сокове от тях. Филиите от багета се натъркват хубаво от двете страни с тези сокове и се подреждат в същата тава на един ред. Запичат се под грила на фурната докато придобият златист цвят.

Още предложения за леща

• Салата от зелена леща и червено цвекло с джинджифилов дресинг и едно предстоящо събитие
• Салата от тиква със зелена леща и козе сирене
• Агнешко с пармезан и салата от френска леща
• Вариация на Табуле с черна леща и сумак, и млечен сос с левурда
• Салата с кускус и черна леща
• Топло. Още по-топло. Горещо!
• Крем супа от червена леща с кокосово мляко, джинджифил и сушени домати
• Ръжени хлебчета със сусамов тахан и пастет от червена леща и булгур
• Кафяв ориз с леща, гъби и билки

Други рецепти с гъби

• Печено бри с карамелизиран лук и гъби в кора от многолистно тесто и вариации със сладък вкус
• Тарт от бързо многолистно тесто с карамелизиран червен лук, гъби и бри
• Сарми от савойско зеле със спелта, печени карамелизирани моркови и зеленчуков грейви сос
• Картофени ньоки с гъби и рукола
• Когато животът ти поднася петел, направи си coq au vin
• Пшенични тортили с гъби пачи крак и козе сирене
• Телешки медальони с марсала
• Пиле Марсала
• „Старото пристанище“

Кафява леща със спанак и хрупкави гъби шийтаке е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Отдавна чакаше на нощното ми шкафче Дванайсетте обръча на Юрий Андрухович. Авторът е много интересен – съвременен украински преводач, писател, музикант. А книгата му ме изненада много. Любопитно, че почти нищо не намирам за автора и тази книга на български език. Единствено едно видео от гостуването му в сутрешния блок bTV от 2013-та. Нито един блогър не намерих да е писал. А книгата е силно вълнуваща.

Австрийският фотограф Карл-Йозеф Цумбрунен се влюбва в украинка. Любовен триъгълник, леко криминални елементи, пътувания, Лвов – нищо особено, на пръв поглед, нали.

Всъщност Украйна е главната героиня на този роман. Украйна на кризата от прехода, на калта, мутрите, Украйна през различни периоди от последното столетие, с хората й, спадове и възходи, страхове, отчаяние, ежедневие … Превърнали се в юпита бивши комсомолски секретари, поети без музи, посредствени издатели, проституиращи момичета … целият колорит на славянската душа, търсеща своята свобода и идентичност, през свободията на мафиотските времена. Може би защото съм го живяла (макар и в България) това мътно време, изпитах (мазохистична вероятно) наслада да видя наситено и някак красиво описаното от Андрухович.

„Те съществуват между двете забранени територии, на тесния участък между два страха – от вчерашното и от утрешното.“

“Полицейска държава е тази, в която полицията е точно толкова всемогъща спрямо честните граждани, колкото е безсилна спрямо престъпниците.”

„Но не трябва да се забравя, че тук е Изтокът, а именно, че материалното тук никога няма да придобие решаващо значение.“

Браво на издателство Парадокс. Чудна корица от Дамян Дамянов. Преводът е великолепен – Албена Стаменова, Райна Камберова.

Благодаря ти, Вася, че сподели тази книга с мен.

Натрупаният опит говори, че тези графики вбесяват върхушката на (из)родната политико-енерГЕПИйна мафия. Именно под постинги с тези сравнения те се появяват с коментари във Фейсбук. От палаво-закачливи намеци за неуместност (кралица ЕнерГ...

Знаете, че сме почитатели на Instagram като социална мрежа и на bookstagram движението, което предлага още едно измерение на читателското изживяване. Всяка седмица ще ви показваме най-любимите ни снимки от instafeed-a ни. Последвайте ни на @azchetа. А ако искате да видите някоя от вашите снимки в тази рубрика, не забравяйте да използвате някой от нашите...

На(д)граденият от премиера Борисов за “заслуги” ( за каквито началникът му Сидеров беше осъден) управител на София- област Илиян Тодоров явно не може да се въздържи да не изиграе отново себе си на вълната на разразилата се истерия около Истанбулската конвенция.

Уж се беше смирил в камуфлажното по своята чиновническа символика костюмче с вратовръзка ( заменило коженото му яке с надписа “РОССИЯ” )  по примера на своя партиен началник и се беше вживял в ролята на управник и държавник (!) ( загрижен за междудържавните отношения с Русия http://ivo.bg/2018/01/16/софия-домакинства-на-европа-а-софийск/), но отново изригна по типичния за него начин.

Тодоров, който съди моя милост на 7 февруари за 60 000 лв. в Софийския районен съд ( дело № 17036) за 60 000 лева, защото се почувствал обиден и оклеветен от мен в рамките на критични мои публикации във връзка с награждаването му с високия държавен пост на 25 май миналата година, размахва публично омразата си по начин, по който, смея да твърдя, нито един висш държавен служител не си е позволявал толкова разюздано в близката история на (демократична?) България.

В рамките на няколко изречения Тодоров бълва обиди към ( цитирам с искрено извинение) “ педалчета, педеружковци, педали, извратени типове, олигофрени” и обобщава, че за тяхното съществуване била виновна демократична Европа “под закрилата на огромните криле на типовете наричани евродепутати и комисари”. Интересно дали въпросните “типове” няма да се засегнат и да съдят самозабравилия се български висш дъжавен служител за обида и клевета?

Изстъплението на Тодоров долита до масовата публика на крилата на “агенция БЛИЦ” . То е придружено със семейна снимка, предоставена от Тодоров, която верятно трябва да служи като контрапункт, визуализиращ схващането на злобния автор как трябва да изглеждат “правилните хора”, от името на които Тодоров се заканва, че рано или късно щял да сложи край на тази “хомо-наглост” – дали чрез концлагери и газови камери, не става ясно засега.

В нацистка Германия “край” на непълноценните хора, за каквито са били таксувани всички хора извън арийски чистия свят на хетеросексуалността, се е наричал “окончателно решение”. Така че трябва да очакваме Тодоров да развие мисълта си как точно смята да “сложи край” в това отношение спрямо хилядите хора, които носят в себе си различността по хормонални причини без да имат “вина” за това – според оценките на специалистите, такива са между 4 и 10 на сто от раждащите се с различно съотношение на хормоните от хетеросексуалните.

Областният управител от АТАКА Илиан Тодоров: 

Писна ми от нахални педерасти!

София, България 04 Февр. 2018

“Получилият Нобелова награда за литература  през 1929г. германец Томас Ман твърди следното: „Хомосексуализма е по-лоша болест от сифилиса. От сифилиса можеш да се излекуваш, но не и от дегенерацията”. Григорий Климов заявява: „Хилядолетната борба на нормалните и дегенериралите хора ще продължи вечно, а Бог винаги ще помага на нормалните хора, за да осуети победата на дегенератите.“

Който не е съгласен с мен, нека да спори с Томас Ман и Григорий Климов. Да не ме обвинява в хомофобия. Да обвинява авторите на „Бундерброкови” и  „Князът на този свят”! Педерастите станаха прекалено нахални. Вече издават детска хомосексуална литература. Промиват невръстни мозъци. Интернет е залят от хомосексуална пропаганда. Цяла Западна Европа е пълна с гей клубове. Неприятни за мен „педалчета” ходят „ръка за ръка” и се целуват необезпокоявано по европейските улици, дори мърсуват пред публика. Педалите най-нагло посегнаха и на децата ни, чрез образователни програми в детските градини и училищата. Искат децата ни да ги смятат за нормални. Поискаха и получиха гей паради и сватби, осиновяване на деца от хомосексуални двойки, без някой да пита децата дали искат да живеят при „педеружковци”. Това е демократична Европа! Травестити, извратени типове и олигофрени, които възпитават подрастващото поколение под закрилата на огромните криле на типовете наричани евродепутати и комисари! Континент управляван от геронтофили, какво лошо имало в това? Даже в Европа има педофилски партии. Пълен разврат и падение, на който би завидял дори Калигула. Няма, не искам, не мога да живея в такава Европа! Консервативното ми мислене ме противопоставя на тази лудост. Никой не им пречи да пропадат в блатото на греха, но и не искам да ми налагат как да живея. Не ни пречете да живеем нормално, не ни налагайте законодателно вашата лудост и Богоборие! На тази натрапена хомо-наглост ще  сложим  край, веднъж и завинаги! Рано или късно”, това пише Областният управител от АТАКА Илиан Тодоров. https://www.blitz.bg/analizi-i-komentari/oblastniyat-upravitel-ot-ataka-ilian-todorov-pisna-mi-ot-nakhalni-pederasti_news576537.html

ЗАБЕЛЕЖКА: Наясно съм със стандартната реплика към “нестандартните”, че от тях се иска само да си налягат шарените парцали, а не да си ги развяват пред очите на “хората”. Само че Тодоров открито ги заплашва с разправа и с ярост, достойна имено за привържениците на “окочателните решения”. Така че неговите адвокати ( нямам предвид онези в съда на 7 февруари ) могат да не си правят труда да ми обясняват нюансите на злобата (му) и допустимостта на човекомразието (му).

Share on Facebook

Веднъж в седмицата „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете нашия специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! „Лъжите за Бог, в които вярваме“ от Уилям Пол Йънг Издава: „Хермес“ Дата на публикуване: 30 януари 2018 г....