След като вчера в "И това е много" ви показах най-ниската борсова цена на електроенергията в Европа, постигната от България за ВТОРИ ПЪТ от началото на февруари днес (из)родната енерГЕПИйна мафия си е взела бележка, нанесе леки корекции ...

В Швейцария през март предстои референдум с въпрос: подкрепяте ли отмяната на данъка за обществените медии (Billag – затова инициативата е известна като No Billag).  Проучванията показват, че   (а) има регионални различия, (б) има политически различия: 3 от 4 поддръжници на управляващите подкрепят, опозицията по-скоро е против.

Вижда се, че агитацията  за отрицателен отговор и запазване на данъка  (No to No Billag)  слага знак за равенство между съществуването на обществените медии и финансирането чрез  данък. Такава е и позицията на Ноел Кърън, медиен експерт, публикувана  на   сайта на EBU,  организацията на обществените медии в Европа, в която членуват и БНТ и БНР:

Ако кампанията за отмяна на данъка се окаже успешна, Швейцария ще се превърне в първата страна в Европа без обществени радио и телевизия. Гласът за отмяна на данъка ще означава край на обществените медии в Швейцария.

Това не е референдум за отмяна на таксите. Таксите  са отменени и заместени с данък със  Закона за радиото и телевизията от 2015 г.  Въпреки че в някои медии още се говори за такси/ licence fee –  всъщност става дума за данък, въведен на мястото на таксата. По този закон, действащ и в момента,   задължение да плащат имат  всички домакинства.  Задължени лица са и търговските дружества в зависимост от оборота си, напр. дружества с оборот под CHF 500,000 не плащат – очевидно без оглед дали гледат обществената телевизия и дали слушат обществено радио.  Такса  е цена за услуга  и който не гледа/слуша обществено радио, не плаща – така е било в Швейцария до 2015 г. Вече не.

Размерът на данъка за домакинство е 400 шв.фр. – около 670 лева годишно. Глобата за неплащане на данъка е CHF 5,000. Финансирането от аудиторията  за 2016 г. е около  1.3 млрд шв.франка (2016). Голямата част от тях отиват за обществените медии SBC, но също така част се предоставя на регионални търговски медии с обществени функции.

Какво ще стане, ако швейцарците подкрепят отпадането на данъка за тв и радио? Само ще се промени моделът на финансиране или обществените радио и телевизия са реално застрашени? Дебатите в парламента не са много обнадеждаващи, чуват се гласове на депутати,  че Швейцария е съществувала преди SBC  и ще съществува след корпорацията. 

Вероятно е така, но това за какво точно е аргумент? Швейцария е съществувала и преди интернет.

Есето на Вирджиния Улф Собствена стая на български език – едва ли би имало по-подходящ момент именно тази книга да се появи на родната книжна сцена! Уау! Ако имате да прочетете само една книга за месеца (или дори за годината) – нека е тази! Удивително умело, убедително, красиво, уплътнено с много истории, факти, цитати Вирджиния Улф извежда тезата си защо е нужноравенството между половете. Ух, това звучи толкова плоско на фона на прекрасния текст. Просто вземете книгата и я изчетете.

„Ако иска да става писателка, жената трябва да разполага с пари и със собствена стая.“

„Във всеки случай, когато една тема е много противоречива, а всеки въпрос, свързан с пола е именно такъв, тогава човек не може да се надява, че ще изрече онази истина, която е от последна инстанция. … Може дамо да даде шанс на своите слушатели да стигнат до собствените си заключения, наблюдавайки ограниченията, предразсъдъците и индивидуалните предпочитания на лектора.“

„Имате ли представа колко са книгите, написани за жени само в една година? Имате ли представа колко са книгите, написани от мъже? Давате ли си сметка, че вие може би сте най-обсъжданото животно във Вселената?“

„Онова, което най-много липсва на читателя е силата на внушението, която го подтиква към размисъл.“

„За писателя е пагубно да мисли за собствения си пол, докато твори. Пагубно е да си само мъж или жена в пречистен вид.“

„Аз не вярвам, че талантът – на интелекта или на духа – може да се измери, както се мерят захар или масло, нито дори в Кеймбридж, където толкова много са свикнали да разпределят хората в категории, да им поставят шапки на главата и съответните букви след името. Нито пък вярвам, че йерархията на чинове, представлява окончателния порядък на стойностите …

Цялото това насъскване на единия пол срещу другия, на едно качество срещу друго, всички тези претенции за превъзходство и обясняване на чуждата малоценност принадлежат към първолаческите години на човечеството, където има „страни“ и където за едната страна е много важно да победи другата заради изключителната чест да се изкачи на подиума и да получи от ръцете на самия директор едно богато украсено гърне. Съзрявайки, хората престават да вярват във взимането на страна, както в директори и в богато украсени гърнета.“

И в подкрепа цитат от Сър Артър Куилър-Куч за големите имена в английската поезия от последните стотина години: „… може да си дрънкаме за демокрация колкото си щем, ала всъщност едно бедно дете в Англия няма по-големи възможности от сина на атински роб да се изучи и усвои онази интелектуална свобода, от която се раждат великите творби.“

„Но аз ви моля да пишете всякакви книги и нека темата не ви спира, колкото и тривиална или всестранна да е тя.“

„Млади жени: вие сте по мое мнение срамно невежи. Вие никога не сте направили нито едно значително откритие. Никога не сте разтърсвали основите на някоя империя, никога не сте предвождали армия в битка. Пиесите на Шекспир не са написани от вас и никога не сте рискували живота си като мисионери, за да запознаете някое варварско племе с даровете на цивилизацията. Какво е вашето оправдание? Знам какво ще ми отговорите …“

„… ако свободата стане наш навик и ако добием куража да пишем точно онова, което мислим; … ако започнем да възприемаме човешките същества не само в отношенията им едно към друго, но и в отношението им към действителността, … към всичко, което може би носят у себе си, … тогава ще се появи нашият шанс … Но това ще бъде невъзможно, … нито ще се случи без усилие от наша страна, без нашата решимост …“

Благодаря и браво на Колибри за избора и за хубавия превод на Иглика Василева. За корицата – хм, не че е лоша корицата, но чисто човешки бих я дала на жена художник да я направи. Имаме добри илюстраторки. А този текст го заслужава. Иначе изданието е чудно!

p.s. Признавам си – плаках, докато я четях!
И да – цялата ми книга е в маркирани текстове …

Градът на липите е дал на културата ни много таланти и днес ви представяме един от тях. Мария Донева е голям, но земен човек, пише в рими, а наскоро доказа, че е в стихията си и с късите разкази (със сборника „Как спрях да крада“, ИК „Жанет 45“). Стихосбирките ѝ „Очи за красотата“ (1988), „Сбогом...

Руският опозиционер Михаил Касянов ( на снимката) обясни днес във Фейсбук какъв е ефекът от публикувания списък с имената на руски милиардери и официални лица от страна на американското министерство на финансите, който озадачи мнозина с факта, че ( засега) той не води до нови санкции.

Иронизирайки радостта на онези, които взеха на подбив списъка, който нямало да предизвика нови санкции, Касянов съобщава, че само два дни след публикуването на имената по негови данни вече трима души от списъка са почувствали ефекта: двама от тях тях са били помолени от уважавани западни банки да си закрият сметките в тях, а трети е бил информиран, че трябва да прекрати обучението на своя син в Швейцария и да го върне обратно в Русия.

“Прошло всего два рабочих дня, но уже НЕсанкционный список начинает работать. То, что уже знаю: три его фигуранта получили просьбу от уважаемых зарубежных банков закрыть свои счета. Одного даже попросили забрать сына из швейцарской школы на обучение в Россию”.

“Швейцарският регулатор на финансовите пазари FINMA изпрати многозначителен сигнал до Кремъл и лично към Путин.

Това пише в статия по повод проведено от швейцарците разследване на пране на пари, след като бяха публикувани “Панамските документи”.

Две години FINMA разследва и вече е готова с изводите, пише в статия “Тагес анцайгер”. Според медията, заключенията и решенията на регулатора спрямо “Газпромбанк”-Швейцария са унищожителни.

Изяснено е, че един от най-приближените на Владимир Путин бизнесмени – Сергей Ролдугин с помощта на две свои офшорни компании е контролирал руската отбранителна индустрия и медии, както и сериозни парични потоци.

Решаваща роля в швейцарския клон на “Газпромбанк”, откъдето минават парите,  играе зетят на руския президент. Именно в тази банка са открити сериозни нарушения на закона срещу прането на пари в Швейцария и то в продължение на 10 години.

Затова FINMA отне правото на банката да приема пари на частни клиенти и вероятно в скоро време ще назначи специални инспектори, които да влязат в банката. Според медията, така малка Швейцария изпраща директно послание до Кремъл и Путин – Вие не можете да правите у нас всичко, което си наумите”. http://dnes.dir.bg/news/shveytzaria-turtzia-siria-rusia-putin-gazprombank-ruski-su25-26851359?nt=4

А ето и малко руски хумор по адрес на Путин – с думи ( “вчера Путин съобщи, че средната заплата в Русия е 50 000 рубли. Кой ми отмъкна моите 42 000?)

И без думи, а само като фотоконстатация:

Share on Facebook

Какво се случва в Близкия изток на бойното поле в (бившата) Сирия и около нея, където положението напомня на мексиканска рулетка в киното на принципа всеки с насочен пистолет срещу челото на всеки? Отговорът е : нищо (много) по – различно от онова, което се е случвало там от поне столетие насам след разпада на Османската империя, в рамките на която арабите са били управлявани доста по-дълго от българите, близо 8 века.

Съдбата на поредния конфликт в района също така за пореден път се решава от външни сили. Вижте само картата на региона и ще си отговорите на въпроса за възникването на границите между държавите там- те са прави като под конец. Защото не са съобразени с естественоте разделение между етноси и конфесионални общности, а са чертани от европейските колонизатори по признака на рязането на пицата с онзи кръгъл нож, чрез която тя бива разчленявана на порции в зависимост от поръчката.

Травмата от начина, по който османското наследство е разпределено по волята на тогавашните велики, т.е. европейски сили, никога не е била преодолявана напълно. Днес наблюдаваме как изкуственото разделение и възникналите от него държави след Първата и Втората световна война гангренясва като всяка рана, която не е била обгрижена след ампутацията.

И все пак разлика има в наши дни: европейците отдавна са изтикани от водещата им (пост)колониална роля и на терена на пряката намеса са остатъците от американското влияние в региона, атакувани от амбициите на руския милитариъм да се докаже като световен фактор извън т.н. периферия на Русия. Да ви напомня това на закъснялата намеса на Германия в борбата за колониалното преразпределине на звоеванията по света в началото на миналия век? Не дай Боже да е така, защото подобно сравнение налива вода в пропагандната мелница на всички мрачни прогнози за Трета световна война ( която, по скромното мнение на пишещия тези редове, при цялата си войнствена реторика, Русия няма интерес да предизвиква поради огромния дисбаланс на икономическия й потенциал спрямо богатия Запад, където руските милирадери си крият откраднатите от самата Русия триолиони).

Ако се върнем към взирането в картата, но на бойното поле на някогашна Сирия най-причудливото развитие на обстановката изправя Турция срещу САЩ. Пряк сбълъсък между тях, макар и формално да изглежда междудържавен, ще прилича повече на нещо като гражданска война. Защото двете страни се познават отлично и е все едо да повторят в уголемен мащаб ужасите на боснеската криза или на ливанските междуособици от края на миналия век. Ужаси, защото най-жестоките войни са бикновено тъкмо гражданските: брат брата намира и убива в най-потайните кътчета, където човек би се скрил от главорезите.

Войната на територията, която условно все още наричаме по инерция Сирия, става все по-интернационална, вместо да затихне след като Путин я обяви миналия декември в руската военновъздушна база Хмеймим за приключила -“поне” срещу Ислямска държава. Сирийският режим просто няма думата и това се видя още веднъж от нахлуването на турските части от север в офанзивата “Маслинова клонка” срещу град Африн. Това нямаше да се случи, ако руските части не се бяха оттеглили любезно в очевиден сговор с плановете на Анкара, предавайки своите бивши кюрдски съюзници. Уж армията на Сирия ( доколкото я има още) щяла да отвърне на агресията на Турция, но нищо подобно не се случи, освен един-два въздушни удара по турски автомобилни колони.

Възниква въпросът защо Турция, която е член на НАТО, се оказва в състояние да постигне всякаква опортюнистична сделка с Русия, но никва договорка от подобен характер с дългогодишния си съюзник САЩ, с когото има опасност да изпадне в пряк военен сблъсък ( с подкрепени от Вашингтон арабски бунтовници), ако продължи офанзивата си на Изток? Отговорът явно не е в някава “военна несъвместимост”, а в политическия антагонизъм, в който двете страни са изпаднали. Докато на Путин му е все едно какво прави със страната и народа си автократичното му подобие Ердоган, американските управляващи продължават да имат претенцията да изискват от Анкара да спазва някаква форма на приличие чрез някаква форма на демокрация в Турция. Това влудява Ердоган и той изглежда готов на всичко, за да накаже американците чрез сближаване с Путин и демонстрация на самостоятелност  на действията си в региона без значение, че върви по ръба на опасността от пряка война с подкрепяни от САЩ кюрди и араби.

За миг на този небосклон проблесна и сянката на съмнението, че нещо съществено се е променило във фактическата обстановка, както изглеждаше след свалянето на руския боен самолет “Су”. Руската пропаганда обича(ше) да демонстрира неуязвимостта на своята авиция, например чрез кадри на ударена по време на полет руска машина, която оцелява от снаряда. Този път обаче ставаше дума за ракета земя-въздух и случаят напомни за обрата във войната в Афганистан, когато САЩ въоръжиха с преносими от пехотинци ракети “Стингър”. Чрез тях съветският въздушен монопол беше прекратен завинаги. Последва безславното изтегляне на съветските войски.

Едва ли американците са въоръжили точно клон на “Ал Кайда” с оръжието , което порази руския самолет, но инцидентът показа колко малко е нужно, за да се промени балансът на силите в тази военна какафония. Въздушното доминиране в равнинната страна е от ключово значение и никой не може да каже какво би се случило ако някоя от страните, забъркана в нея, загуби най-важното си предимство.

Иначе силите за пореден път изглеждат доста изравнени, колкото и неравни да са те според потенциала на замесените държави.

Русия си извоюва две бази, но, както вече стана дума, много лесно може да загуби въздушния контрол, ако се намери спонсор, решен да въоръжи руските противници на земята с нещо повече от зенитни оръдия.

Турция има огромна и тренирана през десетилетията в постоянните битки с кюрдските партизани армия. Но колко дълго би могла да издържи на напрежението турската икономика и особено на травмата от буксуването в битките срещу решените на всичко кюрди?

Иран “вкуси” от протестите в страната срещу безкрайното изтичане на ресурси за подкрепа на Башар Асад в Сирия и на милициите Хизбуллах в Ливан ( както и на иранската шиитска клиентела в Йемен), които му водят най – важните битките по суша заедно с ирански части.

САЩ контролират чрез обучени от американски инструктори местни сили около една трета от бивша Сирия и си имат своето парче от от въздуха над бойните полета.

Кюрдите са предадени от почти всички и дори се изправиха срещу бивши свои съюзници, присъединили се към турската инвазия, отмъщавайки си за факта, че самите кюрди ги изоставиха сами да бранят Алепо срещу офанзивата на сирийския режим и иранските му помагачи. Което не значи, че кюрдите могат да бъдат победени във военни смисъл на думата- от десетилетия те са доказали своята мобилност и способност да се прегрупират за нови битки пред лицето на армиите на Ирак, Иран, Турция и Сирия.

С други думи прогнозата е възможно най-баналната за събитията в този регион: няма изгледи за скорошно – а още по-малко за цялоство и всеобхватно – решаване на конфликтите между толкова много въвлечени в тях външни фактори. Войната на пълномощниците от името на регионални и световни фактори продължава по суша с пълна сила и претенцията на отделни играчи, като Русия, че са в състояние да осребрят новопридобитото си на сирийския терен преимущество чрез някакъв помирителен форум в Сочи или другаде, са обречени на неуспех. В парцелираното небе се дебнат военновъздушните сили на две натовски държави, които пазят дистанция от руските ВВС, а  съветско-руските самолети на сирийския режим от десетилетия не са постигали нищо друго срещу израелската въздушна флотилия, освен да се превръщат в негова лесна плячка, колчем се стине до двубой между тях.

Колкото до опасността от турско-американски пряк конфликт в Сирия, с какъвто Ердоган вербално заплаши САЩ в случай, че пречат на турската инвазия, той изглежда толкова абсурден като хипотеза, че е по-добре да го оставим извън коментара за реалните сценарии.  Защото бива, бива, ама чак НАТО за мезе не бива…

https://debati.bg/spetsialno-za-debati-bg-voenen-sblasak-mezhdu-turtsia-i-sasht-biva-biva-no-chak-nato-za-meze-ne-biva/

Share on Facebook

Тази сутрин ми беше предложено да видя скорошно (от преди седмица) интервю с гуруто на (из)родната енерГЕПИка и мой колега (не като политик, а като инженер-физик) Р.Овч. Интервюто е около 20 минути и който иска може да го види най-отдолу...

Тази година традиционната седмица, посветена на книгите и екрана (Book and Screen Week) в рамките на Лондонския панаир на книгата, ще отдаде чест на стогодишнината на британското движение на суфражетките. Акцент в програмата ще бъде творчеството на жените писателки, научаваме от Publishing Perspectives. Джоджо Мойс, нашумяла с романа „Аз преди теб“ и филмовата му адаптация от 2016...

Не са много държавите, които изрично със закон се произнасят по исторически факт. И санкционират всекиго, ако твърди нещо друго.

Има държави, в които е престъпление  да отричаш Холокоста.

Франция опита да регламентира и позицията към арменския геноцид от 1915 г., но не се получи (през 2012 г. Конституционният съд обяви закона за противоконституционен).

И ето сега Полша.

Отричането на Холокоста в Полша е престъпление. Или беше досега. Сега с нов законопроект  се забранява израза полски лагер на смъртта/ Polish death camps: според изявлението на правителството днес всеки, който използва лъжливия термин полски лагер на смъртта, не само скверни паметта на жертвите, но трови истината с лъжа, което трябва да се преследва и наказва.

Според   Reuters.com повече от три милиона от общо 3,2 милиона евреи в Полша са убити от нацистите – и това е около половината от евреите, убити в Холокоста. Евреи от цяла Европа са изпращани да бъдат убити в лагери, построени и експлоатирани от германците на полска земя, включително Аушвиц, Треблинка, Белцек и Собибор.

Медиите изнасят, че чл.55   гласи:

“Който обвинява публично и в несъответствие с фактите полската нация или полската държава, че са отговорни или са съучаствали в нацистките престъпления, извършени от Третия германски Райх   или други престъпления против мира и човечеството или военни престъпления или по друг начин грубо омаловажава действителните извършители на тези престъпления, подлежи на глоба или наказание лишаване от свобода до три години. “

Както може да се очаква, текстът среща масово неодобрение. New York Times публикува неласкави мнения – посочва се, че  мярката е част от програма, въведена през последните две години, наречена от правителството на  PiS/Право и справедливост   добра промяна. ​​Промяната включва опити да се узакони правителственият контрол над медиите и да се въведат драконови закони против абортите. PiS също така променят публичността с език, напомнящи новоговора/newspeak на комунистическите години.  Комунистите  говореха за враговете на народа. Днес Качински нарича онези, които критикуват правителството,  най-лошият вид поляци.  Другите, които се радват на правителството, са наричани привърженици на закона и правосъдието.

Най-лошият вид поляци излязоха по улиците, за да протестират по-масово, отколкото Полша е виждала от времето на Солидарност, завършва публикацията.

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-za-prilikite-i-razlikite-mezhdu-adskite-dzhendari-i-nebesnite-eyndzhali

Няма да пиша за Истанбулската конвенция! Няма да пиша за Истанбулската конвенция! Няма да пиша за Истанбулската конвенция!

Насън и наяве си повтарях тези сакрални думи напоследък и наистина удържах порива да се включа и аз, барабар Петко с мъжете, в горещия „дебат”. Идеята да се опазя свеж за финала обаче не сработи, защото „дебатът” свърши, още преди да е започнал.

Поне за мен той свърши в момента, когато Негово Високопреосвещенство митрополит Гавриил Ловчански сподели с целия български народ сакралното откритие, че думата „джендър” и думата „джендем” имат един и същи индо-европейски корен и фактически означават „ад”. Или нещо адско – странен инструмент за сексуален тормоз над иначе невинната душа на православното човечество например.

Брррр! Геената огнена се държи като тайландска масажистка – протяга ръка и ти доставя такова адско удоволствие, че направо ти става гадно и веднага се оглеждаш за съвет от някой чернокапец как да се предпазиш от греха.

Разбира се, наложи се после Негово ловчанско високоезиковедство да обяснява на шашнатата публика, че е малко сбъркал – не, как ще сбърка, че е бил подведен и че думите джендър и джендем всъщност нямат общ корен, а са се пръкнали от абсолютно различни езикови семки.

„Това обаче по никакъв начин не променя духа и смисъла на джендър доктрината, която е антихристиянска и античовешка” – дори в разкаянието си обаче уверено добавя дядо Гавриил.

Естествено. Ако ние кажем, че черното е бяло – приема се. Ако обаче се окаже обратното, че въпросното черно изобщо не е бяло – това „по никакъв начин” не променя нещата.

Е-е-е-е-х, как обичам този класически подход към логиката и реалността. И как ми се ще отнякъде да намеря текста и да прочета тази прочута „джендър доктрина”. Като гледам колко много хора в България могат със свои думи да я критикуват, значи са я чели, а на мен нищо такова не ми е дадено. И в библиотеката даже не ми я дават таз джендър-таковата, щото я нямали. Или щото са джендъри, май.

Но на нас пък, които не сме джендъри, така ни се пада – да разберем от първа ръка какви умни и самоотвержени божи служители служат на висши постове в родната ни православна църква, какви любители на истината, които я защитават докрай, без страх и свян дори от Бога…..

Другият връх в „дебата” за Истанбулската конвенция бе обявеното намерение на БСП да инициира референдум по темата.

Без да им пука от факта, че самата конвенция е плод от усилията именно на ПЕС, към която нашите чичкови червенотиквеничковчета уж принадлежат. И без да им пука също от факта, че, както предупреди един специалист по конституционно право – по въпроси, които засягат залегнали в Конституцията права, референдуми няма как да се провеждат.

Логично – ако на евентуалния референдум мнозинството отхвърли ратификацията на конвенцията, ще трябва да преразгледаме всичко по темата и да приемем не европейски закони, а закони като в Русия – че жените могат да бъдат бити от мъжете, стига само пораженията върху тях да не ги вкарат в болница.
Да не забравяме обаче, че Истанбулската конвенция защитава и мъжете, тоест, тя казва, че не само жена ми има право аз да ѝ купувам обувки, но и че аз имам право да не бъда бит с тояги, ако случайно не ѝ купя.

Ало-о, Янаки Стоилов – ама къде спиш, бе, момче, обясни на твоите леви хора, че с идеята за референдум нагазват не просто в обикновения политически, а в самия конституционен лук и има опасност да го сгазят до смърт.

„За” или „против” сте ратификацията на Истанбулската конвенция?” – това е умният въпрос, на който, според нашенските умни социалисти, трябва да отговорят умните и образовани българи.

Така, де – всички. Дори онези 80 процента, които не са по никакъв начин дали повод на умния червен професор Иво Христов да ги нарича „дебили”, но той въпреки това ги нарича. Щото е умен. Или щото е червен професор – не знам със сигурност причината, обаче фактът си е факт.

И така, моят комшия, който не е червен професор и гарантирано има твърде мъглява представа за значението на думи като „ратификация” и „конвенция”, да не говорим за адските „джендъри” или небесните „ейнджъли”, ще трябва да ѝ гласува на другарката Корнелия Нинова референдума.

Знаете ли как ще се ориентира комшията какво трябва да прави в тази ситуация? Като разбере от телевизора, че конвенцията е „Истанбулска”, вече ще е напълно сигурен, че трябва да гласува „против” – защото нали си е истински български патриот и мрази турците от сърце и душа.
Какво се смеете, бе, граждани, да не би да не е истина, че много често така се прави политика по нашите земи?

А знаете ли как същият този умен комшия ще гласува, ако между две бири успее все пак да схване, че конвенцията засяга сексуални въпроси и бой на жени? Аз лично не знам и не мога да ви помогна с отговора – но ми е много любопитно.

Обаче мога да ви ориентирам донякъде в ситуацията. Според мен комшията е човек с особено сложна сексуалност и специално отношение по джендър тематиката, макар че не го знае. А и да го знаеше, не би си го признал дори с бой.

Преди години той се напиваше здраво поне веднъж седмично, за кеф започваше да думка истински голям тъпан в апартамента, а като се надумка, за още по-голям кеф подгонваше дъщерите си, тогава дебели и напращели тийнейджърки. Те пищяха и бягаха, наставаше голяма олелия, а намесата на жена му в опит за провеждане на спасителна акция, водеше само до пребиване и на трите жени.

Този цирк относително се укроти, след като голямата щерка изчезна някъде, скоро роди дете и го хвърли в семейството за отглеждане, а тя се запиля. Та, може и да не съм прав, но подозирам, че въпросният комшия е и баща, и дядо, на това невинно отроче. Когато майка му изрядко се появи, то ѝ вика „лельо”, а на леля си, която го отглежда, вика „мамо”. Как вика на комшията – не знам. Въпреки че детето е вече доста голямо, почти нищо не му се разбира от говора – и тази дебилност също подкрепя идеята за наличието на сексуални тайни в това сплотено социалистическо семейство.

Казвам „социалистическо” не в чисто политическия смисъл – не знам и не ми пука тези хора за кого гласуват. Казвам го обаче, защото те са образец на онова, което вдъхновява душата на социалиста – цяло семейство болни и безработни, които живеят от помощи, инвалидни пенсии или каквото изкарат на черно и самоотвержено псуват тирана в лицето на околните люде с пари€ да не говорим за онези с ум, смъртните врагове. Но, какво да ги правиш – консервативни ейнджъли, по нещастие попаднали в либералния джендър свят…..

Та много искам да знам – как точно си представя другарката Корнелия Нинова, че ще гласува този мой комшия със светъл ум на нейния референдум. Какъв точно разумен отговор очаква да получи тя от въпросното същество по темата „насилие над жените”. Или за тъй наречения „социален пол” – концепция, която упорито ни се представя като идея за създаване и бързо разпространение сред нашите деца на някакъв чудовищен „трети пол”, а не, както е в действителност, като идея за социалните роли на дадените ни от Бога два пола.

Най-важното в целия „дебат”, проведен тук по повод Истанбулската конвенция обаче, е въпроса за топлата руска връзка в него – нещо, което май малко късно започна да се осъзнава от обществото и което все още, кой знае защо, малцина се осмеляват публично да споделят. А тази връзка е толкова очевидна, че направо боде очите.

Само си помислете – кой в политически план застава категорично срещу конвенцията и веднага ще схванете за какво иде реч.

Да, целокупно срещу ратификацията на конвенцията застават повече или по-малко откритите противници на западаната ориентация на България, които са и всеизвестни руски подлоги – Българската социалистическа партия, плюс тъй наречените „български националисти”, които всъщност са руски, плюс Българската православна църква, която напоследък се държи все по-открито като филиал на Руската православна църква и т.н. знаете ги всичките.

Ама какъв е интересът на Русия да си повдига българските кохорти срещу нещо, което не засяга пряко политическия живот – ще попита някой скептик.

Първо, идеите за поддържане на нормални, балансирани социални отношения в първичната междуполова война, която се води от памти века, заложени в Конвенцията, засягат дълбочинното, концептуалното мислене. Но ако утре българите променят мисленето си по западен образец, те ще прогледнат и за истината на източните ни отношения – а оттам неизбежно ще има преки политически загуби за Русия.

И второ – принципите на Истанбулската конвенция, както видяхме от „дебата”, са дъвка разтеглива от гледна точка на всекидневния масов български мозък, несвикнал с последователни и принципни разсъждения при използването на непознати думи и сложни термини. А в подобно общество Конвенцията е едновременно добър повод и лесен начин да се създават и поддържат раздори и противоречия – истинската хранителна среда, в която имперската политика на Кремъл вирее най-добре.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Започнах да чета „Зимни новели“ от Ингвилд Х. Рисхьой (изд. „Изида“, преводач Ростислав Петров) в много ветровит и свиреп ден. Точно в такова време трябва да се чете норвежка литература, никак не й отива разсеяността на лятото и натрапчивото щастие във въздуха. През 2014 г. книгата печели най-голямата и престижна литературна награда в Норвегия – „Браги“....