Исус и Мери, как сте облечени днес!

Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека по делото Sekmadienis v Lithuania.

Търговско дружество провежда рекламна кампания, в която са включени три реклами, показвани на двадесет рекламни табла  във Вилнюс и на уебсайта на дружеството.

Първата от трите реклами показва млад мъж с дълга коса  и няколко татуировки, облечен  с джинси – и надписът в долната част на изображението гласи:  “Исусе, какви панталони!” (Jėzau, kokios tavo kelnės!).

Втората реклама показва  млада жена, облечена в бяла рокля  – и  надписът в долната част на изображението гласи: “Драга Мария, каква рокля!” ( Marija brangi, kokia suknelė!).

Третата реклама показва  мъжа и жената заедно – и надписът в долната част на изображението този път е “Исус [и] Мария, как сте облечени!” (Jėzau Marija, kuo čia apsirengę!)

Инспекторатът глобява дружеството за нарушение на Закона за рекламата, тъй като кампанията противоречи на обществения морал.  Инспекторатът счита, че рекламите използват религиозни символи по неуважителен и неподходящ начин и че използването на такива символи за  целите на модната реклама е вероятно да  засегне религиозните хора. В последна сметка санкцията от около 500 евро е потвърдена с мотива, че kеподходящото изобразяване на Исус  и Мария във въпросните реклами насърчава лековато отношение към етичните ценности на християнската вяра и насърчава начин на живот, който е несъвместим с принципите на религиозния човек.

Търговското дружество се обръща към ЕСПЧ за защита по чл.10, свобода на изразяване.

Решението

Става дума за търговско слово, според практиката на ЕСПЧ то е с ниска степен на защита – изразяваща се в  по-широко зачитане  от страна на Съда на преценката на националните власти –  държавите имат широка свобода на преценка при регламентирането на словото в търговските дела и  рекламата [73]. Задачата на Съда е да не замества компетентните национални органи, а по-скоро да  анализира намесата,  която се оспорва, в светлината на случая като цяло и да  определи дали намесата  е  пропорционална на преследваната легитимна цел   – и  да се увери, че националните органи прилагат стандарти, които са в съответствие с принципите, заложени в член 10 ЕКПЧ, и освен това те се позовават на приемлива преценка на релевантните факти [72].

Съдът констатира намеса в свободата на изразяване, като на първо място приема, че тя има легитимни цели, а именно защитата на морала, произтичаща от християнската вяра, и защитата на правото на религиозните хора да не бъдат оскърбявани въз основа на техните вярвания [69].

По-нататък Съдът напомня, че свободата на изразяване е една от  основите на  демократичното общество и едно от основните условия за неговия напредък и за самореализация на всеки индивид. Свободата се отнася  не само към  информация  или  идеи, които са приети благоприятно или се считат за безобидни или безразлични, но и за тези, които обиждат, шокират или смущават. Такива са изискванията за плурализъм и толерантност, без която няма “демократично общество”. Свободата на изразяване има и предели, които обаче трябва да се тълкуват стриктно и необходимостта от каквито и да е ограничения трябва да се установи убедително [70].

Все пак упражняването на свободата на изразяване носи задължения и отговорности. В контекста на религиозните вярвания е задължение да се избягва, доколкото е възможно, израз, който да засяга упражняването на правата по чл.9 ЕКПЧ [74].

Съдът установява, че рекламите не са безпричинно обидни или оскърбителни, нито подбуждат към омраза на религиозни основания. Местните власти имат задължение да представят основателни и достатъчни причини за намеса. Според Съда предоставените от тях основания са  декларативни и неясни и не обясняват достатъчно защо позоваването на религиозните символи в рекламите е обидно и защо насърчаваният от рекламите начин на живот е  непременно   несъвместим  с обществения морал. Освен това Конституционният съд на Литва е постановил, че “никакви възгледи или идеология не могат да бъдат обявени за задължителни и насочени към дадено лице” и че държавата “няма право да създаде задължителна система от възгледи”. 

Според ЕСПЧ фактът, че граждани са се оплакали пред националните власти относно рекламите, не може  сам по себе си да оправдае налагането на санкция.

Нарушение на член 10 ЕКПЧ:   местните органи не са успели да постигнат справедлив баланс между, от една страна, защитата на обществения морал и правата на религиозните хора, а от друга страна, правото на свобода на изразяване [83].

Решението се отнася до слово с противоречив характер, което се приема нееднозначно.То показва, освен другото, че според ЕСПЧ  евентуално засегната чувствителност сама по себе си не е достатъчна, за да оправдае намеса в свободата на изразяване.

 

Прочети цялата новина https://nellyo.wordpress.com/2018/02/06/echr_moral/

Свързани новини: