Снимка с рускиня без приклякане

В чакалнята на зъболекарския кабинет, където заведох вчера двете ми дъщери, се  разигра интересен сюжет с участието и по инициатива на рускиня, живееща от 20 години в България по нейните думи. Била удивена да види на живо “най-големия русофоб” в България. Приех титлата за съмнителен комплимент със забележката, че този етикет у нас се лепи от гузните русофили на несъгласните с тях българи и тя се съгласи, че всеки има право на мнение. Лично тя ме слушала с голям интерес ( и дори с уважение?!), защото говоря много умно и с факти, а не с обиди и епитети. Пък и всички сме хора- ето на, довел съм децата си на зъболекар ( сякаш това е подвиг, какъвто не се очаква да извърши един “русофоб”, почти човекоядец).

Разговорът ни тръгна от желанието й да се снимаме с нейния телефон, за да учуди всички в своя профил във Фейсбук. За да ме “склони” към подобен жест, жената опита още няколко похвали по мой адрес ( в стил “май не си толкова страшен”), но най-вече ме разсмя с констатацията си, че съм много висок, поради което настоя да се снимаме седнали. Аз пък й предложих да приклекна както подмазвачите на Путин при постановките в негово присъствие по време на снимка.

 

 

Покрай съгласието, че имам право да не харесвам руската политика ( и нейната констатация, че Путин наистина е “карлик”, т.е. джудже) стопихме напълно ледовете, заровени в самия термин “русофоб”, който тя упорито използваше въпреки всичко по мой адрес. “Моля ви да ме снимате с най-големия русофоб “, обърна се тя към появилия се от съседния кабинет лекар, който ме погледна смутено- един вид очакваше да види реакцията ми на абсурдната комбинация между комплимента и обидата. Медицинската му сестра си предложи услугите във възцарилата се неловка пауза и свърши работата по снимането ( очаквайте евентуално тиражиране).

Рускинята, чиито 4 деца са пръснати по света ( а един от синовете й загинал в Афганистан по съветско време) се изповяда в любов към България, където е избрала да остане да живее въпреки обстоятелството, че българският й съпруг , бивш гурбетчия в Коми, е починал междувременно. “Щях ли да стоя тук ако не ми харесва”, риторично попита тя сякаш се оправдаваше. Нямаше нужда  да се съгласявам с очевидния факт.

Разделихме се със същата любезност, с която започнахме разговора, но остава въпросът какво точно се случва в “загадъчната руска душа”, настанила се в България по любов, която обаче не може да се отърве от клишетата на омразата дори в случай, когато се опитва да се хареса на един български “русофоб”. Не е точно като “война и мир” в душата й, но си е мъка…

Share on Facebook

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2018/02/07/%d1%81%d0%bd%d0%b8%d0%bc%d0%ba%d0%b0-%d1%81-%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b8%d0%bd%d1%8f-%d0%b1%d0%b5%d0%b7-%d0%bf%d1%80%d0%b8%d0%ba%d0%bb%d1%8f%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b5/

Свързани новини: