Средната цена на тока за бита през 2016-та г. е била 12,5 цента/кВт.ч, което по настоящия курс 1 долар за 1,6 лева прави 20,0 стотинки/кВт.ч. През 2017-та г. картинката не се е изменила съществено, докато при нас цената за бита е над 21,...

Обикновено свързваме хубавото вино с любовта и насладата от живота. Точно това ни предлагат книгите, в които то е главен герой. Драматичните романи за пътешествия, вкусна храна и себеоткриване, придружени от красотите на френските и италианските провинции, са сред предпочитаните ни четива на празници като днешния. Специално за Деня на книгите и виното ви предлагаме...

Едно от водещите български издателства „Колибри“ търси нов мениджър Маркетинг и реклама, става ясно от обява в портала за свободни работни позиции Jobs.bg. Сред основните функции на мениджъра ще бъдат разработването на маркетингови стратегии и акции за налагане на книгите на пазара, поддържане и установяване на отношения със сътрудници и партньори, цялостна реализация на рекламните кампании на издателството....

На днешния 14 февруари клиентите на таксиметровото мобилно приложение TaxiMe ще получат няколко приятни изненади, които ще превърнат пътуването им в едно по-специално преживяване и ще допринесат за романтичното им настроение. В подбрани таксита ги очакват книги, обвързани с вечната тема за любовта, обединени в инициативата TaxiMeREADS. TaxiMeREADS се провежда за пореден път, като сред заглавията в светивалентинското издание са „40 стихотворения българска любовна лирика“,...

Виното носи страст и удоволствие за сетивата. Независимо дали ще го гарнирате с любими хора, хубав филм или прекрасна книга, то винаги ще подчертае преживяването по страхотен начин. Както вече прочетохте в статията ни с книжни препоръки, то наистина се съчетава превъзходно с всякаква литература, а заглавията и сюжетите, свързани с него, хич не са малко....

Много и достойни за уважение реакции се появиха срещу най-новата проява на червения реваншизъм от страна БСП във връзка с провокацията относно “правосъдието” на т.н. Народен съд и “основателността” България да бъде наказана жестоко от Ньойския договор. Не смятам да повтярам тезите и аргументите на други автори по темата ( най-много да си навлека отново яростните хули на личностна основа, с каквито обикновено ме заливат, когато не могат да ми опонират с факти – защото съм си позволил да се родя и живея в комунистическа държава и среда, пък съм се оказал неблагодарен за високата чест да попия завинаги комунистическата отрова, наливана насилствено в главите на моето поколение десетилетия наред).

Галопиращият реваншизъм на БСП й сателитните й звена (  от “библиотекари” и прочее другари) може да бъде коментиран и по метода на дедукцията ( на Шерлок Холмс), който разкрива истинските , най-важните мотиви на престъпника. В романите на Конан Дойл той бива залавян в крайна сметка, но у нас от публичността и от коментарите като правило убягва основното в процеса на търсенето на верния извод.

Какво липсва в картината на престъплението?

За да стигна до извода, ще посоча бегло какво виждаме от пръв поглед.

Да, наглостта се набива в очи. Изгледайте, ако имате нерви , снощното предаване на Милен Цветков по Нова телевизия с участието на един другар, който възкреси с поведението си и на терминологично ниво най—най – крайните форми на болшевишката злоба към враговете, които трябва да бъдат избивани безмилостно. Изявата му може да изглежда лична, но е всъщност типична – типична за тенденцията.

Тенденцията, уважаеми читатели, е БСП да се връща все повече към устойчивите идеологеми на склерозиралата Партията. Нинова даде знак в този смисъл още в първите дни на партийното си водачество като заведе новото си партийно обкръжение на поклонение – в буквалния смисъл – в родното място на Тодор Живков, развенчан временно в края на 1989 г. и малко след това.

Какво означава “малко след това”? Беше времето, когато Партията осиротя. Тя винаги е следвала свирката на Кремъл – кажат ли от там, че Хитлер е съюзник, както става през август 1939-та, и за Партията тук той се превръща в такъв. А пък подсвирнат ли, че Хитлер вече е враг, както става през юни 1941 г., Партията обявява “курс на въоръжена борба” срещу отсъстващия на терен Хитлер по същия глупав начин, по който Царството обявява война на Великобритания и САЩ две години по-късно без да има дори допирна точка, фронт, на който да воюва с двете държави.

И отново: свирнат ли от Кремъл сбор на своите хора в София, те свалят своя местен вожд Живков, защото вече не е в крак със съветското време. После обаче примерът на Москва се оказа ужасяващ за винаги верните изпълнители на московската воля у нас. СССР се разпадна, КПСС беше забранена. Ужас! Как да не осъдиш Живков ( за кърпените му чорапи, за които го “ожалихме” тогава по време на съдебния фарс, при който го изкараха едва ли не бивш битов страдалец, аскет и светец-безсребърник)!

Заметената под килима вина за тоталитаризма, както свикнахме да го наричаме – досущ както ни беше втълпено да говорим за фашизъм, за да не лъсне етимологичната връзка с нацоналсоциализма- междувременно гнояса както всяка непочистена рана. Нужна беше само новата свирка на Москва, за настъпи поредната мобилизация на Партията.

Путин отдавна им свирна и в България реваншизмът надигна глава не от днес и от вчера. Само че сега стои въпросът за властта на московската пета колона в най-чистия й вид. Борисов им свърши работа с пасивната си подкрепа за узбуяването на този ревашнизъм и огладнелите за власт другари и другарки от първия ешелон на петата московска колона напират.

На Нинова и компания им нужна консолидация на носталгиците и русофилите, опакаовани заедно. Идеята е явно да бъдат призовани в боя за властта всички “здрави сили”, а за целта им е нужна спойката на комунистическите мантри от времето на великите победи над мандрите. Старата песен “Партизан за бой се стяга” на нов глас: Позитан за бой се стяга!

Началството на партията се огради с млади и по-агресивни реваншисти от онези, които са били съпричастни към сгромолясването на “строя”. На правата на своята лична невинност за деянията на комунизма най-екстремно се изявяват тъкмо Валери Жаблянов, Крум Зарков и Александър Симов. Единият демонстрира презрение към жертвите на комунизма в самото Народно събрание; другият прави същото от екрана на Нова телевизия, а третият чегърта ненадминати в наши дни болшевишка ярост срещу “психодесни”, “криптодесни”, “зомбита”,  “реститути” , “злобни бабета” и прочее  омразни по класово-идеологически признак врагове.

В тази соцджунгла младите имат най-големия апетит за власт и тъкмо те са насъскани да размахат над гробовете с жертвите ръждясалите комунистически кирки от времето на партийния вожд Георги Кирков ( нищо, че той съще в младостта си е заклеймявал русофилството). Младите бригадири задълбаха чак до Ньойския договор с грозни намеци колко справедливо е била наказана България- онази, царската, капиталистическата, воювала успешно срещу…Русия и подписала заедно с победителите на Русия договора от Брест -Литовск на 3 март 1918 г., маркирал най-голямото поражение и териториално отстъпление в историята на империята, родило цели самостоятелни държави на картата, като Финландия и Полша в резултат на това.

Това за Брест – Литовск, разбира се, го няма, в писмената провокация на БСП – ако имаше начин, биха заличили руския позор, олицетворяван от Ленин, който го е подписал. Има я “само” старата партийна позиция за необходимостта България да се провали в Първата световна война, за да победи пролетарската революция. Тази партийна линия на национално предателство е възкресена сега с намеците за Ньой като справедливо наказание наза България.

Днешната следовница на столетните антибългарски традиции “пропуска”  обаче в опитите си за реставрация на мантрите  една много важна изконна социалистическа позиция: всеобщото заклеймяване на Русия като евразийски покровител на мракобесието, поради което русофилството е било смятано за ерес в средите на българските социалисти. Налага се отново да припомня, какво е казал по този повод основателят на българския социализъм Димитър Благоев:

“Русофилството е грубо политическо суеверие, умишлено култивирано сред народните маси; политическо знаме, вървенето и воюването под което неизбежно води към предателство и национална катастрофа. Защото русофилите, плувайки безогледно във водите на руската дипломация, неизбежно и фатално правят от България едно сляпо и послушно оръдие в ръцете на руската завоевателна политика на Балканите”. („Принос към историята на социализма в България, С., 1976)”.

Ето тази е липсващата брънка от днешния соцреваншизъм. Другарите и другарките са готови да извадят от своя гардероб скелета на бродещия из Европа призрак на псевдореволюцията, но без да тревожат стопанина на Кремъл. По този показател, разбира се, се родеят със своя конкурент Борисов. Вместо да се опитват да му отнемат власта като застанат на по-европейски позиции от него, колкото и позата да не им\му отива, те правят точно обратното. Наредено им е да мобилизират целия ревашнистки антиевропейски ресурс в похода си към власта. Стават все по-мракобесни, но не и по темата за руското мракобесие, заклеймявано от първите оциалисти в България.

Защото са социалисти ли? Нищо подобно. Не и по еврепейските мерки. Готови са да бъдат анатемосани от европейските социалисти и в това отношение също не са новатори в исторически план. Болшевизираният български социализъм от 1919 г. насам също е бил антиевропейски. Нищо ново.

Ето защо единствената стара партийна традция, към която БСП не желае да се връща, е тъкмо съпротивата срещу “грубото политическо суеверие” , каквото наистина е русофилството. Това суеверие им е нужно на българските т.н. социалисти като “въздуха и слънцето за всяка живо същество”, както се подзваха в НРБ по повод дружбата със СССР. Формулата им е : комунистически реваншизъм плюс популизъм и русофилизъм в името на победата. Това трябва да бъде ясно и на европейското “социалистическо семейство”, което се чуди вече на глас какво става в БСП.

Освен всичко, отдалечавайки се от проевропейските избиратели, БСП показват, че се отказават да се борят с популистите от ГЕРБ за неговата градска прозападна аудитория. Залагат на твърдия си реваншистки електорат и на “меката сила” на руското влияние, отмъквайки едновременно с това от управляващата конкуренция русофилския му избирател. В БСП, като е известно, масово си харесват своя Бойко и тайно се тюхкат, че са го изпуснали като техен кадър, но това не значи, че не биха го похарчили, за да седнат на мястото му.

И още един детайл: в интервюто си за БНТ в края на миналата седмица политически превъзбуденият отново шеф на “Атака” Волен Сидеров изтърси нещо нечувано досега от масовата (му) публика. Каза, че Русия е създадена от българи и по тази причина трябва да я пазим. Явно юмручният удар, който демонстративно му нанесе на 30 октомври 2015 г. друг виден путинист му е докарал не само временното смирение, но и трайно мозъчно сътресение, при което са му се разместили приоритетите. Сидеров продължава да обича безрезервно Русия, но вече по бащински ( нали самият той стана баща), а не с онази синовна преданост, с която се раздаваше по концертите на Йосиф Кобзон и при откриването на предизборната си кампания за европейските избори насред  Москва.

Нещо повече, не друг, а телевизия “Алфа” на Сидеров излъчи невиждано за путинофилския профил на този пропаганден канал филмово творение: показа английския филм “Четвъртата власт”, в който пряко, без заобикалки, се отправят обвинения към Путин като организатор на атентатите в Москва ( и не само там), провокирали т.н. втора война в Чечня, която Путин оглави като новоназначен от Елцин премиер и доведе до победен край като президент върху руините на смазаната с безмилостни бомбардировки чеченска столица Грозни.

Вижда се от тези два примера, че на Сидеров му отреждат в руския сценарий нова роля: на дистанциран от явното покорство пред Кремъл български родолюбец, който трябва да проникне и в следващия парламент като руска патерица, но вече в ролята на един пробългарин, а не като политика, който беше заложил в преидзбораната си програма 5 точки, всяка от които се фокусираше върху обслужване на руските интереси.

Ами новите политически проекти, като този на Слави Трифонов и на Божидар Димитров? Общото между тях е пълното отсъствие на “интерес” към темата за марша на руската пета колона у нас. Единият е голям бунтар и опозиционер, а другият  е голям патриотар и визионер, но и на двамата големци не им трепва под лъжичката от факта, че България- вече и според прогледналите западни медии и политици- е най-зависимата от Кремъл държава в ЕС. Ха сега познайте в чия полза ще работят подкрепящо “новите поректанти” на светлото бъдеще!

Битката за умовете и бюлетините на русофилските избиратели е нер(а)вна, но и (не)справедлива. Защото БСП ще я спечели, стига да слезне до нивото на “Атака”, която я беше задминала по този показател по едно време, когато Решетников посочваше Сидеров и последователите му за най-истинските приятели на Русия. БСП си взе бележка. По всички личи, че не се гнуси да налапа своя дял от тази руска погача, минирана с антибългарски последици. Дялкат й патерици, свирнаха й от Москва, и тя взе “курс на въоръжена борба”.

Провокацията по въпроса за т.н. народен съд и за “справедливия” Ньойски договор е само прокламацията за обявяването на война, мобилизацията за която е започнала отдавна. Всеки военен ще ви каже, че започне ли веднъж мобилизация, вече няма връщане назад- тя има по-голямо значение за избухването на войната от самата прокламация. Питайте генерала от резерва Румен Радев.

Share on Facebook

Дебютната детска книга Beyond the Fence на българската илюстраторка Мария Гюлеметова e включена в дългия списък с претенденти за британската награда Klaus Flugge 2018, става ясно от съобщение на организаторите от издателство Andersen Press. Наградата се връчва на най-обещаващия дебютант в илюстрирането на детски картинни книги. Тазгодишните кандидати за били повече от 50, от които журито е подбрало 15 заглавия. Неговата председателка Джулия Екълшеър споделя:...

Студио Tour London на компанията Warner Bros. предлага на обсебените от Хари Потър манията двойки да прекарат един незабравим Свети Валентин в най-необикновеното място на земята – училището за магия и вълшебство Хогуортс, съобщава сайтът 9gag. Инициативата включва романтична вечеря в залата на замъка, последвана от уникална разходка из студиото. Двойката може да се възползва от...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/de-profundis-yo-mucho-koham-moyu-bella-kantri-und-mio-pametan-populus

Йо мучо кохам мою белла кънтри унд мио паметан популус!

Изглежда занапред вече така, по възможно най-международен начин, ще трябва да се изразявам, когато говоря за любовта към родината и народа си.

Иначе е срамота. Заради простотиите, сътворени от типове като Валери Симеонов, Красимир Каракачанов и Волен Сидеров, в наши дни да каже човек просто, че е български патриот, е изказване налудничаво, нещо, което никой нормален гражданин не би си причинил сам и доброволно.

Но не единствено от философски съображения – например заради разбирането, че любовта към родината е сред онези първични неща, които не подлежат на всекидневно фукане. Както не информираш през пет минути с гордост всички останали, че имаш нос или гъз, така не им съобщаваш постоянно, че си патриот. Най-малкото, защото това веднага поражда съмнения…..поне в нормалните общества и нормалните мозъци ги поражда, де.

Не, в случая проблемът е политически – днес и тук никой нормален човек не бива да се бие в гърдите с патриотизма си, защото по този начин налива още и още мътна вода в мелницата на онези типове, които вече са се накичили като годен циганин с титлата „патриот” и настояват всички останали да ги признаят за най-големите родолюбци на планетата.

Те са готови лично да те разкъсат, ако ги информираш под секрет, че българският патриотизъм не е и не бива да е нещо, което се състои от два дяла простотия, три дяла наглост и пет дяла любов към Русия. Нито да се носи публично разперен като бяла балетна пачка, та да ти лъщи черния задник на този фон и да ти завиждат всички красни пеперуди и пауни от околността.
Но това е положението – приватизираха си момчетата думата „патриот”, превърнаха я изцяло в мръсна дума и доброволно няма да я върнат на нас, народа, колкото и моят приятел Иван Бедров да им се моли за това.

Тя тая работа с молби не става. Става с тояга, но изглежда времето за тоягата е вече изпуснато.

Първо, трябваше българското общество, воглаве с медиите, да размаха въпросния инструмент за вразумяване още в самото начало, когато русолюбивите тия типове започнаха да се представят за родолюбиви.

Срещу тях трябваше да скочат всички и да кажат – не, не приватизирайте думата „патриот”, че ви пребивам мръсните ръчички.

Но не би, вместо това, инертното българско общество си затрая, както винаги, а некадърната българска журналистика – и тя както винаги – подхвана да им припява. Уж за по-кратко, но всъщност любовно, тя и досега си ги титулува „патриотите”, та „патриотите”. И, разбира се, така им помага да се утвърдят, вместо да ги погне и разгони от обществената сцена.

Второ, тази работа с тоягата можеше и трябваше да бъде свършена от българския съд при регистрацията на уж политическата формация „Обединени патриоти”.

Някой умен съдия трябваше да обясни на въпросните другари, че не може те да се наричат патриоти, защото това означава, че всички останали българи, които не са техни политически привърженици, тогава ще излезе, че са изначално непатриоти или дори антипатриоти, тоест, просто нещо за пребиване, ако не и направо за убиване.

Но не се намери такъв съдия…..Не, че съм очаквал да се намери, де…..

И трети път тоягата можеше и трябваше да бъде размахана миналата година, когато тази иначе крещяща „патриотична” сган изведнъж се направи по-тиха от водата и по-ниска от тревата, само и само да се промъкне в управлението на европейска България с цел да го руши отвътре.

Тогава не помогнаха предупрежденията, че е по-добре да се върви към нови, а ако трябва и към още по-нови извънредни избори, нежели несветата троица Симеонов-Сидеров-Каракачанов да се допуска до властта. Никой обаче не обърна внимание на аргументите защо това е не само вредно за обществения разум и морал, но и опасно за самото управление.

Е, хак ни е. Около година, след като тези тримцата и съпътстващият ги патриотичен башибозук наместиха задниците си на високата обществена ясла, те започнаха все по-често и по-смело да си показват рогата.

Например Каракачанов като военен министър надлежно се грижи да съсипе цялата натовска ориентация на страната.

Не, не го смятайте просто за шут, какъвто той наистина изглежда покрай идеята родната социалистическа казарма в цялата нейна прелест да бъде построена отново, но този път насред демократична България. Подобни идеи са само димна завеса, зад която да се скрие главното.

А главното съвсем не е толкова смешно, но пък е далеч по-опасно – реалните стъпки, които Каракачанов предприема за връщане на българската авиация под контрола на Москва. Решението да не се купуват нови самолети, а да се закърпят пак старите МИГ-ове, при това да се закърпят от основния военен противник на НАТО – Русия, си е безумие откъдето и да го погледнеш. Но пък безумие, планирано от най-патриотични подбуди и реализирано по начин най-патриотически.

Както казваше дядо Вазов, макар по друг повод – не ща да го пипна и с дилафа. Е, да, де, ама той цял министър…..

Но Каракачанов не е сам в тази си високо патриотична активност. Другият голям герой от споменатата несвета троица, Волен Сидеров, напоследък е зает пък да се заканва сурово на правителството, че ще го бутне. За по-малко от месец той вече два пъти пробва рекетьорския си късмет.

Е, да, първият път беше заради нещо, което може да изглежда като личен каприз – някакви министри, на които той звънял, не му вдигали телефона, затова двусмислено се закани, че може и да подкрепи вота на недоверие, внесен от БСП.

И наистина можеше, де, що да не го подкрепи – толкова политически салтоморталета е правил Сидеров през живота си, че никой няма да се изненада, ако пак се гушне с комунистите. Те са си лика-прилика, само дето неговата любов към Русия изглежда ма-а-а-алко по-голяма дори от тяхната…..

Но това май само беше проба дали номерът ще мине.

И като мина, вторият път нещата вече не бяха чак толкова лични, двусмислени и почти на майтап. Онзи ден Волен Сидеров директно заплаши Бойко Борисов, че ако ГЕРБ ратифицира Истанбулската конвенция, правителството ще падне.

Представете си, граждани, този тип е толкова голям патриот, че рискува да се лиши от участие във властта, само и само да спаси българския народ от лошите джендъри-мендъри и другите социални тути-кванти, картинно описани в конвенцията.

Те на това се вика патриотизъм, кво знайте вий!

Ако всички бяхме родолюбци като него, досега западните ЕС и НАТО отдавна щяха да са загъзени и щяхме да сме приютени в междуцицието на източната православна мамаша. Ех, мечти!

Като най-голям пич от тримцата напоследък обаче май се представя другарят Валери Симеонов.

Както е тръгнал да се изразява чрез официални декларации с повод и без повод, той очевидно се готви да постигне най-голямата мечта в живота на всеки истински патриот – да суспендира Конституцията и да започне да управлява чрез декрети, за да спаси народа. Е, може и чрез малко маршировки да го управлява, но все пак – основно чрез декрети.

Щото народът, както знаем, е тъп и не може да се спаси сам – той има нужда от водач със силна воля, здрава ръка и ниско чело.

Хубави декларации пише Симеонов, трябва да му се признае – силни, категорични и напълно откровени. От тях веднага всичко за него самия става ясно на абсолютно всеки – къде го боли, къде го сърби, кой за какво му е платил, кой за какво не му е платил, всичко…..

Покойният Вонегът описа тази ситуация чрез една детска песничка: „Виждам нашите, виждам вашите и на едно момиче гащите”. Тук обаче не е въпрос на виждане, а на показване, на политически ексхибиционизъм, с други думи.

Ами така е, след като ние като общество се наслаждаваме на магариите му, вместо да му направим строга забележка, той що да не се кълчи, докато самоотвержено ни се показва, човекът.

Резонен е въпросът  – откъде пък се пръкнаха подобни типове в съвременната уж европейска българска действителност?

Ще отговоря, но не ме мразете за това – пръкнаха се изсред самите нас, от недрата на тъй нареченият народ, от стройните редици на „обикновени хора”, застанали в поза „не знам, не чух, не видях”. А най-често – „не ме интересува”.

Ние си ги родихме, ние си ги отгледахме, ние си ги възпитахме. Каквито сме си ги създали, такива ще си ги търпим и занапред.

Заявявам го така оптимистично, защото те, истинските „патриоти”, срам нямат и със сигурност ще продължат да си правят каквото си искат, докато колективно поумнеем и не ги пратим на бунището.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Копнеете ли за зимата, за да се отпуснете в сгряващите прегръдки на червеното вино? Или пък предпочитате да разпускате с охладено бяло? Може би сте от онези, които се чувстват най-уютно в златната среда и винаги избират розето? Сигурно цените лукса и отказвате да пиете шампанско само на Нова година? За нас няма никакво значение –...

Поводът никога не е имал значение за нас – винаги сме настоявали, че книгата е най-хубавият подарък, с който да зарадвате любимите си хора или себе си за който и да било празник. Ако обаче сте настроени особено романтично точно покрай Свети Валентин и все още търсите онзи специален дар, с който да разтопите нечие...

Има нещо в романите, основани на исторически личности и събития, което изкушава любопитството по особен начин. Не говоря за историческата документалистика, която сама по себе си е не само изключително интересна, а и много важна. Става въпрос за книгите, които са вдъхновени от реалността, ала не се ограничават до нея, а смело я обагрят в...