02/16/18 08:49
(http://asenov2007.wordpress.com/)

ДА ГРАБНЕМ, КАКВОТО МОЖЕМ, ПЪК ДА СТАВА, КАКВОТО ЩЕ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ България е най-слабото звено в НАТО и страна с неясен избор между либерална демокрация и авторитарно управление – тези два важни извода от проучване, включено в официален доклад на започващата днес Мюнхенска конференция за сигурност, обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, 37 на сто от българите смятат, че България не трябва да е солидарна и да помогне на съюзник от НАТО, ако той е атакуван от външна сила. Как изглежда този процент спрямо нагласите в другите изследвани източно-европейски страни?

– Изглежда ужасяващо, както и да го погледнеш, Фили. Да, 37 процента са открито против спазването на член 5, фундаменталната точка в договора на Северно-атлантическия алианс, създаден точно като организация за колективна сигурност. Нещо повече обаче – България е единствената от проучените 7 Източно и Централно европейски държави, в които „за” спазването на въпросния член 5 се обявяват под половината от анкетираните – едва 47 на сто. Дори в доста НАТО-скептичната Словакия процентите „за” взаимната подкрепа все пак са 54. Да не говорим за Полша, където 90 на сто от анкетираните са готови да помогнат на партньор от Алианса.

– Добре, Пламен, но защо е така, защо българите не са склонни към сътрудничество?

– Първо, това е драстична форма на една от най-отвратителните, дори зловещи черти на българския национален характер, Фили, онази, която Елин Пелин описа в много мек вариант чрез Андрешко. Говоря за първичната наглост – на мен всички са ми длъжни, но аз не дължа никому нищо. Да, индивидуализмът е в основата на капитализма и модерната цивилизация, но това е индивидуализъм, който включва съзнанието за необходимост от сътрудничество. А без него, какъвто е нашият случай, имаме гол животински инстинкт – да грабна каквото мога, пък да става каквото ще. Впрочем – и това е втората причина за липсата на склонност у българина да сътрудничи – тоталитарният режим възпитаваше у хората точно такова животинско поведение. Тогава нищо не беше сигурно, всичко беше временно – комунистите можеха не само да ти отнемат собствеността, както са направили с дядо ти, но във всеки момент човек можеше да загуби хляба, семейство, дори живота си. Третата причина вероятно трябва да се търси в характера на тъй наречения „български преход” – тези последни 30 години, когато българските граждани получиха урок по безнаказано разграбване и се убедиха, че по-силният винаги има право. С други думи, Фили, ако разположим тези причини върху времевата линия, имаме период от най-малко 100 години, когато българинът е буквално насила убеждаван, че да „изработиш” всички останали е правилното поведение, че така се оцелява и напредва в този живот.

– Но няма ли противоречие между масовото нежелание да се спазва член 5 и мнението, че НАТО е важно за сигурността на България, което споделят 66 на сто от хората?

– Как да го кажа по-ясно, Фили, освен да изтърся нещо или много умно, или много глупаво? Да, от гледна точка на нормалната логика, това е парадокс – но от гледна точка на нормалния българин, в парадокса няма противоречие. Просто е – ние искаме от една пчела само меда, не жилото. НАТО за нас е такава пчела. Основните натовски държави – САЩ, Великобритания, Полша и още някои, са длъжни да отделят много пари от своите бюджети, за да поддържат колективната отбрана, но ние вече 14 години се правим на разсеяни и не харчим дори минимално изискваните два процента. Другите са длъжни да приемат на своя територия бази на НАТО, за да ни пазят, но ние не, тъй като това ще влоши отношенията ни с Русия. Другите са длъжни да купуват скъпа натовска техника, която отговаря на всички съвременни условия за водене на война, ние обаче, макар не скъпо, а прескъпо, ще кърпим до второ пришествие старите руски МИГ-ове, за да не дразним Кремъл. И така нататък. Да, звуча, сякаш съм саркастичен, Фили, но не съм. Просто информирам, че в главите на голяма част от българите това не са парадокси, а нормална реалност, те не се срамуват от тези си нагласи, а се гордеят, защото „пак ще прецакаме наивните западняци”. Ето защо заключението на доклада, че „България е ней-слабото звено в НАТО”, е напълно разбираемо и правилно.

– Пламен, това не се ли дължи и на факта, че българите не знаят много за НАТО, че част от тях още живеят с внушенията от времето на комунизма за НАТО като основен враг?

– Вероятно докато не умре и последният човек, живял при комунизма, Фили, подобни предразсъдъци ще се пренасят и ще тровят мисленето на хората и обществената атмосфера в страната. Но въпросът е и по-комплексен. Първо, да, няма достатъчно информация тук за НАТО. Второ, НАТО, въпреки че има съответни структури и огромни възможности, не води публични кампании, не прави видими измеренията на сътрудничеството и ползите от дейността си. И трето – за сметка на това, главният противник на Алианса, Русия, противодействието на НАТО твърде осезаемо. За разлика от Брюксел, Москва използва всеки случай, за да води кампании срещу НАТО. За целта влага средства, използва както външни, така и вътрешни източници, служи си с всички познати, дори с най-циничните и грозните, методи на пропагандна война, без да се притеснява. Така че, Фили, в информационно или да кажем дори – в пропагандно отношение, има много какво да се промени. Друг е въпросът, от една страна, иска ли НАТО да се занимава с това, а от друга – имат ли българската държава и българското общество като цяло особено желание да го правят. Не искам да съм категоричен, но поне практиката от последните 14 години, откак България е член на Алианса, показва, че за съжаление отговорът и на двата въпроса е – не.

– Пламен, в проучването, цитирано в доклада на Мюнхенската конференция по сигурност има още доста смущаващи резултати по отношение на евро-атлантическата ориентация на България. Кои са най-важните от тях?

– Трябва да се изтъкне, Фили, шокиращият, поне за мен, резултат, че цели 70 на сто от българите харесват Владимир Путин. Това е съизмеримо с официозните проучвания за любовта към Путин в самата Русия – а за една уж независимо европейска и натовска страна е наистина стряскащо. Зад нас с най-голямо одобрение на Путин сред 7-те изследвани страни е Румъния, но там процентите все пак са 47, тоест, две трети от българските. На този фон напълно разбираемо звучи един друг резултат, който явно шокира западните ни партньори – в България разликата между хората, които подкрепят демокрацията и онези, които подкрепят авторитарен режим, е 42 срещу 37 на сто, тоест, едва 5 процента. „Демокрацията губи привлекателността си в България” – така дори е озаглавена частта на доклад, в която се представят посочените цифри. По-скоро обаче аз бих казал обратното – демокрацията още не е завоювала достатъчно привърженици в България. Това не е просто игра на думи, а същностна разлика, която прави нещата по-разбираеми, а възможностите за промяна – много по-достъпни. Стига, разбира се, да има налице някой Херкулес, който с готовност да запретне ръкави и да разчисти поне част от съзнателните и подсъзнателните български Авгиеви обори.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване