БКП\БСП атакува днес фронтално санаториума на ГЕРБ, приютил в Народното събрание безпомощни да се защитят срещу реваншизма на комунизма негови гузни наследници.

Както при Жабокрек в Рила планина, където на 24 август 1944 г. здрави  мъже, нападат с бомби бинтовани германци, приковани от раните си към креватите, така и Жаблянов се нахвърли днес срещу преялите с власт “десни” гербаджии, неспособни да отвърнат на вероломството на нападателите. Извършителите на престъплението по (не)писаните закони на войната са ужасно горди и до днес с “подвига” при Жабокрек. https://voinaimir.info/2017/08/клането-в-жабокрек-срамна-страница-от/

Жаблянов атакува като при Жабокрек съществата от “третия пол”, които се имат за десни, но имат леви биографии, позиционирайки се в центъра ( на всеки популизъм).

Това се случва в гьола на Бойко, който си построи политическата кариера върху фалшивите обещания за декомунизация на България, но направи всичко възможно чрез действия и бездействие за възхода на московката пета колона в блатото, в което днешните жабляновци жабокрекат все по – самодоволно.

Най-голямата подигравка от страна на Жаблянов обаче не е във фронталната му атака срещу парламентарното мнозинство, което му поиска оставката и му достави удовлствието да го превърне в нещо като мъченик на “антифашизма”.  Арогантният другар, обърнал се провокативно в Народното събрание с “другари и другарки” към онези, които го припознават за свой другар в тази негова мисия, вече е канонизиран като активен борец срещу несъществуващия фашизъм у нас в днешни дни чрез тази политическа реклама  в полза на страдалческата му поза репресиран заместник-председател на парламента, който вече ще бъде лишен от добавката към заплатата си в качеството си на обикновен депутат.

Видният деец на путинизма в България обаче по никакъв начин и нито веднъж не се позова на камбаните на постсъветската правда, които бият в главата му. Жаблянов така се престара да хвърля камъни по главите на опонентите си, че направо заприлича на Волен Сидеров от периода, когато атакистът се подмазваше на американците чрез статии във в. “Демокрация”.

Или напомни за съпартиеца си Александър Симов, който славеше Америка, обяснявайки по точки причините да се прекланя пред нея.

Днес Жаблянов направо удари от земята и Сидеров и Симов с реверанси към Америка. Следват проамерикански цитати от речта му в Народното събрание:

“Не посмяхте да осъдите “Луковмарш” и да го наречете фашистки, както направи американският посланик в София”.

“Ще изразя и дълбоко съжаление от факта, че десетките и стотици посещения на народни представители, на ръководители, в храма на демокрацията – САЩ, не ви помогнаха да разберете какво е конституционно управление на народа. САЩ, освен страна на капитализма, е страна на свобода, където индивидуалните права са издигнати в култ”

“Защото САЩ, освен страна на капитализма, са страна на индивидуалните човешки права”

Жаблянов цитира публикация на в. “Таймс” от 3 март 1944 г., в която се казва, че виновните за въвличането на България в Хитлеристката коалиция трябва да бъдат наказани. Макар в тази вестникарска публикация, употребена от Жаблянов като оправдание за десетките хиляди масови убийства без съд ( дори и “народен”), да не се съдържа друга препоръка, освен ВИНОВНИЦИТЕ да бъдат наказани.

Жаблянов , криейки се зад Америка, “Таймс” и прочее западни авторитети, грижливо избягва да спомене съветската окупация и нарежданията на съветския слуга Г.Димитров да бъдат избивани безмилостно враговете на СССР в България. Жаблянов “само” признава, че т.н. народен съд не е създаден в България с надеждата невежите да повярват, че вината за зверствата на режима се дължат на западните партньори на съветските окупатори на България.

“Тук е големият въпрос за българската демокрация, защото Народният съд не е създаден в България след Втората световна война”.

Изявата на Жаблянов връща спомена за разправата с врага – разправа, от каквато той и неговите съпартийци не се боят да им бъде приложена, защото има такова нещо като Америка и “Таймс”. Не само нямат страх от възмездие, но и преминават към заплахи срещу несъгласните с това поведение.

Държа в ръцете си писмен спомен за онези времена под формата на пропаганден позив, раздаван на митингите на омразата срещу класовия ( прозападен) враг и конкретно- срещу Никола Петков, лидер на най-опасната за съветските окупатори партия БЗНС ( Никола Петков) . Езикът, тонът на тази пропаганда, беше възкресен от Жаблянов днес в Народното събрание.

Ето основни извадки от позива, настояващ за смъртно наказание на Никола Петков ( запазвам правописа, както и правото си на няколко забележки):

“ Жалкият НИКОЛА ПЕТКОВ е на подсъдимата скамейка пред суверенния ( суверенен в условията на съветското робство !? – бел. ИИ) съд на Народната република.

Притиснат от фактите и изобилните доказателства по делото, той е смутен и трепери. Блясна в цялия си ръст пред нашия народ долният и предателски лик на НИКОЛА ПЕТКОВ.

Няма го вече онзи нахален и вулгарен креслю, “героят” на провокациите в Великото Народно събрание, “героят” на разбитите реакционни остатъци ( така е, няма го, тикнат е в затвора победителят от последните избори по нареждане от Москва след зверски физически и психически тормоз – бел. ИИ).

Най-гнусни престъпления тежат на съвестта на този престъпник срещу националната независимост и светлото бъдеще на нашия народ ( паметникът на “националната независимост” продължава стърчи в центъра на София, зорко охраняван и днес от просъветските власти, претендирайки, че окупацията е донесла свобода на България- бел. ИИ) .

НИКОЛА ПЕТКОВ – скъсал връзките с българския народ – се отдаде всецяло на неговите вътрешни и външни врагове.

ТОЙ Е ИСКАЛ чужди сили ( т.е. не съветски сили, колонизирали вече България, а “чужди” на съветските стопани сили – бел. ИИ) да нахлуят в България, за да го поставят на власт.

ТОЙ Е ИСКАЛ за нашата родина участта на Гърция и гръцки и турски монархо-фашисти да се ширят и да му дават съдействие в пъклените му намерения.

Но нашият народ няма да позволи в пазвата му да свие гнездо такава гнусна змия.

Бойците против фашизма и всички доблестни антифашисти от София искат:

ЗА НАЙ-ТЕЖКОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ СРЕЩУ НАРОДА – НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ.

Искат разтуряне на предателската и соботьорска организация , оглавявана от чуждия агент Никола Петков – Б.З.Н.С. ( Н.Петков).

Бойците против фашизма, верният страж на националната независимост и светлото бъдеще на Народната република са на своя пост, те бдят и няма да позволят на фашистките останки и техните агенти да вършат своето пъклено дело и ще смажат всеки подобен опит още в неговия зародиш.”

Share on Facebook

ПОЛОВИНАТА ДНИ, от началото на февруари до утре, 22-ро число, средната дневна борсова цена на електроенергията, в България е НАЙ-НИСКА на стария континент. Интересът към този патриотичен акт от страна на "българските медии" и 80% от насе...

Редица известни български писатели, автори и публицисти се обединиха в отворено писмо до Народното събрание и Министерството на културата, за да поискат ефективна законова уредба за репрографските си права и възнагражденията си от отдадени под наем книги, съобщава „Дневник“. Авторите изтъкват, че уредбата вече съществува в Закона за авторското право и сродните му права, но...

НА СНИМКАТА: (Три)странният пакт Рохани, Путин, Ердоган

Когато на 20 януари Турция започна своята военна операция “Маслинова клонка” по суша и въздух срещу кюрдите от райна на северния сирийския град Африн това не можеше да се случи без съгласието на Русия. Тя имаше свои военно представителство в самия Африн, както и поне два зенитни комплекса С-400 в района, чрез които , ако пожелае, би могла да контролира небето срещу навлизането на турски самолети. Руските ракети обаче не полетяха, а представителите на Москва бяха тихомълком изтеглени. Явно това е било договорено два дни по-рано, когато в Москва се появиха двама висши представители на турските воъръжени сили и разузнаването.

Въпросите около турската офанзива заваляха веднага. Например: ще доведе ли тя до напрежение между Москва и режима на Башар Асад в Дамаск, който определи турската офанзива като агресия и заплаши с ответни действия. Ограничеността на сирийската реакция, която се свеждаше до няколко въздушни нападения над турски военни конвои, потвърди, че Сирия на Асад е здраво привързана към руската колесница накъдето и да тегли тя. Така беше до преди няколко дни.

Изненадващо за всеки от нас, който не си говори пряко с Путин, Ердоган или Асад, сирийски правителствени части атакуваха турски позиции на подстъпите към Африн. Ердоган реагира гневно и още същият ден декларира, че сирийската акция е била спряна от турската артилерия.

Този път въпросът е…същият. Какво цели Кремъл и дал ли е разрешение на своя сирийски клиент да предизвика Ердоган, с когото Путин се срещна 7 пъти през изминалата 2017 г.  лично в рамките на процъфтяващата руско-турска дружба. И без “поверителна информация” от първа ръка, човек може да се досети, че Башар Асад, унизен до степен да бъде побутван от руски военни по време на посещението на Путин в базата Хмеймим на сирийска земя миналия декемри, едва ли би си позволил своеволието да постави на изпитание руската закрила и да остане сам срещу практически всички ( с изключение на Иран и проиранските милиции Хизбуллах, върху чиито щикове се крепи )- от американците и сирийската въоръжена опозиция , до турците с тяхната огромна армия.

С други думи може да се направи обосновано предположение, че Дамаск не е решил на своя глава да направи демонстрацията в покрепа на кюрдите в Африн. Как се съотнася това към факта, че Русия предаде кюрдите в Африн, а сега чрез маневрата на Асад като че ли им изпраща нещо като извинение, рискувайки обаче да трябва да се извинява и на Анкара?

Освен всичко друго, фактите на терен показват, че декларираната победа над “Ислямска държава” от страна на Путин , поради което руските части се изтеглят от Сирия, е най-меко казано прибързано пожелание. Ислямистите си връщат позиции, но руските се завръщат ( доколбкото изобщо са напускали Сирия) . Ако не броим завръщането на т.н товар 200, т.е. на ковчези с тела на заганили руснаци. Москва отрича това да са кадрови военни, но на 20 февруари за пръв път призна за десетки ранени ( и загинали) за първи път, т.е. призна големи загуби в “жива сила”, които обаче били просто граждани на Руската Фенерация. Сол в раната налива фактът, че тези загуби ( път били те и “само” наемници), са резултат от американски въздушни удари край Дейр аз Зур в периода 7 – 9 февруари без самите американци да са понесли каквиото и да било жертви.

Ако всичко дотук изглежда като главоблъсканица от противоречия, включително и по въпроса защо НАТО не се притича на помощ на Турция по силата на прословутия член 5 от Атлантическата харта, когато един съюзник е нападнат ( от сирийски части и с благословията на Русия), замислете се колко още по-объркваща е картината на фронта на враждите и приятелствата около кюрдския фактор. Основен враг на кюрдската независимост е Турция, но и нито една регионална сила, освен Израел, не подкрепя възникването на кюрдска държавност. Сред арабските страни пък само Обединените арабски емирства и Саудитска арабия са на същото мнение. Изглежда каузата на кюрдите, предавани от руснаци и араби непрекъснато, е обречена. Обаче на терен кюрдите се доказаха като едни от най-боеспособните пехотинци, без каквито не може да бъде спечела войната в страната. Те превзеха Рака, т.н. столица на “Ислямска държава” в Сирия, а и в Ирак изиграха ключова роля в прогонването на ислямистите от Мосул, вторият по големина град в Ирак, държан от “Ислямска държава” до миналата година. Сега оказват отпор на най-голямата и най-опитната армия в региона, каквато е турската.

От страна на световните сили подкрепа за кюрдите също е “шарена”. САЩ подкрепят кюрдите на Изток от Ефрат, но не и на Запад от великата река, където се намира Африн – един от първите градове, попаднали в ръцете на бунтовници срещу режима на Асад след избухването на гражданската война там през- 2011. Русия е срещу кюрдите в Североизточна Сирия, а до неотдавна беше на страната на кюрдите в Африн. Ако обаче Ердоган изпълни заканата си армията му да превземе Африн и да продължи на Изток към град Манбидж, там ще се изправи не само срещу съюза между арабите от Сирийските демократични сили с кордско формирования, но и пряко срещу техните американски инструктори.

Турция се опитва да се възползва от противоречията, между своите противници , но те в Сирия те са толкова многобройни многопластови, че едва ли това е възможно да донесе успех на турския замисъл да се наложи прокламираната от Анкара “зона за деескалация” под турски диктат. По всичко изглежда, че самостоятелната й игра е по-скоро хаотична, плод на желанието на Ердоган да не губи ролята си на важен фактор в решаването на конфликта, отколкото “обречена на успех”.

Share on Facebook

Рéзко влязох в бъдещето минавайки на https благодарение на Letsencrypt.

Вече съдържанието на тази страничка е достъпно през криптирана връзка и можете да я разглеждате, дивейки се на моето великолепие без никакви грижи освен глобалното затопляне и сексуално пренасяните зарази.

Следващо включване се очаква след +-3 години ако още съм жив дотогава.

И едно емоджи за изпроводяк:

Kids from “ODZ Zvezdicha” in Raduil and their teacher G.Stoianova  made this wonderful idea.  see more:

Онзи ден, по случай годишнината от обесването на Левски, медиите отново упражниха въображението си с въпросите: какво щеше да каже Левски, ако днес беше жив, какво щяхме да му кажем ние и т.н. Аз пък се запитах какво щеше да е, ако първият изкуствен спътник на Земята беше изстрелян 150 години по-рано.

Безспорно, в такъв случай по времето на Левски дори и в прогнилата Османска империя вече щеше да има интернет и то не само интернет, но и достъпни социални мрежи, в които даже и раята има право да поддържа свои профили по силата на Гюлханския хатишериф. Свои профили щяха да имат възрожденците, а също и националреволюционерите начело с Левски.

Представям си мразовита утрин в сянката на падишаха. Дяконът тъкмо се е измъкнал от заптиетата и е седнал да изпие едно кайве. Духва в шепи – Ху! – вади смартфона и написва във Фейсбук:

Всичките народи в България щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчинът, и за евреинът и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само ако припознаят законите равно с българинът.
Така ще е в наша България!

Още преди да се съберат и 10 лайка, отдолу ще започнат коментарите:

„Стига с тея турци и евреи ве! стига с тоя бог ве! само кинти искате да лапате!“

„Абе, Левски, сички те знаем! Ти си на хранилка на Иванчо Хаджипенчович от Цариград!“

(лайк) „На същия този и на ония олигарси от Букурещ и Браила! Мафия! У-у-у-у!…“

Тук Левски ще опита да се защити:

Братя! Недейте така, братя!
По-добре се запишете в най-близкия таен комитет по местоживеене
в името на Отечеството!

„Г-н Левски! Такива като Вас трябва да ги пращаме без съд в Диарбекир, задето клатите нашето стабилно петвековно общество! Вие сте безотговорен! Помислихте ли за служителите в администрацията и техните семейства?“

„Ами бизнеса? Аз търгувам с целия Близък Изток!“

„Ами животновъдството? Аз паса стада чак до Бяло море!“

Но, байно! Ти пак ще си ги пасеш!

„Дрън-дрън! Великите сили никога няма да позволят излаз на Беломорието!“

„Левски е глупав либерал и карбонар, който иска да уреди шуробаджанаците си на държавната хранилка!“

Но, братя българи! Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи!

„Какви достойни хора, бе! Всички сте политически хамелеони и номади! То не беше Филип Тотю, не беше Панайот Хитов, не беше Раковски!… Изномадствахте целия политически спектър, а сега имате наглостта пак да искате да управлявате!“

„Кои са достойни хора, бе! Бръкнете в Гугъл и ще видите! Всичките сте деца на чорбаджии и подлоги от османската номенклатура преди реформите!“

„Браво, Левски! Аз съм с тебе! Ти си автентичен хъш!“

„Баба ти е автентичен хъш!“

„Ние сега не сме ли равни с другите европейски народи?“

„Не, защото заради чугунени русофили като теб сме равни само с евразийските народи!“

„А заради грантаджии като теб отец Паисий ни нарече юроди!“

Братя, братя! Недейте така, братя, пред лицето на тирана!

Тук Апостолът наистина ще се огорчи и ще реши да създаде събитие във Фейсбук. На него ще покани всички приятели от листата си:

След две седмици се събираме на Оборище и вдигаме въстание!
Всеки да си носи пушка!

Всички приятели се чекват, потвърждават, че ще отидат на събитието. Дяконът е щастлив. След две седмици отива на Оборище пръв, все още няма никой друг. Сяда на мъхнат пън и чака. Минава час – никой не идва. Минават два – никой. Привечер Дяконът осъзнава горчивата истина, че във Фейсбук е едно да кажеш, че ще участваш в ивент, а съвсем друго наистина да участваш. Вади смартфона и с горчивина написва:

Народе????

Потребител с име dimitur_ob6ti го докладва и му блокират профила.

Ето това щеше да е, ако първият изкуствен спътник беше изстрелян 150 години по-рано. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Първото издание на кинофестивала за документални филми „(не)Възможното образование“ ще предложи на всички онези, които са пропуснали българския „Кеймбридж“, да се срещнат с хората от малкото ромско село Долни Цибър, за да разберат защо за тях образованието е висша ценност и какво мотивира родителите да окуражават своите деца да не спират да учат на фона на...

Джо Хил, син на Стивън Кинг и бестселъров писател, пуска следващия си разказ, озаглавен Dark Carousel, като плоча, научаваме от Goodereader. С тази идея Хил поема по пътя на една от най-новите тенденции в бързоразвиващия се сегмент на аудиокнигите и дигиталното книгоиздаване, а именно първоначална публикация в аудиоформат. При тази услуга авторът създава аудиокнига, която не е базира на вече издаден на...

Неформални мрежи в Персийския залив подпомагат преноса на пари за финансиране на терористични групи, заяви в свой доклад през октомври 2016 г. Комитетът по национална сигурност на САЩ.   Милиони долари преминават през ръцете на куриери, банкови преводи и обменни бюра в посока Сирия, Ирак и други страни, в които днес оперират различни групировки. За правителствата в Залива е особено трудно да проследят кои бизнесмени изпращат пари и Повече [...]

The post Как радикални групи извършват парични трансфери appeared first on Intidar.

„Квартал Петте кьошета“ (изд. „Colibri“) – последната творба на Марио Варгас Льоса, e роман, в който няколко сюжетни линии се захранват една друга и се пресрещат в знаковия за Лима едноименен квартал. В последните дни от управлението на диктатора Фухимори две приятелки, озовали се в едно легло заради полицейския час, изпитват силата на своите най-съкровени пориви....