Пътуване до замъка Бентхайм, Германия

С Янита днес отново ще идем до приказен замък – този път тове ще е замъка Бентхайм в градчето Бад Бентхайм в най-западната част на Германия. Ако някой направи коментар за носа на младоженеца, ще се банваме!

Приятно четене:

Пътуване до замъка Бентхайм

провинция Долна Саксония, Германия

Имало едно време в едно графство Бентхайм

един граф Отто фон Нортхайм. Като саксонски благородник той бил много богат, много влиятелен и с много необуздан нрав.

Към XI век, когато графът (като единствен наследник на баща си) навършил пълнолетие, построили му един замък egregiam et firmam, както казват латинските историци- стабилно укрепен и отличен, и го оставили сам да избира с какви аристократични подвизи да изпълва живота си и да чертае съдбата си на рицар и воин. Голям късметлия се оказал този Отто, измъквал се винаги невредим от всяка историческа каша, в която сам се забърквал и бил щастлив да притежава един от най- красивите замъци за времето си- замъкът Бентхайм.

Саксонският херцог и бъдещ император Лотар Трети му видял сметката, а заедно с него, опустошил целия замък. По ирония на съдбата, херцогът после трябвало да възстанови разрушеното, за да намести в графството своя зет, давайки му благородническата титла и имението, така се появил още един Отто: граф Отто фон Салм – Райнек, който не бил особено умен, създал си конфликти с духовенството в Ютрехт и загинал в неравна битка с врага на територията на днешна Източна Холандия, някъде край село Оотмарсум.

Същата участ имал и неговия син. За да запази благородническата кръв на рода си, Софи- дъщерята на граф Отто фон Салм – Райнек , се омъжила за холандския граф Дитрих VI и така според протокола, имението било вписано и в регистрите на холандските графства. От този брак се пръкнал графът на Бентхайм Отто Младши, който вече бил граф и в Германия, и в Холандия, но каква ли полза. По традиция забъркал се и той в исторически каши и т.н. все едно и също до последния граф, пряк наследник на семейството холандецът Бернард, който през 1394 година бил последният граф на Бентхайм. След неговата кончина, замъкът се наследил от племеник, (със сигурност и той се е казвал Отто).

От тогава в продължение на пет века до наши дни, дворцовата обител е била собственост на графовете и принцовете на Бентхайм и Щайнфурт.

Това е накратко историята на замъка Бентхайм. Тя се дописва и в наши дни, тъй като в половината от замъка днес все още живеят наследниците на Оттовците, това са принцът и принцесата на Бентхайм и Щайнфурт, четиридесетгодишният Карл- Фердинанд и съпругата му Елна-Маргрет.

Schloßstraße, 48455 Bad Bentheim, Германия

За осем века съществуване, замъкът е бил многократно разрушаван, опустошаван и изграждан отново, и през всичките тези столетия- винаги се е стопанисвал от средновековни благородници: графове, херцози или от духовенството.

В средата на XIX век е напълно възстановен и се ползвал като резиденция, като непрекъснато в плановете за реставрацията му се правят архитектурни промени, изграждат се нови пристройки или се модернизират старите.

Заслуга за днешния вид на имението има принцът на Бентхайм и Щайнфурт-Оскар

Голяма част от замъка е отворена за посещения и има статут на музей, но в имението има и частна обител, в която днес живеят благородниците, наследници на двете фамилии фон Бентхайм и Щайнфурт. В музейната част експонатите са артефакти, свързани с историята на замъка и принцовото семейство. Целият комплекс е обозначен с информация на немски и холандски език заради родословието на двете аристократични фамилии наследници.

Музеят е действащ от 1993

година и се помещава в дясното крило на замъка, т. нар. Кроненбург.

Замъкът Бентхайм се намира в провинция Долна Саксония в град Бад Бентхайм,

разположен между Нордхорн и Гронау, съвсем близо до границата с Холандия.

Бад Бентхайм

е малък провинциален град, известен единствено с историята си, със замъка и с термалните извори, заради които градът има и такова име. С приближаване към населеното място,

замъкът се вижда от далече,

извисен високо върху непристъпни огромни скали. Два пъти съм посещавала този замък, през лятото и през есента, на път за Нордхорн и Мюнстер.

Заради многократното унищожение и от съображения за сигурност,

замъкът Бентхайм е ограден с двойна крепостна стена

Първата стена се преминава през т.нар.

Долна крепостна порта,

където се е осъществявал строг контрол за достъп от стая, намираща се над портата.

До втората порта т.нар. Горна крепостна порта отвежда много стръмен и хлъзгав павиран път, който се извива в лъскаво сиво през зелена равна поляна, в дясно от която се намира вход към забранена за посещение градина, а в ляво- спасителното убежище на съвременно кафене или малък ресторант, вкусните гозби в който като нищо могат да развалят плановете ви за обиколка на крепостните стени и изкачването в бойната кула.

Горната Порта

е свързана с втората крепостна стена, опасала замъка. Крепостният зид е по-силен и по-укрепен и точно по тази стена е възможно изкачването и панорамната разходка. Втората крепостна стена е свързана с двете бойни кули, а в шепите й е сгушен замъка и пространството около него- голяма градина с рози.

При Горната порта контролът на достъп е бил още по- строг.

Над портата има две канцеларски помещения, в които дежурен писар денонощно е отбелязвал в една грамадна и дебела книга лицата, които са допускани в имението и причините за посещението им, т.е. извършвал се е един своеобразен средновековен паспортен и фейс контрол. (Снимането през стъкла е занимание отвратително, но все пак разказът трябва да бъде онагледен.)

След преминаването на втората порта, се озовавате в

гордостта на замъка – Градината на розите:

ароматен и разноцветен двор, засаден с всякакви видове рози. В този отлично поддържан малък рай са разположени двете основни крила на замъка и двете кули. В ляво от портата се намира

Катаринкирхе – малката църква Света Катарина,

над която също се издига кула. В църквата е запазена една малка християнска реликва- каменно разпятие, едно от най- ранните изображения на Исус Христос в Централна Европа; изображението е изработено преди хилядолетие.

Интериорът на храма е съвсем скромен, типично за реформаторските готически църкви, състои се от по-голяма галерия и по-малко светилище с две стъпала по-ниско от нивото на галерията. В стените на храма има множество хоризонтално разположени надгробни плочи. До Катаринкирхе се намира касата за билети и стръмните каменни стъпала, които отвеждат високо до върха на крепостната стена. Мястото е стръмно и не е особено удобно за разходка, но пък оттук се открива величествена панорама към града Бад Бентхайм и към градините, разположени в подножието на замъка.

Преминавайки през втората контролна порта за наблюдение на влизащите в замъка хора, каменната полусрутена пътека по ръба на крепостната стена отвежда до 30 метровата отбранителна кула, това е т.нар.

Прахова кула

Достъпът в кулата, както и изкачването й са разрешени, но не са препоръчителни. По време на трудното си изкачване, лично се убедих защо, затова препоръчвам евентуално изкачване само до първата площадка на бойната кула.

Кулата е издигната към XI- XII век и е с правилна квадратна форма 14 на 14 метра. Изкачването е трудно, поради ужасното състояние на автентичните дървени стъпала, които в някои участъци липсват. В основата на кулата е изградено ново широко дървено стълбище, което подвежда и създава илюзията, че новосъздаденото удобство продължава до върха. В пода до стълбището има малък отвор на шахта, която в миналото се е ползвала за тъмница. Дълбочината на шахтата е 12 метра, а ширината около метър и двадесет сантиметра, със сигурност първите признаци на човешка клаустрофобия са започнали оттук. Единственият достъп до кулата започва от много тясна дупка в тавана, а преминаването през нея обяснява и смисълът, и значението на фитнеса като спорт и като модерна съвременна загуба на свободното ни време.

Нагоре по изпочупените стъпала изкачването става почти вертикално и в тъмнина, защото прозорци или каквито и да е отвори, през които да влиза светлина липсват. На места само мъждиво светят аварийни лампи, колкото да напомнят посоката на движение.

Тясно (на места около метър), задушно, прашно и тъмно, клаустрофобията става нахална

и в опознаването на замъка разбирам съвсем осезателно, защо 30 метровата каменна грамада се казва Праховата кула.

Упоритостта ми ме отвежда до първия етаж на кулата, а после и до платформата на върха й, но в самота, други не се решиха да рискуват. Учудвам се, че в такова окаяно състояние, крепостта е отворена за посетители, наистина изкачването до върха по изпочупени или липсващи стъпала е страховито и не е здравословно, не го препоръчвам,

но пък панорамата е убийствена

Казват, че в ясно време оттук се виждат дори пограничните градове Гронау в Германия и Енсхеде в Холандия. Естествено – ако не те съборят силните пориви на вятъра, може да се види и повече.

Крепостта Бентайм има още една кула,

която се издига на същата височина, намира се в близост, но не е достъпна за посетители. Към нея отвежда много тесен каменнен път, широк около метър, който е всъщност връх на най- високата част от крепостната стена. Не бих рискувала да го премина, дори и да беше място отворено за посещения. Резервите ми от дързост, любопитство и безразсъдство се бяха изчерпали. Пътеката има масивен железен парапет, но той изглежда като декорация, а зейналата паст на урвата долу, смразява кръвта и спира дъха. Кулата отсреща е също отбранителна, но за разлика от тази, която успях да изкатеря, беше със затворен островърх покрив. Някога, назад във времето към епохата на Фауст, под този покрив се е помещавала алхимична лаборатория. В случай на обсада, през лабиринтите под това укрепление, хората в замъка са се снабдявали с провизии.

(Снимки 040, 041)

Гледах камънака надолу с възторг, но и със свито сърце.

От тази височина долу в ниското хората изглеждаха като цветни петна. Представа си нямах как ще се завърна там при тях, затова отлагах спускането си, което после ми отне почти час. Не съм с двойна гаранция и за пияниците нищо не мога да кажа, но съм убедена, че Бог пази лудите.

Кроненбург е основната сграда на замъка,

в която се помещава музейната част. Малко преди цялостната реставрация за възвръщане на средновековния аристократичен облик, в това крило през XVIII век се е помещавал местният затвор. Реставрирането на замъка продължава до двадесетте години на XX век и от тогава до днес той си изглежда все така – в типично за немската архитектура готически стил, със стъпаловиден фронтон на лицевата фасада, издигната над открити изящни арки.

Преди входа на Кроненбург,

в дясно от входната врата се намира едно помещение, в което е събрана впечатляваща колекция от файтони, шейни, карети, каруци и всякакви други подобни средства за транспорт с конски впряг, използвани в последните няколко века от благородниците, населявали замъка Бентхайм. В случай на важно събитие, свързано със собствениците на замъка, тези отлично поддържани транспортни средства, могат да бъдат използвани. Казано с две думи: за сватби или погребения. Последният повод за шествие из града с карета от тази колекция, е била сватбата на принц Карл- Фердинанд с принцеса Елна-Маргрет през лятото на 2007 година.

(Снимки 044, 045)

В Кроненбург интересна за посещение е

Залата на рицарите,

която се намира на приземния етаж, веднага след входа в дясно, а в ляво срещу тази стая има помещение с огромна камина, вероятно това е била кухнята. В съседство е ловната стая. Освен тези стаи, могат да бъдат разгледани също и спалнята на графа, библиотеката, залата с артефакти от дворцовия инвентар: родословното дърво, печати на всеки един от владетелите на Бентхайм, рицарски доспехи, униформи и разни други вещи, както и работния кабинет; все стаи, които се намират един етаж по-високо. Последният етаж в това крило е затворен за посещения.

Свързани новини: