КонтраАтаката на БСП в пренареждането на петата колона

02/25/18 14:32
(http://ivo.bg/)

КонтраАтаката на БСП в пренареждането на петата колона

Сайтът Faktor.bg публикува информация от свои източници, подкрепени с факсимилие на документ, подготвян от ръководството на БСП, което се готви да призове за отпадане на сакнциите срещу Русия във връзка с 3 март. http://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/bsp-gotvi-skandalna-pozitsiya-za-3-mart-ms-da-obyavi-plan-za-palna-otmyana-sanktsiite-na-rusiya-1

Ако степенуваме провокациите на БСП напоследък, коя ще се окаже по-голяма: партийно- реваншистката по въпроса за т.н. народен съд или рашистката, която обслужва интересите на чужда държава, посочена в Доклада за националната сигурност миналата година като заплаха за България?

В редиците на московската пета колона, докато ние “патки пасем”, ум царува как най-добре да се робува чрез пренареждане по съответното нареждане. Началото беше поставено с един юмрук. Обикновено с юмрук се удря по масата от страна на началника. Но началникът на Кремъл изпрати юмручно послание в лицето на лицето Сидеров на 30 октомври 2015 г., когато той прекали с хулиганските си изяви, настройвайки все повече българи срещу себе си и руското влияние в България.

Сидеров беше монополизирал образа на руското острие чрез многобройни изстъпления и демонстрации на безрезервно умилкване на Москва. Но се престара толкова, че от Кремъл дръпнаха юздите на своя троянски кон, посочен лично от Решетников, неофициалния надзирател на петата колона у нас, като истинският приятел на Русия, докато от БСП бяха класирани на позорното за такива натегачи пред Путин второ място в московската класация.

Фактът, че юмрукът в лицето на лицето Сидеров беше нанесан от един, като се оказа, още по-яростен привърженик на путинизма ( ако това изобщо е възможно), не можа да бъде скрит, както скриха самия бияч. “Оказа се”, че не можел да бъде разпознат като такъв от десетките свидетели, повечето от които униформени служители на полицията.

Така беше поставено началото на “очовечаването” на образа на забравилия всяка мярка вожд на “Атака”. В процеса на промиването на мозъците и на “чистото злато”, което остава в ситото след отсяване на пясъка от реката на времето, дейно участие взеха и продължават да имат нашистките медии. Сидоров се самообяви чрез тях за променен, пременен в нова роля кротък, смирен дори баща и политик, който говори за себе си със същата нескпромност, както и преди, но вече като “обединител”. А щом дългогодишният говорител на Москва казва това, София рапортува с послушание и приема всичко това за вярно.

Идеята, съгласувана по веригата на традицията, която се точи от времето на съветското иго, е да се възстанови естественото лидерство, което се полага по историческа традиция на партията със 120 годишна история – макар предисторията на тези 120 години да е откровено “русофобска”, доколкото и българските социалисти, преди периода на своята болшевизация, са споделяли убежданието на европейските си събратя, че Русия е “тюрмата на народите” и враг на всичко “ляво и прогресивно”.

Днес българските т.н. леви си връщат демонстративно позагубените позиции в марша на петата колона в първите й редици. Това явление беше онагледено при поднасянето на цветя по случай деня на Отечеството ( Руското, разбира се) на Монумента на окупационната червена армия МОЧА на 23 февруари ( като кръстник съм удовлетворен, че все повече българи го възприемат).

От снимката от мястото на събитието, свързано със съветската традиция да се отбелязва денят на Съветската армия, се виждат многобройни представители на БСП – бивши, като Румен Петков, както и настоящи депутати и висши дейци на партията, като Таско Ерменков, Захари Захариев, Калоян Паргов…От страна на “Атака”, доколкото може да се съди по общия план на кадъра, може да бъде заподозряно участието само на Явор Нотев, който не може да се нарече най-представителната физиономия на озъбения рашистки атакизъм през годините.

А къде беше Сидеров? Как къде- беше зает да пие кафе с Цветанов и да си изяснява отношенията с него и с Валери Симеонов ( в отсътвието на Каракачанов, посочен от Симеонов като нежелан партньор на следващите избори). Откога за атакистите, които си откриваха предизбраната кампания за евроизборите в Москва, ставаха и лягаха с поклони към Кремъл, се оказва по-важно на пият кафе ( с един “бивш коминуст от МВР” при това, по думите на Сидеров) , вместо да уважат – както винаги досега- съветския реваншнизъм в България.

За сравнение:

миналата година Сидеров не само присъстваше на сборището по случай 23 февруари пред МОЧА, но и дръпна една от обичайните си отровни антизападни и антиевропейски речи с предложение съветският химн да звучи на 9 юни, защото за победата над нацизма заслугата изцяло била на СССР. Крачеше напето около портрета на Сталин, но и той изчезна тази година от сборището пред МОЧА на 23 февруари заедно със Сидеров.

На първа линия от общата снимка при поднасянето на венци пред МОЧА миналата година на 23 февруари можеше да бъде видян посланикът на Палестина Ахмед Мадбух, но не и дейците на БСП.

Дали тези “липси” ( на портрета на Сталин и на вожда Сидеров) тази година се дължат на съгласуване с нашите притеснени от тази част от руската символика социалисти или са резултат от решение на руското посолство? Отговорът на двете хипотези е: да. Прилича малко на абсурдисткия виц за крокодила, който не бил толкова дълъг, колкото били зелен, но никой не би се учудил на поредния абсурдистки лупинг в българската политика ( със съветски МИГ 29 или с шведски Грипен).

Ако БСП предприема контраАтака по коловозите на демонстративното русолюбие, то от страна на “Атака” и на Сидеров се наблюдава не просто дистанциране от този имидж ( сурат ), а поредното вържеиграчество по ръба на сензационния обрат. Артикулираното от самия Сидеров предложение да бъде реабилитиран Левски чрез ревизия на смъртната му присъда, изфабрикувана срещу него по обвинение в криминално престъпление, е на косъм от …”русофобията”.

Възможно ли е да се задълбае в разследването на обстоятелствата около смъртта на Апостола и да не се засегне темата за пълното мълчание на официална Русия, СССР и Руската федерация в отговор на логичния въпрос, висящ “страшно и тежко” – като самото тяло на обесения наш национален герой по решение на съдии, сред които е имало избрани лично от руски посланик Игнатиев: защо Русия не се е намесила за спасяването на Дякона от бесилото?

Да не би да ни подготвят за “прозрението” за руската роля в съдебното убийство на канонизираният вече за светец по неписаниете канони на народната любов извън каноните на църквата Апостол на свободата, за да минимизират щетите от неудържимата истина по въпроса и дори да яхнат вълната в своя полза, както направиха с оседлаването на капитализма след рухването на комунизма?

Не. Не е възможно вечно да крият руския ритник под краката на обречения на обесвание Левски. Беше възможно по времето на съветския колониализъм, но в постколониална България все повече си пробива път разбирането, че Левски е качен на това столче, най-меко казано, с руско съучастие. Това ли иска Сидеров: той лично, изпреварващо да се окаже инициатор за възтържествуването на истината, за да заеме отново позата на най-големия патриот ( този път “чисто български”), който да се опита да спаси каквото може от остатъците на руската кауза в България след взривяването на подобна бомба?

Изглежда невъзможно да заподозрем фронтмена на руското шоу в българската политика в подобна трансформация. Но кой можеше да предскаже преди по-малко от две години, че буйстващият, крещящият с езверяла физиономия по митинги, в парламента, при нахлуваанията в редакции и при студенти атакист, днес ще го играе не просто кротко агенце от телевизионните кошари, а направо ще се самопровъзгласява за “обединител” ( почти като цар Борис III ), отнасящ се снизходително към плавниците от коалицията, в която се чувствал като “възпитателка в детска градина”?

Сидеров в първото си издание играеше защитник на свободното слово във в. “Демокрация”, където пледираше да бъдат премахнати съветските паметници. После рязко взе завоя и се оказа пресаташе на проруската корпорация Мултигруп. Преди да се развихри на националистическия фронт с руското знаме напред журналитът Сидеров се упражняваше “само” в антизападна реторика в периода, когато работеше за Блъсков във в. “Монитор” ( оплюваше българските журналисти от “Свободна Европа”, че работели за американците като “на Дунав мост”). Руският му проект “Атака” се изстреля след това на политичска орбита на вълните на телевизия “Алфа”. В нощта на своя триумфален парламентарен пробив през 2005 г. бившият защитник на свободното слово вече заплашваше с разправа журналистите вкупом. Същите днес масово се надпреварват да го обслужват в новото му амплоа на “обединител”. Трябва да им се признае поне, че никак не са обидчиви и злопаметни.

И вие ми казвате, че такъв гимнастик ( за себе си Сидеров разказва в интервюта, че и днес може да направи “свещ” , стоейки на главата си, защото е бил добър гимнастик в младостта си), няма да покаже отново завидна гъвкавост? Стига да има келе(пир)- може и по време на чума, ще гледаме още салто морталета на арената, която в България по някакво недоразумение се нарича политика?

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2018/02/25/%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%81%d0%bf-%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82/

Публикувана на 02/25/18 14:32 http://ivo.bg/2018/02/25/%d0%ba%d0%be%d0%bd%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%b0%d1%82%d0%b0%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%b1%d1%81%d0%bf-%d0%b2-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d0%bd%d0%b0%d1%80%d0%b5%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82/